— Нещо такова. — Атина продължи да разсъждава на глас: — Сега ще я оставим да се успокои. Да се почувства комфортно. Когато той направи своя ход, искам да видя снимки.

Венера сви рамене.

— Постъпваме подло, не мислиш ли?

— Може би. — Венера с изненада забеляза известна жестокост в изражението на братовчедка си. — Трябва да се направи. Имам нужда от този попечителски фонд, трябва да откупя имението „Бозуел“. И мразя отношението й. Чичо Клем няма да я иска повече, след като приключим с нея. Ако се наложи, ще подкупя Боб, но ще го накарам да използва камерата на мобилния си телефон.

Венера я погледна изумена, това бе една напълно нова Атина.

— Божичко, радвам се, че си на наша страна — отбеляза тя. — Да разбирам ли, че въобще не обмисляш евентуален брак с Фреди Уентуърт?

— Абсолютно. — Атина се засмя. — Няма никакъв шанс. Излязохме на първата си среща още на другата вечер след партито.

— Как беше?

— Скучно. — Тя се намръщи. — Заведе ме в „Максим“ и почти през цялото време мълча. Не е лош човек, но ми се стори нервен. Все още се налага да се отървем от Бей Линг. Юнона се пробва, но няма да е достатъчно Бей Линг само да прояви липса на добри обноски на някое светско парти. Не искаме да остане тук цяло лято. Или още по-зле — чак до зимата. Годежът трябва да се разтрогне. — Атина погледна часовника си. — А сега трябва да отида до Камарата на общините.

— Докъде? — Венера примигна. — Защо, за бога?

— Имам среща с няколко дами, които искам да се присъединят към клуба. Отваряме след шест седмици и искам всичко да бъде идеално. — Въздъхна от изтощение. — Изисква много труд, истински тежък труд.

— Разбирам. — Венера кимна. — И снимките вървят чудесно. Следваме стриктно графика. Целта ни е да приключим съвсем скоро, а после ни трябват още пет седмици за монтаж и редактиране.

— Само толкова?

Братовчедка й се протегна.

— Нямам достатъчно пари, за да си позволя да се бавя.

— И после какво? — Атина се заинтригува. Егоистичната и празноглава някога сексапилна Венера сега звучеше съвсем като професионалист. Естествено Атина не вярваше, че тя ще успее, но изглежда, братовчедка й поне щеше да опита. — След като завършиш филма, после какво? Ще го представиш на фестивала в Кан или какво?

Венера поклати глава.

— Ще го продам на разпространител. Ние ще спечелим само процент от приходите, но въпросът е филмът да се излъчи в киносалоните. Това е романтична комедия с много малък бюджет. Не е нужно да стане голям касов хит, за да спечелим пари.

— Явно се целиш високо — пошегува се Атина.

Венера сви рамене.

— Трябва да се започне отнякъде. Следващия път ще имам повече пари и ще купя още по-добър сценарий. — Разпери пръсти с яркочервен лак на ноктите. — Мислиш ли, че Боб ще успее да свали Бей Линг?

— Да — отвърна студено Атина. — Или ще го направи, или поне ще намекнем, че е било така.

— Не смяташ ли, че сме малко…

— Не, не смятам. — Погледна братовчедка си право в очите. — Кажи ми, вярваш ли, че това момиче изпитва някакви чувства към Клем или пък той към нея? Противно е дори като си помисли човек за старец като него и жена, по-млада и от нас. Тя иска парите му. Това е семейното богатство. Нашето богатство. Тя се стреми към него абсолютно безскрупулно и затова аз ще действам безскрупулно, за да я спра. Нали затова си продадохме жилищата и сега харчим толкова пари за наем в Нотинг Хил. Не забравяй крайната цел, Венера.

— В никакъв случай, госпожо — шеговито отвърна Венера, за да я подразни. — А след деловата среща ще се видиш ли пак с Фреди?

Атина въздъхна.

— Ама ти наистина знаеш как да развалиш нечие настроение.

— Не можах да се сдържа. Той е идеален. — Венера се ухили. — Горкичкият глупак Фреди Уентуърт толкова се старае да те ухажва. Все едно Рейнман да излиза с Каръл Вордерман.

— Той не е такъв идиот — възрази Атина, изненадана, че го защитава. — Като цяло не е лош.

— Просто не е твой тип?

— Естествено, че не. — Продължи по-рязко: — Бих могла да попитам същото за теб и Ханс Тирш.

— Той никога не ми е бил гадже. — Венера прехапа устни. — Само съперник.

— Аха.

— Наистина е секси — призна Венера, — но не е единственият. Мисля за него само като за човек, на когото трябва да натрия носа. — Засуети се с ръкавелите на ризата си, беше нервна, искаше да смени темата. — Знаеш ли, имаш право за Бей Линг. Ти се сети за номера с Боб. Аз също направих нещо.

— Ти ли?

Прозвуча малко недоверчиво и Атина мигновено съжали за заядливостта си.

— Не смятам, че всичко трябва да остане на вас с Юнона — кисело отбеляза Венера. — Не съм такава. И ние с Диана сме заложили много. Наехме частен детектив. Диана го обсъди с мен и аз се съгласих да си поделим разходите.

— Не знам. — Атина се притесни. — Някакъв си мазен тип да проучва какво става на Сейшелските острови — мислиш ли, че наистина е добра идея?

— Диана познава едни хора. Фирмата се казва „Клаксън“. Седалището е в Ню Йорк. Много сериозна и реномирана агенция. Изключително дискретни са и няма изобщо да се приближават до чичо Клем.

