След това той трябваше да умре възможно най-скоро. Не изпитваше никакви угризения за тези си мисли. Той бе един огорчен и жесток старец с невероятен бизнес нюх за печелене на пари. Снобизмът и алчността го правеха дребнав, а това го изпълваше с омраза. Светът би бил по-добро място без него.

А милиардите му? Стомахът й се преобърна само като си спомни за противните неща, които бе правила в леглото с него последния път, и смяташе, че напълно си е заслужила всяко пени…

Щеше да се наложи да го изтощи до смърт. Не би трябвало да е особено трудно. Възрастен мъж, страстна и много благодарна млада съпруга… Само да успее да й направи дете, така че да не може да бъде изключена от завещанието му, а после щеше да го довърши!

Понякога, в мигове на най-голямо отчаяние, Бей Линг бе обмисляла да добави и малко кокаин към виаграта му… само колкото да го побутне от ръба. Тази мисъл я изкушаваше. Никога не бе убивала човек, но Клемент и бездруго бе с единия крак в гроба.

В крайна сметка обаче винаги се бе отказвала. Ами ако нещо излезе наяве при аутопсията? Не, Клемент бе достатъчно стар. В края на краищата всички хора умираха един ден. Трябваше само да почака. Докато красотата й, чувствеността й бавно си отиваха…

Телефонът звънна и я стресна.

— Ало.

— Бей Линг, обажда се Атина. Чеймбърс — добави напълно излишно тя.

— О, здравей, Атина. — Доволна, че я откъсват от мрачните й мисли, Бей Линг се сгуши на кълбо върху синия кадифен фотьойл. — Получили сте писмото ми, нали?

— Да, благодаря — небрежно отвърна Атина.

Бей Линг за малко да се изсмее; кучката не можеше да я заблуди.

— Съжалявам, ако това ви причинява финансови затруднения — измърка тя. — Сигурна съм, че малкото ви парти в моя чест е струвало доста скъпо.

— Ни най-малко. Чичо Клем ни е подсигурил много прилично — увери я Атина. — И всъщност това ни напомня, че предстои сватба. Две от момичетата са в Европа тази седмица. Питах се, дали би приела аз и Венера да ти помогнем с организацията? Има страхотни салони за сватбени рокли, които можем да разгледаме.

— Не прозрачни, надявам се. — Бей Линг се засмя звънко и с удоволствие чу как Атина рязко си поема дъх.

— Съвсем не. — Бъдещата й племенница определено можеше да се владее. — Всички са съвсем благоприлични и традиционни. Точно каквото би харесал чичо Клем. В клуба ми в момента тече ремонт. Мога ли да се отбия до хотела ти? Или да изпратя кола да те вземе? Венера също ще отдели от времето си, за да дойде с нас.

— Много мило от нейна страна да прекъсне снимките на филма си — мило рече Бей Линг.

— Тя ужасно съжалява за случилото се на партито.

Сигурно. Бей Линг се протегна. Започваше да долавя отчаяние в гласа на Атина Чеймбърс. Очевидно момичетата бяха осъзнали, че жалките им номера не дават желаните резултати. Тя наистина щеше да стане бъдещата госпожа Клемент Чеймбърс. И да отреже достъпа им до бездънния джоб на чичо им. Единственият им шанс бе да лазят в краката на Бей Линг, да й се подмазват, да молят за услуги. Скоро щеше да бъде в позиция да ги отреже напълно — или да им подхвърли няколко милиона.

Бей Линг се усмихна. Това щеше да й достави огромно удоволствие. Почти толкова голямо, колкото и денят, в който щеше да се превърне в най-щастливата вдовица на света.

— Ами, предполагам, че можем да се видим — съгласи се тя. — Кога смятате да ме вземете?

— Какво ще кажеш за след час? Вече съм уредила няколко посещения.

— Отлично. — Бей Линг затвори и се усмихна сама на себе си.



— Не и още един булчински салон — каза Бей Линг и въздъхна престорено.

Венера й се усмихна топло.

— Този е последен, обещавам. Трябва да се връщам на снимачната площадка.

— И аз имам ангажименти. — Атина погледна към часовника си „Патек Филип“. — Но непременно трябва да видиш този.

Бей Линг леко изви вратле като грациозна котка, на която са предложили прясна пържола.

— Предполагам, че ще мога да понеса само още един — прие тя.

Братовчедките Чеймбърс определено бяха успели да й угодят. Бяха я обсипали с комплименти. Бей Линг реши, че са се предали; долавяше примирението им, когато говореха за сватбата. Днес не бяха се опитвали да я вкарат в капан, нямаше наети журналисти, които да я видят как пада по очи. Вместо това Атина и Венера я бяха завели в „Харъдс“, „Бася Зарзика“, „Вера Уонг“, „Джейн Паркър“ — най-реномираните сватбени салони, най-добрите цветарски бутици, най-изисканите бутици за обувки с камъни.

И Бей Линг се бе забавлявала; мереше една след друга изящни булчински рокли, играеше си с диадемите, разглеждаше скъпи букети от восъчни цветя с много клонки и лъскави листа. Все пак наистина щеше да й потрябва сватбена рокля. А Клемент трябваше да бъде доволен. Ако тези безполезни момичета организираха истинска английска сватба на тропическия остров, без да жалят средства, тогава той щеше да е щастлив. Днес се суетяха около нея, настояваха да й показват мостри от платове, торти, снимки на екзотични цветя за бутониерите и често мъмреха обслужващите момичета, ако не бяха достатъчно бързи.

