Люк поведе Кон към конюшнята и го подготви за ездата — надяна му юздите и умело намести седлото. Когато се навеждаше, мускулите му изопваха джинсите и София се изчерви. Не бе виждала по-сексапилен мъж от Люк. Извърна се бързо и се престори, че оглежда гредите на покрива.

Люк оседла и Демон и попита:

— Готова ли си?

— Не съвсем — призна тя. — Но ще се постарая. Сигурен ли си, че е кротък?

— Като бебче — увери я той. — Хвани се за предницата на седлото и пъхни левия си крак в стремето. После прехвърли десния крак.

Тя го послуша и се качи на коня с разтуптяно сърце. Намести се по-удобно върху седлото и й хрумна, че конят под нея е като огромен мускул, готов да се свие.

— Ммм… по-високо е, отколкото предполагах.

— Ще се справиш — успокои я и й подаде юздите.

Преди да успее да възрази, той се метна с лекота върху Кон.

— Демон се води лесно — обясни й. — Докосваш повода до врата му и той следва посоката. Ето така. За да тръгне, го потупваш по хълбоците с пети. За да спре, дръпваш юздите.

Показа й няколко пъти, за да е сигурен, че е разбрала.

— Нали не си забравил, че яздя за пръв път? — попита го тя.

— Не съм.

— Няма да правя налудничави неща. Не искам да падна. Една от колежките ми си счупи ръката така. Не изгарям от желание да пиша курсови работи в гипс.

Той се почеса по бузата.

— Приключи ли? — попита.

— Само определям правилата.

Той въздъхна и поклати глава.

— Градски момичета. — Изви китка и Кон се обърна и тръгна напред. Люк се наведе и вдигна резето на портата. Излезе навън и се изгуби от погледа й. — Следвай ме! — извика й.

Със свито сърце и пресъхнала уста тя си пое дълбоко дъх. Окуражи се, че няма начин да не се справи. Караше велосипед, а това не бе кой знае колко по-различно, нали? Дори малките деца яздят коне, едва ли е толкова трудно. И дори да е трудно, какво пък? Умее да преодолява трудности. Английската литература при професор Алдеър е трудна. Да работиш в закусвалнята по четиринайсет часа в събота, докато приятелите ти се разхождат из града, също е трудно. Да надмогнеш предателството на Брайън — е, това вече наистина е сложно. Тя изправи рамене, подръпна юздите и смушка Демон по хълбоците.

Нищо.

Пак го побутна.

Ухото му трепна, но той остана неподвижен като статуя.

„Е, не е толкова лесно — помисли си тя. — Демон явно иска да си стои вкъщи.“

Люк и Кон се появиха в полезрението й. Люк побутна периферията на шапката си.

— Идваш ли? — извика й.

— Той не помръдва — обясни му.

— Смушкай го и му кажи какво искаш. Използвай юздите. Той трябва да разбере, че знаеш какво правиш.

„Ха! Сякаш имам представа какво правя“ — помисли си тя. Заби пети в хълбоците на Демон. Отново не последва нищо.

Люк посочи коня като учител, наставляващ дете.

— Не се занасяй, Демон — рече. — Плашиш я. Идвай тук!

Като по чудо думите му накараха коня да се размърда, без София да прави каквото и да било. Неочакваното движение обаче я изненада, тя залитна назад и за да запази равновесие, инстинктивно се приведе напред.

Ушите на Демон трепнаха отново, сякаш обмисля дали не се шегуват с него.

София стисна поводите с две ръце, но животното нямаше нужда да го насочват. Прекоси портата и изпръхтя на Кон. После спря, докато Люк затвори вратата.

Люк застана до нея и подкара Кон с бавно, равномерно темпо. Демон го сподиряше без никакви усилия от нейна страна. Пресякоха алеята и поеха по пътека, виеща се край последната редица коледни елхи.

Миризмата на вечнозелени дървета се усещаше по-силно тук и й напомняше празничните дни. Постепенно свикна с ритъма на коня и почувства как от тялото й се свлича товар, а дишането й се успокоява.

След елховата горичка се ширеше дива гора с размерите на футболно игрище. Конете следваха буренясалата просека между дърветата — нагоре и после надолу, все по-навътре в неопитомения свят. Зад тях ранчото бавно изчезна и тя се почувства като пътешественик в далечна земя.

