Фреди поклати глава.

— Част от парите са свързани с наследството, но получи и доста солидна сума, когато навърши осемнайсет. Брат ми бе застигнат от проклятието на титлата и богатството. Ще ми се да нямаше попечителски фонд. Подобно нещо може да лиши човек от инициативност. — Той я погледна с възхищение. — Не и теб обаче, Атина. Ти си делова жена, а също и учен. Би могла да си седиш у дома и да харчиш парите си по клубове като брат ми. Но ти не си оставила това да те разврати.

Започваше да я кара да се чувства неловко.

— Ами ти, нямаш ли попечителски фонд?

— Нищо особено. Това са стари традиции — всичко отива при наследника. От по-малките се очаква да се запишат в армията или да станат духовници. — Той я погледна с блеснали очи. — Но аз не мисля, че съм особено подходящ за църквата.

Атина се размърда на стола си. Чудеше се дали Венера щеше да й се подиграва. Нима строгата интелектуалка намираше за привлекателен един фермер?

Но сега гледаше на него по друг начин — като на мъж с ясна и категорична позиция, като на човек, който се чувства добре в кожата си.

Настойчивият му поглед я смущаваше и тя искаше да отклони очи. Сервитьорът донесе храната и тя използва това за извинение, като му благодари и се зае да обяснява на Фреди какви са различните ястия.

— Това са хрупкави патешки хапки. Много са вкусни. А това е пикантно телешко с кориандър и кокос. Има и октопод в сладко-кисел сос…

Фреди сложи длан върху нейната.

— Спокойно, мога да ям всичко. Научих се, докато бях в армията. — Той се засмя. — Не мога да кажа кое е по-зле — да изпечеш плъх на огъня насред полето или да опиташ обедното меню в училището ми в „Хароу“.

Грабна две-три от малките хапки и ги изгълта лакомо.

— Трябва да се наслаждаваш на вкуса — усмихнато подхвърли Атина. Той я разсмиваше.

Фреди я погледна право в очите.

— Предпочитам да се наслаждавам на теб.

Тя се изчерви.

— Естествено, имам предвид компанията ти. Честно казано, не мога да разбера защо жена като теб би приела да излиза с такъв като мен — продължи той, леко изчервен.

— Струваш ми се напълно различен от тогава, когато те срещнах на онова парти — каза тя. — А дори и в сравнение с миналия път.

— Е, тогава бях нервен.

— Аз не хапя — усмихна се тя.

Но той отклони поглед смутен.

— Човек с моето положение е свикнал да не се изненадва колко много момичета искат да излизат с него, само за да се покажат пред другите. Нали разбираш, да видят всички, че излизат с лорд. Титлата е много важна за определен тип жени. А ти си толкова умна — аз никога не съм бил от най-добрите ученици, а армията ме спаси от колежа. Отначало за малко да си помисля, че го правиш заради някакъв облог. Но след като се съгласи на втора среща, реших, че явно не си чак толкова умна — достатъчно глупава си, че да поискаш да излизаш с мен. — Разтвори ръце. — Време е да бъда напълно открит — Крис получава богатството, имението и титлата. Аз мога да ти предложа само къща под наем и седемдесет хиляди годишен доход. Това е доста под нивото на богато момиче като теб.

Думите му прозвучаха като шега, но Атина забеляза, че той се усмихва престорено. Изпитваше я. И според нея той бе изпитвал доста болка преди време. Момичета, които са го зарязвали, когато са научавали, че не е богат като баща си и брат си.

— Сама ще преценя това — отвърна тя хладно. — Знаеш ли какво, Фреди, ти беше този, който ме покани на среща. Какво те накара да го направиш?

Той леко наклони глава.

— Хвана ме. Да, очевидно е, че си много красива. Предполагам, че ако има жени, които преследват парите на мъжете, то и мъжете са донякъде повърхностни.

Атина вдигна чашата със саке и зачака.

— Но трябва да разбереш, че аз само те поканих на среща, защото си страхотно красива. Не бих искал да продължа да те виждам, ако не беше и много повече от това. Ти си забавна и интересна. Самостоятелна си и това ми харесва. Момичетата, които само знаят да пазаруват, много бързо ме отегчават. А и бездруго не мога да си позволя такава жена.

— Но защо избираш жената по външния й вид? Не е ли същото като това, една жена да излиза с теб заради титлата ти?

— Ами — подхвана бавно той, — помисли над това: жените искат мъжете им да са верни. Това е много по-лесно, ако жената е красива. Звучи сексистко, но е истина. Ако поканя някоя грозна жена да излезем, едва ли ще се обвържа с нея. Трябва да има страст. — Той вдигна тост. — Затова, моля те, не се обиждай, че те намирам за красива. Прекалено си хубава и умна за мен може би, но пък вероятно просто си уморена от учени глави. — Фреди сви рамене. — Така или иначе не мога да разбера жените. Ако имаш късмет да излизаш с някоя прекрасна жена, не бива да ровиш прекалено дълбоко за причините. Поне аз не го правя.

Тя се усмихна. Той бе толкова обезоръжаващ. Не бе свикнала с подобна откровеност. И наистина имаше огромна разлика между Фреди и онези похотливи и високомерни старши преподаватели и колеги в Оксфорд; той я харесваше, но не гледаше на нея като на трофей.

