— Джъстин, спри, моля те! Ако това е някаква игра, не разбирам правилата й. Не ми харесва тази игра. Баща ми никога не ми е казвал нищо подобно.

Той се засмя — груб, дрезгав смях, който я изпълни със страх. Имаше нещо, което изобщо не беше наред. Той бе разгневен, но тя не знаеше защо.

Изведнъж Джъстин я сграбчи за ръката, но тя се дръпна, успя да се освободи и хукна към вратата. Беше много бърза. Страхът й помагаше. О, Боже, вратата не можеше да се отвори! Дръпна я силно към себе си, после натисна навън, но без резултат. По дяволите, какво ставаше? Ключът! Съпругът й бе заключил вратата. Дланите й бяха мокри от пот. Сграбчи ключа и се опита да го превърти. Усети, че Джъстин стои зад нея й я наблюдава. Изведнъж сграбчи косата й и започна бавно и неумолимо да я навива около дланта си, докато тя не закрещя от болка и не се отпусна назад към гърдите му. Тогава той я завъртя с другата си ръка, за да застане с лице към него.

Дълго, много дълго той само се взираше в лицето й. Накрая каза тихо:

— Ще правиш каквото ти кажа, и то веднага щом ти кажа. Сигурен съм, че не искаш да знаеш какво ще ти сторя, ако не ми се подчиняваш.

Арабела инстинктивно почувства, че с него не можеше да се спори, че той не е в състояние да приеме разумен довод. Не можеше да спори, но трябваше да опита да се спаси. Стисна зъби заради силната болка и вдигна рязко коляно нагоре. Удари само твърдото му бедро. Беше се оказал по-бърз от нея.

Очите му бяха станали почти черни от гняв. Сега щеше да я удари. Арабела се напрегна в очакване на удара. Вместо това той пое дълбоко дъх и дръпна косата й така, че лицето й се озова до неговото. Погледна я право в очите — очи, които толкова много приличаха на неговите — и изрече едва чуто:

— Предполагам, че уважаемият ти баща те е научил, че с този номер можеш да събориш всеки мъж. Щеше да стане по-зле за теб, ако беше успяла. Тогава много щях да се ядосам. Може би щеше да ми се прииска да извия скъпоценната ти шия.

— Джъстин! — уплашено извика тя.

Той рязко пусна косата й, хвана дантелата около шията й и разпра нощницата й с такава сила, че Арабела се преви. Острият звук на цепеща се коприна прониза тишината на стаята. Девойката недоумяващо погледна разкъсаната нощница. Преди да успее да помръдне, Джъстин я смъкна от раменете й. Копчетата на ръкавите й отхвръкнаха. Усети погледа му по тялото си. Първо се спря на гърдите й, а след това по-долу, под корема й. Най-накрая усещането за безпомощност я подтикна към действие. Тя сви ръка в юмрук и замахна с все сила към лицето му.

Джъстин улови ръката й.

— Значи искаш да се биеш с мен, мадам? — попита той с тих, спокоен глас. Предишния ден й бе говорил с такава неподправена възбуда, с глас нежен и същевременно така настойчив. А тя му бе отвърнала всеотдайно. Вчера! Но не сега. Да, гласът му беше спокоен, но със спокойствието на смъртта. Толкова спокоен, че можеше да убие човек. Неочаквано я сграбчи през кръста и я преметна на рамото си.

Арабела заудря с юмруци по гърба му, но той беше едър и силен и тя нямаше никакъв шанс. Джъстин я хвърли назад и тя се озова по гръб върху леглото. Дъхът й секна. Болезнено пое глътка въздух и се опита да се измъкне. Сграбчи завивката и понечи да се претърколи към другата страна на леглото. Той стисна глезена й и я завъртя обратно по гръб. Арабела изпищя.

— Проклета да си, лежи и не мърдай! Да, така е много по-добре. А сега да огледам по-добре придобивката си.

Мили Боже, този мъж беше луд! Иначе какво друго обяснение би могло да се даде за поведението му? Баща й сигурно би разбрал, ако мъжът, когото бе избрал да й стане съпруг, е извратен или ненормален човек, търсещ удоволствие в женската болка. Не, със сигурност това беше невъзможно.

— Престани, Джъстин! — извика му тя. — Това е лудост, чуваш ли? Защо се държиш така? Няма да го позволя. Пусни ме, проклет да си!

Джъстин не каза нищо. Погледът му не се откъсваше от гърдите й. Тя чувстваше, че очите му я изучават, но изражението му беше отегчено. Единствено гневът все още гореше силно и непрестанно в погледа му. Изведнъж почувства как я обхваща страх, силен страх.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Спри, проклет да си!

— Имаш език на кръчмарска слугиня. Трябваше да се досетя, че това значи нещо — че в теб има нещо подло — нещо, което другите не забелязват. Нещо подло, скрито дълбоко в теб.

— Подло ли? Какво подло, по дяволите, има в мен? Знам, че имам сприхав нрав. И ти също. Нищо подло няма в мен. Да не си луд?

— Млъкни! — изръмжа той, без дори да поглежда към лицето й.

Ужасената Арабела отново се опита да се отскубне от него, но той бързо стисна глезените й.

— Посмей да мръднеш още веднъж и ще те завържа за леглото — изрече с такъв глас, че сърцето й се вледени. — Платих скъпо за наследството си. В цената си включена и ти, при все че се съмнявам дали ще изпитам голямо удоволствие. А за теб такова със сигурност няма да има.

Трябваше да опита още веднъж. Понечи отново да го докосне, но той я плесна през ръката.

