— Много мило от твоя страна да дойдеш толкова бързо. Някои бивши съпруги се опитват да създават пречки. Двамата с Джак искаме да се оженим възможно най-скоро. — Тя се усмихна заговорнически на Юнона. — Искам да започнем да работим за бебе, нали разбираш?

— Сигурна съм, че всички искаме да продължим напред. — Юнона изпъна гръб. В очите на Мона проблесна жестоко пламъче, което никак не й хареса, и тя мигновено реши да не допусне по-младата жена да види страданието й.

— Клиентът ми — намеси се Уилям Пилки, — ще закъснее заради проточване на деловата среща. В момента е с банкерите си и въпросът е изключително важен — моли за вашето търпение, госпожице Чеймбърс, и най-искрено поднася извиненията си.

Джак бе толкова учтив, че Юнона не можеше да му се ядоса.

— Всичко е наред — каза тя. — Колко още ще се забави?

Мона се засмя звънко.

— О, не е ли това напълно в стила на Джак? Все намира извинения. Естествено, че срещата му с банкерите е много важна, но онова, което не казва, е, че той закъсня за нея, защото двамата… ами, нали се сещате. — Тя отметна коса и показа белите си зъби. — Толкова е енергичен! Направо ме изтощава.

На вратата се почука рязко. Господин Пилки, изчервен от смущение, скочи да отвори. На прага стоеше Джак, облечен в убийствено секси черен костюм и леко задъхан.

— Тичах през целия път от улица „Принсес“ насам. — Той се обърна към Юнона. — Много съжалявам. Срещата бе наистина важна. Много мило от твоя страна да ме изчакаш.

— Няма проблем. Хайде да приключваме — отвърна Юнона. — Трябва да се връщам в Лондон.

Джак зяпна.

— Мона! Какво правиш тук?

Тя се нацупи глезено.

— Скъпи, става дума за нас, естествено, че трябва да съм тук. Мога да отделя малко време между посещението си в спортния център и фризьорския салон.

Джак се извърна към Пилки и Юнона забеляза неодобрението в погледа му.

— Решихме, че няма да имаш нищо против… госпожица Макалън ни помоли…

— Толкова се радвам, че всичко се урежда без проблеми — обади се Мона и хвърли лукав поглед към Юнона. — Исках да присъствам и аз.

— Мона тъкмо ми разказваше, че не си могъл да се откъснеш от нея тази сутрин и затова си закъснял да отидеш в банката — подхвърли Юнона.

— Какво? — Той се извърна към Мона. — Защо си го казала? Знаеш, че спуках гума на колата.

— Искам да съм тук — настоя Мона и в нежното й гласче се промъкна нотка на твърдост.

Джак погледна към Юнона, която на свой ред само сви рамене. Не знаеше какво да отговори.

— Знаеш ли, Мона, мисля, че е по-добре сами да уредим нещата. Двамата с Юнона бяхме женени и това тук е само наша работа. Ще се видим довечера — каза Джак.

Думите прозвучаха спокойно, но абсолютно категорично. Юнона познаваше този тон; когато Джак говореше така, нямаше никакъв смисъл да се спори с него.

— О, добре тогава. — Мона се изправи, обви ръце около врата на Джак и демонстративно го целуна по носа. — До довечера, съкровище. Радвам се, че се запознахме, Юнона, и отново ти благодаря, че проявяваш такова разбиране. Това наистина ще помогне на връзката ни да мине на друго ниво.

И тя изтича бързо към вратата, като махна за довиждане на Джак само с върховете на пръстите си — като американска мажоретка.

— Ще започваме ли вече? — попита тихо Пилки.

— След минутка. — Джак погледна към Юнона. — Искам да остана за малко насаме със съпругата си.

— Разбира се. — По-възрастният мъж нямаше търпение да се измъкне. Излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си.

— Юнона. Искам да ти се извиня.

— Адвокатът ти вече го направи.

— Не за закъснението. За Мона. Не биваше да идва тук. Съжалявам.

Тя го погледна право в лицето.

— Просто искаше да ми натрие носа, Джак. Такава е човешката природа; тя ревнува. Не бъди прекалено строг с нея.

Той се облегна на старинното кресло с карирана дамаска и на лицето му се изписа странно изражение.

— Това не е онази Юнона, която познавам. Някога щеше да я схрускаш за закуска.

— Всички се променяме.

— Ще ми разкажеш ли малко за себе си, с какво си се захванала?

Тя го погледна предизвикателно.

— И защо се интересуваш?

— Интересувам се — меко повтори той. — Винаги ме е вълнувало. И както сама каза, такава е човешката природа. Любопитен съм.

Юнона не искаше той да си тръгне, изпълнен с чувство на съжаление към нея. Седна с гордо изправена глава.

— Добре. Започнах свой бизнес. Скъпи имоти под наем. Намирам жилища с много краткосрочен договор за наем, купувам ги изгодно и ги преотдавам под наем на бизнесмени, актьори и светски личности. Хора, които искат най-доброто и могат да платят за него.

— Забележително. — Звучеше искрено. — Никога не съм чувал за подобно нещо. Какво те накара да се заемеш с това?

Бей Линг, отвърна мислено тя, но на глас отговори:

— Просто изблик на вдъхновение. — Реши да му сподели по-голямата част от истината. — И трябваше да направя нещо заради онази разправия с чичо Клемент.

