Езикът на негова светлост ставаше твърде груб. Лейди Арабела обаче не изглеждаше обезпокоена, така че слугата реши също да не обръща внимание на този факт. Напоследък в Ившам Аби бяха настъпили доста промени. Беше време на изпитание за всички. Щом графът е решил да ругае, вероятно така е най-добре за всички. По-добре това, отколкото да хвърля каквото му падне. С годините му бе все по-трудно да се навежда, а при предишния граф много пъти му се бе налагало да отбягва хвърлените по него предмети.

Почтително приведен, Крупър бе стигнал до вратата, когато се сети да предаде съобщението:

— Пристигна един лакей от Талгарт Хол, милорд. Лейди Ан и лейди Елзбет са решили да останат за вечеря, за да не пътуват в такова лошо време.

„Значи — каза си Джъстин, — ще бъда сам с нея. За първи път.“ Дали щеше да се опита отново да се измъкне. Не, едва ли, особено като се имаше предвид странният начин, по който се държеше, откакто бе слязла за вечеря

Опомни се навреме, за да отговори:

— Благодаря, Крупър.

През следващите десет минути се хранеха мълчаливо.

— Харесва ли ви свинското, сър? — обади се най-накрая Арабела.

Той се усети, че се тъпче като прасе. Едва ли можеше да й отговори, че свинското дразни стомаха му.

— Не е лошо — отвърна, като набучи отново голям къс на вилицата си. След това размисли, остави вилицата в чинията, облегна се назад и кръстоса ръце пред гърдите си. Пръв й бе подал ръка и тя я бе приела, така че той, а не тя, владееше положението. Реши да се възползва от създалата се ситуация.

— Да не би цяла седмица да сте репетирали за тази вечер?

— Не знам за какво говорите.

Знаеше много добре.

— Имам предвид, че ме отбягвахте. Вероятно всеки път, щом е имало опасност да ме срещнете, сте се крили под стълбите. Единственото разумно обяснение за мен е, че сте се приготвяли за тазвечерното си представление. Решихте ли каква точно сделка да ми предложите?

Беше я хванал натясно, но тя не бе готова лесно да се предаде. Бавно остави вилицата си и се облегна назад. После наклони глава на една страна и каза:

— Знаете ли, сър, трапчинката на брадата ви ви прави много привлекателен. Отначало се чудех дали изобщо ми харесвате с нея, но накрая реших, че ми допада. Мога да кажа, че сте доста красив с тази трапчинка, сър.

— Значи продължавате играта си? Добре тогава, мадам. Бихте ли желали да изследвате по-отблизо трапчинката ми? — Замълча само за миг, после кимна. — Ако не сте забелязали, освен нея по мен има още доста неща, които, уверен съм, ще намерите също тъй привлекателни.

— Уверена съм, че намирате мен самата привлекателна, сър.

— След като ви видях в мократа ви, доста прилепнала рокля, мадам, признавам, че не очаквам да остана разочарован. Но да си кажа право, аз съм човек, който предпочита преките доказателства пред догадките.

Значи искаше да говори прямо. Щеше да си го получи. С неговите камъни по неговата глава.

— О, разбирам! Искате да кажете, че предпочитате да сваля дрехите си?

— Би било едно превъзходно начало, но се съмнявам, че е най-подходящото нещо за тази вечер. Хайде, мадам, стига сме се дуелирали напразно. Нека седнем край огъня и да обсъдим вашите сериозни въпроси.

Джъстин я отведе до малкото канапе пред камината и я настани близо до себе си. Може би прекалено близо и тъкмо това беше най-лошото.

Арабела вдигна глава и го погледна право в сивите очи.

— Реших да се омъжа за вас.

— Право в целта! — възкликна той, взе ръката й и започна да изучава пръстите й. — Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че току-що сте ме направили най-щастливия човек на света? Да, виждам, че няма да ми повярвате. Всъщност аз също едва ли бих си повярвал.

— Това няма нищо общо с щастието, сър. Защо разглеждате пръстите ми? Играете си с тях. Това са просто най-обикновени пръсти.

— Имате красиви ръце. Тук поне не си приличаме. За разлика от мен имате изящни ръце. Значи никакво щастие за нас, мадам?

— Знаете много добре защо трябва да се оженим. Аз искам да изпълня своята роля. Готов ли сте да изпълните вашата?

— Роля! Интересна дума избрахте. Ако се оженим, мадам, ще трябва да изиграем още много роли. Наистина ли искате да ме приемете като мъж, а не просто като някого, който случайно живее под един покрив с вас?

— Какво точно искате да кажете?

Той вдигна ръката й към устните си и целуна един по един пръстите й.

— Увод, мадам.

Придърпа я по-близо до себе си и я целуна по устата. Не дълбока целувка, а само едно леко докосване. Все пак Арабела се отдръпна. Той се вгледа продължително в очите й. Докосна с пръсти брадичката й, а после погали страната й.

— Никога преди не сте се целували, нали?

Тя само поклати глава. Погледна го в очите, после насочи поглед към устата му и към ръката си, която той все още стискаше, към пръстите, които той бе целувал.

— Освен целувките има и други неща. Може би няма да ви се сторят отблъскващи. Но всяко нещо с времето си. Искате ли да ви целуна отново?

— Добре — кимна тя.

