А и освен това след една година без секс сега се чувстваше задоволена. Боб нямаше и капка мозък. Имаше страхотно тяло и беше изкусен любовник, но я отегчаваше. Просто не си струваше риска. Копнежът й за мъжко докосване се бе изпарил и сега се чувстваше глупаво. Естествено, че бяха изключително предпазливи, но Клемент… Познаваше го добре, той не си падаше по деликатните методи. Ако й се ядосаше, ако само заподозреше, не че прави секс, но дори, че може да е проявила липса на благоприличие…

Можеше да я замени. Бей Линг напълно съзнаваше, че той не я обича. Той искаше жена, която да контролира, жена, с която да може да получи ерекция. Беше решила, че Клемент иска наследник. Нямаше други мъже с фамилията Чеймбърс, само момичетата. Те не бяха достатъчни за човек като него.

Зад всички пари, коледни церемонии и официални писма и телеграми тя съвсем ясно прозираше, че Клемент Чеймбърс не харесва племенничките си. Той щеше да изпита силно и злорадо удоволствие от внезапната поява на момче, което да лиши всички тях от наследство. Иначе защо се бе съгласил да прекрати попечителския фонд? Всички онези приказки, че съпругата му ще се нуждае от тези пари, бяха измислица. Онзи фонд бе нищо в сравнение с цялото му състояние. Той никога не й бе разкривал точно колко е богат, но имаше милиарди, сигурна бе в това.

Въпреки горещите струи вода, които галеха гърба й, Бей Линг леко потрепери. Клемент не харесваше момичетата. Всъщност тя бе почти убедена, че той изобщо не харесва жените като цяло. Това не я засягаше. Тя искаше парите му и ако той желаеше дете, тогава тя щеше да намери някакъв начин да му го даде. Никой и нищо не биваше да застане между нея и тези пари — нито проклетите братовчедки, нито глупавият секси Боб, нито дори самият Клемент.

Старецът бе нейният шанс в живота и щеше да положи всички усилия, за да му угоди.

Бей Линг спря водата, подсуши се и се върна в спалнята, където си облече мекия памучен екип за карате, специално ушит за нея. После отиде до леглото.

— Боб. — Разтърси рамото му. — Боб, събуди се.

— Хм — изръмжа той, клатейки глава.

Тя заби острите си нокти в рамото му. Той извика от изненада и отвори широко очи.

— Защо, по дяволите, го направи?

— Време е да тръгваш. Облечи се и си върви, преди някой да те види.

— Рано е. — Съненият му поглед се фокусира и обходи слабото й тяло. — Ела тук, скъпа. Искаш ли да се поизпотим? Аз ще ти направя страхотна тренировка.

Изведнъж изпита отвращение. И заради този глупак бе рискувала цялото богатство?

— Ставай — изсъска тя. — Облечи се. Трябва да си тръгнеш веднага.

Той седна в леглото и чаршафите се смъкнаха и разкриха невероятно внушителния му гръден кош.

— Не можеш да ми заповядваш. Не съм ти слуга.

Точно такъв си, помисли си тя, но си замълча.

— Моля те, Боб. Трябва да тръгваш. — Напоследък й бе трудно да се моли на някого, но сега се насили да го направи. Любезният подход даваше по-добри резултати в подобни случаи. — Ще ти се обадя сутринта.

Той намусено скочи от леглото и започна да се облича. Бей Линг нетърпеливо потропваше с пръсти.

— Кога ще те видя пак?

Мразеше, когато той хленчеше. Умоляващите и покорни мъже не я привличаха изобщо.

— Няма да ме видиш. — Най-добре да приключи с това. — С нас е свършено, Боб. Искам да се върна на Сейшелските острови възможно най-скоро.

Той изпъна рамене и присви тъмните си очи. По лицето му се изписа алчност и ужасът, че тази толкова богата жена може да му се измъкне.

— Скъпа, не искам да напускаш годеника си или нещо такова. — Естествено, че не. Боб отлично знаеше чии са парите. — Само искам да съм близо до теб — мазно рече той. — Ще бъда наблизо, когато имаш нужда от приятел. Или от малко разтуха.

— Я порасни — просъска Бей Линг. — Приключихме.

— Внимавай как говориш с мен. — Боб нахлузи панталоните си и грабна бялата си тениска. — В случай че си забравила, скъпа, аз бих могъл да проваля брака ти с богатия ти годеник много лесно.

Страхът проникна във всяка частица на тялото й. Разбира се, беше очаквала такива заплахи, но това не й помогна да ги приеме по-леко, когато се случи наистина.

— Нека уредим всичко сега. — Тя се изпъна в целия си ръст. — Ти си добър в леглото, но само толкова. Знаех, че искаш само парите ми. Много добре, ето каква сделка ти предлагам. Ти ще си тръгнеш и няма да кажеш и дума за нас, а аз ще ти дам сто хиляди лири.

В очите на Боб проблесна пламък.

— Това е еднократно плащане. И повече не искам и да чуя за теб.

— Надявай се — цинично подхвърли той.

Бей Линг го удостои с леденостуден поглед.

— Разбери едно, Боб. Аз съм много амбициозна. Вече разполагам с достатъчно собствени средства. Ако някога се опиташ да застанеш между мен и Клемент или да ме изнудваш за още пари, ще накарам да те убият.

Той рязко си пое въздух.

— Шегуваш се.

Бей Линг се извърна настрани вече напълно отегчена.

— Опитай и ще видиш.

