Бей Линг кимна.

— Искам Боб.

Момичето побърза да се извини.

— Опасявам се, че графикът му е пълен.

Атина си позволи да се усмихне, което още повече вбеси Бей Линг.

— Тогава нека се освободи — нареди тя. — Ако ми запишете час при Боб тази сутрин, ще получите хиляда лири в брой.

Венера зяпна, а Бей Линг се усмихна тържествуващо.

— Аз съм много богата жена — обясни тя на смаяното момиче. — Затова ви съветвам да ми дадете онова, което искам.

— Разбира се, госпожо — отвърна момичето. — Само минутка…

То отстъпи леко встрани и измъкна мобилен телефон от горния джоб на екипа си. В продължение на минута разговаря оживено, после побърза да се върне при тях.

— Боб ще се радва да станете негова клиентка, госпожице Ухупутри. Той тъкмо привършва с една тренировка и веднага след това ще дойде при вас.

Атина се обади впечатлена.

— Не мога да повярвам, че го направи. Невъзможно е.

Бей Линг я погледна право в очите.

— „Невъзможно“ е доста силна дума. Аз винаги получавам каквото искам.

Махна им с ръка да поседнат. Братовчедките Чеймбърс изглеждаха доста посърнали, но нека да я видят как действа. До края на деня щеше да им покаже как трябва да се държат с нея.

Както и очакваше, само след пет минути по коридора се чуха тежки стъпки. Който и да идваше, явно бързаше.

Тежката махагонова врата се отвори и Бей Линг вдигна поглед. Пред нея стоеше загорял мъж с тяло на бронзова статуя на някой бог. Тя само отвори уста, после побърза да я затвори. Боб бе висок метър и осемдесет, силен, но не прекалено мускулест. Имаше лъскава платиненоруса коса, бели зъби, големи блестящи и живи очи, с деликатни черти на лицето като на някой принц от Ренесанса. Приличаше на хлапак от някоя момчешка поп група, но много по-силен. Млад, здрав, стегнат и мускулест.

Бей Линг моментално пожела да го види без дрехи.

— Здравейте, госпожице Ухупутри. — Беше американец; хареса й увереният му, много секси дрезгав глас. Беше млад и красив, на светлинни години от увисналата кожа на Клемент и кривите му зъби. — Явно ще работим заедно, така ли е?

— Да — отвърна тя отсечено. Двете братовчедки Чеймбърс я наблюдаваха. — Казаха ми, че сте най-добрият.

— Точно така е — спокойно отвърна той. — И тези две дами ли ще тренират с нас?

Атина раздразнено цъкна с език, а Бей Линг се престори, че не я е чула.

— Продавате ли спортни екипи тук?

— Разбира се. Можем да започнем веднага. — Измери я с поглед от глава до пети и това й хареса. — Вие сте много стройна, но мога да ви помогна да се стегнете малко, да поддържате висок тонус и гъвкавост.

— Отлично. Трябва да изглеждам перфектно за сватбата си — строго отбеляза тя. Двете англичанки седяха на дивана с кисели физиономии. На Бей Линг вече й бе омръзнало от тях, искаше да ги отпрати. Обърна се към тях, сякаш бяха наети от нея лични консултанти по облеклото.

— Атина, Венера, скъпи мои, мисля, че за днес приключихме — заяви тя. — Чичо ви не би искал да се изморявам прекалено. А и вие трябва да се върнете към своите задължения. Мисля, че с Боб можем да продължим и сами. — Тя кимна на момичето, Сиси. — По-късно ще получите обещания бакшиш.

— Благодаря, госпожо, много ви благодаря — отвърна то почтително.

Бей Линг се усмихна; най-сетне се наслаждаваше на положението си.

— Добре. — Венера звучеше унило. — Приятно прекарване, Бей Линг.

— Благодаря. — Реши да им подхвърли нещо за утеха. — Можете да ми се обадите утре, момичета. Искам да ви поканя всички за мои почетни дами на сватбата.

— Шаферки — автоматично я поправи Атина.

— Е, смятам, че сте прекалено възрастни, за да бъдете шаферки, Атина. — Бей Линг се усмихна злобно. — Но все едно, ще бъдете почетни гостенки на сватбената церемония, а това е важното.

Бе отбелязала победа. Атина и Венера се изправиха със зачервени лица, без да я поглеждат.

— Значи ще се видим утре — измърмори Атина и двете си тръгнаха.

Бей Линг изчака, докато вратата се затвори зад тях, после се обърна отново към Боб. Не й бе казал фамилното си име, а и тя не се интересуваше от това. Искаше само да си свали тениската, за да го гледа как се поти. Мисълта за младото му, стегнато тяло, блеснало под ярките светлини на салона, я накара да изпита онази живителна тръпка, която си мислеше, че е изгубила завинаги. Желание. Страст.

Вдигна лице към него и го изпи с поглед. Той й отвърна с усмивка и Бей Линг реши, че в светлите му очи забелязва особен блясък — намираше я за привлекателна.

— Готова ли сте, госпожице Ухупутри? Можете да си изберете екип и след това да започнем. Искам най-напред да ви претеглим и да измерим процента на телесни мазнини.

Тонът, с който изреждаше тези технически детайли, определено подсказа на Бей Линг, че той флиртува с нея. Това й харесваше.

