— Много съжалявам — рекох й. — Вярно, Стив не ми е любимото човешко същество. Но знам, че ти си го харесваш. На колко години си? На петнайсет ли?

— На шестнайсет.

— Ще срещнеш друг. Няма да ти казвам, че на твоята възраст не знаеш какво е любов, смятам, че не е така. Но наистина ще срещнеш друг, обещавам ти.

— Ще се оправя — подсмръкна Сали. Подадох й хартиена салфетка и тя се изсекна шумно. — Било каквото било. Просто исках да ти се извиня за онази вечер. И да ти обещая, че ако отново ми дадеш възможност да гледам Пат, няма да се повтори.

Погледнах я внимателно — знаех, че малко помощ с Пат няма да ми дойде зле. Вече не можех да разчитам на подкрепата, която бях имал съвсем доскоро. Татко беше в болница. Сид си беше отишла. Вече ми беше мъчно дори за Бианка. Бяхме останали само двамата с мама и понякога ни идваше много нанагорно.

— Ама разбира се — възкликнах аз. — Една детегледачка ще ми дойде добре.

— Чудесно — усмихна се Сали. — Понеже на мен пък ще ми дойдат добре парите.

— Още ли живееш у Глен?

— Да. Но съм нещо като… нещо като бременна.

— Божичко, Сали! Детето от Стив ли е?

— Няма от кого друг да е.

— И какво казва Стив, става ли му се татко?

— Не си умира от желание. Май каза нещо от рода на — що не си таковам таковата. Настоява да съм го махнела.

— А ти искаш да го задържиш ли?

Тя се позамисли. Но само за миг.

— Ще бъде чудесно — отвърна. — Винаги съм искала нещо, което да си бъде само мое. Нещо, което да обичам и то също да ме обича. А това дете, това дете ще ме обича.

— Баща ти знае ли?

Тя кимна.

— Може би единственото хубаво на това баща ти да си е останал хипар е, че той не се втелява особено от такива неща — поясни момичето. — Когато бях на тринайсет, пак ме чагъркаха и татко изобщо не го направи на въпрос. Бременността на малолетни не го притеснява. Виж, беше постъписан, когато разбра, че не искам да правя аборт.

— Но как, Сали, ще издържаш това дете?

— Като идвам да гледам Пат.

— Няма да е достатъчно.

— Все ще се оправим някак — отсече Сали и както никога, аз не завидях на младостта за нейната самоувереност, обратното, домъчня ми. — Ние с детето, де.

Сали с детето.

Да, сигурно щяха да се справят, но само ако държавата заемеше мястото на бащата, понеже на Стив не му се гледаха деца. Защо ли изобщо плащах данъци? Преспокойно можех да хвърля парите в бебешката количка на Сали и да си спестя посредника.

Божичко! Вече наистина говорех като баща ми.

— Едно дете не е като плюшено мече, Сали — вметнах аз. — Нещата не се свеждат до това да го гушкаш и да му се радваш. Имаш ли дете, вече не си свободен човек. И аз не знам как да ти го обясня. Но детето сякаш става собственик на сърцето ти.

— Точно това искам — натърти момичето. — Искам нещо, което да притежава сърцето ми. — Тя поклати лекичко глава, като че ли ме укоряваше. — Казваш го така, сякаш е нещо лошо.



Глен дойде да я вземе и двамата тъкмо си тръгваха, когато цъфна и Марти — да сме се уточнели за сватбата. Понечих да ги представя един на друг, но Глен и Марти се поздравиха като стари приятели. Чак тогава се сетих. Бяха се запознали на моята сватба.

Затова им направих кафе, докато те се отдадоха на спомени за хит класациите на Би Би Си и за славното време на седемдесетте години, когато Марти не пропускал в четвъртък нито едно от предаванията, в които от дъжд на вятър участвал и Глен. Сали ги гледаше със самодоволното презрение на крайната младост. Чак след като Глен и дъщеря му си тръгнаха, Марти сподели с мен, че имал проблеми със съня.

— Всички се чувстват така — успокоих го аз. — Съвсем естествено е да изпитваш съмнения преди сватбата си.

— Не се притеснявам, че ще се женя — възрази той. — Притеснявам се за шоуто. Чувал ли си нещо?

— В смисъл?

— Някакви слухове, че догодина щели да спират шоуто?

— Твоето шоу ли? Я не се занасяй. За нищо на света няма да спрат „Шоуто на Марти Ман“. Нали така?

— Ще го спрат, и още как! Шоупрограмите за народа били на отмиране, моля ти се! — поклати той тъжно глава. — Какво му става на тоя свят бе, Хари! На народа му втръсна от самия народ.



