Той не отговори.

— Разкажи ми за „Виктрикс Рим“. Това ще бъде един от представителните ни хотели на континента — след Париж и Берлин.

Диана осъзна, че е ужасно нервна. Карл изобщо не бе настроен за флиртуване. Сега гледаше един празен коридор, в който единственото красиво нещо бяха прашните мраморни стени и елегантните пропорции. Дали тя щеше да успее да го накара да си го представи пълнен с богати туристи, филмови продуценти и индустриалци?

— Смятам, че този хотел трябва да е пропит с атмосферата на Рим. Не сме в центъра на града, затова се стремим хотелът да си спечели реномето на туристическа забележителност. Залагам на историята и лукса.

— Продължавай.

Изражението му бе абсолютно непроницаемо.

— Ще има всички стандартни удобства на петзвезден хотел. Но ни трябва и нещо различно, нещо, което никое друго място в Рим не притежава. От една страна, ще предлагаме висококачествено обслужване; в момента избирам обзавеждане и набирам персонал за ресторанта, който ще е най-добрият в града.

Той изглеждаше скептичен и Диана усети как сърцето й леко изтръпва.

— Много смело твърдение — заяви той.

— Успях да отмъкна от конкуренцията най-известните готвачи, при това познати само на ценителите. Инвестирала съм дори в специалисти по коктейли и истински италиански сладолед. В замяна „Виктрикс“ им предлага платинен пакет за компенсация.

— За моя сметка?

Диана не трепна; той щеше да я разкъса на парчета, ако му покажеше притеснението си.

— Да, шефе. За твоя сметка.

Само за секунда й се стори, че забелязва проблясък на удоволствие в кафявите му очи, когато го нарече така. Сърцето й трепна от вълнение и тя отмести поглед, за да не забележи той смущението й.

— Горните етажи имат стъклени стени, за да могат посетителите да гледат как слънцето залязва над града, докато вечерят. Американски лукс и италианска кухня.

— Ще отидем там после. Но ти каза, че това е едната ти водеща идея.

Тя кимна.

— Страхотната храна изцяло зависи от добрите майстори-готвачи. Другата силна страна на този хотел ще бъде историята. Струва скъпо, много по-скъпо от ресторанта. Всъщност… — Тя леко пребледня. — Отделих и последното пени от бюджета за тази цел и искам да похарча още малко.

— Разкажи ми по-подробно.

— Искам „Виктрикс“ да е като музей. Ще поставим истински ценни предмети от различни епохи във всички най-хубави стаи, а в общите помещения ще разположим уникални произведения на изкуството. От статуята на богинята на победата до бюста на Брут в главния коридор на приземния етаж. Туристите ще идват само за да видят произведенията на изкуството и да пият чай в градината на страхотно високи цени. Отсядането в този хотел ще бъде проява на изискан вкус.

— Да. — Той кимна. — Нека се разходим, за да ми покажеш къде ще стоят по-важните артефакти.

Диана го разведе наоколо.

— Тук ще има статуя на Аполон от трети век, а на стената ще сложим копие на рисунка на Микеланджело… Участвам в наддаване на търг за един шлем и меч от знаменития галски легион на Цезар, които да поставим във фоайето пред основната зала на ресторанта. В тази ниша ще има прекрасна статуя на императрица Юлия Домна, на която й липсва само връхчето на носа…

Приключиха обиколката в задната градина. Диана му показа сътвореното по нейния проект: гъсти чемширени плетове, лавандула, портокалови и лимонови декоративни дръвчета, както и маслинови дървета с бели стволове.

— Джована ми каза какъв е планът ти за това място. — Родън поседна на старинната пейка от ковано желязо, поръчана от Испания, която Диана бе разположила близо до фонтана, чиито водни струи проблясваха под слънцето. — Искаш да сложиш тук статуи на богини, на които са наречени братовчедките ти и ти самата: Диана, Юнона, Атина и Венера.

Тя се изчерви, засрамена, че са разкрили малката й проява на суета. Вярно беше. Но тя го бе замислила като малка шега само за посветени. Прекрасните статуи струваха десетки хиляди лири, платени с парите на неговата компания. Погледът на Карл бе неразгадаем. Тя се замисли с ужас дали няма да изгуби хонорара си заради това.

— Изглеждаш шокирана? Това са имената, нали? Известните братовчедки Чеймбърс — Диана, Юнона, Атина, Венера.

Тя само кимна с пресъхнала уста.

— Какво, нима си мислеше, че няма да проверя какво правиш? Твоят проект за ремонт на хотела вече изчерпа бюджета за този обект.

— Съжалявам. Просто реших, че може да е забавно… Статуите наистина са прекрасни, Карл, и ще стоят много добре в тази градина… — Гласът й постепенно заглъхна. — Виж, наистина е малка шега, но не е за сметка на хотела. Приемам задълженията си много сериозно.

— Хей. — Той се усмихна за първи път и тя внезапно долови ирония в гласа му. — Не се сърдя. Само съм… заинтригуван.

Изпита такова силно облекчение, че колената й направо омекнаха. Дискретно се пресегна и потърси опора в каменната стена. Надяваше се той да не забележи.