— Високи ли са хонорарите?

— Да, но двете с Диана ще си поделим разноските. — Венера се намръщи. — Ще ни излезе много солено, но пък ще получим каквото искаме.

— Значи сутринта е била много плодотворна. — Атина се облегна на изтърканата кожена седалка на таксито и издиша шумно. — Малката ни златотърсачка вече е на път да си ходи.



Атина поспря на тротоара и вдигна очи нагоре.

О, боже, възкликна мислено тя. Просто внушително.

Сградата на парламента. Беше минавала оттук хиляди пъти, но никога не бе спирала, за да разгледа внимателно. Сега стоеше пред входа на „Сейнт Стивън“ и Уестминстърският дворец се издигаше величествено пред нея. Атина внезапно изпита истинско страхопочитание.

Край нея минаваха тълпи от туристи, а от другата страна на улицата имаше протестиращи, униформени полицаи и барикади. Насред целия хаос сивите каменни стени на двореца се открояваха на фона на облачното пролетно небе; великолепните готически кули бяха заобиколени от малки и изрядно поддържани зелени площи.

Атина пристъпи в малката кабинка на охраната, докато проверяваха съдържанието на куфарчето й. Каза на въоръжения полицай при кого отива, претърсиха я, след това мина през отворената врата и се озова в самия парламент. Сградата бе толкова внушителна, че буквално остана с отворена уста. Дълги сиви каменни стъпала водеха от средновековния салон към фоайето. То представляваше огромно осмоъгълно помещение с изумително висок и пищно украсен таван и витражи по прозорците. Наоколо гъмжеше от журналисти, ученици на посещение и различни лобисти, които вървяха напред-назад и поздравяваха депутатите. Доста измъчен на вид мъж в тъмен костюм се опитваше да си пробие път в тълпата. Атина го разпозна — беше един от заместник-министрите в правителството.

Мигновено отнякъде изникна служител на охраната.

— Сторете път, сторете път на благородния лорд — викна той.

Тълпата се отдръпна и министърът побърза да мине по червения килим в коридора, който водеше към Камарата на лордовете. Атина бе очарована от видяното, струваше й се толкова старомодно. В същото време това място недвусмислено внушаваше идеята за огромна власт.

Да, замисли се тя. Като в Оксфорд. Членство в клубове, неприкосновеност и мъжка власт.

— Имам уговорена среща със Сю Причърд. Казвам се Атина Чеймбърс.

— Името на вашата организация?

Хмм. Още не бе измислила такова.

— Госпожице?

И тогава я осени вдъхновението.

— Клуб „Блустокинг“ — заяви тя.

Атина бе избрала целта си много внимателно. Сю Причърд, представител на район Бутъл от Либералдемократическата партия, се славеше като една от най-красивите и стилни дами в Камарата на общините. Беше на трийсет и седем, имаше гладка кестенява коса и поразителни сини очи и обикновено носеше отлично скроени костюми с тесни панталони, които непременно комбинираше с високи токчета „Джими Чу“. Първото й появяване в парламента бе предизвикало подсвирквания и измърморени под нос коментари. От канцеларията я бяха уверили, че такова отношение получава жена — представител в парламента, която е под петдесет. Книжарските рубрики във вестниците бяха отразили коментара на почитаемата дама по случая: „Майната им, ще ги съдя“.

Повече нямаше никакви подмятания по неин адрес. Но пък и не я харесваха особено. Бяха й наложили своеобразно наказание, задето бе вдигнала шум по въпроса. Сю имаше по-скоро почетни функции в Комисията по транспорта и освен ласкателните статии в таблоидите, в които хвалеха красотата и стила й, кариерата й не се развиваше никак добре.

— Кажи ми защо трябва да се присъединя към този клуб.

— Защото жените се нуждаят от него. И клубът се нуждае от вас. — Атина осъзна, че говори разпалено по темата, приведена леко напред, с пламък в очите. — Отказаха ми мястото на щатен професор в Оксфорд, само защото съм жена. Пресата се интересува от вас заради обувките, които носите. Навсякъде е едно и също. Жените трябва да общуват помежду си. Амбициозните дами се нуждаем от клуб, в който можем да победим мъжете в тяхната игра.

— Не знам. — Сю разбърка черния чай в чашата си. Чаеният салон в Камарата на общините бе препълнен с посетители; във всяко от креслата седеше известен общественик. Атина забеляза как ги оглеждат похотливо, докато Сю е с гръб към колегите си. — Доста съм заета тук. Не ми остава много време за социални контакти.

— Социалните контакти са част от работата, ако се подходи правилно към тях. Можете да се отбиете в „Блустокинг“, за да пуснете някакъв документ по факса или да обядвате. Докато сте там, можете да си поговорите с изпълнителния директор на „Амазон“ или „Хюлет Пакард“. Или да се срещнете с Индира Найт, филмовия режисьор, или с Емили Ларсън, носителка на Нобелова награда за физика. И при това двете бихте могли да си направите и маникюр. — Атина говореше все по-разпалено. — Ще осъществим една революционна идея — клубът ще помага на дамите да поддържат страхотна форма и ще им предоставя възможността за срещи и контакти с други жени. „Блустокинг“ ще им помогне да останат в играта и ще ги освежи, за да може да изглеждат страхотно. — Тя се засмя. — Ще поръчам масажни кресла в приемната, за да могат членовете ни по всяко време да се отбият за петминутен масаж на врата.