Присъствието им имаше пагубен ефект върху празненството.

Джон очакваше Мег и Доминик. С един немощен, но повелителен жест той ги повика на подиума, върху който бе издигната господарската маса. Три чинии от ковано злато блестяха върху нея. По знак на Джон един слуга се приближи до масата, за да налее вино в една украсена със скъпоценни камъни чаша.

— Тост за младоженците — каза Джон.

Въпреки очевидната си отпадналост, той смогна да извиси гласа си, за да го чуят всички в салона. Приглушените разговори стихнаха. Рицарите и техните дами се обърнаха към подиума.

— Ето го великият нормански лорд — извика Джон с глас, изпълнен с презрение. — Ето го глупакът, който се довери на крал Хенри и беше предаден от него.

От масите се чуха възклицания и напрегнат шепот. Доминик се усмихна студено.

— Ти знаеш много за предателството, след като цял живот си се занимавал с него. Кажи ми, моля те, как крал Хенри е предал своя Меч?

— Много просто, глупако. Твоят крал явно не те обича достатъчно, щом не ти е дал за жена някоя благородна норманка.

Доминик хвърли кос поглед към Мег. Устните й бяха пребледнели и свити. Рицарят хвана брадичката й с пръсти и обърна лицето й към своето.

— Да, моят крал ме обича повече — отчетливо произнесе той. — Даде ми за жена най-красивата девойка в своето кралство.

— И превърна живота ти в истински ад! — дрезгаво каза Джон.

— Ти си болен, старче. Кажи своя тост и ни остави да празнуваме.

Джон се изсмя. Налудничавата нотка, която звънна в този смях, накара Мег да трепне.

— Това и ще сторя — отвърна Джон. — Да пием за краля, който те мрази толкова много, че ти даде за жена дъщерята на една друидка.

— Леко бреме — сухо каза Доминик.

— Ха! Ти си глупав като камък. Това е най-тежкото проклятие, което може да застигне един мъж. Сега и ти като мен няма да имаш наследници.

Саркастичната усмивка на Доминик угасна.

— Какво искаш да кажеш? Нима дъщеря ти е ялова?

— Тя е друидска вещица — процеди през зъби Джон. — Ако я любиш, без да й доставиш наслада, няма да пожънеш плод.

Доминик сви рамене.

— Така казват за всички жени.

— Но за друидките това е самата истина!

Противно на волята си Доминик усети, че се поддава на смесицата от отчаяние, безумие и злобно ликуване, които блестяха в лешниковите очи на саксонеца.

— От незапомнени времена никоя друидка не е раждала син — каза Джон.

Доминик хвърли бърз поглед към Дънкан и Мег и разбра, че те приемат думите на Джон за чиста монета. Същото се отнасяше и за рицарите от крепостта. Те седяха безмълвно и наблюдаваха Доминик с нескрит интерес, питайки се какво ще направи съпругът на лейди Маргарет, когато осъзнае как е бил изигран.

— От бракове с друидки винаги са се раждали само дъщери, и то твърде рядко — продължи Джон.

— Ако това е вярно, защо толкова искаше да ожениш сина си за лейди Маргарет? — парира го Доминик.

— Това беше единственият начин да дам Блакторн на Дънкан. А и… — Гласът на Джон се прекърши.

Доминик мълчеше в очакване да продължи. Джон погледна крадешком към Мег и Дънкан.

— Двамата са много привързани един към друг — каза той след известно мълчание. — Винаги са били.

Това никак не се понрави на Доминик.

— Е, и? — попита рязко той.

— Имаше шанс да се роди наследник — отговори Джон. — А ако не, винаги има жени, готови да родят синове на един велик воин. По един или по друг начин моето семе щеше да наследи земите ми!

Очите на Доминик се присвиха до две ледени цепки. Неприятно бе да чуеш собствената си мечта от устата на човек, който те мрази толкова много.

— Само че — продължи Джон — никой не може да съблазни една вещица, защото в нея няма страст, а ако случайно има, тя винаги е към мъж, различен от съпруга й. Плодът, който узрява в утробата й, е женски и не пониква от семето на нейния съпруг!

Присъстващите в салона се размърдаха неспокойно и предпазливо извърнаха очи към Мег.

— Да, истина е — горчиво каза Джон. — Вещицата Маргарет не е плод от моето семе.

Той се обърна и вдигна треперещата си ръка към среброкосата жена, която го гледаше, застанала до подиума.

— Кажи на това норманско копеле какво го очаква. Кажи му!

Старата Гуин пристъпи на подиума с изненадваща за възрастта си грация. Сетне се обърна към Доминик, без дори да трепне от яростното изражение на лицето му.

— Джон казва истината — произнесе спокойно тя. — Господарката носеше дете от друг, когато се омъжи.

Не каза нищо повече.

— Кажи му! — извика Джон. — Кажи му какво ще стане, ако насили друидската вещица, за да има свое дете!

Гуин мълчеше.

— Старице — обърна се към нея Доминик, който полагаше неимоверни усилия да остане сдържан, — най-добре ще е да ми кажеш всичко.

— Ако от бързане да се сдобиете с наследници се опитате да заплодите Мег насила, полята и стадата ви ще погинат, а васалите ви ще бъдат покосени от болести и смърт — каза Гуин.

