Атина се зае с отварянето на бутилката вино, докато Фреди извади храната от фурната; ястията бяха топли, но не прекалено. Тя му сипа чаша вино, наля и на себе си. Той запали свещта; беше невероятно колко уютно се почувства от светлината на потрепващото пламъче. Атина се загледа във Фреди, който с удоволствие се нахвърли на пържолата си и я запоглъща лакомо. Този път тя отпи солидна глътка от виното, после хапна малко от порцията си. Месото и зеленчуците имаха прекрасен вкус. Усети как се отпуска, изпълнена със спокойствие и удоволствие. Когато беше с Фреди, всичко останало сякаш се стопяваше някъде далеч.

— Е, изглежда, че постигна голям успех съвсем сама — отбеляза той. — Страшно много жени видях да си тръгват от клуба. Все скъпи и луксозни коли. Записаха ли се за членове?

— Да. — Атина искаше да се ощипе, за да се увери, че не сънува. Толкова много известни имена, толкова пари във фирмената й сметка. По-голямата част от дълговете й бяха изплатени още тази вечер.

— И аз имах доста добър ден. Получих разрешително за строеж и ще преустроя конюшните на второто пасище в къщи. Ще ги отделим от основната част на имението с голяма каменна стена. Така семейството ни ще спечели близо деветстотин хиляди лири.

— Деветстотин хиляди! — Атина бе шокирана. — Фреди, това са много пари.

— Е, да. — Той скромно вдигна рамене, но тя виждаше, че е доволен от себе си. — Не е зле. Татко много се зарадва.

— Нямах никаква представа, че боравиш с такива огромни суми.

— Не се вълнувай толкова. Всичко остава за Крис, както знаеш. Макар че и аз ще получа известна комисиона. Двайсет хиляди за тази сделка.

— Заслужаваш повече.

— Може би. — Той сви рамене. — Те са ми роднини все пак.

— Това невинаги е добро оправдание. Какво каза брат ти?

— Беше прекалено отнесен. Снощи се е напил здраво някъде и е прекарал целия ден в леглото с махмурлук, по думите на баща ми. — Фреди поклати глава. — Пълен глупак. — Той погледна към нея. — Хайде да прескочим десерта и направо да си лягаме.

Атина подскочи на мястото си.

— Какво, не мислеше, че говоря сериозно ли? Наистина го искам. — Очите му бяха потъмнели от страст. — Желая те. От какво се страхуваш?

Чудесен въпрос. Атина не бе сигурна в отговора. От какво се боеше? И преди бе имала любовници. В Оксфорд бе имала четирима интимни приятели, за които не си струваше да си спомня. Тогава не беше се замисляла особено. С Фреди бе напълно различно; стесняваше се, беше предпазлива.

— Не знам. — Призна му истината.

— Да не би да се боиш, че на сутринта вече няма да те уважавам?

Звучеше нелепо, но вярно.

— Да. — Атина вирна брадичка предизвикателно. — В общи линии е точно това.

— На сутринта, ако си спомняш, заминаваме за Нортхемптъншир, за да се запознаеш с родителите ми. Не е като да ти предлагам десетачка за такси до вкъщи, нали? — Фреди започваше да се ядосва. — Хайде, стига, Атина. Никога не съм чакал толкова друга жена. Явно наистина много те харесвам. Или съм глупак.

— Ти си… различен.

Атина избута назад стола си и се изправи; Фреди заобиколи масата и застана пред нея.

— Чувствам нещо различно към теб. Наистина. Мисля, че ме е страх… да не свърши.

— А ти не искаш да свърши? — Фреди снижи глас и сложи силната си ръка на рамото й. — Кажи ми всичко. Всичко.

— Започнах да излизам с теб за прикритие. Не се интересувах от теб. Ти обаче ме накара да променя мнението си много скоро. А сега, когато съм с теб, не искам това да свършва. Знам, че звучи глупаво.

— Така е. Срещам се с много момичета. — Очите му не се откъсваха от нейните. — Срещах се, по-точно. Интересуват се от мен поради най-различни причини. Някои си мислят, че ще наследя имението. Други искат да станат лейди Уентуърт. Познавам доста дебютантки в обществото, които разсъждават по този начин. А има и такива, които си падат по мъже в униформа.

Атина само измърмори, че не може да ги вини за това, но Фреди не се засмя.

— Знаеш ли колко от тях съм завел у дома да се запознаят със семейството ми? Само една.

Атина мигновено я намрази.

— Камила Дейвънпорт. Излизах с нея година и половина. Нито за секунда не съм изпитвал към нея това, което сега чувствам към теб. Сега ми кажи направо. Не съм в настроение за игрички. Искаш ли ме?

Тя само кимна с пресъхнала уста.

— Искаш ли да се оженим, Атина?

Тя примигна.

— Шегуваш се.

— Не.

— Но ние се срещаме едва от няколко седмици. Сега нямам никакви пари, нямам наследство. Родителите ми са бедни…

— Изобщо не ме интересува — отсече Фреди. — Ще успеем заедно. Или пък няма. Да става каквото ще. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че се тревожиш за мен. Луд съм по теб, Атина.

Тя се усмихна.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. Виж, хайде да го направим, както е редно. — Фреди падна на колене. Не бе от най-грациозните движения; Атина по-скоро си го представи как се привежда напред и зарежда пушката си. Но той взе ръката й и я целуна. — Ще ми окажеш ли честта да бъдеш моя съпруга?

