И щеше да има повече статии, в които да осмиват Бей Линг.

След утрото, прекарано в подготовка и планиране на партито, всичко бе на мястото си. Което връщаше Юнона към първоначалните й терзания. Трябваше да стане част от света на работещите хора.

Седеше в кабинета и отпиваше бавно чай от лайка, сгушена уютно в едно от кътчетата до прозореца с изглед към градината. Слънчевите лъчи рисуваха светлосенки по моравата, а високите треви се полюшваха от лекия бриз. Прекрасен лондонски ден. Нима за в бъдеще щеше да се наложи да прекара такъв ден в някой офис?

Внезапно се запита с гняв какво ли прави Джак. Стараеше се да не мисли за него, да не й липсва. Той бе минало! Но днес, когато останалите момичета бяха в града и се занимаваха със своите измислени кариери, тя бе останала съвсем сама. Какво ли би казал Джак, ако разбере, че тя кандидатства за работа? Щеше ли да й се присмее? Да се подиграе?

Представи си красивото му предизвикателно лице с онази сурова челюст, която винаги бе покрита с тъмна набола брада, която никак не прилягаше на един джентълмен, спомни си тъмните му шотландски очи, вперени в нея. Въпреки волята й я обля вълна на копнеж. Бяха минали седмици, откакто Джак я бе напуснал, а още повече време бе минало, откакто я бе докосвал. Колко още месеци, години може би, щяха да минат, преди да намери с кого да излиза, за кого да се омъжи… А и после дали той щеше да я вълнува така, както Джак?

Безразсъден негодник. Егоистичен… и слаб. Юнона отметна решително глава, макар че нямаше кой да я види. Тези мисли я караха да се ядосва. Нима сега щеше да тъгува за загубата на Джак? Тя бе свободна и това бе важното.

Скочи на крака, пресегна се над зеленото сукно на дъбовото си бюро към тънкия бележник „Смитсън“ и прелисти познатите му бледосини страници. Край с Джак. Щеше да му покаже за какъв мъж можеше да се омъжи жена от фамилията Чеймбърс. Питър Лорд, яростно си помисли тя. Един от най-остроумните гости на нейните вечери, както и най-желаният ерген в Лондон. Бе пристигнал преди година от Южна Африка, където притежаваше огромни лозови масиви и сафари парк, както и първокласна агенция за недвижими имоти, която носеше името му. Сега ръководеше процъфтяващ бизнес, свързан с намирането на жилища за едни от най-капризните клиенти в Лондон: руски олигарси с милиарди в задния джоб, арабски бизнесмени, тъпкани с долари от петрола, китайски предприемачи, стигнали чак до великолепните имения в „Хайд Парк“ и Мейфеър, където разполагаха с отлична охранителна система. Питър бе роден светски лъв и бе истински удар за нея да го доведе на няколко от по-успешните си вечерни приеми. Юнона знаеше, че е разведен; втората му жена бе останала в Кейптаун, след като бе получила и вила в Монако като част от сделката в бракоразводното споразумение. Юнона се бе постарала да разучи коя е жената. На снимките в списанията я бе видяла отрупана с диаманти „Де Биърс“. Направо да се разплаче човек.

Естествено и самият Питър бе южноафриканец. Така че нямаше благородническа титла. Но семейството му бе от холандски произход. Може би имаше и нещо повече в това… определено имаше много по-добро потекло от проклетия Джак Дарлинг. Юнона мислено благодари на господ, че бе настанила Питър до Миси Хамилтън, новата лейди Корк, на последната вечеря в старата си къща. И той бе останал очарован от мястото си. Новобогаташите винаги обичаха наследствените титли.

Време бе да поиска да й върне услугата. Юнона изгълта набързо чая си от лайка за кураж и позвъни в офиса му.



— За мен винаги е удоволствие. — Питър пое ръката й и предвзето я целуна. — Какво мога да сторя за теб, скъпа моя?

„Лорд Естейтс“ имаше офиси в елегантна градска къща в Мейфеър — прекрасна викторианска сграда от червени тухли на ъгъла на „Хайд Парк“. Приземният етаж бе преустроен в просторно помещение без преградни стени, което напомняше на британската библиотека: имаше афгански килими, редици от томове с кожени подвързии, махагонови мебели, а момичета с поли от туид и перлени колиета отговаряха на телефоните. Беше като Дисни-версия на стара Англия — много скъпа и точно каквато един чужденец би приел за образец на класиката. Юнона моментално оцени доверието, което атмосферата на офиса вдъхваше у клиентите на Питър Лорд.

— Може ли да отидем в кабинета ти? — попита тя.

— Моят дом е и твой дом. — Той се засмя и отвори широко вратата към личния си кабинет. Подът му бе застлан с мек и син като уеджуудски порцелан килим, на стената имаше картина с ловна сцена, както и снимки в позлатени рамки, на които Питър бе с различни знаменитости и политици. Имаше светло бюро, както и безкрайно неудобен и масивен честърфийлдски диван. Юнона седна, а Питър се настани на ръба му и й се усмихна широко. Имаше красиво и гладко избръснато лице, веждите му бяха изкусно оформени, а ноктите на ръцете — с поддържан маникюр. Беше добре облечен — с костюм „Пол Смит“ и обувки „Джон Лоуб“.

Пълна противоположност на Джак. Този извод затвърди решителността й.

— Имам нужда от малка услуга — подхвана тя ведро. — Трябва ми нещо като работа.

