Без да проявява излишно любопитство — сестра й винаги бе ентусиазирана за нещо — Диана изтича заедно с нея до пощенския блок, където всяко момиче имаше свое отделение, отбелязано с фамилията му. Отделението на Венера бе празно, но Диана забеляза, че в нейното имаше тънък кафяв плик. Взе го и го разгледа внимателно. Наистина бе телеграма. Беше виждала да ги четат по сватби по времето, когато баба им ги влачеше със себе си на подобни събития. Но кой изпращаше телеграми в днешно време?

— Отвори я — примоли се Венера. — Пише, че е от чичо Клем.

Думите й привлякоха вниманието на сестра й. Диана замръзна.

— Чичо Клем?

Елспет бе споменавала за него веднъж или два пъти, но не с добро чувство. Беше техен далечен роднина, с когото отдавна не общуваха. По-голям брат на баща им, който натрупал богатство, прекъснал всички връзки с роднините си и напуснал Англия, за да заживее на някакъв тропически остров. Никой не бе получавал вести от него, дори и картичка за Коледа.

Тя развълнувано разкъса плика. Съобщението бе напечатано с бледосиви букви върху онази специална хартия за телеграми. Диана зачете на глас:

„Скъпи Диана и Венера,

Сега, когато вашата братовчедка Юнона, най-голямата от племенниците ми, навършва шестнайсет години, реших да открия попечителски фонд на името на четирите ви. Докато навършите пълнолетие, с парите ще се разпореждат моите адвокати и с тях ще се заплаща за жилище и помощен персонал. На осемнайсетия си рожден ден всяка ще получи годишна издръжка от половин милион лири…“

— Мили боже! — възкликна Диана. Стисна здраво ръката на Венера.

— Вярно ли е, Ди? — Венера едва си поемаше въздух от вълнение. — Мислиш ли, че е истина?

Диана не отговори и продължи да чете:

„… която ще можете да харчите, както намерите за добре. От това лято ти и Венера ще живеете в моята къща на площад «Итън» в Лондон, където за вас ще се грижи част от постоянния ми персонал. Отнасяйте се с тях като с прислуга. Не одобрявам фамилиарното отношение.“

— Аз… звучи ми съвсем сериозно — заяви Диана. Усещаше, че й се вие свят и направо й се гадеше от притеснение, сякаш всеки момент щеше да повърне. — О, господи, Венера!

„Възнамерявам да се погрижа за семейните дела. Братовчедките ви Юнона и Атина Чеймбърс скоро ще дойдат във вашето училище.“

Венера се намуси.

— Не ги харесвам особено.

„Трябва винаги да помните, че носите моето име и от сега нататък ще ви свързват с мен. Аз ще остана на Сейшелските острови, но ще следя отблизо напредъка ви. Вие няма да се свързвате с мен. Ако пожелая, аз ще се свържа с вас. Рядко отправям някаква молба, но когато го направя, очаквам да бъде удовлетворена.

Искрено ваш, Клемент Чеймбърс.“

Диана облегна рамо на дървения пощенски блок.

— Лондон — промълви тя. — Наша собствена къща. Лондонски партита. Половин милион на година.

— Ако е истина, никога няма да ни се налага да работим! — Венера изпадна във възторг. — Никога! О, Ди, да върви по дяволите тъпото домашно по география, няма да го пиша. Кого го е грижа? Няма нужда да правя каквото и да било, ако не искам!

— Не, не. — Диана побърза да я поправи. — Той казва, че нашето поведение засяга и него. Трябва да продължиш да се държиш както досега, никакви щуротии.

— Ако това е истина, аз обичам чичо Клем — щастливо заяви Венера. — Ще му пиша и ще му кажа, че го обичам и че му благодаря. Какъв мислиш, че е той? Дали прилича на татко?

Диана наблюдаваше грейналото лице на възторжената си малка сестра и й стана тъжно.

— Не, скъпа, прочети пак. Чичо Клем не иска да се свързваме с него.

— Но защо?

Диана сви рамене. Защо баща й бе пил и после бе седнал зад волана? Защо го бе направил, защо бе оставил нея и Венера сирачета? Времето не можеше да излекува тази болка.

— Помниш ли какво казваше баба? Той просто си е такъв. Мисля, че е най-добре да се съобразим с него.

И така и направиха. Настаниха се в голямата къща, като не се сближаваха с персонала, но посрещаха приятелки. Вече дори чакаха с нетърпение ваканциите. Животът им стана по-лек. Диана веднага забеляза влиянието на парите. Всички започнаха да им се подмазват… А после трябваше да приемат и пристигането на братовчедките си. Повлеканата Атина, която вечно бе заровена в книгите, и необщителната Юнона, които можеха да се похвалят с двама живи родители.

От уважение към желанията на чичо Клем четирите момичета общуваха помежду си възпитано. Но всички бяха в различни класове, така че за щастие не се налагаше да са постоянно заедно. Братовчедките имаха любезни, но не особено близки отношения. Диана и Венера завиждаха на Юнона и Атина за родителите им, а Юнона и Атина, на свой ред, завиждаха на братовчедките си за независимостта им.

