— Актрисата ли? — попита брюнетката.

— Много те харесахме в „Госпожа Макобър“ — обади се другата. — Аз съм Лили Бруин.

— А аз съм Клеър Даунс.

Венера ги озари с най-благосклонната си усмивка. Почитателки! „Госпожа Макобър“ бе първият й филм, беше изиграла малка роля и бе получила възторжени отзиви от критиците. Това бе преди пет години, когато всичко й се струваше постижимо.

— Откъде познавате Ханс? — попита тя и отпи глътка от шампанското си.

— Излизам с негов приятел — каза Клеър. И посочи в дъното на стаята.

— Оли Фостър? — възкликна Венера.

— Да, той е много забавен. — Пъстрооката брюнетка вирна брадичка. Стомахът на Венера се сви на топка. Оли Фостър бе около четиридесет и осем годишен петролен магнат. Според последните слухове бе в процес на развод. Косата му бе напълно посивяла, а скъпият му костюм от „Савил Роу“ не можеше да прикрие шкембето му.

И този човек излизаше с тази… тази тийнейджърка? Венера по-скоро си представяше, че той е подходяща партия за някоя като нея. Не и за момиче като Клеър Даунс, която и да бе тя, по дяволите. Ужаси се при мисълта, че мъжете се заглеждат по толкова по-млади момичета. Тогава каква бе нейната възрастова категория? Някой старчок, прехвърлил шейсетте? Пфу.

— Сигурна съм.

— А аз дойдох да поговорим за един от филмите на Ханс — „Мод“. Актриса съм, той искаше да ме види преди прослушванията утре.

Венера се зачуди за коя от ролите. Може би за тази на Моли, саксонската девойка, любовница на Хенри Плантажене. Вероятно за нея.

— Колко хубаво. Може да се окаже голям шанс за теб.

— Ами ти? — любезно се поинтересува Лили. Сините й очи вече оглеждаха тълпата зад гърба на Венера. Тя не се засегна; никое уважаващо себе си момиче не би искало да остане в дамска компания на парти.

— Просто се забавлявам. Ханс ми е стар приятел — излъга Венера. Нямаше начин да сподели с тази малка кукла, че се е съгласила да се яви на кастинг. Беше прекалено унизително. Обгърната в кремава коприна и с диамантени бижута, демонстрираща лукс и висока класа, тя знаеше, че прилича на филмова звезда. И се налагаше да се държи, сякаш е такава, поне докато не стане наистина.

— Може би ще му кажеш някоя добра дума за мен — обади се Лили. В тона й се долавяха умолителни нотки.

— Разбира се. — Венера й намигна, макар да нямаше подобно намерение. Хлапачката трябваше сама да се спасява. — Сега моля да ме извините — ведро изчурулика тя и се оттегли, преди някое от момичетата да успее да се измъкне от групичката преди нея.

Идеално. Ето го и Хари Делакорт. Венера вече го бе срещала на няколко партита. Възпитаник на „Итън“, с голяма свиневъдна ферма в Девън, дългове от хазарт, както и навик да смърка кокаин. Определено не достатъчно влиятелен и значим, но пък беше мил и очарователен човек. Можеше да го използва, за да я представи на останалите гости. Голямото предимство на Хари се състоеше в това, че имаше връзки. Венера се запъти право към него.

— Хари — измърка тя. Постави крехката си длан върху ръката му; очите му светнаха, когато я погледна, и Венера го целуна леко по двете бузи, заслепявайки го с усмивка. — Как си? Толкова се радвам да те видя.

— Много добре — отвърна той. — Ти как си? Чух, че си отскочила до остров Махе с момичетата.

Венера изтръпна.

— Откъде чу?

— Имам си шпиони — заяви той. — Всичко наред ли е с чичо ти? Надявам се, че няма проблеми в рая?

— Не — категорично отсече Венера, твърдо решена мигновено да смени темата. — Никакви! Хари, ще ме запознаеш ли с приятелите си…

— Представям ти Акихито Томура. Работи за „Лазар“…

Венера лекичко се поклони и определено не хареса начина, по който Томура зяпаше гърдите й. Никак не бе изискано.

— А това е Карл Родън. Карл е собственик на хотелската верига „Виктрикс“.

Тя моментално се извърна към него — като слънчоглед, който надига главица. Хмм, помисли си Венера, този мъж е специален…

Веригата „Виктрикс“. Категорично най-добрите, най-реномираните хотели в целия свят. Имаше един във всеки голям град и всички бяха последен вик в луксозния дизайн — и цената им го доказваше. Венера винаги отсядаше там, поне когато можеше да си намери стая. И особено ако някой от богатите й приятели плащаше сметката.

Самият Карл бе около петдесетте, прецени тя, но в страхотна форма. Прошарена коса, стройно и мускулесто тяло, хищнически поглед и гъсти черни мигли. Чувствени и леко сурови устни. Венера сведе поглед, за да потърси венчална халка на ръката му, но не видя никакъв пръстен.

— Приятно ми е — каза той, докато я оглеждаше от глава до пети одобрително.

— И какво правите в града? Ще построите ли още един „Виктрикс“ в Лондон?

— Венера — измърка някакъв глас зад нея, — винаги говори за бизнес.

Венера стисна устни. Сестра й се бе появила.

— Аз съм Диана, сестрата на Венера — представи се тя.

— Карл Родън и Акихито Томура — сопна се разгневената Венера.

Карл взе ръката на Диана, вдигна я към устните си и я целуна. Венера настръхна. Да я вземат мътните! Диана най-нагло се бе натрапила на това парти, а сега заставаше на пътя й на всяка крачка. Може би все пак трябваше да иде при Марша. Животът заедно със сестра й щеше да се окаже кошмар… като Коледа при чичо Клем, но продължаваща месеци наред.