Двадесет и първа глава

Диана се поколеба и остави обратно слушалката. Беше нервна. Дали не правеше грешка? Предната вечер си бяха говорили с Венера до късно. Просто като приятелки — за Ханс и Карл, за филма и нейния бизнес. За това колко шокиращо бе, че се налагаше да работят. И още по-шокиращо — че това им харесваше.

Преди всичко й харесваше промяната в нея и останалите момичета. Братовчедките бяха изградили близки приятелски отношения, много по-здрави от когато и да било. Нямаше никакви обвинения след неприятната случка на партито. Все пак Юнона се бе постарала много. Вече не се дразнеха една друга. Помежду им имаше особена връзка, подсилвана от усещането, че братовчедките Чеймбърс не са просто красива опаковка, че са много повече от лъскава корица на списание.

А колкото ценеше приятната компания на братовчедките си, Диана стократно повече се радваше на близостта, която имаха със сестра си. Вече не смяташе Венера за твърде предизвикателна, а я намираше за стилна и смела. А тя на свой ред се възхищаваше на уменията на Диана в дизайна, на начина, по който ръководеше компанията си, управляваше сметките и се разправяше с доставчиците. Някога, преди Клем да се появи, бяха разчитали само една на друга и сега отново се чувстваха по този начин.

— За себе си мога да кажа — стегна се вътрешно Диана, преди да направи признанието, — че почти… почти не ме е грижа вече.

Ето. Беше го казала.

— Наистина ли? — Венера разтвори широко очи.

— Може би ще успеем сами.

— Възможно е. — По-малката й сестра отпи от шампанското си. — Но, Ди, това е много рисковано.

— Хубаво би било да си върнем парите… — Замисли се с копнеж за Карл. — Тогава бих могла да се срещам с Карл като равна на него. Не мога да понеса мисълта, че бих могла да се окажа на мястото на онези момичета, които видях на партито на Ханс.

— Може би трябва да забравиш за него.

— Лесно е да се каже — отвърна Диана и въздъхна тежко. — Венера, трябва да помогнем на другите да спрем Бей Линг. Не бива да оставяме всичко на тях.

— Да защитим семейната чест? — усмихна се Венера.

— Напълно си права. — Каза тя полу на шега, полу на сериозно. — Юнона има нужда от парите, както и Атина. Затова трябва да им помогнем. Знаеш ли какво мисля? Смятам, че действаме погрешно. Ние сме аматьори в тази игра, а нещо ми подсказва, че Бей Линг не е. Сигурно много старателно е планирала как да стане годеница на Клем.

— Какъв е планът?

— Чувала ли си за „Клаксън“?

Венера разтвори широко очи.

— Не говориш сериозно, Ди.

„Клаксън“ бе изключително скъпа и крайно безскрупулна частна детективска агенция. Централата им се намираше в Ню Йорк и се занимаваха предимно с корпоративен шпионаж. Само големите компании можеха да си позволят хонорарите им. Но името им се свързваше и с разводите на много известни личности, както и със скандали около корумпирани политици. Гарантираха перфектно организирани тайни операции и пълна секретност по отношение на клиента и това ги правеше много търсени.

— Няма да поръчам убийството на тази проклета жена. Само проучване. Ако има някакви тайни, те ще ги научат. — Диана сви рамене. — Слушай, Венера, губим си времето. Ръководенето на малък бизнес ме учи на доста важни неща, сред които умението да възлагаш задачи на други хора. Аз не слагам сама тапети по стените, не съм опитен мазач или електротехник. Тогава защо да не поверим проблема с Бей Линг в ръцете на професионалистите?

Венера се замисли.

— Имаш известно право. Но не съм сигурна, че Клем би одобрил…

— Значи няма да му казваме. Но пък таксата е доста висока. Ще трябва да си я поделим.

— С удоволствие. — Малката й сестра се прозя. — Така ще съм дала своя принос и ще мога да продължа с филма. Напрегнатият график на снимачната площадка не ми оставя много време за излишни тревоги.

Но сега, под ярката дневна светлина, Диана се колебаеше. „Клаксън“. Те имаха огромно влияние. С останалите момичета се бяха редували да водят Бей Линг на обеди, вечери, изложби, разходки из града. Трябваше да поддържат илюзията, че я представят на лондонското общество. Диана започваше да мисли, че под коравата фасада на тази жена се крие ранимо момиче.

Е, какво пък толкова? Ако Бей Линг бе невинна и наистина влюбена в Клем, щяха да го разберат. Вдигна отново телефона и набра номера.



— Готово. — Атина затръшна тържествуващо вратата на таксито. — Казах ти, че си струва чакането.

— Имаш късмет, че се получи. — Венера протегна загорелите си ръце и се прозя. — Цели четири часа с онази глупачка. Ще съм извадила късмет, ако на снимачната площадка не е избухнал пожар. А да беше подхвърлила само още един злобен коментар за възрастта ми, щях да й издера очите. Да видим тогава как ще се ожени за нея чичо Клем.

— Боб ще сложи край на това. — Атина бе категорична. — Неслучайно му се носи такава слава. А тя нищо не подозира. А и я видя как реагира.

— Когато котката я няма, мишката лудува, а?