Страйдър я погледна, поклати глава към глашатая и напусна полето заедно с коня си. Глашатаят се затича към трибуните, където седяха Хенри и Елеонор. Поемайки дълбоко дъх, той извика:

– Графът на Блекмор загуби двубоя, Ваши Величества. Победителят на турнира е Деймиън Сейнт Сиър, херцог на Навара, граф на Бижу и Авърлей и назова лейди Роуина за Дамата на всички сърца.

Роуина седеше мълчалива и зашеметена, неможейки да повярва на какво е била свидетел.

– Проклет да съм и да изгоря в най-дълбоката яма на Луцифер – каза някой зад нея. – Не мога да повярвам какво зрелище. Помните ли миналата година, когато графът почти уби най-добрия си приятел, само и само да не загуби двубой?

– Да – каза друг мъж. – Кучката от Съсекс явно наистина отговаря на прозвището си, щом графът се отказа след всичко това. Никога не съм мислил, че ще доживея да видя как Страйдър загубва двубой.

– И да я отхвърли също така. Тя трябва да е най-лошата от всички жени.

Болка сграбчи сърцето ѝ при жестоките им думи, когато чичо ѝ скочи на крака, за да се изправи срещу хората, които стояха зад тях.

– Как смееш! – изръмжа той.

Той каза още нещо, но тя не можа да го чуе, заради звъненето в ушите си.

– Баща ми изгуби? – изплака Александър. – Как може да загуби?

Роуина вдигна детето и го подаде на Джоан. Имаше нужда да се измъкне от тълпата. От всичко, докато умът ѝ проумееше случилото се. Нейният рицар бе отказал да се бори за нея. Тя се препъна по трибуните и се запъти сляпо към замъка. Страйдър бе напуснал полето? Беше се отказал?

– О, боже – въздъхна тя. – Моля те, нека да сънувам. Моля те, не позволявай това да е истина.

И все пак беше. Страйдър беше изчезнал и не я искаше. Той, който би убил заради най-малкото нещо, я беше изоставил там сама, за да преживее най-ужасното унижение.

Той, който живееше, за да се бие, бе отказал да се бие за нея. Неотслабваща агония преминаваше през нея, докато сълзите се стичаха по лицето ѝ. Каква глупачка бе тя?

Копнееща да умре, тя се запъти към стаята си, така че просто да може да легне и да се преструва, че този ден никога не се е случвал.

– Роуина! – извика Бриджит, дърпайки я, докато лежеше на леглото си във вцепенен пашкул от болка. – Състезанието за песен започва. Трябва да станеш.

Тя отказа. Роуина не искаше никога повече да напусне леглото си.

– Ставай! – каза Джоан, дърпайки я. – Самият крал Хенри каза, че ще изпрати стражите си тук, за да те отнесат, ако откажеш.

– Защо да си правя труда? – проплака Роуина. – Страйдър не се би заради мен, мислиш ли, че ще пее? Нямам желание да се върна там, където могат да шепнат и да говорят за мен.

Приятелките ѝ си размениха засрамени погледи. Джоан опита отново.

– Имаш заповед от краля, Роуина. Моля те.

Мразейки първородството си повече от всякога, Роуина се насили да се надигне.

Приятелките ѝ я хванаха незабавно и започнаха да оправят дрехите и да приглаждат косата ѝ.

– Не! – каза тя, като ги отблъсна. – Аз съм Кучката от Съсекс. Не външният ми вид кара мъжете да ме желаят. А само земите ми.

Бриджит я изгледа раздразнено.

– Поне си измий лицето.

Клатейки глава, Роуина напусна леглото, отвори вратата и се отправи с гневни крачки надолу по стълбите. Защо трябваше да се привежда в подходящ вид? Поне така щяха да имат нещо по-очевидно, на което да се подиграват. Ала когато стигна до голямата зала, смелостта ѝ леко се разклати. Там имаше доста зрители. Голяма тълпа, която се обърна и вторачи в нея като по команда, когато влезе. Всички сближиха глави, за да шушукат, но не я беше грижа. Държейки главата си по-високо от която и да е кралица, Роуина закрачи измежду тях, предизвиквайки ги да се засмеят. Някои го направиха. Но на нея не ѝ пукаше. Не можеше да усети порицанията им. Всичко, което можеше да почувства, бе разбитото си сърце. Тя отиде до стола отдясно на Елеонор, който бе запазен за нея.

– Дете – каза кралицата дрезгаво веднага след като Роуина седна. – Да не би да си претърпяла нещастие?

– Да, Ваше Величество – въздъхна тя. – Бях стъпкана и смазана. Страхувам се, че никога няма да бъда същата.

Кралицата я потупа по ръката.

– Вече пропусна първите трима от трубадурите.

– Имаше ли някой добър?

– Не. Късметлийка си.

Но дори хуморът на Елеонор не можеше да я развесели.

– Колко се включиха?

– Само една дузина.

Роуина си пое дълбоко дъх и зачака, докато следващият мъж започна песента си. И докато слушаше, реши, че започва да се съгласява със Страйдър. Любовните песни действително не бяха нищо повече от боклук. Те не изразяваха истинската любов, а само възпяваха оди за женската шия и пресъхнали бедра. Вече не желаеше проклятие да сполети рицарите, а всички тези отвратителни мъже, които пееха пред нея за измислени чувства на несподелена любов. И докато всеки от тях пееше, тя трябваше да си прехапе езика, за да не извика „Какво знаеш за това? Ако сърцето ти наистина беше разбито, нямаше да можеш да дишаш, камо ли да пееш.“ И все пак те пееха монотонно, докато очите на всички в залата бяха впити в нея.

