Изведнъж Арабела сграбчи ръката на майка си и я стисна здраво. Графът я гледаше със заплашително изражение. Това й подсказа, че бе възможно наблюдението на Сюзан за отношенията между Елзбет и французина да я направи дори още по-виновна в очите му. След като тя самата не бе забелязала близостта между двамата, едва ли можеше да разчита, че Джъстин бе видял нещо подобно. Прииска й се да избяга от стаята. Още от сега можеше ясно да прочете в очите му недоверие и порицание. Отдръпна се и застана по-близо до вратата, зад гърба на майка си.

— Няма значение. Съжалявам, че ви обезпокоих, милорд, майко. Наистина нищо особено не исках да кажа. Нищо важно. Мисля, че сега е по-добре да вървя и стаята си. Да, най-добре да вървя там.

— Почакай, Арабела — извика графът в мига, в който тя се обърна да си върви. Лейди Ан усещаше, че Арабела я използва като физическа преграда между себе си и съпруга си. Видя как дъщеря й се напрегна, щом графът приближи до нея. Джъстин извади от джоба на жилетката си един ключ и й го подаде.

— Този ключ ще ти потрябва, ако искаш да отидеш в графската спалня.

Лейди Ан реши, че е изчакала достатъчно дълго. Дланта й все още тръпнеше от удара по бузата на зет й.

— Аз тъкмо си тръгвах, мило дете. Изобщо не си ни прекъснала. Освен това, Джъстин, защо изобщо си решил да заключваш графската спалня?

— Открих няколко хлабави дъски от дюшемето — сви рамене той. — Не ми се иска някой слуга да се нарани на тях. Затова реших да заключвам стаята, докато подът не бъде поправен. Ето ти ключа, Арабела.

Тя грабна ключа от протегнатата му ръка и изхвръкна от стаята.

— На много въпроси трябва да отговаряте — додаде лейди Ан, като впи поглед в лицето му. — Голяма каша сте забъркали, Джъстин.

— Може би е така, но не споделям мнението ви. А сега бихте ли ме извинили, но наистина трябва да посетя лорд Талгарт. Ще помисля над това, което ми казахте.

— Съмнявам се. Вие сте мъж, а моят опит показва, че веднъж повярвали в нещо, мъжете умират, преди дори да са си помислили, че може би грешат. О, Господи, как мразя повечето от вас! — Тя се обърна, но само след миг отново се завъртя към него и го посочи с пръст. — Арабела не се е страхувала никога в живота си. След свадата ви тя се превърна в тихо, свито, дори изплашено момиче. Откакто сте се оженили, нито веднъж не се е опитвала да ме накара да правя нещо за нея и повярвайте ми, това не й е в кръвта. О, да, проклети същества, за толкова много неща трябва да отговаряте! Проклет да сте!

Този път тя наистина напусна стаята. Джъстин не помръдна в продължение на няколко минути. Това ли беше нежната, простодушна лейди Ан? Беше се превърнала в тигрица.

Отиде в Талгарт Хол и остана там през деня.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Елзбет обожаваше миризмата на прясно скосено сено. Уханието му изпълваше плевнята. Тя пое дълбоко дъх и се усмихна. Бързо отиде при яслата в далечния по-тъмен край на плевнята. Изминала бе поне една седмица, откакто за последен път се бе измъкнала тайно от Ившам Аби, за да се срещне с него. Толкова дълго време! Не беше й говорил за мъжките си нужди от смъртта на Жозеф. Правеше му чест, че така благородно я бе оставил на скръбта й. Съчувствието му към нейната скръб след трагичното падане на старата слугиня го бе направило още по-скъп за нея.

Разстла наметалото си върху сламата, приглади внимателно гънките и се замисли. През последните няколко дни бе почувствала, че в главата му се въртят разни мисли. Елзбет смръщи вежди. Спомни си, макар и с нежелание, как той се бе поколебал дали да приеме предложението й да се срещнат същия следобед в плевнята. Кратката пауза, преди да даде съгласието си, я накара да си представи лицето на Сюзан Талгарт. Как само я мразеше Знаеше, че тя желае братовчед й. Коя жена не би го пожелала? О, да, Елзбет остро усещаше какво мислят другите, щом ставаше въпрос за него. Да, Сюзан, оная мръсна кучка, го искаше. Но той не би тръгнал след нея, нали? Разбира се, че не би тръгнал, макар тя да беше така привлекателна и красива с русата си коса. Не, Жервез не би й изневерил.

Седмицата, през която не бе лягала с него, бе достатъчна да подхрани романтичната й вяра, че физическото им единение е едно изтънчено доказателство на любовта му към нея. Дори се бе молила дано най-сетне да почувства удоволствие от докосването на ръцете му, да изстене истински, когато устните му се докоснат до тялото й.

Чакането в мрачната ясла я правеше все по-нервна. Най-вероятно го бавеха някакви важни дела. Беше почти готова да излезе да го потърси, когато го видя да се промъква тихо при нея.

— О, любов моя, започнах да се притеснявам! — протегна тя ръце към него и покри с целувки шията, раменете и гърдите му. — Проблем ли има? Забави ли те някой? Не е била Сюзан Талгарт, нали? Тя се опитва да те хване в мрежите си, нали? Кажи ми, че не съм права.

Той я целуна по главата, а след това внимателно я накара да седне отново на наметалото.

