Ханс Тирш излъчваше абсолютна самоувереност. Знаеше, че би трябвало да ненавижда това, да мрази факта, че той се възползва от властта и богатството си, за да я привлече. Но това я възбуждаше. Без капка съмнение. А фактът, че той имаше власт над нея, особено това, бе още по-секси…

Ангажираше вниманието си с разни неща, разглеждаше множеството древни нефритени статуи или елегантни модерни скулптури, разположени из къщата. Питаше се как ли изглежда спалнята му. Дали има огледала.

И нито веднъж не погледна — не можеше да го направи — към Ханс. Нека той да подхване темата. Нямаше намерение да го съблазнява. Макар кожата й да пареше от възбуда, а кръвта във вените й да кипеше от желание.

Тя гледаше през големите френски прозорци проектираната от дизайнера градина, която изглеждаше божествено тиха и мирна. Облицованият с камъни водопад на отсрещната стена, издържан в традициите на дзен изкуството, бе изкован от масивен бронз и обсипан с кристали и отразяващи светлината сребърни дискове, които искряха, докато хладните води се спускаха над тях. Тя се опита да се съсредоточи, но успокояващите звуци не й подействаха. Вместо това Венера наблюдаваше в стъклото отраженията на тръгващите си гости; младата актриса бе сред последните. Тъй като се намираше в градината, далеч от всички погледи, никой не гледаше към Венера, никой не забеляза, че още е там; точно както искаше тя.

Най-накрая вратата се отвори и затвори за последен път и тя остана сама с него в къщата.

Сякаш случайно, тя въздъхна шумно и се извърна от вратата.

— Божичко, мисля, че градината ти ме е хипнотизирала — небрежно подхвърли тя. — Изгубих представа за времето. Наистина се извинявам, Ханс, трябва да тръгвам. Злоупотребих с любезното ти гостоприемство…

Той се засмя. Венера вдигна очи и го видя да се приближава към нея, а очите му бяха потъмнели от желание. Излъчваше хищническа решителност.

— Никой от двама ни не е глупак — каза той.

Тя се почувства като плячка в лапите на звяр. Не можеше да помръдне от мястото си. От ужас, от желание. Като закована, не можеше да откъсне очи от неговите. Ханс Тирш се приближи до нея. Устните й се разтвориха почти неволно. Сърцето й заби бясно.

Той посегна, сякаш воден от любопитство, и погали с длан корема й.

Венера остана без дъх. Не можеше да се въздържи. Ханс тържествуващо обхвана тялото й със силните си и мускулести ръце, наслаждавайки се на нейната мекота и нежност, и вдигна кремавата коприна нагоре, над бикините й, над талията й…

— Горе — с натежал от възбудата прегракнал глас изрече Венера.

Той поклати глава и се усмихна триумфиращо.

— Няма време.

Сграбчи я за раменете и я повали на пода.



Когато се събуди в спалнята, електронният часовник показваше три и четиридесет сутринта. Венера седна в леглото, а памучните чаршафи се свлякоха около талията й. Основната спалня в къщата бе просторна и пищно обзаведена, стените бяха облицовани с кафяво зебло, имаше огромна прилежаща баня с вана от чиста мед и масивно огледало с рамка от гравирано злато, както и душ-кабина с каменни плочи на пода. Леглото — не можеше да определи кой е дизайнерът — имаше табла от шоколадовокафява кожа и бе изключително удобно. След като свършиха да правят секс, тя бе заспала почти мигновено, сгушена в извивката на лакътя му.

Снежнобелите чаршафи бяха омачкани и потни. Изчерви се в мрака, съзнавайки, че това е нейната пот. Ханс бе докарал тялото й до върха с вещина, смущаваща вещина. Венера се бе извивала и огъвала в ръцете му. Той изглеждаше ненаситен… Беше правил секс с нея четири пъти, спираше само за малко, а после отново я придърпваше към себе си и започваше отначало. Ако това се дължеше на някакви хапчета, Венера не бе забелязала.

Без никакви любовни излияния. Само изгаряща страст и от двете страни. Силата на желанието му леко я бе стреснала. Но Венера искаше да запази достойнството си. Нямаше да се остави Ханс да се събуди и да я завари там, жадуваща за ласките му, с размазан от вечерта грим.

Внимателно се изправи и безшумно изтича през стаята, като засъбира бельото и роклята си. Излезе и побърза да слезе на долния етаж, където наплиска лицето си с вода от кухненската мивка, среса набързо косата си и грабна един от огромните шлифери „Бърбъри“ на Ханс. Нямаше начин някой да види Венера Чеймбърс в смачкана вечерна рокля.

Измъкна лъскавия си телефон от вечерната си чантичка и прокара по екрана му пръсти с изряден маникюр. Да, ето я… предпочитаната от нея агенция за лимузини под наем за спешни случаи.

— Искам кола да ме вземе от „Алма Теръс“ — прошепна тя.

— Ще бъдем там след десет минути, госпожице Чеймбърс.

— Нека да са пет — просъска тя. — И всички спят, затова накарайте шофьора да угаси фаровете и да изключи двигателя.

Изминаха пет напрегнати минути, през които поглеждаше нагоре и напрягаше слух да долови признаци на движение. Но Ханс Тирш, изтощен, спеше непробудно. Съвсем скоро един черен „Ягуар“ се появи на тясната улица с много тихо ръмжене на мотора. Венера се измъкна от къщата и тихичко затвори вратата зад гърба си. Тайнственост, мислеше си тя развълнувана. Щеше да се обгърне в тайнственост. Да го накара да иска още. Нима това не бе тайната на големите актриси?