– Бъди смела, дете – каза Елеонор. – Остана само един да бъде чут и след това можеш да се върнеш в покоите си.

А можеше ли? След това трябваше да се срещне с Деймиън, за да обсъди планирането на сватбата си, да не говорим за празненството тази вечер, когато щеше да бъде коронована за Кралица на турнира. Може би това последно мамино синче нямаше да е толкова ужасно в края на краищата в сравнение с ужаса, който я очакваше. Загледана в пода, тя дори не вдигна поглед, когато последният участник влезе.

Не и докато не чу дълбокия и плътен баритон, който изпълваше залата с най-красивия звук, който някога бе чувала. Сърцето ѝ бумтеше, тя вдигна глава и видя Страйдър да държи лютнята на майка си. Само че той не пееше любовна песен. По-скоро бе като хумористично петостишие, бе песен за една жена, която се облича като гъска. И един мъж, който иска да я излапа. Смях и аплодисменти звъннаха веднага щом той изсвири последната нота. Дишай, дишай. Това беше единственото нещо, за което можеше да мисли Роуина. И все пак това не можа да я накара да си поеме дъх, когато Страйдър се приближи към нея. Той приглади косата ѝ и изправи пернатата ѝ корона.

– Струва ми се, че гъската ми е разрошила перата си.

Роуина се засмя, докато сълзите се стичаха по лицето ѝ.

– Добре – каза Хенри. – Ние никога не сме мислили, че ще видим ден като този. Нашият кралски шампион да се превърне в прост трубадур.

Роуина се засмя замаяна.

– Да, но той е несравним и в двете.

Хенри изсумтя, когато чу това.

– Елеонор?

– Обявявам лорд Страйдър за най-добър. Какво ще кажат останалите от вас?

Одобрителни възгласи се чуха сред жените, както и няколко освирквания и съскания от мъжете. Но нито Страйдър, нито Роуина ги чуха, докато се гледаха.

– Така, лейди Роуина – каза Хенри. – Свободна сте да изберете вашия съпруг. Кой ще бъде той?

Деймиън се изправи. До този момент, Роуина дори не беше осъзнала, че той присъства в залата. Той нито проговори, нито се раздвижи.

– Имате ли някого предвид? – попита кралицата.

– Да – въздъхна Роуина. – Искам някой, който може да ми пее, когато пожелая. Някой свиреп и силен, който притежава всички качества, които един благороден рицар трябва да има. В тази земя на мошеничество искам победител, който не се страхува да се застъпи за себе си или за другите.

Тя срещна погледа на Страйдър.

– За Дамата на любовта може да има само един съпруг.

– И той е?

– Единственият истински принц сред всички негодници. Лорд Страйдър, граф Блекмор.

Тя очакваше Деймиън да протестира, но за нейна изненада, той не го направи. Просто направи знак на хората си и тихо напусна залата.

– Какво ще кажете, лорд Страйдър? – попита Хенри. – Вие захвърлихте перфектното си постижение, така че да не трябва да се ожените за нея. Какво мислите за желанията ѝ?

Погледът на Страйдър не се отмести от нейния.

– Заставам до дамата, господарю, където смятам да бъда на нейните услуги.

Той протегна ръка и избърса сълзите от очите ѝ.

– Хубаво тогава – отвърна Хенри. – Ние ще ви видим оженени на сутринта.

Кралят и кралицата се изправиха на крака и докато минаваха покрай нея, Роуина чу мърморенето на Елеонор:

– Нали ти казах, Хенри. Трябва да ме слушаш повече, отколкото съветниците си.

Без да обръща внимание на публиката в залата и чичо ѝ, Страйдър я вдигна от стола и я изнесе от стаята нагоре по стълбите, докато не стигнаха до спалнята ѝ.

– Какво правиш? – попита тя.

– Компрометирам те, така че да нямаш друг избор, освен да се омъжиш за мен на сутринта.

Тя се засмя.

– Ти вече си ме компрометирал, милорд.

– Как така?

– Пазиш ли бележката, която ти изпратих?

Той я извади от ръкава си. Роуина я отвори и му я прочете.

– Рицар на сърцата и гибел за всички жени, знай, че трябва да спечелиш този турнир за мен, в противен случай ще имам трудности да обясня на новия си господар най-новото ми попълнение.

Той се намръщи, сякаш нямаше представа за какво говори тя.

– Твоето най-ново попълнение?

Роуина хвана ръката му и я положи върху корема си, където все още стояха думите му.

– Да, милорд. Все още е рано, но съм почти сигурна, че в мен живее твоят бъдещ наследник.

Страйдър не можеше да диша, докато се взираше в нея невярващо.

– Откъде знаеш?

– Казах ти, че все още е рано, но нямах месечно кървене. Мисля, че скоро трябва да бъдем родители на собствено дете, Страйдър. Но не се страхувай. Нямам никакво намерение да те карам да останеш вкъщи с нас.

– Прогонваш ме от дома ми?

– Не – отвърна тя намръщено. Как би могъл да си помисли такова нещо? – Никога не бих го направила.