– Всички ли са добре – попита Страйдър.

Кристиан кимна.

– Това беше просто рикошетен удар. Достатъчно, за да ме ядоса, но не стига, за да причини много щети.

– Кит каза, че всички сте били нападнати.

– Да – отвърна Свен. – Някой хвърли брадва към главата ми, докато тренирах, но никой не е видял кой.

– Някой дойде зад мен и се опита да ме наръга – каза Вал. – Хванах ръката му и го повалих. Той се обърна и се затича толкова бързо, че дори не можах да го огледам добре. Всичко, което знам е, че бе почти една глава по-нисък от мен.

– Към моята глава летеше кинжал – каза Назир. – Зенобия го видя и ме спъна навреме, за да ме спаси.

Зенобия го погледна мило.

– Винаги е удоволствие за мен да те злепоставя пред публика. – Тя се обърна към Страйдър. – Но също не видях кой го хвърли към него. Само отражението на слънчевата светлина в острието ме накара да осъзная какво е.

Подобно на Назир, той бе благодарен за бързите ѝ рефлекси.

– Нещо случи ли ти се? – попита я Страйдър.

– Виното ми бе отровено.

Страйдър усети как челюстта му увисва.

– Не се безпокой – каза тя. – Беше dharindus. Не съм сигурна как се нарича на вашия език, но това е доста често срещана отрова в Сирия. Разбрах в момента, в който помирисах виното, че е отровено.

– Защо ни нападат сега? – попита Свен, ставайки на крака. – И защо всички нас? – той се огледа. – Кой от вас разгневи враговете ни?

– Мисля, че го направих аз, когато не умрях – отвърна Страйдър.

Назир прокара пръсти по брадичката си замислено.

– Кой ги контролира?

Страйдър се принуди да не поглежда към Кит, за да не издаде брат си.

– Вярвам, че е някой, наречен Калб ал ‘Акраб.

– Сърцето на Скорпиона? – попита дрезгаво Вал. – Какво общо има с всичко това?

– Наблюдателя на Запада – отвърна Зенобия, докато светлина проблесна в очите ѝ. – Моите хора вярват, че звездата Калб ал ‘Акраб е отговорна за причиняването на раздори и заговори. Много от моите хора положили клетва пред нея да отмъстят на враговете ни. Това би било перфектното име за шпионин, изпратен тук, за да премахне всички вас. – тя погледна Страйдър. – Откъде научи тази дума?

Той не отговори.

– Аз му я казах – призна Кит, изненадвайки всички.

Страйдър чу ахването на Роуина, но тя не проговори, тъй като брат му продължи.

– Това е името на един убиец, изпълняващ смъртни присъди.

Страйдър пристъпи напред.

– Кит…

– Всичко е наред, Страйдър. Няма нужда да ме защитаваш повече. Уморен съм от цялото това прикриване.

Гърдите на Страйдър се стегнаха, когато Кит развързваше ръкава си и показваше на хората му това, което бе показал по-рано и на него, докато им препредаваше всичко останало. Роуина се премести до Страйдър и в интерес на истината той приветстваше близостта ѝ, особено ръката, която постави в неговата. Това го успокои дълбоко, докато страдаше заради брат си, който разкриваше най-позорните тайни на мъжете му.

Назир хвана ръката на Кит и прочетете имената върху нея.

– Обри, Джеймс и Винсънт не са тук и все пак бяха убити от убийци.

– Не съм единственият, когото са изпратили – Кит срещна погледите им на свой ред. – Всички вие търсите някой като Зенобия или Назир, но не сарацините са тези, които ще ви убият. А хора като мен. Ние се сливаме безпроблемно, защото сме едни от вас. Ние не смеем да кажем на никого къде сме били или какво се е случило с нас. Ние нямаме Братство, което да ни помогне. Ние сме безименни сенки, родени от срам и ужас. Ние нямаме останала съвест и всичко, което искаме, е да бъдем свободни.

– Ти ли уби Чарлз? – изръмжа Свен, когато хвана ръката на Кит и прочете имената. – Копеле!

Страйдър го хвана, преди да успее да достигне Кит.

– Да не си посмял!

Той принуди Свен да се отдръпне. Последният изгледа и двамата яростно.

– Той не е направил нищо, че да заслужи смъртта. Чарлз бе мой доведен брат, ти, безполезно куче.

– Знам – каза Кит, а гласът му се пречупи от болка. – Те ми позволиха да избера три имена, които искам като награда. Останалите, като Чарлз, ми бяха възложени.

– Кои три избра? – попита Кристиан.

– Единствените три, които знаех. Хю от Уелс, Джофри от Навара, и… – погледът му се насочи към Страйдър.

– Ще кърмиш пепелянка на гърдите си? – попита Свен Страйдър, а устните му се свиха отвратено.

– Брат ми не е пепелянка – процеди Страйдър между стиснатите си зъби. – И преди да го съдите, предлагам всички вие да си спомните, че е бил там в продължение на пет години, след като избягахме. Пет години сам. Той не е имал Братство, което да го защити. Не е имал приятели, които да му помогнат да преживява безкрайните дни. Кажете ми кой от вас не би направил всичко, което трябва, за да се да се измъкне от там?

Страйдър погледна Вал.

– Щеше ли все още да заемаш морално висока позиция, ако те бяхме оставили там?