Когато се върна в апартамента, Диана вече спеше. Венера се промъкна в банята и се подложи на процедурата по спешно почистване на лицето. Никога не бе прекалено изморена, за да използва зеления почистващ тоник на „Ив Лом“, любимата си муселинова кърпа с гореща вода, а след това и да нанесе малко от нощния крем на „Исима“. Мотото на Венера бе винаги да се придържа към класиката. Нагласи будилника си за след четири часа. Щеше да й е нужно малко време да се гримира и да оправи косата си, за да се представи пред изумения Ханс с вид на свежа маргаритка, окъпана от утринна роса. Дългата й руса коса щеше да се стеле по раменете й като на кралица…

Покатери се гола в леглото. Цялото напрежение се бе изпарило и докато се унасяше в сън доволна, в съзнанието й изплува образът на Ханс и изключително мускулестите му гърди с тъмни къдрави косъмчета.



Диана слезе в кухнята и завари Венера седнала на масата за закуска. Раздразнението от предната вечер отново я обзе с пълна сила; сестра й си седеше на стола и изглеждаше така, сякаш е готова да се яви на фотосесия. С гладка и перфектно изсушена коса и напълно гримирана, Венера бе загърната с огромен пухкав бял халат и внимателно режеше парченца от белтъчния си омлет с каперси. Встрани бе сложена и порцеланова чашка с лимонов чай.

— Какво стана с теб? Аз си легнах в полунощ — измърмори кисело Диана. Очите й още бяха зачервени. Отчаяно копнееше за една цигара.

— Май искаше да попиташ с кого съм била — поправи я Венера. — Лека забежка с Ханс Тирш. Нищо сериозно.

Диана изпита нов пристъп на ревност. Докато тя самата не бе решила да потърси друг мъж, Ханс Тирш бе готов да пълзи на колене пред нея. Грешен избор. А сега Венера го бе докопала.

— Била си на прослушване? — заяде се тя.

— Няма нужда да правя това, за да получа ролята. Ханс разпознава истинския талант, когато го срещне.

— Очевидно — измърмори под нос Диана. — Направи ли кафе? — попита тя по-високо.

— Кафе ли? О, не. — Венера потръпна. — Не мога да разбера защо още пиеш тази помия. Не бих си позволила да пия нещо, което ще остави петна по порцелановите ми фасети.

— Трябва да се събудя. А и цялото това изкуствено избелване… Мисля, че е прекалено. Не е в моя стил.

Венера сви рамене.

— Какви са плановете ти за днес?

— Трябва да взема душ и да ида на среща с Карл Родън. За новия му хотел. Иска моя съвет. Ужасно досадна история, но все пак. А ти?

— Отивам да подпиша договора за „Мод“ — тържествуващо обяви Венера. — После може да се отбия до пиара ми. Ще трябва да помислим как да се справим с интереса на медиите.

Все едно, мрачно размишляваше Диана, докато пълнеше голяма чаша с обезмаслено мляко и нес кафе. Карл беше задънена улица, но пък може и да познаваше някои важни хора. Определено познаваше такива. Трябваше да се заеме сериозно с търсенето на подходящ съпруг. При мисълта за момичетата от партито на Ханс, дори и за собствената й сестра, направо потреперваше. Диана отхвърли идеята да хапне купичка с вкусни овесени ядки и вместо това предпочете тънка филийка диетичен хляб с диетичен маргарин и пикантен пастет. Налагаше се да прави жертви, за да поддържа фигурата си…



След два часа Диана слезе от таксито, убедена, че изглежда добре. Много добре. Беше си облякла най-хубавия костюм, с който можеше да прилича на делова жена — прелестно зелено сако „Прада“, майсторски скроено така, че да подчертае тънката й талия, идеално съчетано с тясна права пола в почти същия цвят на „Джоузеф“, която обгръщаше плътно дупето й и леко се стесняваше надолу към коленете. Освен това носеше затворени обувки на нисък ток на „Маноло“ от кафява змийска кожа, чорапи на „Диор“, бежова ленена риза с къс ръкав на „Шанел“ и елегантна чанта от светлокафяв лак на „Кейт Спейд“. На лявата си китка бе сложила златен часовник „Картие“, а на шията й дискретно проблясваха перли на „Микомото“.

Карл Родън я чакаше. Тя го огледа критично на дневна светлина. Ммм. Определено бе богат. Личеше си по отлично скроения костюм, направените очевидно по поръчка обувки, големия „Ролекс“. Още по-явна демонстрация на богатство бе паркираният пред обекта зелен „Астон Мартин“, който блестеше под утринното слънце.

Жалко за бившите съпруги, разсеяно си помисли Диана. Много жалко.

Запъти се към него широко усмихната. Нямаше смисъл да гори мостовете след себе си…

Родън се приближи и й стисна ръка. Махна към строителната площадка зад гърба си.

— Е, какво мислиш? Ще има подземен паркинг, обслужван от хотела. Искам да запазя чисти зелените площи. Отпред ще има морави с фонтани. Специално проектирана градина отзад. Терасата на покрива също ще бъде с много зеленина, а освен това ще има и панорамен ресторант с изцяло стъклени стени.