Когато мислеше за нея, за момичето с цигулката, донякъде се удивяваше, че я бе оставил да си отиде. Сега, разбира се, знаеше, че неудачното й предложение показваше колко е била неуверена в себе си. Та тя навярно е имала нужда единствено да бъде сигурна, че е обичана, както и успокоена, че не бързат за никъде, след като имат цял живот пред себе си. Любовта и търпението — само да ги бе имал и двете наведнъж! — със сигурност щяха да им помогнат да преодолеят това. И тогава кой знае какви неродени деца биха получили своя шанс и кой знае какво девойче с кариока в косите би станало негова любимка. Ето така може да се промени цял един житейски път — с бездействие. На плажа Чезъл можеше да извика след Флорънс, можеше да я догони. Не знаеше или не би искал да знае, че когато бягаше от него, убедена в мъката си, че го изгубва завинаги, тя го обичаше така отчаяно, както никога не го бе обичала, и че само звукът на гласа му щеше да е достатъчен, за да им донесе избавление и да я върне при него. Вместо това той остана смълчан в гордостта си в лятната привечер, загледан в забързания й ход край брега, в мъчителните й стъпки по камъчетата, чието проскърцване се губеше в плясъка на малките вълнички, докато тя не се превърна в размито, все по-отдалечаващо се петънце на фона на необятната шир от морски чакъл, който блещукаше в бледата светлина.