— Да — радостно отвърна тя. — О, господи, да.

— Благодаря ти, господи! — Той скочи и с едно-единствено движение смъкна черната си тениска; Атина остана загледана в мускулестия му гръден кош, покрит с гъсти косъмчета, в широките му рамене със силни и здрави бицепси. — Да се надяваме, че не си падаш по кльощави поетични типове.

Тя почувства как коленете й направо се подкосяват от желание. Той усети възбудата й и силната му лява ръка обви тънката й талия; прокара дясната си длан с разперени пръсти по плоския й корем и усети топлината на кръвта в слабините й.

Атина простена.

— Гореща си — измърмори той, — буквално. А сега, красавице, ще си платиш, задето ме накара да чакам толкова дълго.

И той я вдигна на ръце, сякаш бе лека като перце, преметна я през рамо и я понесе към спалнята.



Доста безличен интериор, като се има предвид, че тук мечтите се превръщаха в реалност, помисли си Венера за офисите на студио „Артемис“.

Седеше на бюрото срещу Елинор Маршал. Най-влиятелната жена в Холивуд. Говореше се, че била долетяла в Лондон специално за тази сделка.

— Знаеш, че искаме филма ти.

— Да. С широко разпространение — заяви направо Венера.

— Никакъв шанс. — Елинор се приведе леко напред, златистата й коса бе осеяна със сребристи нишки; на ръката й имаше венчална халка и Венера реши, че тази жена изглежда щастлива и абсолютно уверена в себе си. Притесняваше се да се пазари с Елинор. — Филмът е чудесен, но качеството на продукцията просто не е на достатъчно високо ниво. За национално разпространение ще се наложи да започнеш отначало и да снимаш наново. Ако питаш мен, така само ще навредиш на идеята.

— „Дисни“ ми предложиха национално разпространение — изтъкна Венера.

— Да, но ето и голямата ни изненада. — Елинор взе копие на договора и го плъзна по бюрото към нея. — Ако ни продадеш правата за този филм, ще получиш възможността да направиш още два филма за нас. С малък бюджет.

— Колко малък?

Елинор сви рамене.

— Десет милиона долара.

— Осем процента от брутните приходи — абсолютно всички приходи, или един милион на филм — настоя Венера.

— Триста хиляди на филм. Не знаем как ще се приеме първият ти филм.

— Нека се уговорим така. — Венера се усмихна чаровно. — Триста хиляди, освен ако не спечелите от филма двайсет милиона долара от продажби на билети. Тогава ще ми дадете милион и половина. На филм.

Елинор вдигна ръце.

— Дадено.

Венера си пое въздух.

— Изпратете ми коригирания договор.

Стана и горещо се надяваше да стигне до вратата, без да припадне. Невероятно! Това бе един от най-щастливите мигове в живота й. Искаше да излезе оттук, да се обади на Диана, на братовчедките си, да сподели радостта си. По дяволите чичо им Клем. Кой се нуждаеше от него?

Естествено тя не бе губила вяра в себе си и във филма. Но нещата стояха по друг начин, след като наистина бе сключила сделката и всичко се бе превърнало в реалност.

— Искаш ли да излезем на обяд да отпразнуваме сделката? Филмът наистина е чудесен — обади се Елинор. — Като за първи опит е направо забележително постижение. Не мисля, че ще достигне двайсет милиона от продажби на билети, но съм сигурна, че ти скоро ще ги спечелиш.

— Благодаря, но не мога — отказа любезно Венера. — Някой друг път.

— Вече имаш други планове? Венера леко се усмихна.

— Да. Ще обядвам с Ханс Тирш.



„Блубърд“ бе препълнен с посетители, но Венера едва ги забелязваше. Приближи се до салонния управител, готова да изчака.

— Господинът вече е тук. — Момичето й се усмихна. — Ще ви заведа до вашата маса.

Тирш седеше на ъглова маса, далеч от любопитни погледи. Венера усети как сърцето й започва да бие ускорено. О, за бога. Дланите й се потяха. Искаше й се да провери грима си, но нямаше време. Последния път, когато го бе видяла, тя бе облечена идеално, в прелестна рокля, на градинското парти на Юнона в чест на Бей Линг. Сега Венера Чеймбърс носеше строг делови костюм с панталон „Л. К. Бенет“, а пищният й бюст бе скрит под блуза с поло. Вместо обувки с главозамайващо високи тънки токчета носеше практични и удобни шоколадовокафяви кожени ботуши. Пуснатата свободно коса сега бе прибрана в стилна опашка, носеше грим „Боби Браун“ в натурални цветове, а яркочервеното червило бе заменено с лек гланц. Носеше масивен златен часовник „Картие“ и куфарче „Коуч“. Сигурно приличаше на инвестиционен банкер.

— Дамата пристигна, сър.

— Благодаря — отвърна той.

Момичето се отдалечи и Тирш се изправи да я поздрави. Беше със синя риза на тънко райе, без вратовръзка и с тъмносиньо сако. В близост с него Венера мигновено усети чисто физическата му сила; изчерви се от смущение и се зарадва, че строгият й костюм щеше да попречи на Ханс да види признаците на възбудата й.