Всеки от тях бе достатъчно богат, за да й осигури начина на живот, с който бе свикнала. Диана изпъна гръб. Истинската битка започваше.

Малката Клеър Даунс я гледаше ядосано.

— Затова ли никога не си се омъжвала? — отвърна й тя сопнато. — Не си искала да останеш у дома и да гледаш деца, така ли?

Никога не се е омъжвала? Диана бе едва на трийсет и шест. Но забележката я засегна.

— Много бих искала да се омъжа и да имам деца. С подходящия мъж — каза тя. — Но той ще трябва да ми подхожда идеално.

Клеър бодна от салатата, пъхна я между розовите си устни и отправи лукава усмивчица към Диана.

— Аз не бих чакала дълго, ако бях на твое място — дяволито подхвърли тя.

— Едва съм прехвърлила трийсетте, така че имам малко време. — Диана се усмихна, стараейки се да се успокои. — Знаеш ли, мисля, че мъжете никак не обичат, когато видимо отчаяно се мъчиш да ги обвържеш. Изглежда толкова евтин и изтъркан номер. Никой мъж не би искал жена, за която всички знаят, че си търси богат съпруг. — Тя помълча за миг. — Кажи ми, откога се виждате с Оли?

Карл за малко да се задави с виното си. Клеър Даунс се изчерви до уши.

— Госпожице Чеймбърс — обади се Карл, като едва се въздържаше да се разсмее. Реши да се намеси, преди Клеър да отвърне с още по-остра реплика. — С какво се занимавате?

— С различни неща — неопределено отвърна Диана. Усмихна му се обезоръжаващо. — Имам късмета да съм финансово обезпечена. Затова ми се струва срамота да прекарвам времето си зад някое бюро.

— Може и да ви хареса, ако опитате — предложи Родън. — Трудът облагородява.

— И по какъв начин? — Диана се чудеше как по-скоро да се обърне към Мик Торънс, който седеше насреща. Изобщо не се интересуваше от лекция за стандартно работно време от девет до пет.

— Това е предизвикателство. Като разплитането на загадка или участие в състезание. Повишава адреналина. — Родън топна залък от италианската питка в ароматния зехтин с подправки и го пъхна в уста. — Вземете например „Виктрикс“. Основах хотела през хиляда деветстотин и деветдесета година с всички пари, които имах, всичко, с което родителите ми разполагаха, както и с пари на приятели от колежа. Първият беше в Гринуич Вилидж. Бутиков хотел с пет стаи, защото само това можех да си позволя.

— Пет стаи? — Диана се засмя.

— Пет, при това двете трудно можеха да се определят като единични. Но мястото бе отлично, а обзавеждането бе изключително луксозно. Небесносини чаршафи от естествена китайска коприна — започна той и очите му се замъглиха. — Пълно обслужване по стаите двайсет и четири часа в денонощието. Истински италиански сладолед. Разопаковане на дрехите, сгъване и гладене. Личен иконом за всеки гост. С изключително високи цени от самото начало. — Тъмните му очи засияха. — Само след месец вече разполагах с инвестиционен капитал. След около година отворихме двайсететажния хотел „Виктрикс“ на Шесто авеню. Трябва да ти кажа нещо, скъпа. Това бе най-вълнуващата година в целия ми живот.

И други от гостите бяха престанали да разговарят и го слушаха. Родън притежаваше харизма, забеляза Диана. Грубоват и корав по нюйоркски, но определено излъчваше магнетизъм.

— Определено звучи вълнуващо — съгласи се тя любезно.

— Как би могла една жена да се съревновава с това?

— Развеждал съм се два пъти — отвърна Родън. — Това отговаря ли на въпроса ти?

Два пъти. Тя направи бърза и безскрупулна преценка. Това означава, че е от мъжете, които не са против брака, но също така, че ще настоява за предбрачен договор. Вярно, че е много богат, но едва ли е идеалният кандидат…

— Отбий се да видиш обекта — предложи Карл, докато тя тъкмо се канеше да се обърне към Мик Торънс. — Познаваш всички известни хора в този град. Искам хотелът да се превърне в новия бар „Мет“. Или „Бужис“. Също толкова популярен, но с високата класа на „Риц“. Можеш да ми помогнеш. — Той се подсмихна. — Ако слуховете са верни, ще ми спестиш куп пари за консултантски услуги. С радост ще ти платя за услугата.

— С удоволствие ще го направя и безплатно — отвърна Диана, мъчейки се да отклони от темата. Прекалено късно — Мик вече бе потънал в разговор със закръглената червенокоса от лявата му страна.

— Значи още тази вечер.

— Може би утре. — Диана отвори чантичката си и му подаде малка визитка.

— Градско момиче — прочете Родън и се усмихна широко. — Много забавно.

Диана сви рамене, не особено доволна. Клеър Даунс се бе съвзела и сега гледаше с обожание Оли Фостър, притиснала стройното си бедро към крака му. А останалите богаташи разговаряха с красавици, поканени от Ханс Тирш.

Диана не си търсеше работа. Тази вечер се очертаваше като малък провал.

В другия край на масата Венера седеше до Ханс. Изглеждаше запленена от него и се бе наклонила напред така, че да демонстрира пищното си деколте. Раздразнението на Диана нарасна. Бе пренебрегнала Ханс в търсене на по-едра плячка, но май по-добре да си бе останала при него. Сега той бе на разположение на Венера по време на цялата вечеря. Не си струваше да прави нов опит да се докопа до филмовия магнат. И бездруго той бе само независим продуцент, каза си Диана.