Ммм, доста бе забавно да има компания. На Бей Линг много й допадаше да има кого да командва. А още по-голяма наслада й доставяше да дава разпореждания на тези две истински английски дами, макар че двете бяха малко агресивни по натура, а не като Юнона.

— Много ще ти хареса този салон — обеща Атина. — Това е уникално място за предсватбена подготовка.

Бей Линг само вирна глава.

— Не изглежда особено обещаващо.

— Защото са дискретни — обясни Венера. — А ти трябва да бъдеш дискретна. Това е английският стил.

Стояха пред измазана с бял хоросан сграда в Белгрейвия; приличаше на съвсем нормална къща, с изключение на малка месингова табелка, която блестеше под топлото слънце. Сега облаците се бяха разкъсали и Бей Линг се наслаждаваше на рядкото щастие да види ярко слънце в Англия.

— „Студио Максим“ — прочете тя на глас. — Никога не съм го чувала.

— Така и трябва. — Атина й намигна. — Това е целта.

Позвъниха на вратата и ги прие жена, облечена в униформа на хирургична сестра. Бей Линг се озова в коридор, застлан с мек мокет и маслени платна от осемнайсети век по двете стени. Мигновено я обзе успокояващото чувство за много пари, което излъчваше това място. Вляво бе фоайето на рецепцията, където две момичета седяха зад орехови бюра, имаше тапицирани с кретон дивани и лъскави списания, подредени върху стъклени масички.

— Заповядайте, госпожо.

— Атина Чеймбърс. — По-малката от братовчедките пое водачеството. — Имаме резервиран час за госпожица Бей Линг Ухупутри.

Бей Линг отбеляза факта, че Атина произнесе името й съвсем точно. Добре. Поредният знак, че са се предали.

— Чудесно. Веднага ще ви посрещнат.

— Какъв е този салон? — попита Бей Линг.

— Салон за красота. Но не какъв и да е. — Венера се усмихна окуражително. — Това е много специално място, от чиито услуги се възползват холивудски звезди, които снимат в Англия, кралски особи, височайши персони. И аз самата съм им била клиентка. Тук просто работят най-добрите гримьори, маникюристи, козметици, както и пластични хирурзи за малко ботокс или леко повдигане на веждите.

— Пластични хирурзи ли? — Бей Линг набърчи носле. — Аз съм на двайсет и пет — излъга тя. — Не мисля, че на Клемент би му харесало. — Тя погледна снизходително към Венера. — Колкото до теб, скъпа, да — разбирам, че за една по-възрастна жена би имало полза.

Атина погледна към братовчедка си, но изражението на Венера бе непроницаемо, само погледът й бе станал малко студен.

— О, мили боже, не — мило отвърна тя. — Ти си просто прелестна, Бей Линг, и е очевидно, че и чичо Клем смята така. На теб не ти трябват корекции. Имам предвид само поддържащи процедури. Тук имат отличен треньор, който може да се грижи за идеалната ти фигура, докато си в Лондон. Всички го използват. Кейт, Сейди, Кийра. — Венера отметна русата си грива. — Няма много свободни часове, но аз твърдо съм решила да се добера до него.

— Искам го. — Очите на Бей Линг светнаха. Полагаше неимоверни усилия да задържи теглото си на перфектния минимум. След като Клемент не бе наблизо, можеше лесно да забрави колко момчешки искаше да изглежда тя. Отегчена от престоя си в хотела, тя бе започнала да прекалява с храната — предната вечер дори бе хапнала едно хлебче с вечерята си. Да, след като трябваше да остане тук през лятото, щеше да има нужда от помощ. Много строг личен треньор, който се грижи за фигурите на супермоделите, би бил идеален за нея.

— О, не ставай глупава, Венера — саркастично се обади Атина. — Бей Линг не би могла да понесе подобен режим. А и хонорарите на Боб са толкова високи. По-добре да се запише при Емили или Тина. А и чичо Клем може да не одобри, ако тя тренира при мъж.

Бей Линг настръхна; Атина май се самозабравяше. Тя не можеше да се разпорежда в това семейство. Щеше да й го напомни.

— Мисля, че отлично знам какво би одобрил моят годеник. Скъпият Клем иска да бъда здрава и в добра форма. И аз определено мога да спазвам дисциплина. — Погледна с неодобрение към закръгленото дупе на Атина. — Ти самата би могла да се замислиш да тренираш при този Боб.

С удоволствие забеляза как Атина се намръщи.

— Не мога да си го позволя. — Англичанката отметна глава.

— Е, да. — Бей Линг се усмихна сладко. — Бих ти предложила да платя вместо теб, но Клем много настоява да се научите на самостоятелност…

Момиче, облечено в страхотен спортен екип на „Джуси Кутюр“, се приближи към тях. Бей Линг забеляза, че девойката е слаба, с лъскава коса, прибрана в стегната конска опашка, суперстегнати коремни мускули и искрящо бели зъби. Момичето представляваше нагледен пример за забележително преобразяване на една доста обикновена външност в жена, която би могла да се омъжи за един милиардер.

— Добро утро, госпожо. Аз съм Сиси. Вероятно бихте искали да се срещнете с някой от личните ни треньори?