— Нещо като работа? — Той повдигна едната си вежда. — Това не е ли като да си малко бременна?

— О, не искам да правя кариера или нещо подобно — увери го Юнона. — Това не е в мой стил.

— Не съм си го и помислил, скъпа.

— Но е толкова скучно само да пазаруваш и да организираш партита по цял ден. Харесва ми това, което правиш ти. А знаеш, че аз имам отлични връзки и много набито око. Може да знам за няколко отлични имота, които още не са обявени на пазара. Ще трябва да ми платиш само символична сума. — Юнона се изчерви, само като повдигна въпроса за заплащането. — Джобни пари за „Лорд Естейтс“. Но наистина смятам, че ще бъде забавно да се запозная с бизнеса с недвижими имоти, с най-отбрана клиентела, разбира се. Следобедите могат да бъдат ужасно отегчителни, когато няма какво друго да правиш, освен да се мотаеш у дома.

— Хмм. — Усмивката му бе все така широка, но той не бе приел предложението й с възторг. Юнона изтръпна от срам вътрешно. Беше по-ужасно, отколкото си го бе представяла. Нима щеше да се наложи да го моли? — За какви имоти говорим точно, скъпа? Можеш ли да ми дадеш пример?

За щастие можеше.

— Лизи Лотиън търси наемател за къщата си в Сейнт Джеймс. Има осем спални и два апартамента за прислугата, прелестна градина с каменна ограда, паркинг с пропуски. Още не е казала на никого. Ненавижда мисълта някой брокер да обикаля фамилната къща. Но няма да има нищо против, аз да се заема с имота. Приятелки сме от сто години.

Очите на Питър светнаха от удоволствие.

— Наистина е така.

Юнона се съвзе. Реши да се възползва от предимството си.

— Това е точно в твоята сфера, според мен. „По заръка на овдовялата маркиза на Лотиън…“ Това би привлякло моментално някой инвестиционен банкер от Уолстрийт, и то за нула време.

— Точно така. — Той се усмихна мило. — Виждам, че ще бъдеш много полезна. Виж, не бих могъл да ти плащам някаква официална заплата…

Вътрешно отново изтръпна. Трябваше да има някаква печалба, иначе веднага щеше да се разчуе. Кариерите им можеха да са полусериозни, но не и напълно измислени, иначе Бей Линг щеше да прозре измамата и да каже на чичо Клем, че отчаяно се стремят към парите му.

— … но ще има комисиона и за теб — добави той с дяволито намигване. — И можеш да си я спечелиш още с първата сделка, ако успееш да сключиш договор за имота на Лизи.

Юнона кимна. Беше много мил. Но според миналия й опит, колкото и ограничен да бе, мъжете не обичаха лесни жени. Тя не бе толкова красива като сестра си или братовчедките си; отлично го съзнаваше. За да спечели един мъж, Юнона Чеймбърс трябваше да разчита на силата на личното си очарование. Реши, че същото важи и за сключването на бизнес сделка.

— Щом ще работя само за комисиона, искам десет процента — хладнокръвно заяви тя. — И предварително заплащане на разноските.

— Плащаме пет процента.

— Не и на мен, скъпи — отговори му тя. — Аз ще привлека клиенти от по-висша класа. Това ще се отрази добре на „Лорд Естейтс“.

— Вярно е. — Той пъргаво скочи на крака. — Дадено! Ще накарам някое от момичетата да те включи в списъка със служителите ни. Ще ти дадем собствен офис, не много голям, разбира се. И ще имаш визитни картички. Ела още утре и всичко ще бъде готово. Работното време е от девет до четири.

— Ще трябва да стана раничко — проточи Юнона, за да прикрие колко омразна й бе дори самата мисъл за това. Да спазва стриктно работно време? Каква скука! — Предполагам, че все ще успея…

— Би било много интересно да видя как се справя прочутата госпожа Дарлинг — добави Питър.

— Дарлинг? Искаш да кажеш Чеймбърс.

Той леко наклони глава настрани.

— Не си ли взела фамилията на Джак? Голям хубавец е твоят съпруг. Щастливка си ти. — Питър я смушка с лакът и Юнона се зарадва на фамилиарното му поведение. Сега се държеше много топло с нея. Е, щом искаше да флиртува с нея, можеше да го зарадва с добри новини.

— Така беше, но явно си пропуснал последните новини. Развеждаме се.

Питър разтвори широко очи.

— Не говориш сериозно, нали? Предположих, че всички слухове са само празни приказки. Особено, след като напоследък толкова му потръгна.

Юнона изсумтя.

— Двамата с теб явно имаме различна представа за това какво означава на някого да му потръгне, Питър.

— Ами новият ресторант? „Пушената сьомга“, така го е нарекъл, нали?

Джак винаги бе мечтал да даде това име на бъдещия си ресторант в Шотландия.

— Значи най-сетне го е отворил — отбеляза Юнона и с лекота отхвърли тази мисъл. И така да е, какво толкова? Джак Дарлинг явно се правеше на майстор-готвач в някакъв забравен от бога ресторант с карирани покривки на масите и свещи в стъклени бутилки. Голяма работа.

— О, да, отворил го е. И така може да се каже. — Питър говореше превъзбудено и очевидната му радост подразни Юнона. Явно знаеше нещо, което не й бе известно. Наложи се да прехапе устни, за да не му зададе въпроса, който пареше на езика й.