Тук бяха съчетани великолепието на домовете от времето на крал Джордж и модерните удобства, които Юнона знаеше, че са задължителни за познатите на Диана: подово отопление, радио и телевизионна система в цялата къща, скъпа модерна охранителна система, която се задействаше без код, само като допреш електронния си ключ до бутона, и най-хубавото от всичко — прелестно малко домашно кино с десет кожени седалки, голям екран и вграден бар, машина за еспресо и уред за пуканки. Венера, като актриса, щеше много да го хареса. Дори и Юнона тайничко бе очарована.

В ултрамодерните бани имаше душ-кабини и огромни вани с хидромасажни струи, като модерната технология бе вградена в старинен мрамор или лъскава мед. Юнона направо си представяше как гостите й за вечеря се отбиват до тоалетната и се озовават обградени от този разкош. Под варовиковите плочи на пода имаше отопление, прозорците стратегически гледаха към голямата плачеща върба в градината — ами, просто прелест. А и всички спални имаха големи гардероби или още по-хубаво — малки гардеробни.

Цялата къща внушаваше усещането за приказно богатство.

И струваше много. Господи, колко много. Направо ти идваше да заплачеш.

Но Юнона не искаше да се безпокои за това. Разполагаха с известна сума от продажбата на къщите и апартаментите си. Дори и след като заделят половината и предвидят достатъчно средства за домашните помощници и разкошния живот, който искаха да водят, пак имаха достатъчно. Вярно, беше изключително екстравагантно.

Но тази година щеше да бъде посветена на екстравагантността, закани се тя.

Не искаше да казва на другите колко струва. След двайсет минути всички щяха да дойдат на оглед. Юнона бе спокойна. Познаваше сестра си и братовчедките си. Веднага щом зърнеха къщата, щяха да я пожелаят, независимо от цената.

Така бяха свикнали да живеят досега и възнамеряваха да живеят по същия начин и занапред.

* * *

Те пристигнаха в шест часа. Юнона остави брокера на недвижими имоти да чака в колата и царствено разведе момичетата наоколо. Стараеше се да коментира възможно най-малко, само посочваше определени елементи тук-там — модерния телевизор в кухнята, огледалния монитор във всекидневната, който се превръщаше в телевизор с едно натискане на бутон, скритата розова беседка в края на поточето.

Нямаше нужда да ги убеждава. Израженията на лицата им, които в началото издаваха незаинтересованост и досада, се смениха почти моментално. Докато приключат с обиколката, момичетата вече нямаха търпение да се нанесат.

— Малко е скъпа — предупреди ги Юнона.

— Няма значение, по дяволите — възкликна сестра й и този път Юнона не се намръщи на циничните изрази, които използваше Атина. — Искам я. Да я вземем.

— И аз казвам същото — обади се Венера със светнал поглед.

— Ставаме три — каза Диана, която се успокояваше с мисълта, че новият хотел на Карл Родън ще бледнее в сравнение с нейното жилище.

Юнона кимна. Нямаше нужда да я подканят. Набра телефона на брокера, после отиде и приседна в беседката, докато от банката превеждаха парите от сметката й. Нямаше смисъл да се колебае. Новият им живот започваше още сега.

Дванадесета глава

Бей Линг вървеше през градината с добре заучена елегантност. Гордееше се с походката си, в която се долавяше лека напереност, но без да е неприлична за една дама. Никога не се знаеше кога старецът може да я види.

Не сваляше гарда си нито за миг.

Тропическият бриз проникваше през гъстата растителност по хълмовете и раздвижваше листата в градините, разнасяйки уханието на червен жасмин и рози. Но Бей Линг надушваше, че й готвят капан. Накъдето и да се обърнеше, животът й поднасяше изненада. Тази просто бе най-голямата.

Враговете й. Четири красиви, светлооки жени с бледа кожа. Малко по-възрастни от нея. С много по-малко опит. Но притежаващи онази хитрост, която всяка жена би трябвало да има. И най-лошото бе, че познаваха годеника й много добре, дори прекалено добре.

Поканата, пристигнала като телеграма естествено, сякаш пареше в джоба й, докато вървеше.

„Скъпа Бей Линг,

Струва ни се, че измина много време от срещата ни в Махе. Тъй като ще си заета с подготовката за сватбата с чичо Клем тази година, а той вече не пътува до Англия, решихме, че може да искаш да дойдеш тук. Да прекараш сезона с нас четирите в Лондон. С радост ще се погрижим за теб в негово отсъствие, ще те водим на партита и концерти и ще те запознаем с някои семейни приятели. Това може да ти помогне да се подготвиш за живота след сватбата! Разбира се, ще се радваме и на възможността да те опознаем като близък човек в нашето сплотено семейство.

Само ни кажи дали предложението ни ти допада. Ние четирите решихме да живеем заедно тази година, в една къща — само момичета — така че ще бъде забавно!

С най-сърдечни поздрави Юнона Чеймбърс.“

Разбира се, беше адресирана не само до нея, а и до Клемент. Четирите английски вещици се бяха погрижили за всичко. Ако откажеше да замине, Клемент щеше да научи. А той, с неговите налудничави идеи, вече бе изпаднал във възторг; непрекъснато говореше за прословутото й представяне в глупавото им светско общество.

