— Знам. Всички искаме. Тя е една златотърсачка. — В нашата мина. Гласът на Атина бе ясен и уверен. — Ще измислим нещо. Само се дръж, става ли? След малко пристигам.

Юнона затвори очи и попи ъгълчетата с дантелена кърпичка. Изчака, докато се съвземе напълно, после повика Мария със спокоен тон:

— Мария!

— Да, госпожо Дарлинг?

— Кажи на готвачката, че очаквам трима гости за лек обяд. Помоли я да приготви супа, пита с лук и домати и шоколадов мус за десерт. И да ми приготви бутилка „Сансер“.

— Разбира се, госпожо.

— Ще обядваме в трапезарията — надменно отсече Юнона. Никакви икономии. Поне днес искаше да живее както обикновено. Абсолютно нормално.



Сестрите пристигнаха почти едновременно. И двете бяха с доста помръкнали лица. Юнона позвъни да им донесат коктейли; въпреки високото съдържание на калории, поръча три чаши горещо мляко със сметана и ром. Готвачката добави точното количество захар и в момента напитката й се струваше много подходяща.

— Чакаме Атина. Ще дойде след около час.

— Чудесно. — Диана кимна и с благодарност прие коктейла. Обикновено не пиеше преди обяд, но днес й се стори уместно. — Атина е много умна. Нека сподели какво мисли.

Венера само гледаше мрачно. Взе своята чаша и отпи мълчаливо.

— Ти нямаше ли да ходиш на прослушване за някаква роля днес? — вяло попита Юнона.

Диана погледна сестра си и изпита жал. За бога, кога някои хора щяха да осъзнаят ограниченията си? Венера бе хубава, но вярата й, че е нещо средно между Хелън Мирън и Анджелина Джоли, бе абсолютно безпочвена.

— Ходих. Не получих ролята. — Венера прехапа устни. Ясно бе, че иска да каже още нещо, затова другите две просто изчакаха.

— Дори не е искал да ме пробва за ролята на Мод — изтърси тя накрая. — Накара ме да чета репликите на кралица Матилда — лелята. Лелята на главната героиня. Онази малка тийнейджърка получи главната роля. А…

Диана едва забележимо поклати глава. Венера спря насред думата.

— Няма значение — отсече тя. — Важното е, че трябва да си върна парите. Уволних агента си. Напуснах апартамента си. Ди се грижи за мен. Всичко е ужасно.

— Благодаря — иронично се обади Диана.

— Знаеш какво имам предвид. — Венера с наслада отпи голяма глътка от топлия ром. — Ами ти? Как потръгна твоят ден?

— Изгубих си времето да гледам някакъв тъп хотел с Карл Родън. — Диана се намръщи. — Излиза, че си има приятелка. Искаше да ме наеме като консултант, за бога. Как ли пък не. — Протегна дългите си крака. — Нямам никакво намерение да прекарам живота си в работа. Много моля. — Ядно сви рамене. — Чичо Клем е виновен. Накара ни да повярваме, че парите са наши завинаги, а после си ги взе. Човек не може да живее така. Не е честно.

— И за да довърша картинката — неохотно подхвана Юнона, — двамата с Джак се развеждаме.

Братовчедките й я зяпнаха; Юнона изпита странно удоволствие от това, че бе в най-лошо положение.

— Но защо? — попита Диана.

— Заради парите — гневно отвърна Юнона. — Ти как мислиш? Аз нямам никакви, а той не може да изкарва такива. — Уви около пръста си дългия наниз малки перлички. — Искаше да се преместя в Шотландия и да финансирам с останалите ми пари новия му ресторант.

— О, мили боже — шокирано възкликна Венера.

— Не мога да мисля за това. Не и сега. Всяка жена има право на съпруг, който ще се грижи за нея.

— Разбира се, че е така — съгласи се Диана.

— Джак е егоист. И голям инат. Това е. — Отново си представи как той я покоряваше в леглото, преодоляваше съпротивата й, лишаваше я от самоконтрола й, но Юнона изтласка тази мисъл дълбоко в съзнанието си. — Каза, че се чувствал застрашен, когато имах пари. Бил доволен, че всичко е свършило.

— Пфу — изсумтя Венера. — И сигурно е доволен, че всички трябва да затягаме коланите.

— Ще се наложи да върна бижутата си — изхлипа Юнона. — И да уволня някои от домашните си помощници…

Говореха си и бавно отпиваха от топлите коктейли с ром, оплаквайки тежката си участ, докато не чуха силно почукване по вратата и не се появи Атина, без никой да съобщи за идването й.

Тя влезе в салона, мокра до кости, и се зае да сваля палтото си. Юнона отбеляза, че малката й сестра изглежда невероятно красива със зачервени от студа бузи и дълга мокра коса. Защо и тя не притежаваше тази искра, този пламък? Загърна рамене в суперелегантната си жилетка „Шанел“, за да си вдъхне увереност. Тя, Юнона Чеймбърс, бе желана партия…

Надяваше се, че е така.

Не й харесваше онова, което чуваше от братовчедките си. За всички тези млади момичета наоколо. За заплахите, за непрестанното съревноваване — нали именно това бе и причината да се омъжи за Джак все пак. Да бъде семейна жена, да се радва на почитта на обществото…

Но без пари нямаше да получи уважение.

Юнона се сепна в мислите си. Разсеяно се усмихна на сестра си.

— Здравей, скъпа.

— Има ли нещо за обяд? — попита Атина и прекъсна унеса им. Протегна се и разтърси рамене, също като някоя рошава хрътка, при което наоколо се разлетяха блестящи капчици. — Умирам от глад. И от студ.

