Диана винаги бе смятала, че някой ден ще се задоми, когато красотата вече е леко повехнала и когато поканите в последната минута за ски ваканция в Шамони и круиз по Нил изгубят очарованието си. Тогава щеше да се ожени за някой разведен банкер или петролен магнат, който вече има деца от предишната си съпруга и не иска други. Все пак никой не можеше да я обвини, че търси богат съпруг. Диана Чеймбърс бе модерна светска жена и имаше завидното самочувствие на знаменитост със собствени пари.

Но вече не бе така, за съжаление.

Тази мисъл я ужасяваше. Откакто се бяха върнали от гостуването при чичо Клем, Диана се будеше нощем, обляна в пот.

Въпреки смелите си думи Юнона не се бе свързала с никоя от тях относно решаването на проблема с Бей Линг. Може би идеите й се бяха изчерпали. Щеше да е изключително трудно да изкопчат суетния старец от лапите на алчна секстигрица.

Диана се тревожеше. Трябваше да плати сметките за отмененото си парти. Кога ли щеше да има възможност да организира ново? Приемите й струваха по трийсет хиляди всеки, че и отгоре. Просто бе невъзможно да се организират с по-малко пари. Всички щяха да разберат. Щяха да й се нахвърлят като акули.

Нещата се бяха променили драстично. Диана трябваше да си намери мъж. И то бързо. Съперничките й бяха по-млади и по-секси. Не понасяше тази мисъл и се безпокоеше, че богатите мъже ще надушат отчаянието й. От предишното си привилегировано положение тя винаги се бе присмивала на момичетата, тръгнали на лов за мъже с тлъсти банкови сметки.

Нямаше начин Венера да отиде сама на партито на Ханс Тирш. Сестрите Чеймбърс щяха да посещават всички подобни събития отсега до Коледа!

Диана искаше да се омъжи. Нямаше непосредствени впечатления върху брака, не и след като татко й егоистично й бе отнел този шанс. Чичо й Маркъс изглеждаше сравнително щастлив. Но за Диана бракът бе необходимо социално зло. Преди бе смятала, че има достатъчно време да се омъжи, да създаде семейство, да бъде майка на децата си, макар двете с Венера да бяха лишени от този лукс. Нямаше да се паникьосва. Парите все още бяха на нейно разположение, поне до Коледа. Стигаха за издръжката й. Все пак разполагаше с гардероб, претъпкан с дрехи висша мода. Просто трябваше да ги използва.

— Смятам, че трябва да забележат появата ни — замислено отбеляза тя. — Определено е време да извадим скъпоценностите.

Диамантите на фамилията Чеймбърс. Принадлежаха на Клемент, но бяха семейно наследство. Той ги притежаваше, преди някое от момичетата да се роди, и позволяваше на племенниците си да ги носят. Пазеха се в трезора на банката.

— Защо не? — Венера се усмихна.

— Разопакова ли багажа си? — попита я сестра й.

Тя кимна:

— Щом наистина настояваш да използвам онзи килер.

— Това е съвсем прилична двойна спалня — раздразнено каза Диана. — Можеш да идеш да живееш под наем някъде другаде, ако така предпочиташ, скъпа.

— Трябва да пестим — надменно отвърна Венера.

Тя изгледа начумерено сестра си. Когато станеше голяма филмова звезда, нямаше да забрави колко строга е била с нея Ди. Както и да е, двете носеха един и същи размер дрехи. Макар Диана да бе по-скромна в обличането от нея, все пак имаше някои неща, които си струваше да заеме от нея. Чанти на „Ерме“ и обувки на висок и тънък ток, някои от роклите на „Маккуин“ бяха страшно секси, както и някои класически модели на „Алая“… Венера просто щеше да й покаже как трябва да се носят, нищо повече.

— Да. — Тази тъжна мисъл уби желанието на Диана да спори. Мразеше да разсъждава над това. — Предполагам, че имаш право.

— Хайде да се приготвим за партито, скъпа — предложи сестра й. — Ти изтичай до банката за бижутата. Първа си запазвам колието.

— Къщата е моя, спалнята е моя — значи и колието е за мен — сопна се Диана. — Ти ще вземеш брошката и обеците.

Венера се нацупи. Но пък когато Диана излезеше от къщата, можеше да прерови гардероба й.

— Добре — въздъхна тя примирено.

Осма глава

„Алма Теръс“ бе закътана встрани, в дъното на улица „Алън“, като малък оазис точно до главната улица в Кенсингтън. Лесно можеше да се разпознае къщата на Ханс — номер четиридесети бе ярко осветен и колона двойки чакаха пред входната врата, а по улицата обикаляха джипове със затъмнени стъкла.

Венера остави Диана да слезе първа от таксито. Сестра й определено изглеждаше добре, помисли си тя с известно безпокойство. Беше с елегантна вталена рокля в сиво с блед сребрист кант, допълнена от гълъбовосиви обувки от лачена кожа с неизменните червени подметки. Изглеждаше много стилна, с излъчването на филмова звезда от ерата на нямото кино. На шията й проблясваше тънкото, но прелестно диамантено колие на фамилията Чеймбърс — деликатна плетеница от листа и клонки от осемнайсеткаратово злато и искрящи бели камъни.

