Катрин Каултър - Наследницата

Графът огледа някак извинително заобиколилите го сепнати лица.

— Не сте си въобразили, Джъстин — изрече лейди Ан. — Запознали сте се с духовете на Ившам Аби. Описаното от вас се случва много рядко и само в графската спалня. Първо плачът на бебето. А след това онзи мъчителен женски плач. Обаче не знаем нищо нито за нея, нито за бебето.

— Нали не ми готвите някой друг среднощен кошмар? Моля ви, кажете ми. Ще си призная — слаб съм. Сърцето ми щеше да изскочи. Целият се облях в пот. Не желая повече кошмари, ако обичате. Кажете ми, че е било от вареното зеле, което изядох снощи на вечеря.

— Снощи не сме имали варено зеле за вечеря. Стегнете се, сър. Преживяното от вас е самата истина — каза Арабела. — Баща ми е чувал описаното от вас поне дузина пъти. Преди, около двеста години, преди още Ившам Аби да влезе във владение на Девърилови, тук е живял един лорд на име Фейбър. Бил злобен кавгаджия. Освен това бил много буен и донякъде неуравновесен. Преданието разказва, че през една бурна нощ един от слугите му отишъл при една местна жена, която бабувала на родилките и й заповядал да го последва Тя се изплашила и му отказала, но той я заставил да отиде с него. Завързал й очите и я качил в карета, която я отвела на много километри. Най-накрая каретата спряла. Слугата я повел насила по множеството стъпала, през един голям хол, после нагоре по стълбите и я въвел в една спалня. — Арабела спря за миг, огледа лицата на околните, снижи глас и продължи: — Когато слугата свалил кърпата от очите й, жената видяла една дама, една бременна дама на леглото. До камината мълчаливо стоял едър мрачен мъж. Дамата започнала да крещи и акушерката, забравила всичките си страхове, се втурнала да й помага.

След дълго и мъчително раждане бебето най-сетне дошло на белия свят. За най-голям ужас на акушерката мъжът се втурнал напред, сграбчил бебето и го хвърлил в горящия огън. Дамата извикала и паднала в несвяст. Слугата сграбчил акушерката, завързал очите й и побързал да я отведе обратно в селото. — Арабела дишаше учестено. — Мили Боже, цялата съм настръхнала. Чувала съм тази история десетки пъти, но винаги ме е ужасявала.

— Господи! — промълви графът, без да откъсва очи от нея.

— Все пак има възмездие — намеси се лейди Ан. — Изглежда, че акушерката успяла да запомни нещичко, дори преброила стъпалата в къщата. След няколко дни довела съдията в Ившам Аби. Съдията обаче не успял да открие никакви явни доказателства за извършеното престъпление и по този начин лорд Фейбър избягнал наказанието. Историята обаче не свършила дотук. Казват, че една нощ той изскочил от спалнята си с лице, изкривено от ужас. Втурнал се в конюшнята и се метнал на полудивия си жребец. Никой не разбрал какво точно се е случило, но на следната утрин лорд Фейбър бил открит мъртъв, стъпкан от коня си на една могила точно до руините на стария манастир. И до днес това място се нарича Фейбърова могила. Успях веднъж да събера кураж и посетих това място. Сигурна съм, че го обитават духове. Там има толкова много лудост, че човек усеща как прониква в мозъка му.

Разтрепераната Елзбет додаде:

— Жозет ми е разказвала за лорд Фейбър, но тя не вярва на тази история. Доколкото знам, майка ми веднъж също е чула плача на жената и детето. Така ли е, лейди Ан?

— Да, така е. Слава Богу, че поне се е случило отдавна — отговори тя. — А сега, стига сме подхранвали кошмарите. Желае ли някой още чай?

— Ето една жена с железни нерви — изрече доктор Брениън. — Боя се, че всички вие тази нощ ще чувате странни звуци. Но аз ще спя здраво и в главата ми няма да се въртят никакви други мисли, освен за прекрасното овнешко, което имахме за вечеря. А сега трябва да вървя.

— Е, аз пък смятам да си лягам — надигна се лейди Ан. — Ела, скъпа, да изпратим доктор Брениън, а след това ще те придружа до стаята ти — обърна се тя към Елзбет. — Изглеждаш ми доста изморена.

