Той изстена приглушено, измъкна ръката й изпод наметалото си и я целуна жадно.

— Ще ми позволиш ли да те съблека?

— Разбира се — каза Мег и се обърна, за да може Доминик да развърже вървите на роклята й. — Това е твое право като мой съп…

— Не — прекъсна я рязко той. — Ти си друидка. Нямам никакви права над теб освен тези, които сама си готова да ми дадеш.

Болезнена тъга стисна гърлото й.

— Значи затова си толкова внимателен с мен. Заради друидското проклятие.

Пръстите на Доминик, които вече се бяха заели с вървите, застинаха неподвижно.

— И иначе бих бил толкова внимателен — каза той.

— Нима? Ах, да, разбира се. Ако не доставят удоволствие на съпругите си в брачното ложе, мъжете не получават наследници.

Доминик се поколеба за миг, после сви рамене.

— Аз не вярвам в това суеверие.

В продължение на няколко мига в стаята се чуваше само тихият, шепнещ звук на върви, измъквани от илиците.

— Значи мислиш, че една жена, която не изпитва наслада в леглото, може да зачене? — попита Мег.

— Знам, че може.

Тя се извърна и го погледна през рамо.

— Откъде знаеш? Да не би да си изнасилил някоя жена и тя да е забременяла?

— За такъв ли ме смяташ? — възкликна Доминик.

Мег въздъхна и отново се обърна напред.

— Не, милорд. Макар да си воин до мозъка на костите си, ти не изпитваш удоволствие от чуждата болка.

Отново се възцари мълчание, нарушавано единствено от едва доловимото шумолене на вървите. След известно време Доминик заговори с тих глас:

— Веднъж един от моите рицари срещнал младо сарацинско момиче. Била сама и била девствена. Беше я обладал толкова брутално, че я намерихме пребита и окървавена. Едва успяхме да я спасим. Сигурен съм, че не й е доставил никакво удоволствие, и въпреки това тя забременя от него.

— Божичко, каква несправедливост!

— Не по-голяма от това да си незаконородено копеле — каза Доминик. — Но и аз, и брат ми сме такива.

— Както и Дънкан от Максуел.

Ръцете му трепнаха.

— Изглежда имате слабост към копелетата, мадам? — попита рязко той.

Мег изсумтя.

— Кой, аз? Не. По-скоро бих казала, че те имат слабост към Блакторн!

Пръстите на Доминик отново спряха да се движат. Опитваше се да овладее гнева и отчаянието, които го обземаха всеки път, щом съпругата му заговореше за брака им.

— Не мога да се върна назад и да променя начина, по който се оженихме, нито причината за сватбата ни, нито това, че толкова искам да имам наследници — каза той, когато реши, че вече може да се довери на гласа си. — Нито пък бих го сторил, дори да можех. А ти, моя непокорна съпруго? Би ли искала сватба, която ще разгневи краля на Англия?

— Не — отвърна Мег след кратка пауза. — Това означава война.

— Би ли искала съпруг, на когото не му пука за Блакторн?

— Не.

— Би ли искала съпруг, който не може да те дари с деца?

— Не — прошепна тя.

— Би ли искала съпруг, който не изгаря от жажда по теб?

Мег поклати глава, хапейки устни.

— Тогава защо искаш да се караме? — попита Доминик. — Смяташ ли, че аз няма да се грижа за земята и да я пазя?

Тя отново поклати глава.

— Смяташ ли, че няма да се грижа за децата си и да ги пазя?

— Не.

— Смяташ ли, че няма да се грижа за своята съпруга и да я пазя?

От очите на Мег се търкулнаха две сълзи. Гърлото й се бе свило толкова болезнено, че й бе невъзможно да говори. Тя бавно поклати глава.

Дългите, силни пръсти на Доминик разхлабиха и последната връв. Зелената копринена рокля беше отворена от шията чак до меката вдлъбнатина между хълбоците й. Толкова му се искаше да прокара пръсти по изящната извивка на снагата й, че ръцете му трепереха от възбуда.

— Смяташ ли, че не съм достоен за теб? — попита той с пресипнал от напрежение глас.

— Не — прошепна Мег. — Съвсем не, господарю мой.

В следващия миг тя си пое рязко дъх, защото устните на Доминик бяха започнали да галят нежно шията й, докато пръстите му сръчно развързваха тънките върви, стягащи долните и дрехи.

После устните му се заспускаха бавно по гърба й, а ръцете му се промушиха през разтворените й дрехи и се плъзнаха нежно по заоблените й хълбоци. Мег беше топла и гладка и той повече от всичко на света искаше да свали тозчас собствените си дрехи и да се потопи в огнената жарава, която го очакваше вътре в нея.

Но още беше рано. Първо щеше да чуе как устните й викат неговото име и да почувства как ноктите й се забиват в кожата му, разпалвайки още по-силно огромната му жажда.

Пръстът му внимателно се спусна по тясната вдлъбнатина между хълбоците й, за да стигне до скритото под нея съкровище. Звукът, който се изтръгна от гърдите на Мег, накара Доминик да се усмихне победоносно. Беше неговото име.

— Да? — измърмори той. — Искаш ли нещо?

Дъхът му опари кожата на хълбоците й. Зъбите му, които я хапеха с невероятна нежност, караха сърцето й да бие като обезумяло. Когато пръстът му се плъзна в нея, коленете й се подкосиха.