Люк я остави насаме с мислите й, докато навлизаха все по-надълбоко сред дърветата. Кучето тичаше пред тях, долепило нос към земята, и ту се скриваше в гъсталака, ту се появяваше. София се приведе под надвиснал клон и зърна как Люк също се снишава. Теренът стана по-скалист и трънлив. Къпини и зеленика растяха на туфи, прегърнали покритите с мъх стволове на дъбовете. Подплашени катерички се стрелкаха из короните на хикориите, снопове светлина струяха през клонака, придавайки на пейзажа приказна прелест.

— Красиво е тук — каза София с глас, който се стори странен дори на самата нея.

Люк се обърна.

— Надявах се да ти хареса.

— И тази земя ли е ваша?

— Част от нея. Служи ни като ветровал и межда със съседното ранчо.

— Често ли идваш тук?

— Навремето идвах често. Сега минавам само ако някоя ограда се счупи. Или ако кравите се залутат насам.

— А пък аз си помислих, че водиш всички момичета тук.

Той поклати глава.

— Никога не съм водил момиче тук.

— Защо?

— Не ми е хрумвало, предполагам.

Стори й се, че тази мисъл изненада и него. Кучето дотича при тях да провери дали са добре и пак отпраши нанякъде.

— Разкажи ми за старата си приятелка. Ейнджи се казваше, нали?

Той се понамести на седлото, очевидно учуден, че тя си спомня.

— Няма кой знае какво за разказване. Просто ученическо увлечение, както споменах.

— Защо не продължи?

Той явно се позамисли, преди да отговори:

— Тръгнах на състезания из страната една седмица след като завърших гимназия. Не можех да си позволя да летя със самолет и прекарвах много време по пътищата. Заминавах в четвъртък и се прибирах у дома в понеделник или във вторник. Понякога не се връщах по няколко седмици. Не я обвинявам, че поиска нещо друго. Особено след като промяна не се предвиждаше.

София замълча замислено.

— Каква е процедурата? — попита накрая. — Ако искаш да станеш ездач на бикове, имам предвид. Как се включваш в състезанията?

— Не е сложно. Купуваш си карта от Асоциацията на професионалните ездачи на бикове. Те организират състезанията. Постъпваш в асоциацията и си плащаш началната вноска. На самата надпревара си избираш бик и го яздиш.

— Значи всеки би могъл да се състезава? Днес решаваш да се състезаваш и от утре започваш?

— Кажи-речи.

— Но това е нелепо! Ами ако човекът няма никакъв опит?

— Ще пострада.

— О? Нима?

Той се усмихна широко и се почеса под шапката.

— Винаги е било така. При родеото наградният фонд се събира от самите състезатели. Тоест, на добрите състезатели им е угодно другите да не са толкова добри. Шансовете им да си тръгнат с пълни джобове се увеличават.

— Звучи ми безсърдечно.

— Какво предлагаш? Колкото и да се упражняваш, единственият начин да разбереш дали можеш да яздиш, е да го направиш.

Тя се замисли колко ли от състезателите снощи са били новаци.

— Хубаво… Да речем, че някой участва за пръв път в състезание и успява да спечели. Какво става после?

Той сви рамене.

— Ездата на бикове се различава донякъде от традиционното родео. Ездачите на бикове имат отделни турнири. По-точно два състезателни кръга — единият е голям, дават го по телевизията, а вторият — малък, нещо като втора лига. Спечелиш ли достатъчно точки в малките състезания, получаваш право да участваш в големите. Там са истинските пари.

— А снощи?

— Снощното състезания беше от малките.

— Участвал ли си в голямо?

Той потупа Кон по врата.

— Пет години участвах в големите турнири.

— Добър ли беше?

— Представях се прилично.

Тя обмисли отговора му. Спомни си, че снощи, когато спечели, й каза същото.

— Защо оставам с впечатление, че си по-добър, отколкото признаваш?

— Не знам.

Тя го погледна изпитателно.

— Кажи ми истината. Знаеш, че мога да проверя в „Гугъл“.

Той изопна рамене.

— Участвах във финалния турнир на Асоциацията на професионалните ездачи на бикове четири години поред. За тази цел се изисква да си сред първите десет в ранглистата.

— С други думи, ти си от най-добрите.

— Бях. Вече не. Сега започвам почти отначало.

Стигнаха една полянка край реката и конете спряха на високия бряг. Реката не беше широка, но на София й се стори, че бавните води са по-дълбоки, отколкото изглеждат. Над повърхността прелитаха водни кончета и нарушаваха огледалната й гладкост, повдигайки вълнички, които се диплеха чак до брега. Кучето легна, задъхано от тичане, изплезило език. Зад него в сянката на разкривен дъб София забеляза останки от стар лагер с разнебитена маса за пикник и изоставено огнище.