Джъстин гледаше красивото й, бледо лице, озарено от горчивия огън в сивите й очи. Толкова много болка и гняв бяха изписани по него. Опитваше се да я разбере. Вярваше, разбира се, че всяка нейна дума е искрена. Горчивината, с която бе говорила за рогата, които майка й бе поставила на баща й, яростта й от вярата, че майка й е била невярна съпруга, не оставяха място за съмнение в искреността на порицанието й към подобно деяние. Но нима самата тя не бе имала любовник още преди сватбата си? Не беше ли сложи рога на самия него? Не беше ли странен подобен морал, който й позволяваше да порицава другите, но на самата нея позволяваше да има любовник, преди да се е омъжила? И след като бе станало на въпрос, доброволно ли бе изоставила французина след сватбата си? Искаше му се да й припомни собствените й действия, да й поиска обяснение. Откри обаче, че гневът му се топи пред нещастието й.

Не, първо трябваше да се справи с горчивото й отчаяние от майка й. Потисна своите въпроси, всички онези неизказани въпроси. Прикри чувствата си със студенина, защото знаеше, че Арабела ще отхвърли състраданието.

— Стига толкова, Арабела. Искам да ме изслушаш. Ще го направиш ли?

Тя го зяпна така, сякаш имаше две глави. Той кимна одобрително и добави:

— Намирам за странно, че точно аз, който познавам майка ти едва от няколко години, и то съвсем бегло, съм готов да се закълна в честта си, че тя никога не е изневерявала на баща ти. А ти я порицаваш с лекота? Виждаш, че е влюбена в него, и заключаваш, че е с него в леглото от години. Не, Арабела, не извръщай глава. Наистина ли смяташ, че тя е способна на подобно нещо?

Тя го погледна, безмълвна и неподвижна като камък.

— Много добре — продължи той. — Макар да не искаш да ми отговориш, ще приема, че поне слушаш какво ти казвам. А сега, да се върнем към баща ти. — Направи малка пауза. Трябваше ли да й каже истината? Сега вече нямаше друг избор. Само истината за баща й можеше да я подтикне да прости на майка си. — Спомняш ли си как се срещнахме за пръв път край езерото с рибките в деня, когато щеше да се отваря завещанието му? Виждам, че си спомняш добре. Не можеш да отречеш, че ме взе за извънбрачен син на баща ти.

— Това изобщо не е същото и ти го знаеш. Как смееш да използваш такъв довод?

— Значи смяташ, че това е нещо различно? Различни правила за поведение ли има за съпруга и за съпругата? Значи съпругът е свободен от ограниченията, които обвързват жена му? Ще ти кажа истината, Арабела. Бракът на баща ти с лейди Ан беше само една преструвка. Той се е оженил за нея само заради зестрата, която тя му донесла. Баща ти открито говореше за „сделката“ и се смееше на късмета си. Освен това винаги е парадирал пред майка ти с любовниците си.

— Не ти вярвам — каза тя. Задъхваше се, а думите й излизаха накъсани. — Ако моят съпруг стори подобно нещо, аз бих го застреляла. Не е вярно. Баща ми никога, никога не би сторил подобно нещо.

— Той го правеше и дори не се замисляше. А ти си дъщеря на баща си. Майка ти е нежна, тиха, доверчива. Тя знаеше много добре какво прави той, но си мълчеше. Никога не се е опитвала да те противопостави на баща ти.

Младата жена запуши с длани ушите си.

— Не се крий от истината! — дръпна той ръцете.

— Не, няма да те слушам повече. Измисляш всичко това само за да я защитиш — извика тя, въпреки че вече усещаше как съмнението се прокрадва в нея.

— Не, Арабела, не е нужно да си измислям — вече по-спокойно продължи той. — Всъщност няколко пъти се срещах с баща ти в Лондон и Лисабон, а веднъж даже в Брюксел. При всяка наша среща любовниците му ме забавляваха по най-очарователен начин. Спомням си как се шегуваше, че жена му е мекушава, че е студена и се бои от него като някоя буржоазка. Веднъж, когато беше прекалил с чашката, ми каза: „Знаеш ли, момчето ми, поне успях да накарам онази малка глупачка да ми доставя удоволствие. Не се справя много добре, дави се и плаче, но аз съм толерантен. Все пак човек трябва да е търпелив с жена си.“

— Не! Не е възможно той… Моля те, Джъстин, кажи ми, че не е говорил такива неща!

— Напротив, Бела, говореше ги. Той беше човек властен, с буйни страсти. Жалко е, че лейди Ан е страдала заради това. Но, от друга страна, характерът му го правеше също така голям пълководец. Хората му се доверяваха безрезервно, защото той дори за миг не показваше страх или неувереност. — Смекчи гласа си и добави: — Освен това със своя характер той е бил за теб баща, когото да обожаваш и да почиташ. Той те обичаше повече от всичко друго, Арабела. Не желая да го порицавам, нито да го превъзнасям, защото той не заслужава нито едното, нито другото. Спомням си как веднъж, преди по-малко от година, той ми каза: „По дяволите, Джъстин, може би е по-добре, че Арабела няма братя. След нея те щяха да бъдат истинско разочарование за мен.“

Тя не отвърна нищо, но Джъстин беше сигурен, че сега слуша всяка негова дума.