— Това е. — Постара се да звучи отривисто и делово. — Какво мислиш? Още сме на много ранен етап, но „Виктрикс Рим“ ще стане уникален хотел.

Сега Карл се усмихна широко и сякаш слънцето надникна иззад облаците.

— Да, много е добре. Идеята за музейните експонати е отлична. Хотелите ми трябва да станат нарицателно за висока класа, но в никакъв случай да изглеждат еднакво. Ще увелича бюджета ти с още един милион евро. Намери и малко по-интересни артефакти, освен тези с най-висока художествена стойност. Неща, за които хората ще говорят. По-масово изкуство.

Диана веднага го разбра.

— Някоя детска играчка, табелка с надпис „публичен дом“…

— Искам да съживиш Древния Рим.

Тя грейна.

— Благодаря, шефе. Ще го направя.

— И не ме наричай „шефе“ — каза той.

— Защо? — засмя се тя, доволна, че е харесал идеите й.

— Защото ме възбуждаш, когато го казваш.

Диана замръзна на мястото си, не смееше дори да си поеме въздух, нито да го погледне. Много бавно вдигна очи към лицето му. Родън я гледаше преценяващо, внимателно. Тя се опита, но не успя да потисне силното изчервяване, което тръгна от шията й и стигна чак до бузите. Колкото до роклята, мислено отбеляза Диана, все едно я нямаше; тялото й се напрегна и реагира на погледа му, сякаш не носеше нищо, освен бикини.

— О, боже — без капка разкаяние възкликна Родън. — Ела с мен в хотел „Хаслър“. Трябва да поговорим за това.



Седяха заедно във фоайето на хотела му, най-изисканият в Рим. Диана не можеше да не оцени разположението му на върха на Испанските стълби, но бе абсолютно сигурна, че новият „Виктрикс“ ще се превърне в по-известна забележителност. Но сега не можеше да мисли за работата. Карл бе проверил съобщенията си на рецепцията и се бе присъединил към нея, седеше насреща й толкова близо, че коленете им се докосваха. И Диана не знаеше какво да си мисли; сърцето й биеше лудо, дишаше учестено. Можеше да изгуби работата си или сърцето си. А тя не искаше да се прости нито с едното, нито с другото.

— Карл…

Той вдигна ръка.

— Опитът има предимство пред красотата. Аз ще започна първи, после ти можеш да кажеш каквото поискаш.

— Добре. — Тя сви рамене, предаде се. Той знаеше как да се налага.

— Ти предложи блестящи идеи за два от моите хотели. Току-що обсъдих твоя проект за съчетаване на отлична кухня с музейни експонати с няколко души. Всички много го харесаха. Миналия път получи двадесет и пет хиляди, защото се включи на финала и само подобри визията на хотела ми. Този път си в основата на дизайна. Ще получиш истинска комисиона. Ето.

Бръкна в джоба на сакото си и извади кафяв плик.

— В Италия наричат това bolla.

Диана го отвори с треперещи пръсти и зяпна от изненада. Вътре имаше чек за сто хиляди на името на нейната малка фирма.

— Сигурно се шегуваш. Това са прекалено много пари.

Карл поклати глава.

— Трябва да проучиш по-добре нещата, Диана. Имаш вроден талант за тази работа, но трябва да научиш доста, ако искаш да печелиш. Всъщност това е доста малка комисиона за подобен мащабен проект. Повечето вътрешни дизайнери биха получили толкова за един скъп апартамент на Пето авеню. Те обичайно вземат процент от общия бюджет на проекта.

— Значи това са прекалено малко пари?

— Хонорарът е съвсем приличен, защото ти нямаш никакъв опит и защото винаги купувам изгодно. Аз също се стремя да печеля естествено. — Тонът му стана малко по-твърд. — Всъщност съм по-строг с теб, за да докажа, че никога не оставям в бизнеса да ме ръководят други съображения.

— Тогава трябва да ти благодаря за хонорара — меко отвърна Диана. Пъхна плика в чантата си „Гучи“. За по-малко от месец бе спечелила сто двайсет и пет хиляди лири. Още не можеше да се сравни с попечителския фонд на чичо Клем, но за нея тези пари бяха много по-ценни.

— Нека ти дам малък съвет: използвай парите, за да си наемеш много способен консултант по връзки с обществеността. Трябва да станеш известна. Най-трудният момент за теб ще бъде, докато ти възложат следваща поръчка.

— Но ти имаш и други хотели за реновиране.

— Да, и не знам къде ще намеря друг с твоя усет. Това е големият ми проблем.

— Мога да ти предложа човека, който седи точно срещу теб — шеговито подхвърли Диана, но отлично разбираше накъде води този разговор. Тялото й се напрегна в очакване, за да го чуе как го казва.

— Не мога да работя с теб. Привличаш ме прекалено силно.

— Но ти замина за Ню Йорк.

— Не се получи — сви рамене Родън. — През цялото време мислех за теб. В началото смятах, че е заради раздялата ми със Сузи. Затова дойдох тук. Донякъде за да видя хотела. Но най-вече за да видя теб. Да се уверя, че не си чак толкова секси и да спра да мисля за теб. — Той се усмихна. — Само че ти наистина си страшно сексапилна.

Диана вдигна длан към шията си, усетила как внезапно през тялото й преминава гореща вълна.