— Мъжете умираме по-млади от жените — отбеляза новият ми адвокат. — Хващаме рак по-често от жените. По-често и посягаме на живота си. Процентът на безработните мъже е по-висок, отколкото при жените. — Гладкото пълничко лице на адвоката се набръчка в усмивка, сякаш е казал кой знае каква шега. Беше с остри ситни зъби. — Но по някаква причина, която, господин Силвър, и досега не съм проумял, за жертви се смятат жените.

Найджъл Бати ми беше препоръчан от един-двама колеги от шоуто — от отговорния осветител и тонрежисьора, и двамата минали през последната година през тежки разводи.

Мълвеше се, че и самият Бати имал зад гърба си един-два тежки развода. Славеше се, че отстоявал фанатично правата на мъжете. За него всички тия дрънканици за трайната безработица сред силния пол, за рака на простатата и за мъжете, които се затваряли в гаража, палели автомобила и се самоубивали с отработените газове, не бяха само рекламен трик — за него това бе единственият правилен път, своеобразна нова религия, която предстои да се роди.

Бати носеше мътни очила и беше нисичък и доста пълен в кръста, нещо, което прикриваше с добре скроени костюми, въпреки това аз останах с впечатлението, че наистина съм ударил в десетката. Направо ми олекна при мисълта, че именно той е на моя страна.

— Веднага ви предупреждавам, че в случаи като вашия законът не е в полза на бащата — подхвана адвокатът. — Законът би трябвало да брани детето. И на хартия го прави. На хартия най-важно е доброто на детето. Но всъщност не е точно така. — Той ме погледна със злостни, ядосани очи. — Законът брани майката, господин Силвър. — Вече няколко поколения съдиите внимават да не объркат нещо конците, затова доброто на детето е подчинено на доброто на майката. Предупреждавам ви още от самото начало.

— Вижте какво можете да направите — примолих се. — Само и само да получа родителските права над сина си.

— Вече не се нарича „родителски права“, господин Силвър. Журналистите и досега си говорят за битки, които се водели за родителските права, но през 1989 година беше приет Законът за детето, според който родителят вече не получава родителски права. Получава правото детето да живее при него. Значи искате да получите такова право.

— Така ли?

Бати кимна.

— Правото на местоживеене измести родителските права, за да се отстрани конфронтационният характер на решението при кого от двамата родители да живее детето. Правото на местоживеене не лишава никого от родителски отговорности. Законът беше променен, за да е ясно, че детето не е собственост, която печелим или губим. Ако получите право на местоживеене, детето идва да живее при нас. Но то пак не ви принадлежи.

— Нещо не схващам — отбелязах аз. — Та каква е разликата между това да се опитам да получа право на местоживеене и да се боря за родителски права?

— Никаква — засмя се адвокатът. — И сегашният закон е точно толкова конфронтационен. За беда е много по-лесно да промениш закона, отколкото човешката природа. — Той погледна книжата върху писалището и кимна одобрително. — Бракоразводното дело, общо взето, е ясно. Както личи, господин Силвър, се справяте доста добре с невръстния си син. Върви ли му училището?

— Върви, върви.

— Вижда ли се с майка си?

— Тя може да го вижда, когато пожелае. Знае го.

— Въпреки това го иска — отбеляза Найджъл Бати. — Иска да получи правото на местоживеене.

— Точно така. Иска синът ни да живее при нея.

— Съжителства ли незаконно?

— Моля?

— Бившата ви жена има ли си приятел, господин Силвър? Приятел, който живее с нея?

— Да, има — потвърдих, признателен на адвоката, че е обозначил връзката на Джина с Ричард с такива противни думички — „съжителства незаконно“, и че лъскавият диамантен пръстен върху безименния й пръст е толкова важен за Найджъл Бати. — Живее с някакъв, с когото се е запознала в Токио.

— Дайте да си изясним нещата — подкани адвокатът.

— Напуснала ви е и ви е оставила да се оправяте сам със сина си, така ли?

— Общо взето, да. Всъщност взе Пат — сина ни — когато се премести у баща си. Но щом замина за Япония, го прибрах при мен.

— Значи е напуснала семейното жилище и всъщност е поверила детето на вашите грижи — рече адвокатът. — А сега се е върнала и е решила да си поиграе на майка.

— Твърди, че била осъзнала колко много обича сина ни.

— Ще я видим тази работа! — закани се Бати.

Глава 33

Баща ми слабееше и слабееше. Винаги е бил едър, а сега страните му бяха хлътнали и кожата по врата му беше увиснала на четинести гънки. Все повече заприличваше на човек, когото не познавах.