Венера се надяваше тоалетът й да засенчи този на сестра й. Кремавата копринена рокля нежно галеше извивките на тялото й, изкусно дооформени от хирурга, а специална лента прикриваше зърната на гърдите й, което бе отлична идея, иначе щяха да са щръкнали в тази студена нощ. Беше избрала великолепно палто от лисица в наситен червеникав цвят, който подчертаваше дългите висящи обеци, които блестяха на ушите й. Закачила бе брошката във формата на ветрило от искрящи като лед диаманти точно в средата на деколтето си, така че погледите да бъдат привлечени към пищните й гърди. Носеше обувки с десетсантиметрови токчета, така че стегнатото й малко дупе да изпъква. Един хубав чифт обувки можеше оптически да свали поне килограм от теглото на жената, а Венера имаше само хубави обувки. Освен това носеше бельо на „Ла Перла“ — оскъдни секси бикини от бяла дантела. Истински лукс, който я караше да се чувства добре.

Подаде на сестра си ръка и двете заедно тръгнаха към вратата.

— Венера и Диана Чеймбърс.

Служителят от охраната прелисти списъка с гостите.

— Съжалявам. Нямам записана Диана Чеймбърс…

Диана почервеня.

— Райхарт, всичко е наред. — Ханс се бе появил на входа. Стоеше до вратата с чаша студено мартини с огромна маслина в ръка. Тъмните му очи, блеснали от удоволствие, обходиха момичетата. Венера забеляза как погледът му се плъзна по роклята й, която искреше на фона на златистата й кожа, а после се спря върху Диана — елегантна, в сребристосиво, с коса в цвят на карамел, оформена умело в стилна прическа.

Усети как стомахът й се присвива от ревност.

— Много мило да позволиш на сестра ми да ме придружи — любезно изрече тя и сластно вдигна рамене, за да падне от тях кожената наметка. Така остана с напълно изложена на показ гръд, в дълга и прилепна копринена рокля, безумно високи токчета и диаманти.

Това свърши работа. Ханс извърна глава, за да я огледа по-добре, и тя забеляза как зениците му леко се разшириха.

— Сигурен съм, че тя не обича да придружава никого — учтиво се обади той.

Диана се усмихна широко, мислено разгневена на Венера, която стоеше до вратата, облечена с вулгарната си рокля.

— Мисля, че познаваш моя приятел Джъд — обади се Диана и отново привлече вниманието на Ханс върху себе си.

— Джъд Лоу ли? — Тя кимна и продуцентът се усмихна топло.

— Както и семейство Епстийн… А може би и Барбара Шот. — Диана небрежно подхвърляше имената на някои от най-влиятелните финансисти в британското кино.

Ханс бе очарован.

— Разбира се. Всъщност бях поканил Барбара тук тази вечер, но тя имаше ангажимент в Монако.

— Жалко. — Диана му се усмихна очарователно. — Значи няма да познавам никого.

— Ще познаваш мен — отвърна той. — Заповядайте вътре, дами. Някой ще ви донесе питиета.



Венера гледаше ядосано Диана, докато един от сервитьорите й подаваше студено шампанско. Тук бе пълно с милиардери. Защо Диана бе решила да насочи атаката си към единствения мъж, когото Венера искаше да впечатли? Но пък тя си беше такава още от времето, когато деляха обща детска стая. Сестра й винаги искаше да има най-хубавите играчки. Все търсеше онова, което Венера харесваше. Червенокосата Барби. И онази миниатюрна електронна игра на ключодържателя…

Ханс разговаряше с Диана вече цели осем минути. Венера ги бе засякла, докато ги гледаше застанали един до друг пред изключително реалистичната на вид дизайнерска газова камина, която бе разположена на една от покритите с копринени тапети стени. Като цяло къщата бе великолепна — тапети с фигурални мотиви, сребърни свещници от времето на крал Джордж, елегантни мебели от периода на регентството, както и огромно маслено платно, изобразяващо планината Шварцвалд, което бе окачено над полицата на камината. Очевидно бе на някой от майсторите от старата школа.

Всичко бе изненадващо достолепно за едно от лошите момчета на Холивуд, пък макар и да бе европеец. Кой ли бе дизайнерът му, разсеяно се запита тя. Трябваше да вземе номера му.

Две по-млади жени бяха застанали в един от ъглите. Венера бодро се запъти към тях с пълното съзнание, че всяко движение ще накара греховно тънката й копринена рокля да подчертае извивките на тялото й. В никакъв случай нямаше да преследва Ханс Тирш. Вместо това щеше да постои при тези празноглави кукли, нека съпругите да се успокоят малко. Венера Чеймбърс никога не изпадаше в затруднено положение. Всъщност след около минутка разговор с други жени — което си бе отвличаща вниманието маневра — тя имаше намерение да намери най-богатия свободен мъж на цялото парти и да се лепне за него като захарен памук.

— Здравейте — любезно поздрави тя и протегна ръка с перфектен маникюр. Ноктите й бяха декорирани от Селин, която бе най-популярната стилистка в салона „Блис Спа“, и върху френския маникюр блестяха мънички кристалчета, искрящи също като диамантите, които висяха от ушите й. — Аз съм Венера Чеймбърс. Приятно ми е.

Момичетата бяха около двайсет и една годишни и явно бяха облекли най-красивите си тоалети. Определено бяха от по-долна категория — с обувки, евтини имитации на големите модни марки. Имаха отвратителни колиета: едната носеше гердан с морски мотиви, а другата — евтин цитрин. Косите им бяха подстригани късо, което винаги бе грешка: богатите мъже обичаха дълги коси, така имаше какво да сграбчат в леглото. Но пък имаха хубав, здрав блясък, замисли се Венера; едната бе с гарвановочерна коса като на Луиз Брукс, а другата — невероятно червеникавокафяво. Червенокосата имаше поразително сини очи и млечнобяла, много гладка кожа. Венера си я представи в реклама за пушена шотландска сьомга. Или шотландско уиски.