Е, какво пък? Това бе само една вечер. Можеше да се престори, че е доволна от интереса на Карл. И бе научила нещо важно. Трябваше да се ходи на такива партита с предварителен план; да си набележи един мъж и да има резервен вариант, в случай че той се окаже зает. Отпи мъничка глътка от шампанското си „Кристал“ и взе твърдото решение да поеме контрол над ситуацията. Още от утре. Диана Чеймбърс щеше да сътвори собствена версия на Балния сезон през двадесет и първи век и също като своите предшественички до края му тя непременно щеше да се омъжи.

— Какво ще кажеш за десет часа? — попита тя Карл с приятна и леко отегчена усмивка.

— Устройва ме. — Той изобщо не подозираше какви са плановете й.

Девета глава

Луната грееше ярко над Лондон. Късно през нощта гостите започнаха да се разотиват от дома на Ханс. Диана си тръгна първа; беше ядосана на Венера и изобщо нямаше намерение да я чака. На партито нямаше хора, с които си заслужаваше да общува. Нямаше важни персони, или поне не и такива, които да са свободни. Не искаше да гледа как разни тийнейджърки с ужасни обувки и евтини рокли успяват да привлекат вниманието на късогледите приятели на Ханс Тирш. Преструвайки се на отегчена, Диана просто излезе на улицата и отмъкна таксито, което чакаше Клеър Даунс. Да върви по дяволите Венера. Толкова по-зле за нея.

Диана наблюдаваше с любопитство, докато мъжете излизаха със своите съпруги за показ и напористи млади приятелки, увиснали на ръцете им. Колко самодоволни изглеждаха всички тези двойки. Особено съпругите. На тях никога нямаше да им се наложи да се притесняват за липсата на гравирани покани върху полицата над камината, никога нямаше да се тревожат дали ще прекарат лятото на някоя яхта в Капри или Сен Тропе. Нямаше да се безпокоят за чантите „Булгари“, за обувките „Л. К. Бенет“, за скъпоценните гривни „Картие“ и кожените гривни „Шанел“ — всички тези дребни детайли, които правеха живота идеален, бяха техни завинаги.

И тя искаше такъв живот. И щом чичо Клем се канеше да й го отнеме, имаше само един начин да си го върне. Тази вечер Диана бе проявила недалновидност. Тази грешка нямаше да се повтори.

Венера забеляза, че Диана си тръгна, без да се сбогува. Е, сестра й бе ядосана. Изпита леко угризение, но просто реши да й се реваншира на сутринта. В момента настроението на Диана просто не я интересуваше, защото самата тя бе прекалено развълнувана.

Когато гостите започнаха да се разотиват, тя се постара да не се набива на очи: често се отбиваше до банята, където се освежаваше с одеколона „Молтън Браун“ на Ханс; отпускаше се на старинния шезлонг и разтриваше глезените си; отиваше до прозорците, за да се наслади на малката осветена градина, майсторски проектирана от Руфъс Дракс с японска прецизност към използването на пространството.

Нощта бе свежа и хладна. Под копринената рокля тялото й бе топло и тръпнещо. Ханс я бе възбудил по време на вечерята. Макар да бе седяла до него, той едва я бе погледнал. През цялото време общуваше с другите гости — финансист, конгресмен, прохождаща киноактриса. Освен това говореше за другите си проекти, за самолетите си, за компаниите, които притежаваше, за именията в Австрия. Политикът го помоли за съвет по отношение на рисковите фондове. Финансистът искаше да го привлече за партньор в откупуването на някаква компания. Ханс се стараеше да окуражава младата актриса Мелиса, давайки й много практични съвети, докато — както забеляза с възторг Венера — напълно пренебрегваше влюбения поглед, с който тя го гледаше.

Разговорът се въртеше около пари, акции, земи и филмови звезди. Това говореше за власт. Венера разбираше, че той леко се надува, за да я впечатли. И успяваше.

Малко от останалите гости обсъждаха фестивала в Кан и се смееха на невъзможността да си намериш хотелска стая.

— И какво направи ти? Отседна в Ница? — попита конгресменът.

— Не ставай глупав. — Ханс разпери мускулестите си ръце. — Купих малка вила на хълма над „Кроазет“. Само едно цяло и две.

Нямаше нужда да пояснява, че става дума за милион.

Венера не можа да се въздържи и усети как леко се задъхва. Опита се да го прикрие с глътка шампанско, но очите му се спряха върху нейните, развеселени — само за миг, колкото да й даде да разбере, че долавя всяка нейна реакция. И докато се червеше, Ханс притисна бедро към нейното. Намести салфетката в скута си и пръстите му докоснаха дискретно, но и съвсем категорично крака й, погалвайки я точно над коляното…

Сякаш електрически ток премина през тялото й. Венера потрепери от удоволствие, едва сдържаната възбуда в стомаха й пламна мигновено в страстен изблик. Всичко в него й въздействаше, сякаш току-що бе взела малко кокаин и нещата изглеждаха по-ярки. Познаваше и по-богати мъже, но никой не пилееше така свободно парите си. А и много от мъжете в нейното обкръжение бяха актьори, които винаги бяха не особено мъжествени, или пък богати наследници, на които се натъкваше на партитата на Юнона. Малцина бяха продуцентите като Ханс. Той бе постигнал всичко сам и не се срамуваше от амбициите си. Беше властна натура, а гърленият му говор го правеше дори още по-мъжествен. Имаше нещо особено в немския език. Размърда се на стола си в опит да овладее дишането си, благодарна за специалните лепенки, които й помагаха да запази благоприличие, и че той не може в момента да положи длан върху корема й, за да усети пулсиращата страст.