— Умрял ли е?

— Не знам. — Маги предпазливо докосна пулса му. — Умрял е.

Луиза мълчеше с бледо и сериозно лице.

— Той щеше да ме убие…

— И ти нямаше да си първото момиче, което е убил в пиянството си.

Очите на Маги се разшириха от изненада.

— Кари — миналата пролет във „Флауър Гардън“… Тя не умря от това, че е била паднала по стълбата. Умря, защото клиентът й я преби. Законът си затваря очите, когато някой богат господин се самозабрави…

— Сега какво ще правим?

— Трябва да се махнем оттук. Още сега! Хайде да вървим!

— Слугите ни видяха…

— Те не знаят имената ни. — Със сурово изражение на лицето Луиза помогна на Маги да се изправи на крака. — Както те предупреждавах, това не беше много добра идея.

Кръчмата „Лейди Лак“ беше едно от малкото заведения на Маркет Стрийт, които не бяха публични домове. Собственицата, Луиза Гутиерез, предлагаше напитки и забавления, карти, крупиета за хазартни игри и храна за онези посетители, които желаеха да си поръчат. Стаите на втория етаж бяха недостъпни за клиентите, а жените, които работеха в бара, поднасяха само питиета. Ако някой мъж искаше да прекара вечерта с „жена за развлечение“, имаше достатъчно места на Маркет Стрийт, където можеше да направи това, но не и в кръчмата на Луиза Гутиерез.

От една година „Лейди Лак“ беше дом и за Магдалена Монтоя. Принудена да си пробива сама път в живота от четиринадесетгодишна възраст, Маги бе търкала, подове, почиствала спални, мила съдове, прала дрехи в почти всички публични домове на Маркет Стрийт. Един път я повишиха от чистачка в готвачка, но това продължи само до мига, в който „дамите от заведението“ опитаха нейните прилични на тухли бисквити, баклави тиганици и бифтеци, твърди като подметки. Проститутките, за които работеше, я бяха увещавали неведнъж да се заеме с „професията“. Но Маги не желаеше да изкарва прехраната си като лека жена, дори това да означаваше осигурена храна и място за спане. Вярваше, че животът може да й предложи нещо повече и беше решила да открие какво е то.

Преди една година светът започна да разтваря нови хоризонти пред нея. Беше се уговорила да поднася питиета на клиентите в „Лейди Лак“. Съдържателката на заведението откри, че Маги умее да танцува — не грубото подскачане и въртене на задници, което представяха танцьорките в кръчмите, а неподправения испански танц, съчетание на грациозност, драматизъм и съблазън. Майка й я беше научила да танцува още когато прохождаше. Танцът се бе превърнал в нейно любимо занимание, упражнение на ума и на тялото, което прогонваше всичките й проблеми. Единствено танцуването и носеше наслада, преди Луиза Гутиерез да я наеме за три представления на вечер в „Лейди Лак“, а в петъчните и съботни дни — за четири. Собственицата на заведението вдигна надницата й, даде й легло в един склад в дъното на кръчмата и се грижеше за нейното благосъстояние като за своя собственост.

Клиентите на „Лейди Лак“ обичаха Маги. Когато тя танцуваше, разговорите стихваха, наддаванията в покера спираха и чашите оставаха недокоснати върху масите. Маги се опиваше от хвалбите и дръзваше да мечтае как един ден ще танцува на много по-луксозни места. Сцената на Гранд операта в Денвър, притежание на Тейбър, можеше да свърши работа на първо време, но след нея щяха да дойдат екзотични градове — като Сан Франциско и Ню Йорк, и копринени рокли.

Щеше да има собствена карета и страхотен външен вид, който щеше да показва на всички, че тя е върхът на артистичния свят…

Между тези мечти Маги просто обичаше да танцува. Винаги бе изпитвала удоволствие от танците, но сега те се превърнаха в смисъл на живота й. Нямаше миг, в който да не й се танцува.

Тази вечер Маги за пръв път нямаше желание да танцува. Не искаше да се изправи пред тълпата в кръчмата, защото миризмата на алкохол щеше да й напомни за случилото се с Арнолд Стоун. Не желаеше да вижда пиянските лица и похотливите погледи, които следяха всяка нейна стъпка. Те щяха да съзрат следите по шията й, почервенялото й лице й вината й.

На вратата се почука и Луиза тихо попита дали може да влезе.

— Влез — покани я Маги.

— Да ти помогна ли да се закопчееш?

Очите на Луиза говореха много повече от думите й. Маги се чудеше как съдържателката може да е толкова спокойна след случилото се.

Маги се завъртя и застана с черните копчета към Луиза.

— Не ми се танцува.

— Често се налага да вършим неща, които не ни се ще да правим. — Луиза направи пауза. — Джак Морли е в бара.

— Ясно. — Джак Морли беше причината Маги да поиска парите си от Арнолд Стоун. Преди три седмици той и бе платил в аванс огромната сума от десет долара, за да му прави компания в любимия му игрален салон на Ларимър Стрийт. В уречената вечер се опита да й наложи по-интимни задължения от това тя да седи до него на игралната маса и да му носи късмет, каквато бе уговорката. Маги отказа да го последва в стаята на втория етаж и Морли поиска обратно парите си. Но тя вече бе успяла да ги похарчи. Оттогава той я преследваше. — Имам само два долара.

