Луиз Бегшоу - Наследнички

Юнона се върна при тях.

— Добре — каза тя и по лицето й се изписа огромна загриженост. — Сега имаме голям проблем.

Обсъждаха го часове. Бей Линг. Миналото й. Това, че Клем я следи. Че следи и тях. Богатството му и какво би станало с него, ако не го искат.

— Странно нещо — обади се накрая Венера. Пиеше третата си чаша шампанско, не беше пияна, но се чувстваше много спокойна, като безстрастен наблюдател на случващото се. — Донякъде съжалявам Бей Линг. Била е проститутка, какво от това?

— Какво от това ли? — Юнона за малко да се задави.

— Да, какво толкова? — Венера погледна братовчедка си. — Лесно ти е да я съдиш, но ти не живееш в мизерия. Ние сме богати, дори и сега не бедстваме. Тази жена идва от бедна страна, няма живи роднини, иначе детективите щяха да ги открият. Излизала е с богати мъже, купила си е къща. Срещнала е Клем и си е опитала късмета. Той я е взел при себе си, предложил й е брак. Ти какво би направила на нейно място?

Юнона поклати глава.

— Не всяко бедно момиче продава тялото си.

— Ние не сме били бедни — повтори Венера.

— Но тя използва чичо Клем.

— А сигурна ли си, че и той не я използва, Юнона? — попита Атина. — Все пак е наредил да я следят. Знам, че и ние го направихме, но пък не сме й предлагали брак. Нима я обича, щом постъпва така с нея?

— Той следи и нас — изтъкна Юнона. — И за нас ли важи същото? Означава ли това, че чичо Клем не ни обича?

Настана пълно мълчание. Огънят бе угаснал в камината. Не бяха стигнали до никакво решение. Но дори и без да продумат, всички бяха съгласни да продължат; въпросът на Юнона остана да виси във въздуха.

— Обич. — Диана заговори тихо. — Трудно е да се каже. Показвал ли ни е, че ни обича? Усещала съм любов от страна на Венера, откакто мама и татко си отидоха. Вярно е, че понякога ме влудява, както и аз нея, но двете се обичаме. Знам, че и вие ме обичате, макар и по-малко. Колкото до чичо Клем, наистина го виждаме всяка година, но единственото, което мога да кажа, е, че се старая да се държа безупречно.

— Беше много щедър към нас. Отрупваше ни с пари — съгласи се и Атина. — Но нима не ни интересуваха само те? Какво правеше чичо Клем, когато му отивахме на гости? Странни партита, преобличания за вечеря, празни приказки, светски обноски и огромни усилия да му се харесаме. — Тя направи гримаса. — Не знам, като погледна така нещата, направо ме е срам.

Юнона прехапа устни. Знаеше, че думите на останалите са истина. Но беше предана на семейството си. А и Клемент се бе отнесъл към тях много добре, повече от добре.

— Казвате, че е бил щедър. И това е безспорно.

— Така е. — Атина кимна. — Трябва да сме справедливи.

— Тогава как бихме могли да оставим Бей Линг да се измъкне безнаказано? Нима чичо Клем не заслужава нищо от наша страна? Поне малко лоялност? Не можем да позволим да се ожени за нея. С радост приемахме милионите му, а ще оставим тя да го примами да се ожени за нея?

Венера въздъхна.

— Юнона е права.

Братовчедка й я погледна с облекчение.

— Тогава ще му кажем.

Венера кимна.

— Но ще дадем шанс на Бей Линг да си признае първа. Ще се изправим срещу нея открито. — Тя изпъна рамене. — И слушайте. Може да е лудост, но наистина ми е жал за Бей Линг, дори и да е вярно, че спи с други мъже… Добре, добре, вярно е — добави тя след погледа, който й хвърли Юнона. — И никак не ми харесва, че чичо Клем е пратил шпионите си на моята снимачна площадка. Вижте, никой не е безгрешен. И Бей Линг не е, но и чичо Клем не е светец. Нито пък ние самите. Нека не преиначаваме нещата. Подозирахме Бей Линг, но нима нямаше да се опитаме пак да саботираме брака му, ако бе избрал някоя сдържана английска вдовица от висшата класа? Щяхме да си намерим някаква причина, защото искахме парите му. И преди не ме беше грижа. Но може би чичо Клем ми направи услуга. Бях принудена да си намеря работа и открих, че страшно ми харесва. И ще стана много добра в нея — дръзко заяви тя. — Готова съм да заложа на себе си. Ето каква е позицията ми. Можете да кажете на чичо Клем, разбира се, но аз няма повече да приемам парите му. Не ми харесва да бъда следена.

Юнона зяпна.

— Не искаш парите му? Говорим за половин милион годишно.

Венера кимна.

