— Радвам се да те видя — каза тя, колкото се може по-делово.

Той наклони глава леко развеселен и с жест я покани да седне. Венера мигновено се подчини, после се прокле мислено. Тирш не й беше началник. Вече не бе актриса, която отчаяно се надява на благоразположението му. Сега беше продуцент и трябваше да се държи като такава.

— Видях филма — каза той.

Тя се изчерви още по-силно.

— Трябваше да се пази в тайна.

— Много малко неща в този бизнес остават тайна за мен. — Той я погледна и зелените му очи обходиха преценяващо тялото й. — Ако искам да видя някоя продукция, получавам я.

— И? — Венера не можеше да се сдържи, търсеше одобрението му.

Тирш кимна.

— За първи опит не е зле.

Тя изправи рамене.

— Не е зле? Филмът ми е гениален.

— Не, но е доста добър. Ще спечелиш прилична сума от него. — Той се усмихна леко. — Това не е обида. Всяка седмица срещам поне трийсет продуценти, богати нехранимайковци, които купуват бездарни сценарии и си отпечатват визитни картички. Ти, от друга страна, си направила приличен филм със силна история и добра актриса.

— Наистина е добра, нали? — Венера вече се чувстваше по-уверена. — Ти за малко да я съсипеш.

Ханс вдигна рамене.

— Тя беше истинска тигрица, когато започнахме връзката си. Нямах и представа, че ще се увлече толкова.

— Ти използваш жените — просъска Венера, като снижи глас.

— Не. Наслаждавам се на жените. И знам как да им доставя огромно удоволствие. — Ханс безмилостно впери поглед в нея, а на нея направо й прималя от възбуда. Той се ухили и тя прехапа здраво устни, за да не простене страстно. — Както ти явно си спомняш.

— Негодник. Не знаеш ли, че разби сърцето на Лили?

— Тя беше млада и лекомислена. — Поклати глава. — Вероятно е била прекалено млада. Да, научих нещо за жените. Но вината беше твоя.

Венера примигна.

— Моля?

— Ти си виновна. Не постъпих правилно, воден от желание да си отмъстя. На жените, на актрисите. Трябва да поемеш част от вината.

— Шегуваш се. — Венера заговори тихо и се приведе към него. — Спах с теб, ти ме доведе до невероятни висини… беше изумително. А после, на следващия ден, се изплю в лицето ми. Накара ме да се явя на прослушване за ролята на по-възрастна жена и дори не ми я даде. Ти ме използва, Ханс Тирш.

— Аз ли те използвах? Много забавно. Двамата с теб си паснахме чудесно в леглото. Беше много хубаво. Исках да те видя пак, но когато се събудих, ти просто си бе тръгнала. Направих ти услуга, Венера, като не се отнесох с теб като с проститутка. Ти се яви на прослушване за единствената роля, която някога съм имал предвид за теб. — Тонът му бе спокоен. — Ако си смятала, че става дума за главната роля, значи си сбъркала; сигурно си спомняш, че изобщо не ме попита. И не те взех за ролята, защото не беше най-подходящата за нея. Разбираш ли, ти се провали на прослушването. Ядосана си, защото си смятала, че сексът с мен е истинското ти прослушване. И още повече се гневиш, защото аз се отнесох с повече уважение към теб. — Той замълча за миг. — Е, кажете ми, скъпа госпожице, кой кого е използвал?

Венера се облегна на стола смаяна. Никога не бе мислила за случилото се по този начин, не бе гледала на нещата от този ъгъл. И внезапно всичко се стовари върху й като огромна тежест и я обзе невероятно силен срам. Усети как се изчервява като домат, чак до корените на косата си.

— Ти си тръгна. И не ми се обади повече. Беше ми омръзнало разни жадни за слава актриси да гледат на мен като на пропуск за света на звездите. — Той се облегна назад. — Затова ми бе лесно да се позабавлявам с малката Лили, когато тя се обърна към мен. И знаех, че това ще те засегне.

Венера отпи глътка минерална вода, за да се съвземе малко. Приближи се сервитьор, но Ханс го отпрати.

— Аз… никога не съм гледала на нещата от тази перспектива. — Струваше й се, че ще умре от срам; искаше само да се махне и да се скрие някъде. — Ханс, съжалявам.

— Не се тревожи — отвърна той с равен глас и погледът му отново придоби хищнически блясък. — Ще ми се реваншираш.

Тя се размърда на стола си. Отново го пожела, мигновено, силно. Но не като преди. Не би могла да понесе да бъде момиче за една нощ. Само за миг сърцето й се изпълни с жалост към Лили Бруин. Това бе най-големият кошмар на Лили и Венера щеше да го превърне в реалност. Искаше да бъде нещо повече от моментното увлечение на Ханс. Искаше да бъде жената на живота му.

— Какво мислиш за режисьорската работа…

— Не се опитвай да говориш с мен за работа — отряза я той. — Дълго съм чакал този миг. Ще хапнем нещо, после ще те заведа у дома и ще бъдеш моя. Часове наред. Ще те накарам здраво да се изпотиш.

— Не — отсече тя с дрезгав глас. — Нямам намерение да скачам в леглото с теб, Ханс.

— А какво искаш? Да се омъжиш за мен ли?

Тя се усмихна.

— Само ако докажеш, че си достоен за мен.

Той я погледна сепнато.

— Ти си изумителна жена. Никоя друга не ме е предизвиквала така. Ти съсипа един от филмите ми. Би трябвало да те унищожа. — Той се усмихна. — Но не можех да спра да мисля за теб.