— Толкова обичам да те докосвам — прошепна Доминик. Мег изстена, замаяна от сладостните движения на пръста му, изучаващ нейните дълбини. В първия миг Доминик реши, че й е причинил болка, но тогава от недрата на нейната женственост избликна гореща влага, която му показа, че е сгрешил. Бавно, мъчително бавно той плъзна още един пръст в пламналото й лоно и тялото й откликна незабавно.

— Отваряш се тъй лесно и плавно под пръстите ми — каза Доминик с подрезгавял от желание глас. — Сякаш си ключалка, направена специално за моя ключ.

Мег не успя да отвърне нищо, защото целувките му започнаха да стават все по-жадни и по-яростни. Устните и зъбите му караха цялото й тяло да настръхва от възбуда. Внезапно той плъзна ръка между бедрата й, разтвори ги рязко и впи устни в меката й плът.

Взрив на безумна наслада разтърси тялото на Мег. Тя изви снага като дъга, крещейки името на Доминик. Той обгърна хълбоците й е едната си ръка и отново я обсипа с опожаряващите ласки на пръстите и устните си.

От гърдите й се изтръгна дрезгав вик, който разпали страстта на Доминик още по-силно. Той отново я зацелува с огнена жажда и отново плъзна пръсти в нея, разтваряйки гъвкавата й ножница, за да може да приеме меча му без болка.

— Доминик — изстена Мег и се отпусна отмаляла върху мощната му ръка. — Не издържам повече.

Доминик неохотно измъкна пръсти от топлата й вътрешност, но в същия миг разбра, че не иска да я пуска. Искаше да чува виковете й, да докосва топлата й мекота, да вдъхва неповторимия й аромат…

— Още малко, сладка вещице. Само още малко.

Преди Мег да успее да каже нещо, устните му се впиха като нажежено желязо в основата на гръбнака й. После пръстите му отново бяха вътре в нея, проникваха все по-надълбоко, превръщаха кръвта й в разтопена лава. Тя изстена. Тялото й се разтърси в конвулсии.

От гърдите на Доминик се изтръгна дрезгаво, победоносно възклицание. Той се изправи бавно на крака, без да престава да я гали. Когато Мег политна напред, опиянена от ласките му, ръката му се плъзна под гърдите й и я задържа на крака. Голият й гръб го примамваше неустоимо с кадифената си мекота. Искаше му се отново и отново да проследява с устни и пръсти изящната извивка на гръбнака й — чак до горещата сърцевина на нейната женственост, недокосвана от никой друг, освен от него.

— Ти си безмилостна съблазнителка — промълви Доминик.

— Защо? — попита тя.

Отмалелият й глас звучеше като котешко мъркане. Доминик потрепери. Цялото тяло го болеше от усилията да запази способността си да се владее, която се изпаряваше с всеки нов удар на сърцето му.

— Караш ме да искам да се потопя в теб тук и сега — каза той задъхано.

— Да. — Ноктите й се впиха в ръката му. — Да, воине мой. Вземи ме тук и сега! Не издържам повече. Чувствам се празна.

Без да каже нищо, Доминик я вдигна с една ръка, а с другата свали дрехите й толкова припряно, че златните звънчета зазвъняха стреснато.

Леглото беше на твърде много крачки. Масата за шиене — само на две.

С едно-единствено нетърпеливо движение Доминик помете пъстрите конци и кошниците от масата. Сетне сложи Мег да седне върху нея и се зае със собствените си дрехи.

— На масата ли? — изненадано попита тя.

— По-близо е от леглото.

Мег не каза нищо повече, защото бързите пръсти на Доминик вече бяха успели да освободят възбудения му член от оковите на дрехите.

— Може ли… да те докосна? — прошепна тя, омагьосана от гледката.

— Ще умра, ако не го сториш.

Пламтящият допир на нежните й ръце й изтръгна от гърдите му дрезгав стон.

— Толкова е твърд — промълви Мег, като плъзна пръсти от основата на члена му чак до набъбналата му глава. — И в същото време толкова гладък. Особено тук. По-гладък от коприна.

— Боже, дай ми сили! — изпъшка Доминик, стиснал зъби.

Желанието разтърси тялото му като гръмотевичен тътен. Бурята в кръвта му бе готова да изригне всеки миг. С последни сили той успя да овладее свирепата си жажда. По тялото му бяха избили капчици пот.

Задъхан, Доминик дръпна ръката на Мег и захапа дланта й.

— Не те ли докоснах както трябва? — попита тя.

— Напротив. Докосна ме точно както трябва. За малко да пръсна семето си в ръката ти.

Изненадата в погледа на Мег бързо се замени с любопитство. Тя сведе очи към страховития му член и наклони замислено глава. Но в следващия миг я вдигна рязко със сподавено възклицание. Доминик бе хванал коленете й и бе започнал да ги разтваря.

— Ето така, сладка вещице. Пусни ме до себе си.

Мег опита да отговори, но не успя. Силата на ръцете, които я разтваряха неумолимо, отнемаше гласа й. Сребърният блясък в погледа на Доминик, вперен в нейната голота, я разтреперваше.

Знаеше, че би трябвало да изпитва страх, да се чувства безпомощна. Вместо това се чувстваше необичайно силна, горещо желана. Беше сигурна, че в този момент в мислите на съпруга й не съществува нищо друго, освен копнежа му да я притежава.