— Обядът трябва вече да е готов.

— Горещ ром ли пиете? И аз искам.

— След като ще хапваме, не е ли по-добре да минем на вино? — попита Юнона с лек укор в гласа.

— Зарежи това — твърдо отсече Атина. — Измръзнала съм, гладна и нещастна. Щом искаш вино, дай ми твоя ром.

Юнона й подаде питието си. Атина го изгълта наведнъж. Потрепери цяла и останалите забелязаха ефекта от разстлалата се по цялото й тяло топлина от питието и алкохола в него.

— Хайде да ядем — обади се Атина. Погледна останалите три. — Трябва да решим въпроса. Веднага.



Юнона се погрижи домашните помощници да ги оставят насаме по време на обяда. Започнаха със супата, докато апетитно ухаещата пита с лук бавно се охлаждаше на страничния бюфет, а в камината, зад решетката от ковано желязо във викториански стил пращеше огън. Юнона бе поръчала да отворят три бутилки „Сансер“ и да не ги безпокоят. Тя осведоми сестра си за последните събития.

— Опасявам се, че всички имаме лоши новини, Атина. Джак се изнесе, развеждаме се. Къщата е ипотекирана, така че вероятно ще се наложи да я продам. — Много смело изречени думи, под които се криеше огромна болка. — На Венера й отказаха последната роля, за която се яви на прослушване, и тя уволни агента си. А Диана ни сподели, че парите й са почти изчерпани.

— И аз имам лоши новини. Научих, че родителите ни не са собственици на имението „Бозуел“ — отговори й Атина.

Юнона зяпна.

— Какво? О, не, Тини, наистина ли?

Знаеше колко много значи тази къща за сестра й. Там бяха израснали, бедни, но щастливи, и всяка Коледа прекарваха с мама и татко пред камината. Юнона много обичаше родителите си, но винаги се бе чувствала като кукувиче в чуждо гнездо — не бе толкова умна като останалите и това понякога я караше да се чувства неловко и глупаво.

С Атина не бе така. Голямата й сестра я командваше, но я обичаше, а родителите й я обожаваха и тя се чувстваше много щастлива. Преди да се появи Клем и да я пратят в пансион. И затова мястото на онова детинско блаженство бе свято за нея.

Загубата на имението щеше да я съсипе. Юнона постави длан върху ръката на сестра си, която я стисна с насълзени очи.

— Мама и татко са го продали преди години. Получават малка сума месечно за издръжка. Нямат никакви пари и имението ще бъде застроено. Няма да го понеса, ако това се случи. — Атина се пресегна за охладеното вино. — И като стана дума за пари, и аз нямам много.

Имението „Бозуел“. Открай време Атина мечтаеше за имението „Бозуел“. Знаеше, че малката й сестра няма да се успокои, докато не го откупи.

Четирите жени се спогледаха.

На бюфета до стената имаше брой на списание „Слава“ с братовчедките Чеймбърс на корицата. Венера го посочи.

— Струва ми се много отдавна.

Юнона поклати глава.

— Но не беше отдавна. И не може да бъде. Сега е краят на януари — остават ни по-малко от единайсет месеца да спрем това. И ще трябва всички да се обединим, за да го постигнем. Готови ли сте да се предадете?

— В никакъв случай — ядоса се Диана. — Юнона, ти си абсолютно права. Когато се върнахме у дома, ние просто си заровихме главите в пясъка. Само затегнахме колани. Така няма да разрешим проблема. Трябва да се обединим и да се борим. — Обърна се към Атина. — Ти си геният в семейството, имаш ли някакви идеи?

Атина се засмя.

— Тук става дума за хитрост и коварство, Ди. Не е точно в моята сфера.

— Но наистина трябва да обединим усилията си — обади се и Венера. — Аз имам по-малко от всички вас, а и едва ли мога да си намеря някаква временна работа. Знам, че мога да се преструвам, че ви харесвам, загубенячки такива. — Тя се ухили. — Все пак съм актриса.

Всички се усмихнаха една на друга. И се случи нещо много странно — колкото и отчайващо да бе положението, всяко от момичетата усети някакво въодушевление, поне за миг.

Нуждаеха се една от друга. Така, както никога досега. И бе хубаво, че са заедно в бедата. Юнона развали магията на мига.

— И така. Бей Линг. Трябва да я спрем. — Наля вино в чашите. Щяха да пийнат повече от нормалното на обяд, но реши, че така е най-добре. Именно сега трябваше да се отпуснат и да мислят нестандартно. — Трябва да осуетим сватбата.

— И да спрем секса — заяви Венера и погледна предизвикателно Юнона, очаквайки да я нахокат. — Ами, все трябва да има някаква причина да иска да се ожени за нея. Не бива да допуснем тя да забременее; хлапето ще получи всичко.

— Чичо Клем не бива да заподозре нищо — каза Диана.

— А после трябва да се опитаме да преструктурираме попечителския фонд — добави и Атина. — Да получим някакви пари еднократно, големи суми.

— Всяко нещо по реда си — отвърна Диана. — Няма смисъл да планираме бъдещите си финансови постъпления, преди да сме се отървали от Бей Линг. — Наведе се напред към масата. Щом ставаше дума за брак по сметка, тя бе уверена, че има представа какво си мисли Бей Линг. — Мога ли да ви изложа накратко как аз виждам нещата? Ако разбираме същността на ситуацията, ще можем да планираме как да я победим.