– Прекрасно е, милорд.

– Да – въздъхна той, възбуждайки я още веднъж. – Наистина си такава.

Роуина изстена от удоволствие, когато той прокара края на перото по голите ѝ гърди. Цялата потръпна от усещането. Никога не се бе чувствала по подобен начин! Очите на Страйдър потъмняха, когато ѝ се усмихна мрачно. Той изследваше всеки сантиметър от тялото ѝ с устните си и това перо. Кой да знае, че някой може да се забавлява толкова много с обикновена писалка? Роуина се гърчеше в сладко, отчаяно блаженство от мъченията на горещото му изтръпващо докосване.

Той бе толкова топъл и твърд. Така нежен. Тя обожаваше усещането, което предизвикваха мускулите му, които я заобикаляха. Усещането за наболото му силно и мъжествено тяло, плъзгащо се върху нейното.

Целуна го веднъж, два, три пъти, вдишвайки аромата му, и оставяйки силата му да я опияни. Светлината на свещта играеше върху загорялата му кожа и танцуваше върху осветените кичури на тъмната му коса. Тя прокара върховете на пръстите си по наболите му бузи и челюст, оставяйки се на мъжественото усещане на кожата му да я подраска нежно.

– Великолепен си, Страйдър. Нищо чудно, че жените те преследват.

Той наведе главата си надолу, за да целуне долчинката между гърдите ѝ, а след това се сгуши все така нежно.

– Но аз не искам да ме преследват, Роуина. Никоя от тях не е това, което желая.

Страйдър изръмжа, докато облизваше и дразнеше медената ѝ кожа. Тя беше толкова мека и деликатна в един свят, в който нещата рядко бяха едното или другото. По-меки от кадифе, ласките ѝ го разкъсваха на парчета. Тя обви копринените си крака около кръста му, стегна хватката си, после се претърколи, докато не го прикова под себе си. Страйдър се усмихна, когато погледна към усмихнатото ѝ лице. Светлата ѝ коса бе паднала напред и се спускаше надолу към гърдите му, където гъделичкаше голата му кожа и зърната на гърдите му. Приличаше на дива нимфа, която се е промъкнала в шатрата му. Очите ѝ блестяха и тя захапа долната си устна, докато плъзгаше гладния си поглед по плътта му.

– Мога ли да се възползвам от теб, милорд?

Той изсъска, когато чу въпроса ѝ, и при мисълта, че тя ще прави най-сладките и мъчителни неща с него.

– Винаги на твоите услуги, милейди.

Тогава го целуна. Страйдър простена при пълната необузданост на целувката ѝ, преди тя да отскубне устните си и да се премести бавно надолу по челюстта му към долната страна на брадичката му, където дъхът ѝ опари гърлото му. Тя облизваше и гризваше, подлудявайки го, докато си проправяше път към гърдите му, корема му, бедрата му. Той се надигна на лакти, така че да може да я наблюдава, докато изследва протежението на двата му крака. И когато достигна стъпалата му, той подскочи от горчиво удоволствие, когато тя го погъделичка. Роуина се засмя, преди отново да го погъделичка. Страйдър се усмихна. Обичаше да я гледа как прави любов с него. Нито една жена не го бе карала да се чувства толкова специален, така желан, и то не само физически. Всички жени искаха тялото му. С Роуина имаше нещо различно. Тя не се интересуваше само от титлата и слабините му. С нея той може да бъде себе си и да ѝ довери най-скъпо пазените си тайни.

Роуина смени посоката си, движейки се бавно назад по краката му, докато стигна центъра на тялото му. Тя спря, за да издиша един горещ, гъделичкащ дъх над самия връх на мъжествеността му.

Страйдър заби петите си в одеялото, докато през него преминаваха тръпки. Цялото му тяло неволно подскочи. Роуина се поколеба, като че ли губейки дързостта си, а след това го пое в устата си. Затваряйки очи, Страйдър се наслаждаваше на усещането, предизвикано от мократа ѝ гладка уста върху члена му. Езикът ѝ се плъзгаше по плътта му, втвърдявайки го още повече. Той зарови ръка в косата ѝ, докато я наблюдаваше как му доставя удоволствие. Гледката на русата ѝ коса, разпръсната върху него, почти успя да го накара да свърши. Но той не бе готов за това. Все още не. Роуина се стресна, когато Страйдър се надигна бързо.

– Не спирай – каза той задъхано, докато посягаше към нея, за да дръпне тялото ѝ към себе си.

Тя не беше сигурна какво иска да направи, докато самият той не легна до нея, така че тя да лежи върху гърдите му с крака към главата му.

– Страйдър?

Топлите му ръце се плъзнаха по гърба ѝ, докато гърдите ѝ се притискаха към твърдите възвишения на корема му.

– Да? – попита той, гризвайки задната част на бедрото ѝ със зъби.

– Какво… – тя прекъсна думите си с вик, когато той зарови устните си в центъра на тялото ѝ и намерението му стана ясно.

След кратък миг, в който се наслади на ласките и облизванията му, тя отново започна да опитва вкуса му с равен на неговия ентусиазъм. О, той винаги бе великолепен.

Роуина трепереше при взаимното им отдаване и споделяне. Това бе нещото, което обичаше най-много в своя воин. Той не бе доволен просто да взема от другите. Винаги даваше от себе си. Внимателен и мил. Страйдър бе пълна противоположност на всичко, което желаеше в един мъж, и в същото време той бе всичко, което някога бе искала, че и повече.