Тримата пожелаха лека нощ и излязоха от стаята. Арабела изведнъж се озова сама с графа. Самата тя също искаше да си ляга, но не желаеше той да си помисли, че бяга от него. Джъстин стана и се протегна, а после се насочи към бюфета. Беше едър мъж, добре сложен, строен… Наистина изглеждаше добре. Той се обърна, забеляза че го гледа, усмихна се, а после попита:

— Желаете ли чаша шери, мадам?

— Да, сър, благодаря ви — тя подви крак под себе си и подиря брадичката си с ръка. Владееше се напълно. — Много спокойно приемате тази случка. На ваше място щях да отида да спя в конюшнята.

Джъстин й подаде с усмивка чашата й.

— Повярвайте ми, с удоволствие щях да помоля доктор Брениън за една доза приспивателно, ако не знаех, че това ще ме принизи в очите ви. А то щеше да ме принизи, нали?

— Баща ми никога не е взимал приспивателно. Може би е трябвало да го прави. Косата ми настръхва всеки път, щом чуя или разкажа тази история. Що се отнася до това, че приспивателното щяло да ви принизи в очите ми, това е най-глупавото нещо, което съм ви чувала да казвате. Тъй като ви познавам само от два дни, без съмнение бъдещето ще ми даде възможност да чуя още много глупости да излизат от устата ви.

Значи тя бе приела. Джъстин изпита облекчение, но се задоволи само да каже:

— Наричате ме глупак само защото се опитвам да ви полаская, нали? Не го отричайте. Освен това намирам за извънредно обнадеждаващ факта, че говорите за бъдещето. Изпийте шерито си, мадам, и престанете да ми се чумерите. Сърдите са само защото ви казах истината.

— За ваше здраве — рече тя и допи шерито си. — Може би.

— Кога ще ми позволите да ви наричам Арабела?

— Много по-удобно е за мен да ви държа на една ръка разстояние. Ако успея да се досетя за някакво друго обръщение, което би ви задържало много далеч от мен, със сигурност ще го употребя.

— Но аз бих предпочел да съм много по-близо.

— Не мисля така. Движите се бързо, сър, прекалено бързо — повиши глас тя. Почувства, че я обзема паника, но после се досети, че такова нещо като паниката бе подходящо само за слабите хора, за онези, които не са сигурни в себе си, за онези които са неуверени и безпомощни.

— Нямам нищо против да ме наричате Джъстин.

— Сър ме задоволява напълно. Става късно. Лека нощ.

— Отново се върнахме към началото — каза той и престорено въздъхна. — Вие ме отбягвате, мадам. Ще ви помисля за страхливка. — Остави чашата си на масата и тръгна към Арабела.

Тя не показа никакъв признак на тревога.

— Не мисля, че следвате разумна стратегия. Приближите се още малко и ще хвърля чашата си по вас.

— Винаги ли прибягвате към заплахи за физическа саморазправа, мадам?

— Само когато е нужно — вирна брадичка тя. — Спазвайте нужното разстояние и ще останете читав.

За нейна изненада и донякъде огорчение графът отстъпи. Настани се на един стол, който изскърца под тежестта му.

— Значи сега ще избягате — каза той с най-приятелски и тъжен глас. — Ще ме изоставите да посрещна съдбата си в населената с духове спалня.

Такъв развой не бе очаквала. Поведението му я объркваше.

— Предполагам, че не мога да ви виня за думите ви, като се има предвид ужасното ви преживяване — рече тя. — Винаги съм се чувствала неудобно в тази стая. Всъщност избягвам да влизам в нея.

— Какво облекчение е за мен да чуя това! Достатъчно голяма ли е спалнята ви за двама ни?

— О, не, това вече е прекалено! — ядоса се Арабела и се втурна навън.

— Това е само началото, мадам — усмихна се самодоволно той. Девойката беше упорита и твърдоглава. Освен това беше превъзходен ездач, умна и можеше да бъде забавна. Знаеше също така как да управлява Ившам Аби. Имаше талант и опит в неща, от които той нямаше представа. Много мъже не биха одобрили това, но за него знанията й бяха истинско облекчение. Изведнъж си помисли, че не би могъл да си я представи по какъвто и да е друг начин. После си представи гърдите й. Ръцете му неволно се свиха. Започваше да мисли, че в края на краищата не бе направил чак толкова лоша сделка. Ама че невъзпитани мисли му идваха в главата!