По дяволите, помисли си тя със съжаление. Просто трябваше да стои настрана от този мъж. Беше прекалено секси, прекалено влиятелен, прекалено много от всичко. Мислено благодари на бога за малката семейна сбирка на долния етаж. Нуждаеше се от нещо, което да ангажира ума й, за да не мисли за него.



Венера пристигна в къщата в Нотинг Хил късно. По дяволите. Забеляза колите на другите момичета, както и черна лимузина с чуждестранен номер. Явно беше на детектива. Представи си киселата физиономия на Юнона. Сигурно всички вече бяха в гостната, разменяха си сковано любезности на чаша вино и я очакваха. Но тя си имаше перфектното оправдание: снимките на филма бяха приключили и бе прекарала първия си ден в монтажното студио. Дори и на този първоначален етап продукцията наистина изглеждаше много добре. Лили играеше блестящо, като истинска звезда. Не беше просто едно красиво лице, момичето имаше сериозен актьорски талант. Дори отчаянието й личеше на екрана и правеше изпълнението й много по-задълбочено. Беше мрачна комедия и щеше да се превърне в хит.

Венера сви рамене. Е, другите момичета можеха да й се сърдят, ако искат. Тя, Венера Чеймбърс, щеше да заслужи напълно репутацията си на черната овца в семейството, каза си предизвикателно. Защото точно сега изобщо не даваше и пукнат грош за Бей Линг, за парите, сватбата или каквото и да било, освен да приключи с ангажимента си тук, за да може да се върне в студиото.

Нуждаеше се от този филм. След като свършеха работата, мислено се закани тя, щеше да даде на Ханс Тирш хубав урок. Заради Лили. И заради самата себе си.



Венера свали палтото си, докато влизаше в гостната. Да, другите три момичета вече бяха там: сестра й Диана, която приличаше на красиво лютиче в жълтата си рокля, както и Атина и Юнона, седнали една до друга на старинния диван, с високи чаши с джин и тоник в ръце. Както бе очаквала, Юнона се намръщи, но й спести смразяващия поглед, който Венера се бе подготвила да изтърпи.

Пол Уестфийлд стоеше пред камината. Беше нисък мъж, облечен с отлично скроен стилен костюм. „Армани“, прецени тя.

— Извинете ме. Проблеми в студиото — каза Венера.

Искаше някой да я смъмри, но никой не го стори. Растейки без родители, това й бе станало като навик. Винаги очакваше някой да я подразни, да я нахока, да се държи наставнически. Но баща й бе катастрофирал и на Венера й бе отнело страшно много време, чак до този момент, за да научи бавно и болезнено, че трябва сама да си налага дисциплина.

Диана се огледа и леко се прокашля.

— Извиняваме се, че ви задържахме, господин Уестфийлд. Моля ви, започвайте.

— Благодаря — отвърна той.

Венера забеляза, че човекът изобщо не показа никакво раздразнение. Може би в тази работа му се налагаше да свикне с подобни неща.

Освен това, мислено отсече тя, двете с Диана плащаха предостатъчно за услугите му. Сто хиляди лири за три седмици.

— Тази задача се оказа доста по-трудна от обичайното — започна Уестфийлд, докато Венера се настаняваше на дивана, а Юнона й подаде чаша шампанско — любимото й питие привечер.

— Така ли? Би трябвало да сте свикнали да пътувате на дълги разстояния, нали? — попита Диана.

— О, това не е проблем. Трябваше да внимаваме да не ни забележат. Чичо ви Клем е наел детективи, които да следят годеницата му.

Венера зяпна; другите момичета също реагираха шокирани.

— Накарал е някого да я следи? — попита невярващо Атина.

— Да.

Братовчедките се спогледаха. Какво означаваше това?

— Освен това има и хора, които следят вас, когато се срещате с нея.

— Шпионира ни! — възкликна Юнона.

— Смятаме, че той проявява изключителен интерес към делата ви. Нашите хора са забелязали как детективите му ви снимат на работните ви места, както и госпожица Ухупутри. Мислим, че той получава доклади за цялото семейство.

— Бей Линг не е от семейството — автоматично го поправи Атина.

Юнона сложи ръка на коляното й.

— Нека изслушаме господина, Атина. Разкажете ни всичко, което знаете.

— Бей Линг Ухупутри е истинското й име. Не успяхме да научим много за детството й или за семейството й за толкова кратко време. Бихме могли впоследствие. Знаем, че е родена в Тайланд. Живяла е в Джакарта през последните пет години, в много прилична къща; срещала се е поне с двама видни местни политици. За аматьор, тази жена е много дискретна. Доста е необичайно, че не е била омъжена, и подозираме, че е била високоплатена компаньонка. Срещнала е Клемент Чеймбърс в „Хилтън Джакарта“ по време на важно изложение на скъпоценни камъни, на което той е получил награда за цялостен принос. След това я е посещавал редовно в дома й. Тя е спряла да се среща и с двамата политици и е водела много порядъчен живот. Клемент я взел със себе си на Сейшелските острови и я настанил в имението си през ноември миналата година. Тя живее в една от по-малките вили за гости. Вечерят заедно и понякога спят заедно. Имаме наш човек в имението, който работи като градинар. Персоналът не говори много; всички се боят от чичо ви, но нашият човек ни докладва за всеобщата изненада.