Защо изобщо се занимаваше?

Но тя отлично знаеше, че това го интересува. Много. Както и изкривеното им понятие за семейство. Бей Линг знаеше, че има право да ги подозира, но също така съзнаваше, че ще трябва да замине.

Нищо. Тази вечер щеше да прави секс с него, два пъти, три пъти. Отново щеше да се опита да накара старческото му семе да стигне до целта. Само веднъж щеше да е достатъчно. Никой не би очаквал от нея да прелети половината свят, докато е бременна…

Бей Линг знаеше за извратените му фантазии. И знаеше как да ги задоволи. И друго не я интересуваше. Клем бе най-изгодната партия. И тя действаше според вековната традиция на властните куртизанки. Жени като нея се бяха издигали от калта и бяха управлявали империи, бяха разполагали с богатството на цели нации. Беше твърдо решена и нейният живот да мине по същия начин и четири предвзети бели хлапачки нямаше да я спрат. Щом не бяха успели да си осигурят парите на чичо им досега, вече бе прекалено късно. И бездруго глезлите не се нуждаеха от нищо. Бей Линг бе стигнала дотук, като бе вършила какво ли не, бе видяла неща, за които онези надути кучки дори не подозираха. И никой и нищо не можеше да застане на пътя й.

Влезе в къщата и погледна въпросително една от прислужниците.

— Той е във втората всекидневна, госпожо — отвърна момичето и леко се поклони.

Също като по филмите. Бей Линг ги бе научила да се покланят в израз на уважение. Ако оставеше тези хора да я карат, както си знаят, щяха да й се качат на главата. Вече бе накарала да уволнят четирима от тях, включително и един от старшите готвачи, който бе работил за Клемент дванайсет години. Нарочно бе избрала него, за да покаже силата си; на всички трябваше да им е ясно, че единствено тя имаше влияние над господаря им.

Втората всекидневна. Както и очакваше, годеникът й бе дълбоко заспал, беше полегнал пред буйния огън в камината в пищно обзаведената стая със старинни жълти завеси от китайска коприна, която гледаше към успокояващия прибой на океана на частния им плаж пред вилата. Тропическото небе притъмняваше в разкошно синьо, все още изпъстрено със златни и червени оттенъци. Бей Линг размаха леко длани пред лицето си; въпреки широко разтворените френски прозорци към двора, вътре бе страшна жега. Кожата на Клемент бе суха и тънка, а кръвта в старческите му вени бе студена като на гущер, помисли си тя.

Но беше преживявала и по-лоши неща.

Внимателно се приближи към него; с малки, ситни стъпки на наложница, като походката на китайска императрица. Той много си падаше по поведението на дама в кухнята и развратница в спалнята, и Бей Линг се стараеше да му угажда. През деня нямаше никаква разпуснатост. Обличаше се скромно и елегантно. Имитираше маниерите на стара Европа. Изучаваше порядките, типични за Аскът, Уимбълдън и Итън, както и глупавите светски балове. Нямаше нещо за Великобритания, което да не й бе известно. И смяташе, че няма никаква нужда от това пътуване…

— Скъпи — прошепна тя с онзи дрезгав шепот, който знаеше, че му харесва. — Скъпи…

Зачервените старчески очи на Клемент примигнаха и той я погледна, мъчейки се да фокусира погледа си.

— Поиска да те събудя в шест — мило каза тя. — Искаш ли да ти приготвя ваната? Можем да се приготвим за вечеря.

Той разтегна устни, засмя се хрипкаво.

— Може би по-късно.

Тя се постара да се изчерви; това му харесваше. Изчервяването беше неговият намек за секс, за нещата, които обичаше тя да прави за него, за ролите, които я караше да играе.

— Винаги ме караш да чакам — каза тя и леко се нацупи. Докато мислено отправяше молитви към всички богове той да не е в настроение тази вечер.

— Гладен съм. Какво си поръчала?

— Наредих на готвача да ни приготви супа с къри. След това женски омари в масло с киселец и пресни картофки. — Усмихна се. — Бутилка отлично „Шабли“. Надявам се, че ще ти хареса, любими.

— Звучи чудесно.

— Малиново парфе за накрая — добави Бей Линг. Бързо се бе научила да не използва онези издайнически думи, които Клемент считаше за „просташки“ — „тоалетна“, „извинете“, „десерт“, „порция“, „салфетка“. Проклетите англичани с тъпите им правила!

— Много добре — кимна той доволен. Бей Линг никога не му предлагаше друго, освен типична английска кухня; знаеше, че годеникът й няма да търпи друго. — А писмото, скъпа? Какво ще кажеш за писмото на Юнона?

— О, да — толкова мила покана — внимателно отговори Бей Линг. Както се бе опасявала, можеше да прочете ясно мнението му в очите. — С удоволствие я приемам. Толкова е хубаво, че ще мога да опозная роднините ти. Семейството е най-важното на света.