— Очарован съм — тихо произнесе той.

Венера познаваше този поглед. Само един миг стигаше, за да разбере кой по кого си пада. Карл я харесва, но много повече хареса Диана. Нямаше да се унижава, като се опита да се конкурира с нея.

Венера обходи с поглед залата. Младата Лили бе успяла да се докопа до Ханс. Езикът на тялото й говореше красноречиво за намеренията й, тя се смееше и флиртуваше. И той далеч не бе отегчен; силното тяло на австриеца се накланяше все по-близо към нея…

Това бе прекалено. Венера Чеймбърс нямаше да се остави да бъде изместена от някаква си тийнейджърка в рокля, купена от второразреден бутик. Тръгна самоуверено към Ханс и леко изпъчи гърди.

— Извинете, че ви прекъсвам — обади се тя, пренебрегвайки мигновеното намръщване на Лили, — но забравих да ти кажа, Ханс, че братовчедка ми Юнона организира малко парти в неделя за Поли Шефилд…

— За кого? — грубо попита Лили.

Венера й се усмихна мило.

— Херцогинята на Шефилд — поясни тя. Говореше се, че Ханс Тирш е сноб и колекционира най-доброто от всичко — от картини до аристократи. — Джемайма може да се отбие. Свободен ли си?

— За съжаление, не. Връщам се в Лос Анджелис. — Но пък намесата й свърши работа. Ханс се обърна към нея. — Ще поговорим повече утре — каза той на Лили.

— Разбира се — отвърна момичето, усмихна се ядосано и се отдалечи.

— Постъпи жестоко — каза Ханс.

— Нямам представа за какво говориш — нацупи се Венера.

Той се ухили.

— О, мисля, че имаш.

Тя се усмихна и заряза преструвките.

— Съжалявам. Подразних се, че тя те обсебва. А аз исках да поговорим за сценария.

Той дискретно плъзна ръка и леко прокара загрубелия си пръст по голия й гръб, галейки гръбнака й. Венера, за свое изумление, мигновено се разтопи от удоволствие. Имаше нещо завладяващо в абсолютната власт на този жест, в интимността му, което я възбуждаше. Мъжете обикновено бяха заслепени от красотата й и отчаяно я ухажваха със скъпи подаръци и букети цветя.

Не и този. Кожата й настръхна и тя усети прилив на желание.

— Никакъв бизнес на масата за вечеря — небрежно подхвърли той. Гледаше я в очите, погледът му бе сериозен. Намекваше, че усеща реакцията й. Ръката му слезе още по-надолу и палецът му погали горната част на дупето й.

Венера искаше да се овладее и затова се отдалечи. Той продължаваше да й се усмихва и това я караше да се чувства гола и уязвима. Господи, колко секси беше. Не беше нейният тип, определено. Тя се съгласяваше с лека досада да излезе с някой банкер или богат предприемач, мъже със стегнати тела и хубави костюми. Никой от тях не бе докоснал сърцето й. Идеалният образ на филмовата звезда Венера Чеймбърс бе голямата й любов и всичко бледнееше в сравнение с това бляскаво видение.

Но Ханс Тирш бе прям, груб, първичен. Самоуверен до степен на самонадеяност. Очите й пробягаха по мускулестите му гърди и силните бицепси, които се очертаваха под ризата му.

— Ще седиш до мен на вечерята — каза той.

— Не — Джейни Епстийн седи до теб. И Мелиса Майер.

Венера бе проверила разпределението на местата.

— Ще преместя Джейни другаде — отвърна с ниския си гърлен глас Ханс. — Сигурен съм, че ти си много по-добра компания.



Диана отново взе вилицата си и побутна няколко листенца в чинията си, залети с прекалено много зехтин, което си беше твърде много калории. Тя винаги внимаваше за фигурата си и бе се научила да се засища с удивително малки количества храна. Предпочиташе неподправени салати и пилешко на скара с лимонов сок, пипер и без кожа. Сега отпи голяма глътка от минералната си вода; трябваше редовно да хидратира стегната си кожа.

— Много красиво колие — обади се Клеър Даунс. Седеше точно срещу Диана и големите й очи изглеждаха още по-огромни на светлината на свещите. До нея бе Оли Фостър. Той непрекъснато слагаше ръка на коляното й. — От „Бътлър и Уилсън“ ли е?

— Не. — Развеселена, Диана леко наклони глава. — От „Жарар“. Изработено е през двайсетте години за семейството ми. Венера носи обеците от комплекта. — Оли Фостър се подсмихна и Диана го възнагради с намигване. — Но, благодаря, все пак.

Очите на Клеър блеснаха.

— Сигурно е хубаво да имаш фамилни бижута, които можеш да носиш. Особено ако си нямаш мъж, който да ти купува разни неща.

— О, не бих очаквала някой мъж да ме издържа — провлачено отвърна Диана. — Мъжете мразят да гледат на тях като на ходеща кредитна карта.

Думите попаднаха право в целта. Мъжете, седящи около нея, до един много богати хора, се усмихваха доволно. Диана набързо си припомни какъв е брачният им статус и колко струва всеки. Седеше до Джок Макферсън, нещастно жененият собственик на конеферма от дясната й страна, а отляво бе Карл Родън. Супер. Оли бе точно насреща, а Диана го смяташе за напълно необвързан. Ако не носиш пръстен, значи не си приключила сделката. И накрая, от другата страна на Клеър Даунс бе Мик Торънс, поземлен богаташ от Норфък — потомствен земевладелец с прекрасно имение от епохата на кралица Ан…