Лейди Ан отново се замисли за Джъстин, който след едно необяснимо колебание тъкмо поставяше на средния пръст на Арабела златна халка.

Тананикаше си. Ясно чуваше в главата си гласа й — нежен, самодоволен. Пееше си, когато бе излязла от плевника. Продължаваше да си тананика, дори когато чистеше сламките от косата си. Пееше си даже когато оправяше роклята си. Спомняше си ясно как се наведе и махна една сламка от обувката си. Невярна кучка!

— С властта, дадена ми от църквата на Англия, ви обявявам за мъж и жена.

Свещеникът се усмихна широко. Погледна младата двойка и прошепна в ухото на графа:

— Вие сте невероятно щастлив човек, милорд. Лейди Арабела е изключително красива. Вече можете да целунете булката.

Графът стисна зъби. Трябваше да погледне към нея. Тя беше негова жена. Завинаги! Насили се да наведе глава и леко докосна устните й. Господи, тя беше нежна, влажна, нетърпелива. Уличница! Гадеше му се от ослепителното сияние на лицето й. Бе се опитала да задържи устните си допрени до неговите, а когато той се бе отдръпнал, му се бе усмихнала палаво. Джъстин побърза да обърне глава и се втренчи в златния кръст над лявото рамо на свещеника.

Лейди Ан се улови, че се моли Джъстин да бъде нежен с Арабела. Мисълта я накара да се усмихне. Целия следобед се бе суетила около дъщеря си. Бе й показвала частите на облеклото, на които до този момент девойката почти не бе обръщала внимание. Беше й се карала, че не стои мирна, докато прислужницата се занимаваше с косата й. Накрая бе решила, че е време да изпълни своето задължение като майка. Нервно нареди на прислужницата да ги остави сами и започна:

— Любов моя, довечера ще бъде първата ти брачна нощ. Трябва да знаеш, че ще настъпят някои промени. Имам предвид, че Джъстин ще бъде твой съпруг, а това означава много неща. Например…

Арабела я бе прекъснала със смях:

— Мамо, да не би да имаш предвид неминуемата загуба на девствеността ми?

— Арабела!

— Виж, мамо, съжалявам, че те шокирах, но татко още преди време ми описа детайлно целия този… процес, въпреки че, ако трябва да бъда точна, татко го нарече съчетаване. Не се боя, мамо. Напротив, не мога да се сетя за нищо по-приятно от правенето на любов с Джъстин. Мисля, че той е много добър в това. Не си ли съгласна? Един мъж трябва да добие опит и… хмм… умения още преди сватбата. Мислиш ли, че ще го разочаровам? О, Боже, знам съвсем малко или почти нищо за това как наистина става. Може би ще ми дадеш съвет какво да направя, за да го накарам да повярва, че го смятам за… хмм… красив и че изобщо не ме страх от него?

Лейди Ан не знаеше нищо такова. Един мъж красив? Може би наистина бе такъв, но тя винаги се бе страхувала, така че бе стискала очи колкото може по-силно. Красив мъж! Никога не се бе замисляла над такава възможност. Може би… Остана безмълвна, загледана в дъщеря си. Не можеше да й помогне със знания. Значи баща й й бе казал всичко? А беше ли й казал, че мъжете са диви и брутални, и изобщо не ги е еня за болката на жената? Не, очевидно не беше. Само й бе описал процеса. Копеле! Само по себе си това бе достатъчно отвратително. Всъщност може би трябваше самата тя да помисли повече по този въпрос. Представи си доктор Брениън и се изчерви като залез пред буря.

— Мамо, добре ли си? О, разбирам. Сигурно мислиш, че не би трябвало да зная всичко това. Кълна ти се, че не съм паднала жена, но ми се струва извънредно глупаво жените да не се наслаждават на правенето на любов. Знам, че на много момичета им се втълпява, че това е само едно неприятно задължение. Е, мисля, че те заслужават някой досаден грозник в леглото си. Знам, че с татко сте били различни. Сигурна съм, че ние с Джъстин също ще бъдем различни. Ще ни бъде добре заедно. А сега престани да се безпокоиш. Обичам те, мамо. Не се тревожи за мен.

— Сигурна ли си, че няма нищо, което бих могла да ти кажа? — Лейди Ан й се искаше да потъне вдън земя, но се стараеше да се държи нормално. Боже, колко го мразеше, мразеше до дъното на душата си! Арабела искрено вярваше, че баща й бе обичал майка й! Мислеше, че той й бе дал наслада в леглото! Мили Боже, каква пародия само бе бракът им! А тя бе жертвата в него.

— Не, мамо, но ти ми изглеждаш много бледа. Поне вече не се червиш. Не се притеснявай за мен. Знаеш, че те обичам и че ми е много приятно да се грижиш за мен. — Арабела отново прегърна майка си и я притисна силно. Лейди Ан не можеше да се отърве от усещането, че двете бяха разменили ролите си.



По-късно същата вечер лейди Ан връзваше панделките на красивата бяла копринена нощница на Арабела. Почувства как вълнението на дъщеря й се предава и па нея. Беше усетила, беше видяла очакването и желанието в очите на дъщеря си. А очите на Арабела искряха. В тях нямаше страх. Имаше само желание.

Накара девойката да седне и започна да разресва косата й.

— Стига толкова, мамо — помоли я Арабела и скочи на крака. — Скоро ли ще дойде? О, мамо, не искам да си тук, когато той дойде при мен.