Лявата вежда не Доминик се изви недоверчиво.

— Ако сте достатъчно търпелив и опитен и й доставите голяма наслада в брачното ложе, може да бъдете дарен с дъщеря.

— Продължавай — подкани я Доминик, когато старицата млъкна отново.

— Ако помежду ви има голяма любов, тогава и само тогава можете да се надявате на мъжки наследник.

Сред присъстващите се понесе шепот — две думи, което се повтаряха непрестанно.

Друидският вълк. Друидският вълк. Друидският вълк.

— Проклети да са всички друидски вещици! — изкрещя внезапно Джон. — Те са студени като гроб! Те не могат да обичат!

Безумието му даде сили да се изправи на крака и да вдигне чашата си, вперил поглед в Доминик.

— Ето и моя тост, неприятелю мой — извика той със сардонична усмивка. — Давам ти живот без синове. Давам ти живот, в който не ще можеш да принудиш жена си да ти се подчинява от страх за своите нивя и стада. Давам ти живот, в който не ще можеш да прокудиш яловата си жена от страх, че васалите ще напуснат земите ти. Давам ти живот, изтерзан от мисълта, че родът ти ще умре заедно с теб. Давам ти лейди Маргарет, друидската вещица!

Джон изпи чашата си на един дъх, обърна я наопаки и я стовари с все сила върху масата. Сетне изпъшка тежко, политна напред и се простря върху златните чинии, които се разлетяха по пода.

Когато Доминик стигна до него, Джон от Къмбърланд, господарят на Блакторн, беше мъртъв.

И на устните му имаше усмивка.

9

— Какво ще правиш? — попита Саймън своя брат.

Доминик гледаше безучастно драпериите, висящи по стените на малката стая, която бе свързана с големия салон. Огънят, който гореше в мангала, едва успяваше да стопли каменните стени, все още студени от зимния мраз. Откъм залата долитаха приглушени звуци, но това не бяха радостни звуци. Гостите на празненството вече се бяха разотишли.

Сега из опустялата зала шетаха само слугите, които изнасяха масите и скамейките, за да оставят само господарската маса. Остатъците от храна бяха раздадени на най-бедните измежду васалите. Кокалите бяха хвърлени на хрътките на Доминик, които се нахвърлиха върху тях с доволно ръмжене.

Желаеше им добър апетит. Едва ли някой друг се бе насладил на сватбеното пиршество.

Поне никой не се бе противопоставил, когато Доминик хладно заяви, че до погребението на Джон, което трябваше да се извърши след десет дни, няма да има траур, защото радостта заради сватбата е по-важна от скръбта заради смъртта на един изтерзан от дългото боледуване човек.

— Доминик?

— Ще погреба този кучи син както повелява християнската религия, какво друго? — рязко отвърна Доминик.

— Не те питам за това.

Настъпи мълчание. Ръката на Доминик бавно се сви в юмрук. И този юмрук се стовари върху масата толкова силно, че здравото дърво се разтресе.

— Съжалявам, че не убих Шотландския чук, когато имах извинение да го сторя — процеди през зъби той.

— Защо? — попита стреснато Саймън. — Той си тръгна с мир и отведе своите рийвъри със себе си.

— Обичаят и етикетът ме принуждават да го поканя на погребението — отговори брат му, като издаде звук, който поразително напомняше ръмженето на неговите хрътки.

— Но дотогава ще са пристигнали и останалите твои рицари и наемници — каза Саймън. — С тях ще можем да браним крепостта срещу всеки, освен може би срещу армията на крал Джон.

Доминик обърна гръб на отворената врата към салона и погледна раздразнено брат си.

— Ти чу какво каза Джон — студено заяви той. — Съпругата ми и това дяволско шотландско изчадие били „привързани един към друг“. Исусе, може би в момента тя носи неговото копеле!

— Да — съгласи се неохотно Саймън. — Затова пак те питам: какво ще правиш?

— Ще почакам, преди да пръсна семето си в моята хубава друидска невяста.

— Аз пък мислех, че ще бързаш да го сториш — измърмори Саймън. — По всичко изглежда, че ще ти отнеме доста време да заплодиш съпругата си.

— Ще чакам да започне месечното й кървене — решително заяви Доминик. — Оттам насетне ще знам със сигурност кой е бащата на детето в утробата й, ако въобще има такова.

Саймън се ококори слисано.

— А докато това стане — продължи Доминик, — ще разузнавам. Според легендата моята друидска съпруга е непристъпна крепост. Тогава аз ще науча нейните истини и лъжи, ще открия тайните й, ще преценя кои са слабите й места и накрая ще я обсадя, както съм правил толкова много пъти.

— Успешно.

— Да, и бъди сигурен, че и сега ще е така — рязко каза Доминик. — Ще ми достави огромно удоволствие да видя друидската вещица на колене пред мен. Привързани един към друг. По дяволите!

Саймън се усмихна. За пръв път откакто Джон бе произнесъл предсмъртното си проклятие, се чувстваше малко по-добре.

— Почти ми става мъчно за момичето — каза той.

Черната ъгловата вежда на Доминик се изви в ням въпрос.