Луиз Бегшоу - Наследнички

Апартаментът бе безукорно подреден. Диана и Юнона се настаниха на един шезлонг, а Венера и Атина — в две от креслата. Бей Линг остана права, облегната на старинна орехова масичка.

— Знам защо сте дошли — каза тя.

Юнона усети мощен прилив на адреналин. Зарадва се на усещането — предпочиташе да се бие, вместо да страда.

— Кажи ни.

— Искате да предотвратите брака ми с чичо ви. — Бей Линг ги изгледа с неприкрита омраза; Юнона усети как седналата до нея Диана се напрегна. — Вие сте егоистични, алчни кучки, които са твърдо решени да запазят за себе си и последния цент от богатството му. И сте готови на всичко, за да му попречите да се ожени или да се сдобие с наследник.

Юнона леко положи длан върху ръката на братовчедка си.

— Напълно си права, естествено. И говоря от името на всички, като казвам, че се радвам, че показа истинската си същност.

— Сякаш вие бяхте честни с мен. Онова малко парти. Писмата. Обядите. Посещенията в булчинските салони.

— Вярно е — отвърна невъзмутимо Венера. — Смятахме те за сребролюбива малка мръсница, която се опитва да ни лиши от наследство. Естествено, че направихме каквото трябва. Лъгахме те, както и ти нас. Но ти започна първа.

— Като се преструваше, че обичаш чичо ни — допълни я Атина. — Той е достатъчно стар, за да ти бъде дядо.

Бей Линг вдигна високо тъмнокосата си глава и в очите й блесна пламък.

— Ако аз съм се преструвала, че го обичам през последната година и малко, какво да кажем за вас четирите? Вие от години се преструвате, че го обичате. Откакто е започнал да ви отрупва с пари. — Юнона потръпна и забеляза тържеството в очите на по-младата жена. — Да, идвате за Коледа — с насмешка продължи Бей Линг. — Обличате се официално за вечеря и се преструвате, че още живеете във времето на крал Джордж, но след това интересувате ли се изобщо от него? Не, по дяволите. Не се обаждате, не му пишете. Не ви е грижа. Просто пристигате, когато ви повика, за да можете да задържите парите си.

Ударът улучи право в целта; Юнона се изчерви и видя как Атина свежда поглед.

— Може би. — Венера подскочи. — Но това е между нас и него. Ние сме негови племенници, дъщери на братята му. От семейството сме. Ти си само една алчна натрапница.

— Значи това, че имате общи гени, ви оправдава? Помислете си пак — каза Бей Линг и по лицето й се изписа ужасяваща твърдост. — Семейството може да ви предаде. Моето го направи. И вие също сте алчни. Не давате и пет пари за Клемент.

— Достатъчно. — Юнона тръсна глава. — Не сме тук, за да се пазарим с теб. Имаме снимки на теб и треньора ти. Целувате се. — Не спомена за по-компрометиращите. — Не сме дошли тук, за да те унижаваме, Бей Линг. Просто отмени годежа с чичо и ще сметнем въпроса за уреден.

— Просто да отменя годежа. Сякаш е толкова лесно.

— Какво имаш предвид?

Бей Линг ги зяпна невярващо.

— О, да, вие сте му племеннички, дъщери на братята му, щастливите роднини. Изобщо не го познавате, нали? Какви глупачки! Мислите, че ще приеме удара с примирение? Този човек се интересува единствено от себе си. От репутацията си, от имиджа си. Той смята, че светът се върти, само защото той така иска. Защо си мислите, че ви дава пари? Защо непрекъснато ви кани за Коледа? За него това е игра, глупачки такива, всичко е само игра.

— Обясни какво имаш предвид — рязко нареди Атина.

Бей Линг се изсмя диво.

— Защо, по дяволите, да го правя? Ще разберете и сами.

Юнона се разтревожи. Не от обидите и заплахите, а от лудостта, която бе изписана по лицето на Бей Линг. Изненада се от промяната в чувствата си. В края на краищата тя съвсем не мразеше тази жена. Съжаляваше я. Спомни си какво им бе казал Пол Уестфийлд. Тогава просто сухо поднесе фактите в гостната им. Но сега тези факти придобиваха човешко лице. Запита се какъв ли е бил животът на Бей Линг, за да я превърне в тази безскрупулна, пресметлива, безсърдечна жена, разчитаща единствено на красотата и хитростта си.

— Бей Линг, чичо наранявал ли те е по някакъв начин? — попита тя.

Загрижеността в тона й засегна Бей Линг. Тя реагира като ударена. Бе свикнала да се изправя срещу гняв и омраза, но от съжалението я заболя повече.

— Дали ме е наранил? — Тя сведе очи и просъска. — Вашият скъпоценен чичо обича да унижава хората. Накара ме да престана да се храня нормално, да гладувам, докато гърдите ми изчезнат съвсем. После искаше да ги пристягам силно. Караше ме да му разказвам за… ужасните неща, които ми се случваха, когато бях момиче. — Притвори очи. — Само така може да се възбуди от мен.

Венера отвори уста, после отново я затвори.

— Но ти си много красива.