— Защо постъпваш така, Джъстин? Какво съм ги сторила? Защо ме наричаш порочна? Защо ме нарече уличница? Моля те, кажи ми какво има. Сигурна съм, че има някаква грешка.

Джъстин, който продължаваше да гледа гърдите й, каза тихо, сякаш на себе си:

— Знаех си, че си красива. Знаех си, че плътта ти е бяла като девствен сняг. Толкова пъти съм си представял как лежиш по гръб точно така — бяла, а невероятната ти черна коса е разпиляна на възглавницата. Знаех си, че тялото ти няма да ме разочаровали се оказах прав. Не искам да те желая, защото ми се гади от похотта ми, но ще те взема. Господ ще ми прости, но ще те взема още сега, веднага. Трябва да го сторя. Този ужасен брак трябва да бъде изконсумиран.

Погледът му отново се върна на гърдите й. Мили Боже, не бе възможно това да се случва с нея.

— Питаш ме защо те нарекох уличница — продължи той. — Питаш защо се държа така с теб? Искаш да знаеш защо не се отнасям като с моята сладка малка девствена съпруга? Отвращават ме проклетите ти лъжи. Отвращават ме преструвките ти на невинна. Проклета да си, Арабела, ти ми изневери! Взе това гадно, дребно, френско копеле за любовник и за това, кучко, ще си платиш скъпо! — Хвана едната й гърда. Арабела се изви и изпищя. Той я зашлеви през устата с опакото на ръката си. — Сигурен съм, че това докосване нито те е изненадало, нито те е стреснало. — Вдигна ръка. — Не, не мога повече да понасям да те гледам как се правиш на проститутка. Сигурен съм, че ако продължа да те докосвам и галя, ти ще започнеш да стенеш и да викаш, нали? Не, ще пристъпя направо по същество. Както казах, за мен удоволствието ще бъде малко, а за теб — никакво. Поне с мен няма да изпиташ никакво удоволствие, проклета да си!

Рязко стана от леглото и развърза колана на халата си. С едно движение на раменете си го смъкна на земята. Стоеше гол пред нея и внимателно наблюдаваше лицето й. Устните му се бяха изкривили в презрителна гримаса.

Арабела не можеше да откъсне очи от него. Никога преди не бе виждала гол мъж. За Бога, той беше красив! Целият беше само мускули. Нямаше грам тлъстина но тялото му. Усети се, че го гледа с интерес, и сепнато пое дъх. Та той я бе нарекъл проститутка! Бе я обвинил, че е любовница на французина! Това беше лудост, просто лудост. Беше й споменал, че не иска да я докосва. Погледът й се плъзна надолу по корема му, към гъстите черни косми над слабините му, към члена му — твърд и готов. О, да, много пъти бе виждала как се съвокупляват конете и знаеше какво значи това. Само че Джъстин беше прекалено голям за нея. Нямаше да я насили. О, Господи, мразеше своята слабост, страха си, но все пак каза:

— Джъстин, моля те, какво смяташ да правиш? Ти си твърде голям за мен. Не мисля, че ще стане нещо. — Той я погледна с такова изражение, сякаш всеки миг щеше да се изплюе върху нея. — По дяволите, та аз съм девствена! Не съм имала никакъв любовник, още по-малко онова нещастно френско копеле! Кой ти каза тази лъжа? Жервез? Кажи ми, проклет да си, кой ти каза това? — Тя отчаяно стисна бедра и прикри гърдите си с ръце.

— Господи, каква чудесна актриса си била! — Той се разсмя. Арабела не се сдържа и отново погледна тялото му. Това го накара да се разсмее с такъв грозен и дрезгав глас, който я ужаси. — Повярвай ми, тялото ти лесно ще ме приеме в себе си. И престани най-сетне с проклетите си лъжи. Искаш да знаеш кой ме е излъгал за теб? Ще ти кажа. Никой не ме е лъгал. Никой нищо не ми е казвал за теб. Видях те с очите си. Видях теб и онова копеле да излизате един след друг от плевнята. Очевидно беше какво сте правили вътре.

Дишането му беше хрипливо и Арабела едва успяваше да разбере думите му.

— Може би все пак трябва да ти доставя удоволствие — продължаваше той. — Боя се единствено от това, че ще започнеш да крещиш моето име. А това ще бъде истински удар за мен. Не, просто ще се постарая бързо да приключа с тази работа. Викай и пищи колкото ти харесва. За мен няма значение.

Тя не можа да изрече и дума. Само го гледаше и клатеше отрицателно глава. Беше я видял с французина? Да излизат заедно от плевнята? Но това беше невъзможно.

Джъстин се подпря над нея, разтвори краката й и се отпусна между тях. Тя мълчаливо се съпротивляваше. Драскаше лицето му, удряше го с колене в слабините. Той просто натисна с длан корема й и притисна краката й със своите. Арабела почувства ръката му да се плъзга между бедрата й и застина.

В този миг той разбра, че не е в състояние да я насили. Стана, отиде до тоалетката, загреба крем от едно бурканче и се върна при нея. Арабела продължаваше да лежи по гръб. Гледаше го с невярващи очи, скована от страх.

— Не мърдай — каза й той и за да бъде сигурен, отново притисна с длан корема й. Тя се опита да се отдръпне, после застина. Гледаше ужасена как намазания му с крем пръст се спуска надолу. След това почувства как този пръст се притиска в нея. Отново се замята, опита се да се измъкне изпод ръката му, но въпреки това пръстът му си пробиваше път в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко. Боже, как мразеше този човек! Той й беше напълно чужд, а пръстът му — истинско наказание. Плевнята! Каква беше тази история с плевнята?