— Какво искаш да кажеш за Сюзан? Ma petite, ако тя се опита да ме съблазни, ще й се изсмея в лицето. Ще й кажа, че не харесвам английските момичета с розови бузи и тъпи физиономии.

Той се отпусна грациозно до нея, погледна миловидното й лице. Тя го гледаше опиянено с бадемовите си очи, които така приличаха на очите на майка й.

— Не, скъпа Елзбет — добави той, като я погали леко по гладката буза, — просто разговарях с лейди Ан. Нямаше да бъде учтиво да я изоставя насред разговора.

Елзбет го прегърна с две ръце през шията. Чувстваше се виновна заради съмненията си. Но, ето, той беше тук, при нея. Нея беше избрал. Усети лека целувка по косата си и зачака да я притегли в обятията си. Но той не я дръпна към себе си както друг път. Тя продължи да чака. Нищо! Отдръпна се леко назад. Очите й потъмняха тревожно. Не бе възможно да не я желае след цяла една седмица! Дали все пак Сюзан Талгарт не беше в Ившам Аби? Дали Жервез не я бе излъгал? Не, дори за миг не можеше да си го помисли. Не искаше също така да си помисля за облекчението, което чувстваше от факта, че не се опитваше да я съблече.

— Какво има, любов моя? — прошепна тя до шията му. — Какво те е разстроило?

Жервез въздъхна и се отпусна на лакът.

— Много си проницателна, Елзбет. Забелязваш много неща. — Видя какво удоволствие й доставиха думите му. Елзбет беше готова да направи всичко, което й кажеше. Поне така се надяваше самият той. Внимателно обмисли следващите си думи: — Знаеш, че с графа не се разбираме много. Антипатията му към мен расте от ден на ден. Мисля, че би ме убил, стига да му се удаде възможност. Знаеш ли, чудя се защо все още не ми е заповядал да си вървя. Много странно. Не мога да го разбера Не разбирам също откъде идва омразата му към мене. Нито лошо не съм му сторил.

— Да те убие? О, не! — не можа да се сдържи Елзбет. — Това би било прекалено. Освен това ти няма да го позволиш. Ти си силен и смел. И умен. Джъстин е нищо в сравнение с тебе. Ти не би оставил на никого да ги стори нещо лошо. Мразя го. Какво ще правим?

Беше повярвала на всяка дума, която й беше казал. Ама че страстна жена! Жервез се замисли. Страстта в думите й беше истинска, съвсем истинска. И същата страст щеше да се изяви във всичко. Усмихна й се. Сега вече можеше да бъде сигурен в нея.

— Той те мрази, защото е ревнив, Жервез — вкопчи се тя в ръкава му. Сигурна съм. Той вижда в теб всичко онова, което самият той не може да бъде. Това го кара да те ненавижда. О, Боже, какво ще правим?

Братовчед й се усмихна нежно, макар и леко горчиво напълно доволен от реакцията й и каза тихо:

— Елзбет, винаги си така съпричастна към околните. Може би си права за графа. Може би нещо в него го кара да се чувства непълноценен в мое присъствие. Няма значение. Ившам Аби му принадлежи. Аз съм само едни гост. По всяко време мога да стана нежелан. Той си придаде болезнено изражение и стисна малките й ръце в своите. — Във всеки случай преди малко ми нареди да напусна Ившам Аби до края на седмицата. Остава ни малко време, любов моя.

Всъщност графът не му беше заповядвал нищо, но думите му водеха към същия извод. Преди Жервез да дойде в плевнята, Джъстин го повика в библиотеката, затвори вратата и след като го изгледа продължително, му каза:

— В края на седмицата ще пожелаете да напуснете Ившам Аби.

Нищо повече, само това. А след това отново впи в него смъртоносния мраз на очите си. Той за миг изпита такъв страх, че не можа дума да обели.

— Е? Нищо ли няма да кажете? Нито дума? Нищо ли не искате да ми кажете?

Жервез се задоволи само да повдигне рамене.

— Много неща във вас ме дразнят. Въпреки това ви позволих да останете… по ред причини. Но сигурен съм, скоро всичко ще се разреши. Помнете, в края на седмицата. А сега си вървете.

И това беше всичко, което графът му бе казал. Французинът напусна библиотеката, огледа се, за да се убеди, че е сам, и се облегна на стената. Упрекна се, задето не бе казал на графа, че е страхливец, че е хулиган, който не заслужава дори да обуе ботушите му. Не, нищо такова не му беше казал.

— Да — отново каза той на Елзбет, — остава ни съвсем малко заедно. Трябва да си замина до края на седмицата.

Елзбет сепнато се надигна.

— О, не, не може да бъде. Жервез, не мога да ти позволя да ме изоставиш. Едва те намерих и не искам да те изгубя. Моля те, не си отивай — очите й се напълниха със сълзи. Тя преглътна, опитвайки се да се овладее, но не успя. Сълзите рукнаха по бузите й. — Не е честно. Арабела има всичко, наистина всичко… макар че не изглежда да му се радва много. Дори лейди Ан е вече господарка сама на себе си и може да направи каквото пожелае. Само аз съм като просяк цял живот — никой не ме приема, никой не ме иска. Не мога повече. Моля те, не ме оставяй пак сама!

Той внимателно избърса сълзите от лицето й.

— Трябва да бъдем смели, Елзбет. Казах ти вече, тук сме на негова територия. Решенията му определят действията на всички около него, независимо от мотивите му. По този въпрос нямам никакъв избор.