Вал погледна встрани.

– Или пък ти, Свен? Колко дълго щеше да издържиш без Саймън, мен и останалите?

Гняв и напрежение тегнеха във въздуха, докато всички държаха на своето, че те са прави, а другите грешат.

– Приемаме гледната ти точка – каза Кристиан накрая, нарушавайки донякъде злокобната атмосферата. – Няма нужда да осъждаме Кит, заради оцеляването му. Всички ние тогава направихме неща, които никой от нас не иска да си спомня.

Той погледна замислено всеки един от тях.

– Кит рискува много, като ни се довери, когато можеше също толкова лесно да ни убие в съня ни. Той е поставил целия си живот в ръцете ни и го знае. Бихме могли лесно да го предадем на Хенри в името на правосъдието. Но аз поне нямам намерение да го наказвам повече.

– Откъде да знаем, че той не е този, който ни нападна днес? – попита Вал.

– Защото все още сте живи – отговори Кит с арогантност, която Страйдър никога преди не бе чувал. – Повярвайте ми, аз не правя такъв тип грешки.

За изненада на Страйдър, Кристиан пристъпи напред и протегна ръката си към Кит.

– Аз поне те посрещам в нашите редици. – Иронична усмивка изви устните му. – В края на краищата е по-добре да има убиец с нас, отколкото срещу нас.

– Да – съгласи се Зенобия, също подавайки ръката си.

Назир и Вал последваха примера им. Всички погледнаха към Свен.

– Много добре – каза той, присъединявайки се към тях. – Но ако някога опиташ нещо срещу мен, момче, аз ще бъда първият ти провал.

Кит разтърси ръката му.

– Така, сега какво ще правим? – попита Кристиан. – Как ще намерим този Калб ал ‘Акраб?

– Не можете – каза тихо Кит. – Не повече, отколкото можете да намерите останалата част от нас. Ние сме обучени да се крием под самите ви носове. Ще търсите някой, които не заслужава внимание, невинен. Някой, когото никога не бихте си помислили да обвините.

– Някой от Светите земи, който ни мрази – каза Страйдър.

Лицето на Роуина пребледня.

– Мога да се сетя за един човек, който отговаря на това описание.

– Да – съгласи се Страйдър. – Но не можем да отправим такова обвинение. Не и без неоспоримо доказателство. Ако посмеем да кажем нещо срещу него, ще загубим живота си. Да не говорим, че той може да е невинен в този случай. Погледнете ме. Колко от вас се съмняват в моята невинност относно убийството на Роджър?

– Никога не сме се съмнявали в теб – каза Вал обидено.

– Не сте? – попита Страйдър, извивайки вежда. – Дори и за секунда? А какво ще кажете за убийството на Сирил?

Те се огледаха неспокойно.

– Точно така – съгласи се Кит. – Страйдър почти умря заради грешка. Ако става въпрос, аз дори не съм сигурен, че Скорпиона е мъж. Правим предположение, без никакви факти, които да го подкрепят. Освен това търсенето на Скорпиона е загуба на време. Той или тя не се интересува от някой от вас. Калб ал ‘Акраб се изпраща само след нас, когато съвестта ни проговори или някой се опита да избяга, без да е изпълнил задачата си.

Вал скръсти ръце пред гърдите си и го погледна недоверчиво.

– Ако ние сме в безопасност, тогава защо Кристиан бе ранен и защо останалите бяха нападнати?

– Като предупреждение към мен – обясни Кит. – Няма съмнение, че Елизабет бе подобна жертва, защото се опита да ме покрие, или може би, както казах, тя се е изправила срещу нея или него. Призна ми, че има подозрения, но отказа да ми обясни. – Кит въздъхна. – Не, мисля, че Скорпиона си играе с нас.

– Как може да си сигурен?

– Отново повтарям, защото всички сте живи. Ако трябваше да умрете, щяха да ви нападнат през нощта, докато спите или докато стражата ви я няма. Не по средата на деня, когато можете да видите откъде идват нападателите. – Той погледна към Зенобия. – И не с отрова, за която Скорпиона знае, че можеш да разпознаеш.

Зенобия кимна.

– Той има право.

Свен пристъпи напред.

– Струва ми се, че знам един начин да примамим Скорпиона.

– Какъв е той? – попита Страйдър.

Свен погледна изпитателно към Кит.

– Имаме нещо, което той иска.

– Няма да излагаме брат ми на опасност.

– Страйдър, той е прав – съгласи се спокойно Кит. – Аз съм единственото нещо, заради което той ще се разкрие.

– Тогава смятам да те измъкна оттук и да те заведа на някое сигурно място.

Кит поклати глава.

– Няма такова място. Скорпиона ще ме намери, без значение къде ще отида.

– Може би. Но този път няма да си сам – увери го Страйдър. – Ние ще сме с теб. – Страйдър отстъпи и се обърна към групата. – След падането на нощта, искам Назир, Зенобия и Кристиан да те отведат при Шотландеца в северната част на Англия.

– И ако Скорпиона го последва? – попита Роуина.

– Ако Скорпиона е този, който си мисля, че е – каза Страйдър, – няма да го направи. Освен това, ако един благородник изчезне, ние веднага ще разберем кой е Скорпиона и аз ще изпратя Свен след тях, за да ги предупреди.