Последва мълчание, в което той облече ризата си и си сложи обувките.

— Използвай палтото и шала — нареди му тя. — Никой не бива да вижда лицето ти. Това включва и охранителните камери в коридорите. Както и на улицата. Можеш да махнеш шала едва в таксито.

Боб кимна.

— Кога ще получа парите?

— Скоро — отвърна тя. — И използвай част от тях да заминеш на дълга почивка. Изчезни за известно време. Един месец е идеален срок.

Тя отиде в банята, завъртя позлатените кранчета на мивката и нарочно започна да мие зъбите си. Само след няколко секунди чу затръшването на вратата.

Не си бе направил труда да се сбогува с нея. Не че изобщо я засягаше. Малката й забежка приключи. Бей Линг щеше да поддържа фигурата си по старомодния начин — да продължи с бягането на пътечката и непрекъснатото следене на теглото. И още рано сутринта щеше да отиде в туристическата агенция и да резервира билет за първа класа до Сейшелските острови без определена дата. След като братовчедките Чеймбърс се бяха предали, трябваше да убеди Клем, че е време да се прибере у дома.

Това пътуване до Англия бе едно огромно отвличане на вниманието. Нямаше нужда от него. Бей Линг изплакна уста, после се сгуши в леглото и угаси лампата. Бъдещата булка трябваше да се наспи, за да е още по-красива.



Юнона се зае да уреди нещата с къщата. Най-напред трябваше да разделят вещите си. Всяка щеше да живее отделно. Атина предложи да живеят заедно с Юнона, но сестра й не искаше, защото се опасяваше, че нямаше да може да крие болката си дълго. Нуждаеше се от време и място да преодолее всичко. Да забрави Джак.

— Ако някоя си хареса жилище, да ми се обади. Ще уредя преместването и щом се изнесем оттук, ще върна ключовете на човека от агенцията.

— Сигурна ли си, че ще ни върнат парите? — попита Диана недоверчиво.

— Напълно. Лесно ще намерят наемател за имота. Ако откажат, аз просто ще го преотдам, а съм съвсем сигурна, че не биха искали подобно нещо.

— Добре. — Венера грабна малката и деликатна порцеланова чашка и изгълта наведнъж ароматното кафе с ухание на ванилия, което Атина бе направила. — Трябва да бягам, имам работа в студиото. Вече знам какво искам. Апартаментът е малък, но прекрасен.

Юнона кимна.

— Чудесно. Моля ви всички да действате възможно най-бързо.

— Кога ще говорим с Бей Линг? — попита Атина. — Преди да се изнесем ли?

Момичетата се спогледаха.

— Тази вечер. — Венера бе категорична и останалите се съгласиха. — Не мога да чакам. Чичо Клем заслужава да знае, а ние трябва първо да се видим с нея.

— Кой ще има честта? — попита Диана. — Юнона, ти? Така ми се струва редно. Винаги си била любимката на чичо Клем.

— Трябва да отидем всички — каза Юнона. — Цялото семейство. Става дума за фамилна чест. Ще идем в хотела, ще й дадем снимките. Нямам нищо против аз да говоря с нея, но трябва всички да дойдете.

— Съгласна съм — кимна Атина.

— В седем часа, Венера, моля те, не закъснявай. Важно е. Можеш пак да се върнеш на работа после.

— Знам — отвърна Венера леко засегната. — Вече държа на уговорките. Ще бъда там.

— И аз не го искам особено — отбеляза Атина. — Но трябва да го направим.

Грабна палтото си и бързо излезе. Юнона се загледа след гърба на сестра си. Дали Тини още искаше парите? Вероятно. Но грешеше. Те бяха омърсени, отровни. Замисли се за Джак и как нейното незаслужено богатство я бе накарало да го презира, само защото той отказваше да играе определена роля. Каква ирония, че сега той можеше да я купи и продаде десет пъти.

И още по-лошото бе, че изобщо не я искаше.

Изправи се, за да прекъсне тези мисли. Нямаше смисъл да се измъчва. Трябваше да намери къща. А после и да сключи още няколко сделки. В крайна сметка, сега се грижеше за себе си сама.



В обикновения живот търсенето на апартамент, както скоро осъзна Юнона, не бе никак приятна задача. Двама известни брокери на имоти й отказаха направо, защото бе на свободна практика; третият се съгласи да работи с нея без препоръки, само ако плати шестмесечен наем предварително в брой. Юнона прояви упоритост и се споразумяха за три. Нае малка къща с една спалня в Ричмънд, с паркомясто, без хубава гледка. Мястото бе близо до новия й офис, наоколо имаше прилични магазини и бе достатъчно отдалечено от центъра и от неудобството да се натъкне на стари познати.

Юнона преведе сумата. Нямаше търпение да осребрят чека й. Веднага щом се настанеше тук, реши тя, щеше да започне да си търси самостоятелна къща. Разполагаше с прилична сума; останалите й спестявания й позволяваха да отдели близо осемстотин хиляди. Искаше къща, а не апартамент. Все още имаше неколцина приятели в реномираните агенции за имоти в Лондон.

— Не се тревожи, Юнона. — Почитаемият Томас Къркейд бе неин стар познат от времето, когато организираше светски приеми, и сега изпита странно вълнение, когато долови загриженост в тона му. — Мога да ти намеря нещо наистина добро, ако можеш да сключиш бързо сделката и избегнем интереса на други потенциални клиенти. Има една малка и старомодна двуетажна къща с една спалня в тиха уличка съвсем близо до „Кингс роуд“…