— Да. А той е бисексуален. Предпочита момчета. — Бей Линг вдигна глава. — Не знаехте ли? Избрал е жена, само за да получи наследник. И може да се възбуди само ако много приличам на момче и му говоря за…

Тя потрепери.

— Защо да ти вярваме? — попита Диана. — Чичо Клем не би…

Гласът й заглъхна.

— Вярвате ми — яростно продължи Бей Линг. — Всички ми вярвате. Иска ви близо до себе си за благоприличие. Той не е добър човек. Тиранин е. Не обича никого, освен себе си. Вярно е, отидох при него заради парите, но съм си ги заслужила. Беше сделка. Аз му дадох каквото искаше. Заслужавам да ми бъде платено.

Юнона се изправи.

— Не можем да сме сигурни в нищо, освен в едно: чичо ни даваше много пари в продължение на дълги години и затова сме му задължени. Не можем да го изложим на присмех, като му позволим да сключи брак с жена, която го мрази. Трябва да прекратиш отношенията ви, иначе ще бъдем принудени да те разкрием. — Тя замълча за миг. — Съжалявам, Бей Линг, за всички злини, които са ти сторили. Но трябва да разбереш, че женитбата с Клемент ще погуби душата ти.

— Значи всичко е за мое добро, така ли? — изръмжа тя. — Много мило, госпожице Юнона, много благородно от страна на жена, облечена в дизайнерски костюм и чанта за няколко хиляди долара. Сигурна съм, че всички много ще се радвате за спасението на душата ми, докато похарчите и последното пени на чичо си.

— Грешиш — разгорещено се обади Венера. — Ще му кажем, че вече не можем да приемаме парите му. Не искаме да ни контролира. Не си струва, не и за нас.

— Разбира се. — Бей Линг говореше с огромно презрение. — О, да, Венера Чеймбърс с изкуствените гърди и бляскава усмивка, тъкмо тя ще каже на скъпия си чичо къде може да завре своя половин милион годишно. И кой богаташ ще се погрижи сега за теб?

Венера почервеня от ярост.

— Не съм проститутка.

— Проституирането е честен начин за изкарване на прехраната — отвърна Бей Линг. — И вие, момичета, го правите от години.

— Тук сме, за да сключим споразумение — прекъсна ги Юнона. — Което да запази достойнството му, както и твоето.

— Мога сама да се погрижа за себе си.

Венера се обади:

— Аз съм продуцент. Направих филм и ще го продам.

— О, да — саркастично отбеляза Бей Линг. — Без чичо си Клем можеш да се снимаш само в порнофилм. — Тя присви очи и се усмихна горчиво. — Мога да те уредя.

— Аз имам фирма за интериорен дизайн — намеси се Диана. — Атина открива свой клуб. Юнона се занимава с недвижими имоти. Никоя от нас няма повече да докосне парите на чичо Клем. И ако му отидем на гости, това ще бъде само като негови племенници, нищо повече. Ти си интелигентна жена, Бей Линг. Трябва да използваш ума си. Започни свой бизнес.

Юнона се обади:

— Можеш да работиш за мен.

Другите три момичета се обърнаха към нея изненадани.

— Какво? — възкликна Атина.

— Вярвам й — простичко каза Юнона. — Не ми е приятно да го кажа, но е така. Дори и да не може да се омъжи за чичо Клем, не виждам защо трябва да страда. Бей Линг, мога да ти плащам известна сума — няма да е много, но все пак е нещо. Докато си намериш друга работа или решиш какво искаш да правиш…

Бей Линг се засмя.

— О, това си го бива. Опитвате се да ме изгоните, после ми заявявате, че се отказвате от парите. — Акцентът й стана по-силен заради напрежението. — Сега, вместо милиарди долари и контрол над диамантените му мини, ми предлагате утешителна награда. Мога да ти бъда секретарка, да ти приготвям кафето. Е, слушайте какво, госпожице Юнона, задръжте си проклетата благосклонност. — Тя се изправи. — Ще говоря с чичо ви още сега. Можете да слушате, глупачки такива. После ме оставете на мира.

— Няма нужда да присъстваме — каза Юнона. — Бей Линг…

— Останете — просъска тя. — Ще слушате.

Взе телефона от масичката зад нея и натисна бутона за бързо избиране.

— Мария, обажда се Бей Линг. Свържи ме с Клемент. — Тя замълча. — Не ме интересува, че не е там. Свържи ме с телефона в лимузината.

Зачакаха. Пламналият поглед на Бей Линг обхождаше лицата на всички и Юнона забеляза, че никое от момичетата не смееше да мръдне. Седяха като омагьосани от яростта й, от драматизма на случващото се. Нямаше начин да си тръгнат сега.

— Клемент, обажда се Бей Линг. Няма да се омъжа за теб.

Пред погледа на Юнона Бей Линг натисна бутона на високоговорителя. И всички чуха дрезгавия и пресекващ глас на чичо им, който бяха свикнали да чуват раздразнен или назидателен; сега отново звучеше като на стар човек, но сякаш пращеше от омраза, ясен и силен.

— Никога нямаше да стане. — Презрението в тона му накара Юнона да потръпне. — Нима си се заблуждавала, че ще се оженя за някаква си проститутка от екзотична страна? Да не си въобразяваш, че не знам каква си била?