Джак отвори широко очи, когато си спомни за какво говори тя.

— О, да. Обидихте чичо си. Това е доста сериозно, нали?

— Няма да влизам в подробности — отвърна Юнона. — Но той обиди нас — мен, Атина и братовчедките ни. Всички заедно решихме да не приемаме повече нито пени от парите му. А това означава сами да си изкарваме прехраната. — Тя успя да се усмихне леко. — За щастие не се справям зле. Още съм в самото начало, но вече имам отпуснат банков кредит, офис — това е номерът, на който се обади. Може дори да си наема секретарка. Мисля, че ще постигна голям успех. — По дяволите, колко хубаво бе да го каже. — А и ми останаха достатъчно пари, за да си позволя малка къща в града, така че съм напълно щастлива.

— Виж ти. — Джак издиша дълбоко. — Бих казал, че не ти вярвам, но явно говориш сериозно. Това е просто прекрасно, Юнона. Поздравления.

— Поздравления? Отказвам се от половин милион годишно и само бог знае колко още като наследство.

— Да, но това е само твое. — Джак се наведе напред, погледна я право в очите и направо й взе дъха. — Положила си отлично начало. Мога ли да те попитам — по-добре ли се чувстваш без парите?

— Несъмнено.

— Когато се разделихме…

— Не се разделихме. Ти ме напусна.

Той се облегна назад, погледът му потъмня.

— Само за да не ме изхвърлиш ти. Знаеш, че точно така щеше да стане.

Юнона въздъхна победена.

— Да, обмислях го.

— Когато си тръгнах, го направих заради всички онези пари. Твоите — неговите пари. И едва когато престанах да разчитам на теб за подкрепа, едва тогава се почувствах свободен. Открих ресторанта с обикновен банков заем, съвсем сам. И се получи. И ти ще успееш.

Юнона се усмихна широко.

— Казваш, че парите са били прокълнати?

— Да си зависим от друг човек, е проклятие — отвърна Джак напълно сериозно.

— Може би. Както и да е, хайде да приключваме с това.

— Юнона. — Той се пресегна и хвана ръката й. Докосването му й подейства като токов удар; опита се, но не успя да предотврати бурното желание, което разтърси тялото й; страстни тръпки преминаха по корема и гърдите й, зърната й настръхнаха. — Искам да знаеш, че се гордея с теб.

— И аз се гордея с теб. В случай че не съм ти го казвала досега. — Тя се опита леко да издърпа ръката си, но той я задържа. О, господи, възкликна тя мислено, отново се случваше, онзи копнеж, който не можеше да потисне, и напиращите в очите й сълзи. Юнона примигна, но нямаше как да ги скрие. Джак ги забеляза.

Веднага пусна ръката й.

— Какво има?

По дяволите всичко, каза си тя. Не беше виновна. Нямаше нищо недостойно в това да изпитва тъга.

— Джак. Ще го кажа само веднъж. За мен всичко това е много трудно. Затова, моля те, нека да свършваме. Можеш да вземеш каквото поискаш от брака ни.

— Защо ти е трудно?

— Ти как мислиш? — ядосано попита тя и вдигна глава, без да я е грижа, че ще забележи зачервените й очи. — Още те обичам. И да слушам как тази млада шотландска красавица се хвали, че ще се жените, е много болезнено за мен.

— Да се женим? Ние излизаме едва от няколко месеца.

Юнона избърса една сълза.

— Наистина ли?

— Каза, че още ме обичаш. — Джак отново хвана ръката й. — Преди не беше така, знаеш го. Преди не ме обичаше. Дори рядко се съгласяваше да спиш с мен. Отнасяше се с мен с пренебрежение.

— Може би е вярно. Бях заслепена от парите. — Юнона се опита да се защити, докато попиваше сълзите си с бяла памучна кърпичка. — Но може би вината не е била само в мен, Джак. Ти можеше да действаш самостоятелно, можеше да започнеш бизнеса си и без моята подкрепа. В крайна сметка така и направи. Толкова ли е лошо една жена да иска съпругът й сам да печели парите си?

Той седна обратно.

— Вероятно имаш право. Може би съм бил прекалено строг с теб.

Някой почука на врата. Юнона, ужасена, побърза да избърше сълзите от лицето си и да си придаде нормален вид. Адвокатът отвори вратата и влезе с два комплекта документи.

— Готови ли сме? Госпожице Чеймбърс, тези са за вас…

— Уилям, направи ми услуга и се разкарай — високо се обади Джак.

Пилки вдигна глава, забеляза разплаканата Юнона и побърза да се оттегли.

— Хайде да не подписваме нищо днес.

— Не, нека подпишем. — Юнона си пое въздух на пресекулки, мъчейки се да се успокои. — Не искам това да се проточва до безкрай.

— Юнона. Нека ти го кажа по друг начин. Ти подписвай каквото си искаш. Аз няма да подпиша нищо.

— Какво искаш да кажеш?

— Не мога да престана да мисля за теб. Беше ми много тежко да те видя преди седмица. Затова бях толкова студен към теб. Мона е добро момиче, мила е и хубава и… приятна — неловко довърши той.

— Подходяща?

— Подходяща — призна той. — Мисля, че съм прихванал снобизма от теб. Опитвах се да ти го върна, като си намеря съпруга от висшето общество. Но не беше същото. Слушай, Юнона. Дай ми само няколко дни. Трябва да се видя с Мона, да се разбера с нея.