— Насам, госпожо, ако обичате.

Любезният стюард я поведе по пистата. Диана бе преминала невероятно бързо и дискретно през летището. Вече се беше стъмнило и навън бе студено. Лекият й тренчкот „Бърбъри“ не можеше да я предпази от необичайно хладната и свежа италианска нощ. Стюардеса, облечена в униформата на „Виктрикс“, вече тичаше към нея с бледосива пухкава пелерина от кашмир, с която уви раменете й.

— Знам — каза Диана, — с най-искрените почитания на господин Родън.

— Si, senora15.

Сега вървеше по осветената писта, загърната в кашмирената пелерина, а звездното небе бледнееше на фона на изкуственото осветление. Корпоративният самолет бе огромен; направо приличаше на пътнически. А отстрани бе изписано познатото лого на „Виктрикс“. Беше невероятно внушителна гледка.

Диана се загърна в меката пелерина. В душата й бушуваше вихър от емоции, подобно на куп есенни листа, понесени от вятъра. Вълнение. Силен копнеж. Тази демонстрация на богатство бе като паунско перене на опашка, отлично го съзнаваше, но все пак имаше ефект. Коя жена не би била впечатлена от подобни безспорни доказателства за власт? Карл Родън искаше да й покаже, че се е изправил срещу целия свят и го е завладял. Тя изпитваше страх, а също и притеснение. Трябваше да запази хладнокръвие, да удържи на думата си. Той можеше да покори Уолстрийт, но не и нея. Нищо не се е променило, каза си тя твърдо, докато гледаше нагоре към частния самолет. Съвсем нищо…

Родън си оставаше вълк единак. Пътуваше по света с частния си самолет, купуваше хотели, присъстваше на най-изисканите партита. А тя не искаше да бъде само хубавата придружителка на който и да било мъж. Искаше да направи кариера, а после може би и още нещо. Като например брак. Диана много предпазливо допусна тази мисъл в главата си. Карл я бе определил пренебрежително като красавица, която си търси богат съпруг. Вече не беше жената от партито на Ханс Тирш, която търсеше целенасочено подходящия милиардер за съпруг, но все пак продължаваше да иска да се омъжи, но по съвсем различни причини. А Карл Родън не беше от мъжете, които избираха сватбена торта или сменяха памперси.

Всичко е илюзия, мислеше си тя и наред с обзелите я силни емоции изпита лека тъга.

Защото колкото повече опознаваше този мъж, толкова повече го харесваше.

Металната стълба към вратата на предната кабина беше застлана с мек мокет в отличителните цветове на „Виктрикс“. Дори и тук не бяха пожалени средства, отбеляза тя. С трепет изкачи стъпалата, като се питаше дали прическата й е добре, дали гримът й е наред. Родън стоеше на прага на отворената врата и я очакваше. Забеляза я и в очите му пламна желание, неприкрито и силно.

Под пухкавата наметка Диана усети как кожата й пламва. По дяволите всички разумни оправдания; тя бе неимоверно развълнувана да види реакцията му, когато я зърна.

Три часа полет до „Хийтроу“. Надяваше се самообладанието й да издържи толкова дълго.

Двадесет и четвърта глава

— Съжалявам. — Гласът от другата страна на телефонната линия бе мек, добре модулиран, с типично английски акцент и абсолютна категоричност. — Не мога да ви свържа. Госпожица Ухупутри спи.

— Казах ви, че съм неин годеник — дрезгаво повтори Клемент и изтънелият му от възрастта глас пресекна от гняв. Той контролираше всичко без никакво изключение. А сега някаква жалка служителка смееше да му отказва. — Обажда се Клемент Чеймбърс. От „Чеймбърс Корпорейшън“.

— Да, сър.

— Знаете ли кой съм аз?

— Да, сър, знам, но нашата гостенка е сложила знак на вратата си, че желае пълно усамотение, сър.

Клемент потупа китката си леко и напипа изпъкналата синя вена, за да провери пулса си. Не искаше да натоварва сърцето си. Трябваше да внимава за кръвното си. Тази кучка можеше да го убие.

— Стаята не е нейна, а моя. Аз съм платил. С моята кредитна карта. Затова ме свържете с нея, по дяволите!

— Стаята е резервирана на името на госпожица Ухупутри, сър. Такава е политиката на хотела ни. Не притесняваме гостите си.

— Свържи ме с управителя, идиотка такава! — изръмжа Клемент.

— Опасявам се, че в момента е на среща, сър, но мога да запиша номера ви и да му предам да ви се обади.

Клемент затръшна слушалката побеснял. Щеше да разбере коя е тази жена и да накара да я уволнят. Разтреперан от ярост, той загриза ноктите си. По дяволите. Нима тази малка шега бе излязла напълно от контрол? Представи си как годеницата му развратничи с любовника си точно в този момент в един от най-изисканите лондонски хотели. Жената, която всички знаеха, че е негова годеница. Да прави секс с някакъв малоумник от спортния център. Хотелският персонал сигурно се забавляваше, а в светските среди щяха да му се присмива. Той, Клем Чеймбърс, щеше да се превърне в дърт рогоносец в очите на хората.