— Мога да ти дам пари назаем. — Луиза закопча последното копче.

— Не мога да взема парите ти, за да ги дам на това копеле. Господ знае кога ще мога да ти ги върна. — Тя приглади назад гъстите си къдрави коси и закрепи на върха на главата си сребърна баретка — едно от малкото неща, останали от майка й. Направих това, за което ми беше платил. Не виждам изобщо защо трябва да му връщам някакви пари.

— Ами защото ще продължава да прави живота ти черен, докато не му ги дадеш!

— Ти нали имаше едно такова правило: „Първо се грижи за себе си, след това за другите“? — Маги се усмихна лукаво на по-възрастната жена. — Май тази вечер забравяш за него, Луиза!

— Ако ти дам аванс от десет долара срещу заплатата, няма да обеднея.

— Не говоря за десетте долара!

Луиза упорито стисна устни.

— Питам те, ще вземеш ли парите или не?

— И да разочаровам Джак Морли? По дяволите, в никакъв случай! На него му е много по-приятно да ме преследва за парите, отколкото да ги получи обратно!

— Внимавай с този човек, Магдалена! С такъв като него по-добре да не се разправяш… И преди те предупреждавах, но ти не ме послуша…

— Наистина не ми се танцува тази вечер.

Въпреки това тя танцува. Както обикновено, димът от пурите й миризмата на пот, тракането на чашите, жужащите разговори и изблиците на дебелашки смях престанаха да съществуват за нея. Акордите на китарата на Хермано Галего я обгърнаха и тялото й им отговори, краката й се задвижиха в ритъма, ръцете й гордо се издигнаха, тялото й се изви в невинна чувственост. Изминаха няколко мига и салонът притихна. Разговорите секнаха и всички очи се обърнаха към нея. Музиката стана бърза. Светлите поли се извиваха около глезените й и се разтваряха като фунии, за да покажат добре оформените прасци и бедра. Единствено звуците на китарата нарушаваха почти благоговейната тишина.

Маги се опитваше да се отдаде изцяло на танца, но въпреки желанието си, погледът й бе привлечен от Джак Морли, който седеше на маса до бара. Намръщеният му вид беше достатъчен, за да я накара да обърка стъпките. Проклетникът беше истинска напаст! Та нали бе направила всичко, за което я бе наел — поне онова, което тя мислеше, че трябва да свърши. Ако Джак не беше с такъв ужасен характер, щеше да го прати по дяволите с неговите десет долара.

Погледът й се отмести от намръщеното лице на Морли, за да разгледа посетителите. В дима от пури и цигари познатите и новите лица се смесваха. Един непознат мъж улова погледа й тъкмо когато приключи серия от грациозни завъртания. Той седеше на маса в дъното на салона, но въпреки това се открояваше сред грубата тълпа като самотен бор, извисяващ се сред шубраците по склона на някой хълм. Гладко избръснат, с грижливо й стилно оформена черна коса, той имаше класически черти. По изражението на лицето му не можеше да се каже дали е харесал нейния танц. Устните му образуваха безизразна линия. Но това, че следеше изпълнението на Маги, показваше известен интерес към нея.

Тя реши, че ще е по-безопасно да насочи вниманието си към непознатия, а не към Джак Морли. Изтри от съзнанието си всички други лица в залата и затанцува само за изискания господин с черните коси. Музиката ги отделяше от целия свят. Нейната усмивка, ръцете й, чувственият език на тялото й стигаха единствено до джентълмена, когото си бе избрала. Когато музиката стана още по-забързана и танцът й достигна връхната си точка, Маги би представи как строгата линия на стиснатите му устни се отпуска и леко повдигнатата вежда показва известен мъжки интерес. Представи си как вихрещите ей поли около босите й стъпала и глезени улавят погледа му и сърцето му започва да бие бързо; как устните му се извиват в усмивка на възхищение. Дали това беше само игра на въображението й, или внимателното и безстрастно лице на непознатия наистина се бе смекчила, питаше се Маги.

Тя се бе отдавала на тази игра и друг път, когато се случваше да се разсее по време на танца. Съсредоточаваше вниманието си върху един мъж и го примамваше във властта си. Това й помагаше да се концентрира отново й да танцува без усилие. Сега Джак Морли и Арнолд Стоун изчезнаха от реалността. Магдалена Монтоя се превъплъти в първичната жена стихия — горда, жизнена, тя танцуваше не на малката сцена в мръсната кръчма, а в центъра на вселената и целият свят я гледаше. Докато изпълняваше трите финални завъртания, струваше й се, че самата земя тупти с ритъма на нейния танц. Разнесе се последният чувствен акорд на китарата. Маги се отпусна грациозно върху грубия дъсчен под. Танцът беше приключил и действителният свят се натрапи на съзнанието й отново, когато аплодисментите и тропането с крака в знак на одобрение избухнаха около нея и разтърсиха паянтовата сцена. Тя се изправи с усмивка и се поклони, без изобщо да погледне към Джак Морли.

Маги седеше в малката си спалня и попиваше потта от шията, лицето и ръцете си. На вратата се почука.