Той я избави от мъчението.

— Миналата седмица съобщиха, че „Би Би Си“ явно са му предложили собствено готварско шоу. Пишеше го в „Ивнинг Стандарт“… Удивен съм, че не си го видяла. Можеше да се превърне в новия Гордън Рамзи, но той предпочете да не го прави. Заяви, че вместо това ще обучава своите помощник-готвачи… Искал новият му ресторант да спечели три звезди на „Мишлен“. Казват, че със сигурност би могъл да ги получи, а едва е открил ресторанта.

— Три звезди на „Мишлен“?

Юнона бе тотално смаяна. Знаеше какво означава това, знаеше точно какво означава.

— Но той едва е отворил заведението.

Питър се подсмихна хитро.

— В притурката за имоти на „Съндей Таймс“ от миналата седмица представиха селото, в което се намира, и отбелязаха, че цените на имотите са се качили с десет процента, само заради интереса на любителите на добрата кухня.

— Е, поздравления за Джак. — Юнона се насили да го каже. — Опасявам се, че аз не проявявам интерес към готвенето. Нито към готвачите — добави тя, без да може да сдържи язвителността си.

— Говори се, че ще стане мултимилионер преди Коледа. Но той казва, че не го интересува. Не го правел за пари.

Юнона стисна зъби. Новината й подейства като леден душ. Тъкмо когато имаше план как да отстрани Бей Линг, тъкмо когато бе намерила идеалната къща и бе успяла да създаде привидна фасада на благополучие, когато усещаше, че може да се справи с всичко — ето че получаваше този удар под кръста. Сякаш някой я бе ударил с юмрук в корема.

Почувства се огорчена. Проклетият Джак, естествено, че бе изчакал момента да я напусне, за да преуспее — вероятно напук на нея.

Мисълта, че той е станал собственик на верига от ресторанти, бе непоносима; щеше да стане много богат, собственик на голяма компания с акции на борсата, докато тя бе зависима от благоволението на чичо Клем. В главата й изникнаха ужасни картини. Как Джак купува отново старата им къща. Джак с много по-млада и по-красива жена…

— Още пазя номера му — обади се Питър Лорд, явно развеселен от изражението й. — Да му се обадя ли от твое име? Да се опитам да ви сдобря?

Юнона изпъна рамене.

— Питър, скъпи, нима си въобразяваш, че ми липсва онзи шотландски грубиян? Ако все пак е научил как да свърши нещо полезно в живота си, толкова по-добре за него, но се опасявам, че вече ще губи времето на някоя друга жена.

— Уха — възкликна Питър Лорд и окончателно я вбеси.

Юнона побърза да си припомни колко богат е този мъж.

— Ще дойда още утре — каза тя само.

— Ето. — Питър се протегна над бюрото си и й подаде договор. — Накарай Лизи Лотиън да подпише това.

Тя само се усмихна сдържано и му го върна обратно.

— Веднага щом се настаня в офиса си — отвърна му тя.

Четиринадесета глава

Венера обожаваше да плува в огромния басейн на хотел „Виктрикс“. Имаше усещането, че се гмурка направо в небето. Когато надигаше глава след всеки замах, Лондон се простираше пред погледа й. Благодарение на тренировките поддържаше добра форма. Освен това, плуването подобряваше концентрацията.

Думите на Джейкъб Сегър я бяха прорязали като нож. Но раната бе толкова дълбока, само защото той бе прав.

Диана и братовчедките й бяха смаяни. Но Венера не бе просто наранена. Беше стигнала до самото дъно. Беше отхвърлена за ролята на Мод, бе загубила агента си, бе разбрала, че е нежелана в Лондон. Бе се сбогувала окончателно с голямата си мечта. И макар да го мразеше, да го ненавиждаше с цялата си душа, Венера не можеше да спре да мисли за Ханс Тирш. В хладните прегръдки на милостиво скриващата я вода в басейна тя усещаше как потръпва от удоволствие при спомена за докосването на ръцете му.

А после, както винаги, мислите й се проясняваха и следваше лекият шок на срама, отхвърлянето и унижението, когато Венера си спомнеше как й бе отказал ролята.

Дали й се бе присмивал? Може би се бе шегувал за нейна сметка, докато правеше секс с новата си Мод, момиче с десет години по-младо от Венера?

Доброто й настроение бе напълно съсипано и Венера побърза да доплува до стълбата на басейна, изкачи се по нея и излезе от водата. Няколко чифта мъжки очи проследиха как водата се стичаше по стройното й стегнато тяло, докато отиваше към шезлонга си, където се наведе да вземе пухкавия си бял халат. Страстното й желание се бе превърнало в нажежена до бяло омраза. Венера искаше да унищожи Ханс Тирш. Но как би могла да го постигне? Една разорена бивша актриса, без никакво влияние или връзки в бизнеса?

Зае се да подсуши русата си коса с кърпата и инвестиционните банкери наоколо останаха без дъх при вида на тънката диамантена гривна на „Жарар“, която проблясваше на китката й. Е, добре, може и да не бе напълно разорена, призна тя. Но почти.