— Ще трябва да си заслужиш честта да имаш сериозна връзка с мен. — Венера гордо вдигна глава. — Аз съм независима жена, Ханс. Днес подписах договор за два филма с гарантирана печалба от триста хиляди на филм, а може би и повече. С „Артемис“. Сега съм истински продуцент.

Той я зяпна, не бе сигурен дали говори сериозно.

— Много добре тогава. Венера Чеймбърс, ще излезеш ли на среща с мен?

Тя вдигна чашата си с вино развеселена и отпи малка глътка.

— Ще си помисля — отвърна след малко.

И наистина много й харесваше да има право на избор.



— И така, госпожо Фрийдмън, нека ви покажа всичко. Заповядайте, седнете.

Бети-Лу отпусна едрото си тяло в резбованото кресло, което Диана бе сложила пред компютъра си. Натисна няколко клавиша и на екрана се появи кратко филмче, компютърна симулация.

— Вашият дом ще има старинна атмосфера, както поискахте, но в строго американски стил. — Диана се наведе към клиентката си. — Интериорът ще допълва предвоенната архитектура на сградата, но реших да се възползвам от високите тавани и естествената светлина и да направя нещо повече. Вашият апартамент ще е издържан в старинен стил, но не по начина, който разбират много от светските дами, които внасят столове в стил Луи XIV и бюфети на „Чипъндейл“. Рискуваме да изглежда банално, ако пресъздадем салон като този на Ротшилд в Манхатън. Не. Вашето жилище ще бъде уникално — Америка от Викторианската епоха. Ще се върнем към времето, когато Харлем е бил само земеделска земя, а в Ню Йорк е имало газени фенери и карети по улиците.

— О! — възкликна развълнувана Бети-Лу. — Когато само ми го описвахте, идеята не ми допадна особено, но сега вече виждам. О, да. Изглежда божествено…

— Автентични цветове, типични за епохата. Също и тапетите. А огледалата, мебелите, персийските килими са точно такива, каквито може да се видят в дом от Викторианската епоха в Америка. Включително и портретите на президентите Линкълн, Грант и Теди Рузвелт. Който е бил нюйоркчанин. — Диана бе много горда от постигнатия ефект. — Но можете да уверите съпруга си, че няма защо да се тревожи. Под елегантното лустро са заложени всевъзможни съвременни удобства. Подово отопление навсякъде, система за централно почистване, охранителни системи, централна климатизация, плазмени телевизори, всичко, за което можете да се сетите. И при това добре прикрито.

Бети-Лу плесна с ръце.

— Харесва ми! Просто е невероятно.

— Ако искате да продължа работа по проекта, ще ми трябва одобрението ви. И комисионата, разбира се. — Диана пъхна договора под носа на Бети-Лу и тя мигновено го подписа.

— Нали няма да направите същото за никой друг? — попита тя умолително.

— Не, госпожо. Проектите ми са уникални — увери я Диана.

— Тогава още днес ще преведа парите в сметката ви. — Американката се усмихна тържествуващо. — Приятелките ми направо ще занемеят, като видят апартамента!

На вратата на офиса се почука.

— Вероятно някаква пратка. Извинете.

— Няма нищо, тъкмо си тръгвах. — Бети-Лу се надигна с мъка от стола и грабна чантичката си. — Имам среща за лек обяд с приятелка.

Диана малко се съмняваше, че обядът ще бъде лек, но само се усмихна любезно.

— Приятен обяд, госпожо Фрийдмън. Ще се видим в Ню Йорк.

Диана стана да изпрати клиентката си. Отвори вратата и ахна.

На прага не стоеше куриер. А Карл Родън.

— О, мили боже — изпищя Бети-Лу. — Карл, Карл Родън! Какво щастие да те видя тук!

Диана прехапа устни, за да прикрие усмивката си; Карл погледна към нея над червената коса на Бети-Лу и в очите му се четеше зов за помощ.

— Карл, нали помниш Бети-Лу Фрийдмън — обади се тя. — Боби Фрийдмън, съпругът й, работи за „Тексако“ в Далас. Запознали сте се на онова изложение в града.

— О, разбира се, че помня — отвърна Родън и Диана с удоволствие долови смеха в гласа му. Но той се държеше мило, не се подиграваше на по-възрастната жена и джентълменски пое ръката й, като опитен политик. — Искам да ви поздравя, че работите с Диана Чеймбърс. Няма друга като нея.

— Съгласна съм, страхотна е. Трябва да се видим някой път! — чуруликаше Бети-Лу. — Сега ще ви оставям да работите. Радвам се, че моят вътрешен дизайнер е толкова търсен!

Бети-Лу се понесе към колата си, където я чакаше личният й шофьор, и Карл Родън затвори вратата.

— Благодаря ти.

— Моля, няма за какво. — Диана се усмихна; Бети-Лу я бе спасила от неловката ситуация. Вече се владееше, нямаше опасност да се изчерви и смути. — Защо си тук?

— Знаеш защо. Трябва да замина за Ню Йорк.

Диана вдигна рамене в опит да се държи възможно най-невъзмутимо.

— Вече се съгласих да излизам с теб. Ти идваш често в Европа.

— Диана. Искам повече. Срещите ни с теб са прекрасни, но искам повече, много повече. Такъв съм си по природа. — Той посегна към нея, придърпа я към себе си, притисна я силно и я целуна страстно; тя отговори мигновено, страстта избухна в нея. — Искам да дойдеш да живееш с мен.