— Сестра ми се извъди голяма психоложка — засмя се Венера.

— Давай, Ди — кимна Атина. — Мисля, че точно така трябва да подходим. Да започнем с основните принципи.

— Това не ти е някакъв академичен доклад — обади се Юнона, но се усмихна на сестра си. Между тях имаше дух на разбирателство, който отдавна не бяха усещали.

— Добре. И така. Защо чичо Клем иска да се ожени за Бей Линг?

— Познайте от три пъти — иронично подхвърли Венера.

— Не, опитай да познаеш отново. Защо той иска да се ожени за Бей Линг? Сигурно е нещо повече от добра любовница. Трябва да е направо невероятна в леглото. Само си помислете. — Диана постепенно се разгорещяваше. — Всички знаем, че чичо Клем страшно държи на традициите, обича крикета и джентълменските условности. Защо ще се жени за чужденка, която е на половината на неговите години?

— По-скоро на четвърт от годините му — подхвърли Атина.

— Вероятно е запленен от нея. Но все пак говорим за чичо Клем. Което означава, че той не би понесъл да стане за присмех. Е, как да го накараме да се откаже от нея? Искате ли моя съвет?

— Да, ако обичаш — обади се Юнона и отпи голяма глътка вино. Вкусът му бе чудесен след ароматната супа с пилешко месо и зеленчуци, подправена с кориандър; по дяволите, много щеше да й липсва готвачката.

— Първо трябва да ги разделим. Да я доведем тук. Така решаваме проблема със секса, както и този с влиянието. След като физически не е до него, влиянието й ще намалее. Трябва просто да го накараме да осъзнае, че самата идея за Бей Линг е пагубна за него.

— Хитро — призна Атина, — абсолютно си права, Ди.

— Чакайте. — Юнона вдигна ръка и годежният й пръстен със скромен диамант проблесна на светлината от пламъците. — Диана, напълно съм съгласна с теб, че първата стъпка е да ги разделим. Но нима Бей Линг не го съзнава? Защо, за бога, би се съгласила да дойде в Англия, макар и за кратко? Ако ти беше на нейно място, щеше ли да се отделиш от Клем?

— О, тя няма да иска да дойде — потвърди Диана. — Ще се съпротивлява с всички сили. Ще трябва да я принудим да дойде, като убедим Клем да го поиска.

— И ако е толкова страхотна в леглото, как ще стане това? — попита Венера.

— Заради имиджа му в обществото. Всичко опира до това. Клем много рядко посещава Англия, но иска да бъде почитан тук. — Диана се усмихна. — За какво са иначе всички тези ужасни лекции по Коледа на тема как го представяме? И Бей Линг ще трябва да се съобразява, щом се разчуе за годежа. Предполагам, че можем да го убедим, че съпругата му трябва да се покаже в обществото, за да бъде уважавана дама, а също и че й трябва малко шлифоване, за да се представи достойно. Все пак тя е доста екзотична като цяло. Какво мислиш, Юнона, можеш ли да го убедиш в това? Ти го познаваш най-добре.

— Което не означава, че го познавам много — отвърна тя. — Няма човек, който действително да го познава, нали така? Но да, мисля, че можем да убедим Клем в това. Много лесно. Той не е от хората, които биха купили една компания, без да я изпитат. Смятам, че може да поиска от нас да я проверим. Това е в стила му. Обича да подлага хората на изпитания. Като това да ходим при него всяка Коледа.

— И щом тя пристигне тук — продължи Диана, — трябва да докажем две неща на чичо Клем. Първо, че тя просто не е подходяща за негова съпруга — не е истинска дама, би могла да го изложи в обществото. Юнона, ти би трябвало да можеш да се погрижиш за това.

— Мога да организирам парти — предложи Юнона развълнувано. — Най-доброто, което някога съм правила. Страхотно пищно парти с най-отбрани гости. На Бей Линг ще й се завие свят. И ще се погрижим тя да се изложи публично. После това ще бъде отразено в пресата. Чичо Клем ще побеснее.

— Идеално — одобри плана Венера. Знаеше си, че е най-добре да се обърне към Юнона за това.

— И на второ място, трябва да докажем, че иска само парите му. — Диана започваше да се забавлява. Дори и умната й братовчедка Атина попиваше всяка нейна дума. — Най-добрият начин за това е да й намерим млад и мускулест любовник.

— Страхотна идея — обади се Атина силно впечатлена.

— Бей Линг би могла да бъде внучка на чичо Клем — изсумтя презрително Диана, без да я е грижа, че тя би постъпила по същия начин, стига да й се удаде случай. — Няма начин да й харесва сексът с него. Как би могло?

— Как е възможно изобщо? — измърмори Венера.

Диана се разгорещи.

— Ще й намерим любовник и ще се погрижим това да стигне до пресата. Ако е достатъчно хитра и не се хване, ще намерим други начини. Можем да запишем на касета как изказва отвращението си от чичо Клем, как го нарича „женчо“ или нещо подобно.

— И двете неща ми харесват. Но трябва да има и още. — Сега бе ред на Атина. — Останах с впечатлението, че съвсем не е глупава. Заложила е много в тази игра и мисля, че го знае. Ще бъде нащрек. Искам да поровя в миналото й, да видя дали вече няма нещо, което бихме могли да използваме срещу нея.

Венера се замисли.