— Е, какво ще кажеш? Искаш ли да те заведа за уикенда във „Фарнсуърт“? — с надежда в гласа попита Фреди.

— Не бързай — отвърна тя. — Още сме на втората среща.

— Ако заминем за Нортхемптъншир, вече ще бъде третата.

Атина прехапа устни, за да скрие усмивката си.

— Може би.

— Ще мина да те взема в петък — тържествуващо заяви той. — В пет часа става ли?

— Става — съгласи се тя.

И за първи път от седмици насам осъзна, че пет пари не дава за Бей Линг или за чичо си.

Двадесет и втора глава

Венера се облегна на стената на фургона и загледа хлипащата Лили. Само това й липсваше. Тази сутрин бе завела Бей Линг до четирима реномирани сладкари в Лондон, за да опита сватбени торти. Оставаха само няколко седмици до края на снимките, а сега и това ли се стоварваше на главата й?

— Трябва да ми помогнеш. — Кийша, режисьорът на филма, бе нахлула във фургона на Венера, докато тя се разправяше по телефона с чиновник от кметството за поредното разрешително за снимки в центъра на града. Проклети бюрократи, нима нямаха и капка въображение? — Не мога да издържа тази кучка и секунда повече.

— Ще ви потърся отново — каза в слушалката Венера и побърза да затвори.

Явно имаше сериозен проблем. Наемането на Кийша бе най-доброто й попадение от началото на проекта. Свикнала с използването на всяка частица от секундата при снимането на реклами, тя бе изключително талантлива. Умееше да улови точния кадър, правеше посредствената игра на второстепенните актьори да изглежда добре и знаеше как да снима с минимално количество повторения. Кийша обичаше да работи заедно със сценариста на снимачната площадка и двете жени бяха изградили чудесна връзка помежду си. Освен това бе готова да работи допълнително за минимално заплащане. Когато Венера искаше да й благодари, Кийша само махваше с ръка.

— Зарежи любезностите, скъпа, този филм ще ме направи известна. В нашия бизнес никой не иска жена на режисьорския стол. Но пък всички обичат парите. Затова — като направя теб богата, и аз ще забогатея. — Тя се загледа в дългите си изкуствени и лакирани в яркочервено нокти; Кийша Роулънд никак не си падаше по заобикалките. — Всичко се свежда до личния интерес, скъпа.

И Кийша се стремеше да извлече максимума от редкия талант, който Венера бе успяла да наеме за своя нискобюджетен филм. Ставаше дума за Лили. Своенравна, суетна, разглезена, но в крайна сметка просто едно уплашено младо момиче. Бе ядосала Ханс Тирш и този филм бе последният й шанс. Лили изпълняваше нарежданията на Кийша, макар по-възрастната жена често да споделяше с Венера, че искрено съжалява следващия режисьор, който ще работи с нея.

— Когато стане звезда, тази малка глезла ще бъде непоносима.

Венера бе във възторг.

— Наистина ли ще стане звезда?

— Естествено, скъпа. Филмът ще се превърне в голям хит.

Но Лили не бе на себе си напоследък; не спазваше графика, налагаше се да повтаря отделни сцени по четири пъти вместо обичайните два; дори и кожата й нямаше блясък при близките снимки. А ето че сега Кийша стоеше пред Венера толкова бясна, че можеше да се види как кръвта пулсира във вената на гладката й черна шия.

— Какво има? — попита Венера със свито сърце.

— Какво има ли? Нашата малка холивудска госпожичка. — Кийша се намръщи. — Къде, по дяволите, беше днес? Нуждаех се от теб сутринта.

Венера се сети за Боб и искрено се помоли той да осигурява на Бей Линг най-добрата тренировка в живота й. Тази работа трябваше да е само едно малко развлечение, но сега се чувстваше гузна, че е отделила сили и енергия да се занимава с онази жалка нещастница. Попечителският фонд й осигуряваше повече пари, но Венера внезапно осъзна, че докато седи тук, в студения фургон на снимачната площадка, стиснала очукана чаша с нес кафе, и слуша как новият й режисьор се оплаква от нейната звезда, бивша наркоманка, за първи път от години се чувства напълно удовлетворена.

Просто обожаваше да бъде продуцент. Нямаше представа защо толкова много актьори и писатели искаха да стават режисьори. Всичко зависеше от продуцента. Тя нае режисьора и Кийша докладваше пред нея. Именно тя трябваше да разрешава всеки дребен и голям конфликт, да преговаря с всички — от снабдителите до правителствените чиновници — да моли, да увещава, да ласкае. Телефонът сякаш бе залепнал за ухото й, беше крайно изтощена и страхотно се забавляваше.

— Съжалявам. Сега съм тук. — Венера се приведе леко напред и изцяло се фокусира върху Кийша. — Кажи ми какъв точно е проблемът. Нали не взема пак кокаин?

Жената поклати глава.

— Не. Не докосва и алкохол, доколкото мога да преценя. Ти здравата си я наплашила в това отношение. Освен това ежедневно й правим тест. Кръвен тест, а не на урината, за да не може да шикалкави.