Ханс Тирш не бе зависим от богатия си чичо. Или от попечителски фонд. Беше влиятелен продуцент…

Продуцент. Спомни си какво й бе казал онзи агент, Джейкъб Сегър. Внезапно тя рязко спря да суши косата си и висящите й златни обеци се разлюляха и блеснаха в отразената от басейна светлина. Мисълта я порази със силата на мълния. Разбира се, именно това трябваше да направи. Никакви досадни и продължителни курсове във филмовата академия в опит да стане режисьор на този късен етап. Никакво подмазване на шефовете на агенции с надеждата да я вземат като стажант, работещ за жълти стотинки, докато урежда роли на момичета, много по-млади от нея. По дяволите, не. Да си продуцент, бе лесно, както и намирането на страхотен сценарий. Колкото до разноските, щеше да й е нужна само добра телефонна връзка…



Седеше в кабинета на горния етаж, а върху зеленото сукно на махагоновото бюро бяха грижливо подредени купчини сценарии. За първи път мобилният й телефон бе изключен. Опитваше се да се съсредоточи.

Разбира се, половината сценарии не й вършеха никаква работа. Студийни проекти, вече откупени и платени. Онези, които никога нямаше да се реализират, събираха прах на дъното на шкафове и бюра, а Венера вече не разполагаше с десетки хиляди лири, за да изплати разходите на съответното студио — и то в случай, че става дума за независимо британско студио. Холивудските филми правеха стотици хиляди долари разходи, още преди да стигнат до кошчето за боклук.

Не, трябваше да потърси в плявата. Да рови в сценарии, които й бяха изпращали с надежда да привлекат вниманието й. Обикновено с молба за финансова помощ. Някои бяха представени от агенти, други — не. Повечето й се сториха също толкова ужасни, колкото и когато ги бе проучвала за първи път.

Венера въздъхна. Беше прекарала часове в четене. Не ставаше така. По този начин едва ли щеше да открие новия „Добрият Уил Хънтинг“ или „Четири сватби и едно погребение“. Сигурно имаше и по-добър начин да се добере до страхотен сценарий…

Тя се пресегна разсеяно и отново включи телефона си. Той звънна мигновено.

— Венера Чеймбърс — обади се тя.

— Венера, здравей — младежки глас. — Обажда се Лили Бруин.

Венера инстинктивно изправи гръб, а косъмчетата по ръцете й настръхнаха.

— Лили… от „Мод“ ли?

— Да — отвърна момичето със задавен глас. — Слушай, имаш ли минутка?

Явно бе плакала.

— Разбира се.

— Става дума за Ханс Тирш.

— Да не те е уволнил? — Венера се помъчи да вложи съчувствие в думите си. За миг сърцето й се изпълни с необуздана надежда. Сигурно беше уволнил Лили. И ще се обади на нея. Цялата история е била една грешка; тя наистина може да играе и ролята бе нейна…

— Не, нищо подобно. Аз просто… имам нужда от съвет. — Лили преглътна шумно. — Беше ми казала, че сте стари приятели с Ханс, нали така?

— Да, отдавна се познаваме. — Поне от шест месеца, добави тя мислено.

— Имаш ли против да се видим на кафе? Мога да дойда в града след двайсет минути.

Изгаряща от любопитство, Венера отвърна:

— Разбира се. Ще се видим в „Граучо“.



Лили се появи точно навреме. Венера с удоволствие отбеляза, че изглежда някак размъкната: минипола от „Топшоп“, която бе прекалено къса, черно бюстие и елегантно сако на „Армани“, което не можеше да компенсира евтиния вид на целия тоалет. Косата й бе боядисана в платиненорусо, но не толкова изкусно, колкото нейната, а на ушите й имаше дълги висящи обеци, които според Венера изглеждаха долнопробни. В очите й имаше особен, див блясък. Кокаин, реши тя с леко злорадство. Или нещо подобно. Момичето изглеждаше, меко казано, странно.

— Радвам се да те видя. — Венера я разцелува по двете бузи, докато се наслаждаваше на ролята си на домакиня. — Да ти поръчам ли нещо за пиене? Чай, кафе?

— Джин с тоник — каза Лили и се засмя на учуденото изражение на Венера. — Срещу махмурлук.

— Защо не? — Венера направи знак на бармана. — Каква приятна изненада, Лили. За какво точно искаше да поговорим?

— За Ханс — отвърна момичето и очите му мигновено се насълзиха. — Имам нужда от съвет, просто не знам как да се оправя с него.

— Разкажи ми малко повече. — Венера се наведе напред. — Да не би да се държи ужасно с теб на работа?

Лили изхлипа.

— Да.

Венера постави длан върху ръката на по-младата жена.

— Какво прави? Разкажи ми.

— Държи се като робовладелец. — Лили направо хлипаше. — Кара ме да повтарям глупавите реплики по сто пъти. Абсолютен перфекционист е. И изобщо не го е грижа за мен. Все ме хока, ако закъснея на снимачната площадка. Не съм станала актриса, за да спазвам работно време като в някой офис. — Скри красивото си младо лице с длани и заговори ядосано: — Аз съм Мод, нали така? Аз съм звезда.

— Точно така — успокои я Венера.

— Венера. — Лили впери зачервените си очи право в нейните. — Той спа с мен.

Стомахът на Венера се преобърна. От гняв, завист.

— Така ли?

— Да. Два пъти. И аз си помислих, че имаме връзка. Но той изобщо не се държи по-различно на снимачната площадка. Просто оставя тъпия режисьор да ми крещи заповедите си.