Луиз Бегшоу - Наследнички

Самолетът се снижи за кацане. Клемент се облегна на седалката, без да си прави труда да слага колан. Никой от персонала не каза и дума. Знаеха си мястото. Хайверът, плодовете и зеленият чай, поднесен в тънка като яйчена черупка чашка, вече бяха отнесени. Личният му шофьор щеше да го очаква с лимузината, а лондонската му къща в Мейфеър вече бе подготвена за пристигането му.

Самолетът само леко завибрира, когато колесникът меко докосна асфалтовата писта. Никакво силно разтърсване или друсане. Клемент бе наел най-добрите пилоти в света, бивши служители на американските специални части. Освен ако навън не вилнееше страховита буря, самолетите му кацаха леко като перце върху легло.

— Добре дошли в Лондон, сър. Служителите от паспортния контрол ви очакват на пистата, както и колата, която ще ви закара до лимузината. Багажът ви ще е готов след малко. Надяваме се, че пътуването ви е било приятно, господин Чеймбърс.

Приятно? Не. О, кашмирените одеяла и красивите млади стюарди бяха съвсем по вкуса му. Всичко бе напълно приемливо, но той не очакваше друго. Колкото до останалото — напрежението в гърдите и тревогите бяха съсипали настроението на Клемент.

Но вече бе пристигнал. И бе време да въведе ред. Зачуди се какво ли са правили момичетата, докато са очаквали пристигането му. Лукави вещици, ето такива бяха те. Неблагодарни лигли. Какво толкова, че е решил да се позабавлява малко на старини? Какво като се бе отнесъл грубо с една пропаднала жена? Бей Линг бе получила много добро заплащане за вечерите, които бе прекарала в леглото му. Тази евтина проститутка едва ли бе виждала толкова много пари през целия си живот.

За миг престана да се ядосва на племенничките си и се замисли за бившата си годеница. Нейната упоритост, инстинктът й за оцеляване, типичен за професията й, ловките й маневри го бяха заинтригували, поне за известно време. Но не дотолкова, че да прости неподчинението й. Когато я прогони, тя трябваше да си тръгне покорно. Въобразяваше си, че има силен коз, и бе права: той нямаше намерение да се опозори пред обществото. Разтрогването на фалшивия годеж бе оповестено дискретно, само в определени вестници.

Бей Линг си мислеше, че всичко е зад гърба й и че вече може спокойно да се движи в обществото, известна като негова бивша годеница, и да използва част от парите му, за да подпомогне бъдещото си развитие. Въобразяваше си, че скоро ще я видят под ръка с някой мултимилионер в Ница и ще пишат за нея в списанията за светска хроника.

В никакъв случай. Никой не можеше да прояви неуважение към Клемент и да се измъкне безнаказано. Бей Линг щеше да изчезне от сцената, и то по такъв начин, че познатите й журналисти никога да не си отворят устата. Най-напред неговите хора щяха да разберат с кого точно е говорила. А после…

Имаше хиляди начини това да стане. Клемент изобщо не се интересуваше как точно. Инцидент с яхта, катастрофа с кола, свръхдоза. Щеше да изглежда напълно правдоподобно. Имаше и свои агенти в Интерпол, които щяха набързо да приключат формалното разследване.

Животът го бе научил на едно.

Всеки можеше да бъде купен.

Всеки.

Стана и отиде до вратата на самолета; трима от любимите му стюарди имаха готовност да му помогнат. Докато вратата се отваряше със свистене, Клемент се обърна към Ангела Киршнер, неговата старша асистентка, бивша секретарка на германския канцлер, петдесетгодишна, дискретна, експедитивна и безскрупулна.

— Свържи се с племенничките ми. Напуснали са къщата в Нотинг Хил и са се разпръснали. Издири ги. Погрижи се всички да бъдат в офиса на адвокатите ми в Мейфеър точно в четири следобед.

— Да, сър. — Фрау Киршнер не попита как да го направи. Просто трябваше да изпълни нареждането.

— И кажи на адвокатите да отложат всякакви други ангажименти за днес. В кантората им не трябва да има други клиенти. Не искам да допускат дори и пощальона. Сградата ще бъде на разположение единствено на мен и семейството ми.

— Да, сър. Напълно ясно.

Клемент слезе по металната стълба, облегнат на рамото на най-красивия стюард от екипажа си. Отоплената и специално пригодена кола на летището го очакваше в подножието на стълбата; екипажът му отдаде почит, докато слизаше, сякаш бе крал на Англия.