Не желаеше нищо повече от това да бъде с него и да го задържи близо до себе си, ала знаеше, че той няма да остане. Винаги щеше да бъде неопитомен сокол, който постоянно ще се отвързва и отлита, независимо в каква клетка се опиташе да го затвори. Никоя жена не би могла да запази само за себе си един толкова горд и целеустремен мъж. И я болеше от истината за това. Но не искаше да мисли за края на месеца, когато щяха да се разделят. Вместо това предпочиташе да мисли само за времето, което имаха заедно. Да се съсредоточи върху факта, че за известно време тя беше опитомила своя сокол и го бе научила да се храни от ръката ѝ.

Роуина изстена, когато тялото ѝ избухна. Страйдър не прояви никаква милост към нея, когато усети, че кулминацията ѝ настъпва. Вместо това я облизваше и дразнеше, докато и последния трепет не премина и тя не го помоли за милост. Смеейки се, той се претърколи, като я прикова под себе си. Изправи се и се обърна, така че да може да пропълзи нагоре по тялото ѝ. Настанявайки се между бедрата ѝ, той се загледа в нея, докато се плъзваше дълбоко в горещото ѝ влажно тяло. Тя се изви срещу него, карайки го да потъне още по-дълбоко. Вече без настроение за нежна любовна игра, Страйдър се потопи в нея, търсейки временна утеха, която щеше да го предпази от размишления над неизбежното. Той искаше да бъде с нея по този начин, така че да може да заглуши звука от гласа на Деймиън, който заплашваше да отведе Роуина далеч от него. Не искаше да я пусне и не знаеше как да я задържи. Беше ли възможно да има и двете? Не, знаеше по-добре. Това бе реалният свят, където мечтите много рядко се сбъдват. И когато най-накрая намери освобождението си, изрева заедно с него.

Роуина залюля Страйдър към себе си, докато наблюдаваше удоволствието на лицето му и усети трепета му. Топлото му семе се изля в нея, свързвайки ги както нищо друго не би могло. Тя обхвана главата му с ръце и се надигна, за да го целуне. Той ги свали обратно, като захапа устните ѝ и погали лицето ѝ с ръка.

Тя усети как сърцето му бие срещу гърдите ѝ. Той положи глава на рамото ѝ и я задържа тихо, докато се връщаха обратно в телата си.

– Остани с мен тази вечер, Роуина – каза Страйдър тихо. – Искам да лежа с теб в ръцете си, докато спя.

Тя започна да му казва, че е невъзможно, но след това преглътна думите. Бе покривала придворните си дами, за да отидат на уговорените срещи с любовниците си достатъчно пъти, че да ѝ дължат услуга само този път. Не че чичо ѝ щеше да я потърси в спалнята ѝ толкова късно. Той никога не го бе правил. А установеният му ред бе безупречен. След вечеря, всяка вечер той се оттегляше в покоите на Хенри, където двамата с краля играеха шах за кратко, и след това Лайънъл се отправяше към собственото си легло. Той никога не я безпокоеше. Тя можеше да остане и никой нямаше да узнае освен тя и дамите ѝ.

– Ще имам нужда да доведеш Бриджит на сутринта, за да ми донесе нова рокля, така че никой няма да узнае, че съм останала тук – отвърна тя тихо.

Той се дръпна назад и се загледа в нея невярващо.

– Ти ще останеш?

– Да.

Очите му грейнаха и той я вдигна от пода и я отнесе в леглото си. Роуина се покри с одеялото му, докато го наблюдаваше как събира дрехите им и ги оставя върху сандъка с оръжията до прекалено голямото му легло. Тук, в леглото му, тя бе заобиколена от опияняващия му аромат. Той бе попил в одеялото, възглавниците и най-вече у нея, маркирайки я напълно като негова.

Страйдър пусна дебелото платнище, което отделяше мястото му за спане от останалата част на шатрата и духна свещите. Внезапната тъмнина бе малко плашеща, докато тя не усети потъването на леглото под тежестта му. Страйдър я взе в прегръдките си и я притисна към голото си тяло. Въздъхвайки доволно, тя се сгуши в него и просто вдиша топлия му мъжествен аромат.

– Страйдър?

Той се напрегна при звука на гласа на Свен от другата страна на платнището.

– Спя, Свен. Ако ти е мил животът, не ме притеснявай.

– Сам ли си?

– Свен – каза той, а гласът му бе остър и смъртоносен. – Обърни се и напусни шатрата ми или ще те изпратя на служба в Утремер.

– Лека нощ, милорд – отвърна рицарят сковано, после добави със също толкова остър тон. – И най-добре ще е да си сам.

Страйдър изсумтя, когато чух как Свен излиза.

– Заклевам се, трябваше да го наема като бавачка.

Тя заглуши смеха си в рамото му.

– Той би бил добра бавачка, нали?

– Да, при условие,че горкото дете, което му е поверено, не го убие, докато спи.

Тя отново се засмя, после се отпусна тихо в ръцете му. След като затвори очи, не ѝ отне много време, за да се унесе в сън. Но откакто сама се предаде на Морфей, една мисъл стоеше в дъното на съзнанието ѝ. Тя бе спала със Страйдър много повече пъти, отколкото би трябвало и в рамките на седмицата трябваше да прокърви. Какво щеше да стане, ако това не се случеше?