— Красива страна — обади се и Венера. — Макар да казват, че има ужасен проблем с проституцията.

— О — възкликна Бей Линг и се усмихна смутено, докато тъмните й очи блестяха надменно. — Наистина ли? В моите среди дамите не обсъждат подобни теми.

— И какви са тези среди? — попита Венера.

— Баща ми е търговец на скъпоценности в Пукет. Още щом се запознах с Клемент, почувствах такава сигурност. — Тя го погледна с обожание. — Ти се погрижи за мен, скъпи мой.

— Ти плени сърцето ми — потвърди чичо Клем.

Племенниците му побутваха храната в чиниите си. Това не можеше да е истина. Чичо Клем не можеше да се ожени!

— Прелестен пръстен — отбеляза Атина и изгълта солидно количество леденостудено шампанско. Беше уморена и говореше без заобикалки. — С рубин ли е?

— Рубин! — Тънките червени устни на Бей Линг се извиха презрително. — Не, скъпа, диамант.

— Червен диамант? — Юнона бе шокирана. Знаеше доста за скъпоценните камъни. — Възхитително, може ли да го видя?

Бей Линг протегна тънката си китка към Юнона. Да, камъкът искреше с блясък, който никой червен рубин не би могъл да притежава. Фасетите грееха под светлината на свещите, а цветът бе чист и наситен като на ягода и Юнона бе почти сигурна, че няма никакви дефекти… Сигурно бе поне дванайсет карата, може би и повече. Съвършен, огромен червен диамант. Най-скъпият камък в света.

— Много е хубав — хладно отсече тя, като проява на снизхождение. — Също като теб.

— Никога не съм очаквал да открия такава любов в заника на живота си — заяви чичо Клем, а изтънелият му глас направо преливаше от ентусиазъм. — Но Бей Линг откри пред мен нови хоризонти…

Нови хоризонти? Та той бе затворен в тази къща, подобно на отшелник, цели трийсет години! Братовчедките се спогледаха.

— Отново се чувствам млад! — възкликна той.

— Всички много се радваме за вас — излъга Диана. Нямаше търпение да изгълта скъпата си вечеря и да се прибере във вилата за гости. Трябваше да помисли.

— Знаех си, че ще бъде така. Моите скъпи момичета. — Той им се усмихна гордо и четирите млади жени го погледнаха с истинска обич. Въпреки ексцентричността си, чичо Клем им бе засвидетелствал уважението и одобрението си.

И им бе дал пари, разбира се; много, много пари.

— Кога е сватбата? — попита Диана.

О, да. Въпрос за четири милиарда долара.

Венера, Атина и Юнона застинаха на местата си. И трите задържаха за миг лъжичките си с перлени дръжки над купчинките с хайвер.

— Ами… — Чичо Клем също се приведе леко напред.

Въздухът сякаш пращеше от напрежение. Това е моментът, помисли си Диана. Забеляза как се присвиха леко зачервените му старчески очи. Заради всичките му чудатости човек можеше да забрави понякога колко хитър е чичо Клем. Глупак не би могъл да спечели стотици милиони.

— Мислим да се оженим по Коледа — обяви той.

Четирите жени потиснаха въздишките си на облекчение. Коледа! Почти след година.

— Доста време има. — Бей Линг изгледа дръзко четирите момичета. — Но ни е нужно, за да планираме сватбата. Това ще бъде събитието на века!

— Освен това искаме да имате време да свикнете — благо допълни чичо Клем.

— Да свикнем ли? Ние сме във възторг — отвърна Атина с престорена усмивка.

— Виждам колко сте развълнувани всички — съгласи се Бей Линг. И леко се усмихна.

Чичо Клем се закашля, а очите му обходиха лицата на момичетата.

— Е, момичета, имах предвид да свикнете във финансово отношение. Все пак, след като с Бей Линг се оженим, ще искаме веднага да създадем собствено семейство. Нашите деца ще бъдат наследници. Двамата с нея сме обсъдили всичко; не е добре да се разпилява богатството на семейството. Моята съпруга ще трябва да свикне да поддържа определен стандарт…

Юнона изтръпна — сякаш леден обръч пристягаше сърцето й.

— Решихме, че попечителският фонд ще бъде прекратен на първи декември — потвърди Бей Линг. Блестящите й бели зъби се разкриха в жестока усмивка. — Така всички вие, дами, ще имате достатъчно време да уредите нещата си.

— Но… чичо Клем. — След като най-големите й страхове се бяха сбъднали, Юнона не можа да се въздържи да не ги изрази гласно. — Ние се нуждаем от тези пари. Свикнали сме… Какво ще правим?

— О, хайде, стига, миличка. — В гласа на чичо й се прокрадна изненада и неодобрение, а студенината в тона му ги лъхна като леден морски вятър. — Невинаги сте имали тези пари. Някога си живеехте много добре. Всички сте умни момичета и съм сигурен, че ще можете и сами да се справите. Исках да спра издръжката ви още този месец, но Бей Линг ме разубеди.

— Много мило — успя да промълви Диана през стиснати зъби.

— Не искаме да има и най-малък намек за враждебност — снизходително отвърна Бей Линг. — Сега всичките ми бъдещи племеннички имат достатъчно време. А и в крайна сметка — тя се наведе и опря лакти върху старинната маса на чичо Клем, — сте получили доста пари от богатството му. Милиони. Сигурна съм, че всички имате спестени пари и сте осигурени за цял живот. Клемент е много, много щедър човек — измърка тя и умишлено облегна брадичка върху китката си, за да демонстрира искрящия камък, който струваше повече от всички тях, взети заедно.