— Защо? — попита Юнона и леко се приведе напред.

Венера също слушаше с огромно внимание. Изведнъж дори филмът не й се струваше толкова важен.

— Първо, защото чичо ви никога не е водил жена в дома си. Второ… — Той се поколеба. — Искам да подчертая, че преразказвам само онова, което са ни казали.

— Продължавайте — настоя Диана.

— Второ, защото според персонала в имението чичо ви е хомосексуален. Но все пак не демонстрирал открито интимна връзка с партньор от какъвто и да било пол през последните десет години. Или ако е имало подобни случаи, служителите му не коментират. Ще ни е нужно повече време, както и доста по-голям бюджет, за да можем да изясним това.

Юнона поклати глава.

— Не разследваме чичо ни — каза тя и леко се изчерви. — Личният му живот си е само негова работа. Интересува ни само Бей Линг.

— Тя си стои кротко във вилата и чака чичо ви да я повика при себе си. Създала е впечатлението, че отчаяно копнее да се омъжи за него. В Англия няма никакво съмнение, че е забелязала враждебността ви. Персоналът в хотела е споделил, че е изразила презрението си, когато сте й изпратили неподходящи дрехи. Купила е костюма на „Шанел“ с кредитната карта на Клемент. Освен това му се обажда често и една камериерка я е чула да се оплаква от вашето отношение. Убедила го е да намали издръжката ви.

Всички кимнаха. Да, Бей Линг определено преследваше парите на чичо им, но не беше безмозъчна глупачка.

— Запознали сте я с личен треньор? — Уестфийлд погледна към Венера и Атина. — След като сте я развели из няколко сватбени салона, нали?

Двете кимнаха едновременно.

— И после сте я оставили на мира. Ако е било целенасочено, планът определено е проработил.

Венера сви рамене.

— Не съвсем. Просто бях заета.

— И аз — потвърди Атина. — Честно казано, сякаш забравих за нея.

— Е, Бей Линг явно го е приела като знак, че се предавате. Обажданията й до имението да се оплаква от вас са намалели до веднъж на ден. Започнала е интензивен тренировъчен режим. Изглежда, е имала искрено намерение да свали малко килограми, защото почти не се храни и тренира усилено. Но е възникнало сексуално привличане и макар че е много внимателна — на Венера й се стори, че долавя нотка на възхищение в гласа му, — имаме неоспорими доказателства за сексуална връзка между нея и Боб Ръсел.

Той се пресегна към масичката зад гърба си и взе оттам тънка папка. Вътре имаше лъскави снимки в близък план: Боб и Бей Линг в спортния център, тя беше на един от уредите, а той бе сложил ръка между бедрата й, на друга снимка я докосваше интимно, докато тя бягаше на пътечката, а имаше и една в тъмна лондонска уличка, където несъмнено се целуваха.

— Е. — Юнона издиша шумно. — Това е. Успяхме. Хванахме я. Когато чичо Клем види тези снимки…

— Мога да споделя мнението си, ако го искате…

— Искаме го. — Диана се усмихна широко. — Платихме щедро за него.

— Няма нужда да правите почти нищо. Чичо ви вече има тези снимки или други, много подобни на тях. Детективите му я следят непрекъснато, по двадесет и четири часа на ден. Разпознахме единия от хората му, защото работеше за нас, след като напусна Мосад. Радвам се, че го уволних — добави леко самодоволно Уестфийлд. — Съсредоточен е върху обекта и изобщо не забеляза моите хора. Но е напълно способен да я хване в прегрешение, както го направихме ние. Според мен чичо ви се интересува не само от поведението й, но и от вашето. Колкото повече се опитвате да отстраните Бей Линг, толкова повече се опълчвате срещу него. Не забравяйте, дами. Той не следи само нея. Следи и вас. — Подаде на Диана цялото съдържание на папката. — Докладите ни са тук. За да продължа със задачата, ще са ми нужни много повече пари. Нашият човек в имението на Сейшелските острови може би е изложен на опасност.

Юнона зяпна от изумление.

— В опасност ли? Смятате, че чичо Клем може да го нарани?

— Не знам — безизразно отвърна Уестфийлд. — Но в моята работа не трябва да поемам излишни рискове.

— Благодарим ви. — Диана стана от мястото си. — Няма да се нуждаем повече от услугите ви. Това е достатъчно, повече от достатъчно. Има ли някакви неуредени сметки?

Мъжът поклати глава.

— Първоначалната такса покрива всичко.

— Тогава, моля, унищожете всички записки, които пазите, както и всякакви следи, водещи до тази поръчка.

На устните му заигра иронична усмивка.

— Винаги го правим, госпожице Чеймбърс. Приятна вечер, дами. Сам ще намеря изхода.

Той излезе от стаята. Юнона стана, отиде до прозорците, зад които бе паднал мрак, и дръпна плътните завеси. Вдигна ръка, за да направи знак на другите да не говорят.

Само след миг дочуха шумното запалване на двигателя и свистенето на гумите от потеглянето на колата. Без да каже и дума, Юнона отиде в кухнята. Другите останаха на дивана в очакване. Чуха, че готвачката и камериерката си тръгват. Сега бяха съвсем сами.