— Знам. Юнона, предпочитам сама да ги спечеля. Наречи ме арогантна, но смятам, че мога. — Усмихна се иронично. — Макар че биха ми дошли добре половин милион годишно. И съвсем не предлагам да върнем вече полученото, така че нямам намерение да се правя на светица. — Въздъхна шумно. — Представете си само, вече няма да се налага да си купуваме грозни дрехи за Коледа!

Диана стана от дивана и развълнувана отиде да потупа сестра си по рамото.

— Венера е права, Юнона. Не искам тези пари, ако в замяна ще ме шпионират. Преди ги исках, не мога да отрека. Но днес нещата стоят по различен начин. Не бих си избрала съпруг, за да ме издържа, и не виждам причина да живея по нечии чужди правила, само за да получа пари. Чичо Клем не бива да се жени за Бей Линг. Добре. Ще се погрижим той да разбере каква е. Но аз отказвам да бъда неговото послушно момиченце отсега нататък. Юнона, не се ядосвай; така ще има повече за теб и за Атина.

Юнона въздъхна дълбоко.

— Опасявах се, че ще го кажеш. — Погледна към сестра си. — Щом Диана и Венера са решили да действат по този начин, мисля, че и ние трябва да го направим.

Атина упорито сви устни.

— Искам да си върна имението „Бозуел“ и градините. Трябва да го откупя обратно, а нямам толкова пари.

— Колко ти трябват? — Юнона леко се изчерви. — Моята компания… Искам да кажа, все още е много рано, но спечелих малко пари. Заех пазарна ниша, за която никой не се е сетил.

— Разкажи ми — помоли Венера истински заинтригувана. Замисли се, че от всички тях именно Юнона имаше най-малко шансове да успее, тя бе най-тясно свързана с попечителския фонд. А ето че сега предлагаше да помогне на сестра си. — С какво точно се занимаваш?

— В най-общи линии преотдавам имоти под наем срещу солидна печалба. Купувам апартаменти, които никой не иска, и ги давам под наем на най-скъпите агенции. Имотите не са моя собственост в пълния смисъл на думата. — Тя се усмихна. — Честно казано, това са лесно изкарани пари. И мисля, че ми харесва повече, отколкото да организирам светски вечери. Спечелих близо седемдесет хиляди лири само от три сделки. Когато заделя малко пари, може да се обвържа с по-дългосрочни наеми, да купувам и задържам имоти за себе си. Определено знам точно какво искат най-заможните клиенти.

— Миличка, това е много хубаво. — Атина се усмихна топло. — Но за „Бозуел“ ще са ми нужни много повече пари. Клубът ми „Блустокинг“ също потръгна много добре, но той само ще гълта средства през първата година и ще започна да печеля нещо едва на втората. Банкерите са доволни, но знам, че ще бъде трудно. Не мога да живея така… — махна с ръка към прелестната обстановка наоколо, — без парите от попечителския фонд. След като платя заема към банката, ми остават само около хиляда лири месечно. Ще се озова в едностаен апартамент в Хамърсмит с някоя студентка за съквартирантка — ако имам късмет.

— Е, ще трябва добре да обмислиш всичко. — Сестра й поклати глава. — Не мога да живея, зависейки от чичо Клем. Мисля, че изминалите няколко месеца ме накараха да гледам на живота с нови очи. Татко винаги ми е казвал, че парите ми влияят зле.

— И на мен го е казвал — потвърди Атина.

— Знам, че ти обичаше имението повече от мен. И съзнавам, че ще бъдеш жестоко наранена да го видиш превърнато в жилищен комплекс. Но в крайна сметка, Тини, това е просто една къща. Според мен дори и прекрасна къща в Лондон не е достатъчно основание да останеш в подчинена позиция.

— Значи ще се откажеш от светския живот?

Юнона вдигна рамене.

— Ще видя дали някой ще ме покани. Но, да, вече няма да търся одобрението на хора, които всъщност не се интересуват от мен. Просто вече не ми се струва важно.

Атина въздъхна дълбоко.

— Мразя, когато си права. Може би двете ще наемем апартамент заедно. Някое двустайно жилище във Фулъм може би — мрачно пророни тя.

Диана се усмихна на братовчедките си.

— Хей. Не сме решили да даваме обет за бедност. Обичам да съм богата. В момента просто обмислям следващия ход в кариерата си.

Атина стана от мястото си.

— Някой иска ли кафе? Предлагам ямайско „Блу Маунтин“. Възползвайте се, докато можете; от другата седмица минаваме на нес кафе.

— Аз искам — ухили се Венера. — Хей, как мислите, че ще приеме чичо Клем нашето решение?

Юнона се замисли и после леко потрепери.

— Няма да го приеме никак добре — отвърна тя.