— Искам сега да помислиш за майка си. Тя винаги е била напълно вярна на баща ти. Нещо повече, тя те обича всеотдайно. Винаги те е обичала и винаги ще те обича. Заслужава да проявиш разбиране към нея, Арабела. Майка ти се нуждае от одобрението ти, Бела, иначе не би могла да намери щастието си. А тя заслужава своето щастие. Отдала е осемнайсет години от живота си на теб и на един мъж, който я е презирал. Моля те, Арабела, опитай се да погледнеш на всичко това без страх, без гняв, без болка. Ще можеш ли?

Младата жена стана бавно и изтръска полепналите по роклята й треви. Джъстин се изправи до нея. Очите му потърсиха лицето й. Усети някаква промяна в нея. Дали не мислеше за собствения си лъжлив брак, за нагласената си сватба, която я бе ужасила до такава степен, че бе потърсила утеха в обятията на друг мъж? Не каза нищо. Остави я тя да заговори първа.

— Става късно — най-сетне рече тя с отнесен глас. — Ще се кача зад теб на твоя кон, ако нямаш нищо против. Ще изпратиш ли Джеймс да прибере Луцифер?

Джъстин я погледна и се запита какво ли мисли? А след това не можа да се сдържи. Обхвана лицето й в длани, наведе се и я целуна. Отдавна не я бе целувал, още отпреди сватбата. Господи, желаеше я! Но трябваше да знае истината, трябваше! Той повдигна лицето й и леко прокара пръсти по устните й.

— Арабела, кажи ми истината. Признай си, че си любовница на французина. Не ми се вярва още да ти е любовник, но знам, че е бил преди сватбата. Само ми кажи истината. Кажи ми защо го направи и ще ти простя. Защото се чувстваше принудена да се омъжиш за мен ли? Кажи ми истината. След това ще забравим всичко и ще започнем отначало. Кажи ми, Арабела. — Той се наведе и отново я целуна.

Силната болка върна разума му по-бързо от кофа ледена вода. Той отскочи назад и разтърка крака си. Арабела отстъпи назад, дишайки тежко.

— Проклет да си! — изкрещя тя. — Онзи нещастник никога не ми е бил любовник. Ти си сляп… — Едва не извика, че Елзбет е любовницата на братовчед си, но успя да се сдържи навреме. Не можеше да поеме риска да му каже. Можеше да причини неописуема болка на Елзбет. — Чуй ме, проклет да си! Не съм ти изневерявала!

Тя се завъртя и побягна към Луцифер. Несръчно се качи върху широкия му гръб.

— Арабела, почакай! Почакай! Защо продължаваш да ме лъжеш? Защо? Нямаш причина. Искам да ти простя. Готов съм да ти простя.

— Идиот! Проклет, глупав, сляп идиот! — Осъзна, че Луцифер е окуцял. Остана неподвижна за известно време, забила поглед в нищото, след това се смъкна от гърба на коня. Отиде при Джъстин и го удари с юмрук право в лицето. Свари го неподготвен. Той размаха ръце в опит да запази равновесие, но не успя и се строполи назад в плиткия ров.

Тя възседна коня му и препусна. Джъстин остана с Луцифер. Тъкмо лика-прилика, помисли си той, като се изтупваше от праха. И двамата бяха недъгави — конят в краката, а той в главата.

По дяволите, ама добре го прасна! Той потърка челюстта си. Добър удар!

Защо просто не му кажеше истината?

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Графът стоеше до прозореца на трапезарията и пиеше втора чаша кафе, загледан в пъстроцветната градина. Забеляза Арабела, която се разхождаше с майка си. Почувства как нещо се надига в душата му. Все още си спомняше как се бе напрегнал от целувката си с нея, а после я бе пожелал все по-силно и по-силно. След това я бе помолил да му каже истината, просто да му признае, че го е лъгала и че му е изневерила. Дори й бе казал, че ще й прости, а след това могат да започнат отначало. В отговор тя го беше ударила. И се бе отдръпнала от него. Напълно.

Какво друго можеше да й предложи? Тя му беше изневерила, а не той на нея. Ако той й беше изневерил, дали тя щеше да му предложи прошка? Едва ли. Волята й беше по-силна даже от тази на неговия командир в Португалия. По външност и по душа двамата бяха идеалната двойка. С изключение на отношението си към конта. Едва ли английските власти щяха да го хвърлят в затвора само заради убийството на френското копеле.

А Арабела продължаваше да се разхожда с майка си, като нарочно вървеше с по-ситни стъпки, за да бъде в крак с майка си. Джъстин се помоли мислено тя да се е извинила на лейди Ан. Не можеше да чуе нито дума, но му се стори, че вижда усмивка на лицето на Арабела. Господи, как само му се искаше отново да се усмихне така и на него. Поклати глава и се извърна от прозореца. Полудяваше, нямаше спор. Та тя му бе изневерила. Довечера щеше да я попита отново. Трябваше да подходи по-внимателно. Не, по-добре да започне да я целува, да напредва бавно, да я накара да го пожелае и тогава да я попита. Да, точно това трябваше да направи.

Въпреки това продължаваше да иска да убие проклетия французин.

— Добро утро, милорд — сепна го Крупър, който се бе появил безшумно в трапезарията.

Графът кимна в отговор, а после добави мимоходом:

— Ще бъда в библиотеката, Крупър. Ако някой желае да ме види, да заповяда.