— Да се справяме сами. — Атина се изсмя шумно. — Това ще е забавно. Аз поне имам работа.

— Преподавателско място в Оксфорд. Със заплата от двайсет хиляди на година — присмя се Венера.

— Което е с около деветнайсет хиляди повече от онова, което печелиш като актриса — сопна й се Атина.

Венера вирна брадичка. Замисли се със съжаление за срещата с продуцента, на която не бе отишла, за да дойде тук. Толкова пари, похарчени напразно.

Юнона, която яростно хапеше устни, се бореше да запази самообладание. Нямаше да остави тази кльощава кучка да съсипе живота й. Отвратена от себе си, задето бе реагирала прибързано пред всички, тя си пое дълбоко въздух и се обърна с преливащи от покорство очи към чичо си.

— Е, аз смятам, че това е добре — излъга тя безсрамно. — Всички сме ти задължени за добрините, чичо Клем, но най-важното е да се съсредоточим върху подготовката за сватбата ви. — Тя се усмихна дружелюбно на младата си бъдеща леля. — Много бих искала да участвам — добави тя с бодра усмивка. — Бей Линг никога не е била в Англия и ще има нужда някой да я запознае с неписаните правила на английското общество.

Венера леко вдигна глава и погледна с благодарност братовчедка си. Да, да, много хитро. Знаеха съвсем малко за чичо Клем, но едно бе абсолютно сигурно — страшно държеше на имиджа си. Бей Линг бе екзотична чужденка, прекалено млада. Ако можеха да се възползват от това, да натиснат подходящия лост…

Юнона се усмихваше на чичо Клем.

— Нека да помогна на Бей Линг заради теб.

Бей Линг се размърда гневно на мястото си.

— Вашият чичо ме запознал с неписаните правила — просъска тя.

— Ме е запознал, скъпа — любезно я поправи Юнона, обзета от тръпката от предстоящата битка. — Виждаш ли, чичо Клем? Ще бъде истинско удоволствие да помогнем с каквото и да било на теб и на бъдещата ти съпруга.

— О, наистина смятам, че идеята е великолепна — съгласи се той с доста по-мек тон. — Виждаш ли, Бей Линг? Казах ти, че ще го приемат добре.



Въпреки изтощението си братовчедките се събраха във вилата. Нямаше предварителна уговорка; всички просто тръгнаха като по команда към стаята на Атина. Това бе най-малкото помещение и се намираше в средата на къщата, имаше капандура вместо традиционния прозорец на стената, зад който можеше да подслушва някой любопитен слуга.

— А аз мислех, че той е… — подхвана Венера.

Диана сви рамене.

— Очевидно не е. А и историята е стара като света. Застаряващ милиардер, амбициозна хлапачка, която се домогва до парите му.

— Сигурно е поне четиридесет години по-млада от него — изсъска Юнона. — Малка мръсница.

— Бих казала по-скоро петдесет — отбеляза Венера. — Не се е подлагала на пластична хирургия, освен може би гърдите.

— Не ставай вулгарна — скастри я Юнона.

Венера се изсмя сухо.

— Или какво? Чичо Клем ще се ядоса? Ще ме лиши от наследство? Приеми го, Юнона, време е да се простиш с надменността си.

— Не говори така на сестра ми — обади се Атина.

— И защо не? Ти непрекъснато го правиш.

Двете се изгледаха гневно.

— Това не ни помага. — Диана се намеси решително. — Вижте, чуйте. Всички сме изморени. Нека се успокоим. Трябва да помислим.

Венера кимна.

— Добре — съгласи се Юнона.

Диана седна в едно кожено кресло и притисна длан към челото си. После погледна Венера и братовчедките си.

— Забелязали ли сте нещо, момичета? Така е всяка година по Коледа, за бога. Знам, че и вие се чувствате като мен. Качваме се в самолета, притесняваме се, искаме да му направим добро впечатление. Само след няколко минути вече си лазим по нервите една на друга. Юнона иска Атина да обръща повече внимание на външния си вид, аз искам Венера да прикрие малко сексапила си. И двете се застъпваме за сестрите си срещу братовчедките си. Ужасно е. И през цялото време се преструваме на весели и добри, докато стигнем обратно до летище „Хийтроу“. После всички се радваме, че няма да се видим поне шест месеца. Признайте си, че е така.

Смаяна, Юнона само се засмя.

— Много смело от твоя страна да го кажеш на глас.

— Знаеш, че е вярно — изтъкна Диана.

— Така е. Абсолютно вярно — съгласи се Атина. — Ако питаш мен, на този остров сме по-малко семейство, отколкото у дома. И освен това, двете с Юнона всяка година се чувстваме гузни, защото не смеем да откажем на чичо Клем. Би трябвало да празнуваме Коледа с мама и татко.

— Ще ми се сега да бях в Лондон. — Венера се прозя. — В леглото си.

— Да, но сме тук. — Диана сви рамене. — И сме под много по-голямо напрежение от обичайното. Какво става? Хванахме се за гушите. Момичета, трябва да се стегнем, дори и само за да спрем тази лудост със сватбата.