Понякога изглеждаше, че най-силната връзка между тях бяха парите на Клем. Макар и все още на петнайсет и без пени от издръжката в джоба си, Диана съзнаваше, че не бива да застрашава цялото това богатство. Двете с Венера понякога може и да бяха надменни и мързеливи, но винаги правеха точно както пожелаеше чичо Клем.

Никога не бяха го срещали, но той бе най-важният човек в живота им.

Едва на осемнайсетия рожден ден на Диана нещата се промениха завинаги. Тя бе извикана в Лондон, за да й покажат новата й банкова сметка с началния капитал за годината.

Обещанието бе спазено — петстотин хиляди лири.

И заедно с тях задължението да посещава чичо Клем всяка Коледа. Дойде телеграма, която осведоми братовчедките, че за в бъдеще ще прекарват две седмици от декември, всяка Коледа, на тропиците. Други роднини не бяха поканени.

Диана не бе сантиментална — как би могла да бъде? Коледа на тропиците бе за нея шанс да се измъкне от студения и влажен Лондон.

Освен това бе възможност да избегне неизменното затишие в светския живот по това време. По Коледа и Нова година винаги имаше досадно и неизбежно прекъсване на светските партита в Лондон. Едно почти злобно напомняне за крехкостта на приятелските връзки и за това, че в крайна сметка те винаги оставаха на второ място. Приятелките на Диана и познатите, с които излизаше да пийне по нещо, се разпръсваха като семенца на глухарче и се връщаха в именията в Глостършир, къщите в Съсекс, фермите в Йоркшир, апартаментите в Манхатън, където живееха родителите или семействата на съпрузите им. Приятелството не означаваше нищо, когато роднините — родители, деца, баби и дядовци, годеници — изявяваха своите претенции.

Като дете за Диана Чеймбърс Коледа и Нова година бяха най-ужасното време от годината. Венера казваше, че не я интересува, но нима можеше да е истина? Братовчедките им ги канеха на гости всяка година. Диана трябваше да изтърпи и това — да гледа как Юнона и Атина се смеят с мама и татко, как се преструват, че харесват глупавите подаръци, които професорите можеха да си позволят да им купят. Чувстваше се гузна, защото много добре знаеше, че всички искаха да бъдат мили. Загубата на майка й и баща й повлияваше всяка секунда, всеки миг от живота на Диана.

Но когато Клемент ги извика за Коледа, Диана вече не беше осиротялата братовчедка на Атина и Юнона. Какво от това, че не се разбираха особено добре? Поне времето беше хубаво и четирите братовчедки бяха равни — всички бяха племенници на Клемент. Колкото и властна и взискателна по природа да бе Диана, тя бе благодарна за това.

Парите на чичо Клем й даваха огромна сигурност. Цялата настръхваше при мисълта, че нещо може да промени нещата. Стомахът я присви от притеснение.

По дяволите партито. Трябваше да замине.

Атина, Юнона и Венера сигурно също бяха получили своите телеграми; чичо Клем страшно си падаше по драматичните изпълнения.

Диана въздъхна. Графикът й бе препълнен, а и на партито утре вечер трябваше да дойдат хора от пресата. Беше ги склонила с високопарни обещания, беше ги умолявала и подкупвала и в резултат щяха да присъстват приличен брой светски хроникьори и фотографи. След много труд и усилия, както и реки от шампанско, тъкмо бяха започнали да й отделят малко място в светските хроники. Да останеш най-стилната богата млада жена в Лондон, изискваше страшно много усилия. За нея не бе достатъчно да има само пари — искаше и слава. Не като Венера — известна, че е модел или актриса. Тя искаше да е известна просто като Диана. Това щеше да бъде нейната роля.

Това парти се очакваше да даде голям тласък на светския й възход. Диана искаше много пикантни коментари и снимки в светските издания. Корицата на списание „Слава“ бе голяма крачка. Диана искаше да продължи напред.

Но чичо Клем се бе обадил.

Нямаше какво да се прави.

— Ферис! — леко подвикна Диана.

Той се появи само след миг.

— Да, госпожо?

— Отмени партито в „Чо“, ако обичаш.

Зад лаконичната молба се криеше усилен труд, който щеше да отнеме цяла сутрин. Трябваше да се обади на стотици хора, да говори с ядосани доставчици, да дава обяснения на журналисти и папараци. Но богатата млада дама му плащаше добре и лицето на иконома изобщо не трепна.

— Много добре, госпожо.

— Неотложен семеен ангажимент. Така им кажи. Трябва да хвана самолета. — Диана хвърли изпълнен със съжаление поглед към дебелата купчина с визитни картички. — Съжалявам за неудобството, Ферис, но ти разбираш, нали?

Наистина разбираше. Диана Чеймбърс нямаше и пукната пара. За всичко се плащаше с парите на чичо Клемент.

За безбройните нужди на Диана. За прищевките на красивата й и бездарна сестра, Венера. За охолния живот на братовчедките й — непохватната Атина и надменната Юнона. Всяка от тях бе страшно богата и без пукнат грош на свое име.

И когато чичо Клемент ги повикаше, те хукваха. Диана вдигна телефона. Време бе да се обади на братовчедките си.

Трета глава