— Съгласна съм. Но тя няма да се хване, нито пък чичо Клем, ако и двамата мислят, че сме отчаяни. Това ще ги стресне. Каквито и приятелски жестове да правим, тя ще прозре подтекста. А чичо Клем може да се отврати. Аз съм актриса, знам доста за убедителното представяне. Ако си уверен в себе си, хората те обичат; ако си несигурен… — Тя сви рамене. И посегна към чашата с вино. Днес тя самата бе демонстрирала неувереност.

Известно време всички ровеха в чиниите си, опитваха мънички хапки от вкусната пита.

— Венера е права — обади се Атина. — Тъй като всички сме с крайно ограничени финанси, не знам как ще се справим. Но плановете ни зависят от това чичо Клем да ни има доверие. А за да се получи това, всички ние трябва да изглеждаме абсолютно самоуверени. Сякаш все още сме богати.

— Хрумна ми нещо — каза Юнона. — По повод твърдението на Венера. Напълно съм съгласна, че никой не харесва отчаяните жени. За да осъществим намеренията си, Бей Линг и чичо Клем трябва да си мислят, че цялото това нещо е без значение за нас. А за да ги убедим в това, трябва да бъдем онези богати, ангажирани жени, каквито винаги сме били.

— Само че без пари? — попита Атина с усмивка.

— Не. Точно това е гениалното в плана ми — отвърна Юнона. — С пари. Не са ни останали много, вярно е. Но всички ние имаме някакви суми, макар и малко. Трябва само да ги съберем на едно място. Да наемем фантастична къща в центъра. Да носим само най-хубавите си дрехи. Да използваме онова, което все още имаме. Ще задържим домашните помощници и ще живеем нашироко. Ще се представяме за страшно богати.

— Сега вече ми харесва какво казваш — одобрително кимна Диана. — Но чичо Клем знае всичко за живота ни, Юнона. Знае, че нямаме други източници на приходи, освен него…

Юнона помръкна. Бе толкова сигурна, че в богатството се крие разковничето. Нали винаги бе така?

— Не, Юнона, ти си права. Можем да се преструваме — предложи Атина. — Ще се престорим, че имаме кариери. Няма значение дали са истински, нали така? Стига да изглежда така, сякаш нямаме нужда от парите на чичо Клем. Трябва ни само някаква фасада. Освен това на него страшно ще му хареса идеята, че живеем заедно. Винаги се опитва да ни подтикне към това.

— Само след седмица вече сме готови да си издерем очите — с равен глас изтъкна Венера. — Всяка година е така.

— Мога да направя жертва за благородна кауза — отвърна Юнона. — В името на това да си върнем предишния живот.

— И аз — кимна Диана. — Трябва ми повече пространство, Венера, повече от това, което имам, когато двете сме натъпкани в едно жилище.

— Ще ни струва скъпо — предупреди ги Атина. — Ако планът ни се провали, независимо какво имате сега — след това ще имате едва наполовина толкова.

Това ги разколеба за миг. Но Юнона заговори първа:

— Няма значение. Ще го направя. В най-лошия случай ще се озовем в къща с една спалня в Кенсингтън. Мога да го понеса, ако се наложи. Това, което не мога да понеса, е да оставя животът ми да се изплъзне между пръстите ми и да не направя нищо, за да го задържа. — Усмихна се решително. — И съм напълно уверена, че само ако съумеем да поддържаме стила си още известно време, ще успеем.

— Аз съм „за“. — Венера бе силно развълнувана. Искаше го отчаяно, още една година на гребена на вълната, една година забавления, без да следи непрекъснато банковата си сметка и да се притеснява заради Лили Бруин и Ханс Тирш или когото и да било. За останалото щеше да му мисли после. Вярно, че това бе краткосрочно мислене, но просто не я беше грижа; всичко друго бе за предпочитане пред сегашното й положение — нямаше агент, нямаше роля, нямаше гадже, нямаше апартамент. Според Венера думите на братовчедка й Юнона бяха направо пророчески.

Не можеше да живее затворена натясно в апартамента на Диана. Дори не искаше да си го помисли.

Представи си изкусителната алтернатива. Една година с момичетата — и внезапно, след тази вечер, това й се струваше доста забавно, а не като наказанието, каквото винаги бе прекарването им заедно на Сейшелските острови. Освен това щяха да живеят в голяма и изискана градска къща, с прислуга, бижута, личен шофьор…

О, да, по дяволите.

Погледна към по-голямата си сестра. Диана сигурно имаше и резервен план естествено: да използва възможността да се сдобие с подходящ богат съпруг. Някой с дебел портфейл. Колкото и суетна да бе Юнона, не бе направила най-мъдрия избор. Диана нямаше да повтори грешката й, помисли си Венера и реши, че и тя ще си потърси съпруг. Само че нейният щеше да е още по-богат и по-хубав. И без никакви предбрачни договори…

Но този миг още не бе дошъл. А и вътрешно нещо я спираше да бърза.

— Да го направим — каза тя на глас. — Останали са ми малко пари. Имам и една картина на Кунинг, която мога да продам.

— Аз мога да се отърва от апартамента — предложи Диана.

— Ще продам къщата на улица „Уолтън“. — Атина говореше с голяма неохота. Харесваше къщата си в Оксфорд страшно много. Но не колкото обичаше имението „Бозуел“. — Разни брокери на имоти ме тормозят през ден с оферти.