Глупачка, каква глупачка се оказа тази Бей Линг. Тя, разбира се, си въобразяваше, че е много дискретна. Но хората на Клемент бяха много добри, най-добрите. Бивши служители на ЦРУ, които бяха вербувани в Либия и бяха работили по целия свят. Така си беше подсигурявал решително предимство в бизнеса неведнъж. И сега, когато на стари години бе решил да се позабавлява, трима от най-добрите агенти имаха задачата да следят Бей Линг.

Те трябваше да се погрижат тя да не го изложи. Да му докладват дали не се държи крайно неприлично в лондонското общество. Тя му бе полезна в отношенията му с момичетата, но това явно зависеше от факта дали бе успял да я прецени правилно. И той бе убеден, че знае всичко за нея. Бе преминала първото изпитание блестящо, след като се бе справила с малкия тест по етикет на Юнона. Оттогава шпионите му бяха изпращали доклади, които го радваха: Бей Линг гладуваше, за да поддържа слабото си като скелет тяло и да предотврати появата на каквито и да било женствени извивки, за да бъде точно такава, каквато той я харесваше. Но после…

Спортният център. Тя тренираше, но с мъж. Хетеросексуален мъж, на когото му се носеше славата на женкар, както скоро разбра Клем. Заниманията им отначало бяха по веднъж на ден, а скоро тренираха вече по три пъти. След това един от агентите бе заснел как ръката на мъжа се плъзга по дупето на Бей Линг, за да я погали, докато тя работеше с гирички.

О, тя беше много предпазлива, което още повече го ядоса. Треньорът си тръгваше сам, а после се срещаха в някое кафене или хотел, далеч от спортния център. Никога не се хранеха на публично място, криеха се от любопитни погледи в различни заведения, където Бей Линг неизменно плащаше в брой.

Неговата годеница правеше секс с някакъв млад жребец. Само ако пресата надушеше нещо…

Днес щеше да й се обади по телефона, да я привика у дома и да се разправи с нея. Бей Линг познаваше достатъчно добре Клемент Чеймбърс и нямаше да посмее да му се опълчи. Краят на връзката им трябваше да бъде представен по начин, който да предотврати всякакъв скандал и дори само намек за нещо недостойно… Старият глупак и младата красавица. Но глупачката бе тя. Рискуваше всичко, помисли си той с крайно презрение, само заради малко удоволствие.

А сега направо мина границите. Най-довереният му човек се бе обадил с лошата новина, че тази жена бе завела треньора си, Боб Ръсел, в собствената си хотелска стая през нощта. Ужасен от тази проява на малоумие, Клемент й се бе обадил направо там.

И бе разбрал, че на вратата й има знак да не бъде безпокоена.

Нима беше вътре в стаята, платена от него, в прегръдките на онзи мъж? Толкова ли бе заслепена малката развратница? В главата му се въртяха всякакви теории за заговор, чуваше присмеха на околните.

Ами момичетата? Защо не се бяха пречупили, защо не му се бяха обадили? След като издръжката им бе намалена наполовина, те трябваше да са се обадили по телефона вече или още по-добре, да са в самолета на път за острова. Да раболепничат и да му се молят. От години очакваше този момент да настъпи. Искаше да види, че са достойни наследнички на богатството му. Да му засвидетелстват нужното уважение. Юнона да забременее, Атина да се превърне в истинска дама и да престане да се вре в прашните класни стаи, Венера да се откаже от актьорството и да се държи като жена с добро потекло, Диана да си намери подходящ съпруг, преди да остарее, и да зареже всички онези лъскави партита с незначителни особи.

Само ако имаше поне едно момче. Но нямаше. Клемент държеше на семейството и момичетата на Чеймбърс трябваше да разберат, че носят името му, че тяхното богатство и всичко в живота им се дължи именно на него. Преди да си отиде от този свят, той щеше да ги оформи по свой образ и подобие.

И естествено щеше да настъпи моментът на окончателния избор. Клемент нямаше никакво намерение да разделя богатството си. Братята му никога не бяха го молили за нищо, но той знаеше, че не одобряваха начина му на живот. Бащата на Юнона и Атина се възмущаваше от богатството и властта му, от лукса, в който тънеше; дори не харесваше факта, че отрупва с пари дъщерите му. Но истинските семейни традиции не позволяваха разделянето на подобно огромно богатство. Едно от най-големите удоволствия за Клем през годините бе да гледа как племенничките му се стараят да се държат прилично в негово присъствие, докато иначе непрекъснато се караха по време на престоя си в имението. Едва успяваха да издържат две седмици, без да си издерат взаимно очите.

Само ако можеха да прозрат истинската му цел.

Че само една от тях ще наследи всичко.

Останалите три щяха да получат достатъчно пари, за да живеят охолно: по няколко милиона на всяка. Но една от особеностите, неизменно съпътстващи богатството, бе, че човек винаги искаше повече.

Битката щеше да бъде люта. Направо епична. И крайно забавна. Щеше да й се наслади изцяло.

Но какво ставаше сега? Момичетата не му пишеха. Не се обаждаха. Срещаха се с Бей Линг, водеха я в разни сватбени салони. Един от агентите му имаше специални микрофони за подслушване и Клем бе изслушал няколко от разговорите им. Очевидно всички мразеха Бей Линг и това си личеше по тона им. Въпреки това борбата за отстраняването й бе утихнала.