Стюардът се усмихна закачливо, но Клемент нямаше настроение. Позволи на младежа да му помогне с настаняването в количката. Искаше да стигне до къщата и да поспи. Искаше да бъде свеж и бодър за срещата с момичетата. За кой ли път прокле напредналата си възраст и тялото, което го предаваше с всеки изминал ден.

Умът му обаче все още бе остър като бръснач. И Клемент Чеймбърс нямаше да се остави да бъде надхитрен от няколко разглезени хлапачки.

Атина се загледа през прозореца в хълмистия пейзаж на английската провинция. Господи, почувства се по-добре още щом напуснаха Лондон. Дали бе заради гледката, или…

Обърна се към Фреди, който гледаше право напред и си тананикаше весело. Сгодена! Нямаше търпение да сподели с момичетата. Но неговите родители, както и нейните, трябваше да научат първи. След като й бе предложил снощи, двамата промениха плановете си; отложиха посещението във „Фарнсуърт“ и сега Фреди летеше с пълна скорост по магистрала М25 към шосе А21, Съсекс — нейния дом.

Маркъс и Емили щяха да бъдат шокирани.

Телефонът й звънна.

— Не вдигай — каза Фреди.

— По-добре да видя кой е. Не мога да правя каквото и да било с теб, докато шофираш. — На екрана бе изписано „непознат номер“, което означаваше, че може да е почти всеки от новите членове на „Блустокинг“, банкерът й или доставчиците. Тя реши да приеме обаждането.

— Чуйте ме добре, госпожице Чеймбърс. Обажда се фрау Киршнер. — Гласът бе отсечен и арогантен. — Работя за Клемент Чеймбърс.

Атина вдигна очи към небето.

— Много съжалявам за вас.

— Вашият чичо иска да ви види в четири часа в кантората на „Уайт и Мартин“ в Мейфеър. Вярвам, че знаете адреса.

Естествено, че го знаеше. Адвокатската кантора се разпореждаше с попечителския фонд. Атина настръхна от грубия тон на жената, която се отнасяше с нея като с подчинена.

— Може и да иска, но се опасявам, че не мога да се видя с него. Кажете му, че съм на гости на родителите си.

— Той спомена, че може да изтъкнете нещо подобно. — Гласът на фрау Киршнер стана още по-студен и заплашителен. — Каза ми да ви предам, че трябва да бъдете там, иначе ще накара да изгонят родителите ви от къщата. Той е собственик на компанията, която притежава имението „Бозуел“. Предполагам, че разбирате какво означава това.

Атина пребледня и затвори. Фреди я погледна сепнато.

— Какво има?

— Трябва да се върнем в Лондон — каза само тя.

— Бъдете там. Точно в четири.

Юнона се опита да прояви учтивост. В крайна сметка чичо Клем й бе дал милиони лири. Вярно, беше голям негодник, но тя не искаше да го унижава пред служителите му. Той вече бе отхвърлен от семейството и това бе достатъчно наказание.

— Скъпа госпожо — внимателно подхвана тя, — моят чичо явно не разбира, че в семейството настъпи сериозен разрив. Не може да ми заповядва да ходя където и да било. Този следобед имам работа. — А и Джак я бе поканил на вечеря, но смяташе да запази тази подробност за себе си. Бе долетял от Шотландия — без Мона.

— Не. Вие сте тази, която не разбира, госпожо Дарлинг. Вече говорих със сестра ви. Клемент иска да знаете, че родителите ви ще бъдат изгонени от дома си, ако не дойдете. Едва ли искате това да се случи.

Юнона примигна.

— Изгонени? Баща ми Маркъс е негов брат.

В тона на фрау Киршнер не настъпи никаква промяна.

— Ще дойдете в четири часа. Да му кажа ли, че приемате?

Странно чувство изпълваше сърцето на Юнона — гняв, неподправен гняв.

— Кажете му, че ще бъда там.

Диана събираше багажа си, когато телефонът звънна. Не вземаше много дрехи; щеше да купи всичко необходимо в Манхатън. Само няколко от любимите си рокли и дълго копринено палто…

— Диана Чеймбърс — обади се тя весело. — Бъдете кратки, бързам за летището.

— Няма да ходите никъде, госпожице Чеймбърс — грубо нареди женски глас. — Имате среща с чичо ви.

Диана изслуша ултиматума на жената и се изсмя.

— Вашият шеф не може да ми нарежда нищо, госпожо Киршнер. С цялото ми уважение към вас, моля, предайте му, че може да върви по дяволите.

— Ще дойдете — настоя фрау Киршнер, — иначе сестра ви Венера ще пострада.