— Много добре. — Лейди Ан отстъпи крачка назад, и постави гребена върху шкафа. — Джъстин ще бъде възхитен. Толкова си красива! Едва ли някога те е виждал с разпусната коса. Всъщност не, спомням си, че онази нощ, когато ви заварих двамата, косата ти не беше прибрана. Арабела, моля те, остави на мира копчетата на нощницата.

— Знам — отвърна Арабела и направи няколко танцови стъпки покрай майка си. — Трябва да оставя това за по-късно.

Лейди Ан преглътна от изненада.

— Джъстин ще дойде всеки миг. Сега ще те оставя сама. — Понечи да си тръгне, но се спря, обърна се и прегърна дъщеря си. — Бъди щастлива, Арабела. Истински щастлива. Не се ядосвай, ако нещо не тръгне както трябва… — О, Господи, какво ли друго можеше да й каже? Как би могла да я предупреди? Ами ако Джъстин беше същият като съпруга й?

— Татко никога не е правил грешки, когато е ставало дума за мен, мамо — съвсем тихо и нежно каза тя.

Лейди Ан бързо вдигна глава към дъщеря си. Може би беше само във въображението й, но й се стори, че за миг долови тъжна увереност в гласа на дъщеря си. Не, не беше възможно. Поклати глава и рязко се обърна.

— Надявам се, че си права, Арабела. Лека нощ, любов моя. Надявам се утре сутрин да видя усмивка на лицето ти.

— Голяма усмивка, маман.

След като майка й излезе, Арабела няколко пъти прекоси стаята напред-назад. Гореше от предусещане за нещо приятно. Обичаше изненадите, а тази нощ… Тя нетърпеливо обхвана раменете си. Погледна случайно към „Танца на смъртта“ и се изплези на картината, защото мразеше несигурността и се боеше от неизвестното. Очите й се преместиха към голямото легло. Тъкмо се чудеше с дяволита усмивка, дали случайно майка й не бе срещнала Джъстин и не му бе казала да си върви по пътя, когато вратата се отвори и в стаята влезе съпругът й. Изглеждаше великолепно в тъмносиния си брокатен халат. Видът му накара сърцето й да забие по-бързо. Краката му бяха боси. Едва ли под халата носеше нещо друго. Надяваше се да е така. Гореше от желание да свали дрехата от него. Искаше най-сетне да го види гол. Вече беше неин.

Графът затвори вратата и превъртя ключа.

— Радвам се, че не ме накара да чакам повече, Джъстин. Знаеш ли, никога преди не съм прекарвала нощта в тази спалня? Едва ли бих го сторила, ако бях сама. Но след като си тук, съмнявам се, че изобщо ще забележа тази проклета картина. Харесва ли ти косата ми? А нощницата ми? Мама ме накара да я облека.

Говореше твърде много, знаеше го, но това едва ли имаше значение. Беше младоженка и бе нормално да е нервна. Беше толкова нервна, че дори направи реверанс на Джъстин.

А той стоеше до вратата, без да помръдва. Просто я гледаше с ръце кръстосани пред гърдите си.

— Косата ти е красива. Нощницата ти е хубава. Изобщо изглеждаш много девствена. Поласкан съм, но също тъй и малко изненадан.

— Наистина се надявам да ти е приятно. А защо си изненадан? — Обзета от вълнение, не забеляза нищо странно в гласа му.

Графът не помръдна и не отговори на въпроса й. Арабела с лека стъпка се приближи до него. Сложи ръце на раменете му, повдигна се и го целуна.

Джъстин я сграбчи и я отблъсна назад. Арабела залитна, но успя да сграбчи облегалката на едно кресло и да се задържа на крака. Погледна го, зяпнала от изненада.

— Джъстин? Какво има? Какво се е случило? Не искаш ли да ме целунеш?

Искаше да я убие! Не, не можеше да го стори. Но щеше да я накара да страда. Щеше да я нарани така, както тя бе наранила самия него.

— А сега свали нощницата си — каза той с глас по-студен от зимен скреж. — Сваляй я още сега, и то бързо.

Сега го разбра. Мъжете са си мъже. Баща й й беше казал, че понякога мъжете се напиват в най-неподходящи моменти.

— Джъстин, ако си се напил, бих предпочела да не… — Гласът й падна като камък, пуснат от висока скала.

Беше забелязала напрегнати жили на шията му. Беше видяла яростта в сивите му очи. Ярост ли?

Към нея? Но какво ставаше? Та той трябваше да бъде така възбуден, както и тя самата. Беше я целувал с такова удоволствие, бе я притискал към себе си. Беше й казал, че иска да усеща гърдите й до тялото си. Ето сега имаше тази възможност. Това беше нейната, но и неговата първа брачна нощ. Какво го бе накарало да се разгневи?

— Прави, както ти казвам, уличнице, или ще ти съдера дрехата!

Уличница! Той току-що я бе нарекъл уличница? Можа само да го погледне безмълвно.

— Не разбирам — рече тя, като отстъпваше бавно, без да откъсва очи от него. Застана на разстояние от него зад едно голямо кресло и добави: — Моля те, кажи ми какво става? Защо ме нарече така? Как бих могла да съм уличница? Аз съм само на осемнайсет години и съм женена едва от пет часа. Девствена съм. Нещо повече, аз съм твоя жена.

Без съмнение в очите му се четеше ярост. Джъстин не каза нищо. Тръгна бавно към нея. Арабела не разбираше какво става, но не беше глупава. Избяга му от другата страна на креслото. Скоро той я притисна в ъгъла между тоалетката и стената. Арабела протегна ръце пред себе си.