Този път тя се приближи до него и постави леко длани на гърдите му. Едната й длан беше над сърцето му и той знаеше, че усеща ускорените му удари. Целуна я пак, отново съвсем леко, без да я принуждава. Докосна леко с език долната й устна — същата, която тя бе облизала. Арабела подскочи. Той обхвана с длани лицето й. Всъщност му се искаше да я събори по гръб и да смъкне дрехите й. Можеше само да си представя колко е красива. А след това щеше да я целува и после да плъзне ръце между бедрата й. Езикът му нежно проникна в устата й.

Този път девойката не подскочи. Ако не грешеше, а това беше самата истина, тя беше заинтригувана и ставаше все по-разпалена с всеки изминал миг. Ръцете му се плъзнаха по косата й, пръстите му се заровиха в нея, навиваха гъстите кичури. Арабела се приближи, докато гърдите й се притиснаха в него. Ръцете му се плъзнаха по гърба й.

— Това е само началото — промълви той в устата й. — Останалото ще последва, когато се оженим. Омъжете се по-скоро за мен, мадам, или ще издъхна от страст по вас.

Арабела вдигна глава. Изглежда, че нямаше какво да каже, което беше наистина изненадващо. Откакто я познаваше, тя винаги се бе държала високомерно и нахално, готова да се нахвърли върху всеки новодошъл и особено върху него. Девойката докосна трапчинката на брадата му. Изучаваше я.

— Само началото — повтори тя, като се наведе напред и го целуна по брадата. — Харесва ми всичко видяно дотук.

— Това е добре.

— Палтото ви също ми харесва. „Уестън“ ли е? — Това беше шивачът на баща й.

— Да — кимна той и продължи да гали меките й коси.

Арабела отпусна глава и опря чело на брадата му. Няколко пъти пое дълбоко дъх и накрая едва чуто изрече:

— Бях толкова изплашена. Не от страх, това е някаква нова уплаха, която буквално преобърна всичко. Знам, че не се отнесох добре с вас. Може би дори сте ме сметнали за глезла, преди да реша да стоя настрана от вас. Мислих дълго, сър, и смятам, че може би ще успеем да изградим брака си. Един добър брак. Ще се опитам да се справя с моята роля. Какво мислите за това?

Джъстин се разсмя, целуна я и я притегли към себе си.

— Мисля, че отсега нататък ще бъде много интересен. Нека се оженим, мадам. Нека го направим по-скоро. Аз също ще се опитам да се справя с моята част.

— Бихме могли да отпразнуваме споразумението си. Можете, да речем, да ме целунете отново. Аз наистина няма да имам нищо против.

Графът вече усещаше вкуса на устните й. Тя беше толкова близо до него. Този път можеше да я научи да отваря устните си, а след това да…

— По-дяволите — възкликна той и я отблъсна от себе си в мига, в който лейди Ан и Елзбет влязоха със смях в стаята. Наметалата им блестяха от дъждовните капки. Крупър ги следваше по петите.

— Вали като из ведро — заяви лейди Ан, като подаде на слугата мократа си дреха. — Може би трябваше да останем в Талгарт Хол, но и на двете с Елзбет ни се искаше да се приберем у дома. А, вие сте вечеряли тук. Но, за Бога, храната е почти недокосната… — Тя млъкна. Погледна първо дъщеря си, а после Джъстин. Не й беше трудно да си представи какво е ставало тук преди ненавременната им поява с Елзбет. Лицето на Арабела беше зачервено. Хубавата й коса беше разрошена от докосването на мъжка ръка.

Графът се надигна. Слава Богу, възбудата му беше спаднала бързо.

— Лейди Ан, Елзбет — поздрави ги той. — Добре дошли у дома. Може би желаете чай?

Лейди Ан едва не се засмя. Възпираше я единствено смущението на дъщеря й. Забеляза, че Елзбет също изглежда объркана. Гледаше учудено сестра си.

— Мила моя Елзбет — побърза да се намеси лейди Ан, — мисля, че двете с теб ще направим най-добре да се оттеглим в стаите си.

Девойката изобщо не бързаше да си ляга. По-скоро й се искаше да остане и да поговори.

— Да, двете сте мокри до кости — додаде графът. — Ще се видим утре сутрин.

— По-скоро мисля, че с Елзбет ще слезем за чая — възрази лейди Ан, едва сдържаше смеха си. — След половин час. Какво ще кажете, Джъстин?

Бе готов да изругае, но, разбира се, не го направи. Искаше му се да отведе Арабела със себе си на тавана и да й покаже останалото, за което й бе споменал и което тя навярно вече започваше да си представя. Въздъхна и кимна:

— Добре, след половин час.

Никога преди не бе допускал, че Ан би му сторила това. Но тя очевидно се забавляваше извънредно много. Що се отнася до него, едва ли щеше да посмее да целуне Арабела през следващите трийсет минути. Тъй като не би могъл да се спре, ако я целунеше отново.

След около половин час двете жени се върнаха в стаята. Графът ги посрещна с кристални чаши с шампанско.

— Пожелайте ни щастие, лейди Ан. Мадам ми направи честта да приеме предложението ми за брак.

— О! — възкликна Елзбет. — Значи затова изглеждахте така… хм, не точно странно, но някак отнесени, ако разбирате какво имам предвид. Имахте такъв вид, сякаш най-голямото ви желание беше двете с лейди Ан незабавно да се отправим на пътешествие до Луната.