– Добре.

Кристиан го потупа по гърба и отново закрачи към хълма.

Докато вървяха, Страйдър започна да събира панделките и жартиерите от бронята и шлема си, където жените ги бяха поставили.

Кристиан се засмя тихо, докато го наблюдаваше.

– Както винаги си прокълнат да бъдеш преследван от нежния пол, а?

Страйдър го погледна насмешливо.

– Струва ми се, че трябваше да им кажа за принц Кристиан. Това сигурно щеше да ми спечели миг спокойствие от тях и машинациите им, целящи да се омъжат за мен.

– Изобщо нямаше да ти помогне, след като вече съм сгоден.

– Ах – отвърна Страйдър и се засмя мрачно. – Мистериозната принцеса, която никога не сме виждали. Кажи ми, наистина ли мислиш, че тя все още чака остарялата ти кожа да се върне при нея?

– Иска ми се да беше другояче, но получих достатъчно писма от чичо ми, който ме пришпорва да се прибера у дома и да се оженя за нея, за да знам, че тя вероятно е най-покорната девойка, която седи и чака послушно моето завръщане – каза Кристиан, а гласът му беше изпълнен с гняв.

Страйдър познаваше достатъчно добре приятеля си, за да знае, че той иска девойката да намери някой друг, за когото да се омъжи. Подобно на него Кристиан беше най-щастлив като ерген и нямаше никакво желание да се обвързва с жена.

Поне не и за по-дълго от една нощ.

Страйдър тръгна към палатката си в червено и бяло райе. Постави шлема си на масата и свали ръкавиците си.

– Ще се завърнеш ли скоро у дома, за да се ожениш за нея?

Тежък гняв проблесна в очите на Кристиан.

– Нямам желание да се прибера по много причини. Може и да съм принц, но не им дължа нищо. Сега моята вярност принадлежи изцяло на Братството.

Страйдър кимна с разбиране. Семейството на Кристиан бе причината той да живее в манастир, когато бил пленен от сарацините в Акра. След смъртта на родителите му, когато бил на шест, чичо му изолирал момчето с монасите с надежда, че то ще научи мястото си, така че, когато се завърне във Византия, да бъде послушно кученце лесно за контролиране.

Този план не можеше да свърши по-зле, след като мъжът пред Страйдър беше по-силен от стомана и никога нямаше да бъде контролиран от някого или нещо.

Оръженосецът на Страйдър Дрюс влезе тичешком в палатката. На четиринадесет години момчето беше върлинесто и некоординирано. Къдравата му черна коса бе подстригана късо, но винаги успяваше да изглежда непокорна. Момчето често се унасяше в блянове и падаше върху разни неща. Въпреки това рицарят никога не губеше търпение с него.

Подобно на Страйдър на тези години, Дрюс беше сирак и повереник на короната.

– Съжалявам, че закъснях, милорд – каза момчето, грабна един стол и го завлече към господаря си. – Пристигна разказвач на приказки и тя беше невероятна. Мога да я слушам цял ден, докато заплита истории за любовници, предадени от Орисниците.

Дрюс се качи на стола и посегна да развърже задната част на бронята на Страйдър.

Рицарят изсумтя на това и се наведе по-ниско, за да може Дрюс да достигне връзките по-лесно.

Страйдър отгатна мига, в който Дрюс осъзна присъствието на Кристиан. Момчето се прекатури от стола и почти го събори, когато се строполи на пода.

Погледна нагоре, цялото му лице изразяваше разкаяние.

– Извинете, лорд Страйдър. Прекъснах ли нещо?

– Не – отвърна рицарят и му помогна да се изправи. – Разговаряхме за незначителни неща. – Страйдър представи момъка на приятеля си. – Кристиан от Акра, запознай се с Дрюс, моя повереник и оръженосец.

– Поздрави, Дрюс – каза той, преди да срещне погледа на Страйдър. Очите на приятеля му бяха още по-тревожни отпреди. – Нещо да не се е случило с Рейвън?

– Не. Беше посветен в рицарство преди няколко месеца и си отспива след разгулна нощ.

Кристиан изсумтя на казаното, но лицето му се успокои, докато Дрюс се върна към обезоръжаването на Страйдър и продължи да бърбори за жената, която беше слушал.

– Чували ли сте някога за Дамата на любовта, милорд?

– Не – отговори Страйдър.

– Аз съм чувал – каза Кристиан, докато сядаше на писалището и си наля чаша с ейл. – Тя е точно твоят тип дама, Страйдър. Трубадур с голяма слава, презира рицарите и пише само за истинската любов и колко е нужна тя в тези дни и години на голямо насилие.

Страйдър присви устни на това. Ако имаше нещо, което мразеше повече от всичко, това бяха тези, които разпространяваха добродетелите на истинската любов. Това така наречено благородно чувство беше струвало повече животи и кавги отколкото всеки меч.

– Шарка да порази всички от нейния вид.

– Не, милорд – каза Дрюс, а лицето му беше замечтано. – Тя е по-красива от Венера и притежава гласа на най-сладкопойната чучулига. Със сигурност няма друга подобна на нея. Трябва да я чуете, докато разказва какъв може да бъде светът само ако се борим за мир със същата страст, с която преследваме войната.

Страйдър си размени многозначителен поглед с Кристиан.

– Млад си, Дрюс. Един ден ще осъзнаеш, че всички жени са такива. Не искат нищо повече от мъж, който да се грижи за тях, а те да го отегчават и предизвикват, докато мъжът почти полудее от постоянното им гълчене. От тях има само една полза.

– И каква е тя, милорд? – попита Дрюс.

Очите на Кристиан танцуваха с веселие.

– Това скоро ще откриеш сам, момче. Но за сега си твърде млад.

Устата на Дрюс оформи малко О, което показа, че момчето вече има някакво понятие от това, докато събираше парчетата от ризницата на Страйдър.

Рицарят подхвърли кесия с монети на оръженосеца си.

– Занеси доспехите на ковача, за да ги излъска, вземи си почивка за остатъка от деня и се забавлявай.

Дрюс грейна. Като благодари, той се втурна с ризницата, преметната през рамото и парите, здраво стиснати в ръка.

– Ще го разглезиш – каза Кристиан.

Страйдър сви рамене.

– Децата трябва да бъдат глезени. Не знаехме ли това на неговата възраст?

Погледът на приятеля му се превърна в преследван от духове и Страйдър се зачуди дали и неговите собствени очи показваха толкова ясно белезите от миналото му.

Подобно на него, Кристиан беше отгледан с единственото правило, че „щаденето с пръчка разваля детето”.

Страйдър можеше да повали напълно пораснал мъж с един удар. Идеята да удари някой толкова много по-малък от него, свиваше гърлото му. С един необмислен удар можеше да убие момчето. В действителност собственият му господар му беше счупил челюстта, когато беше на възрастта на Дрюс, за дребния факт, че е изтървал меча на мъжа.

Това беше риск, който никога нямаше да поеме. По-скоро щеше да отреже ръката си, отколкото някога да измъчва някой по-слаб от него.

Страйдър посегна за кърпа в момента, в който входа на палатката беше отметнат. Почти очакваше да види някоя девойка, която щеше да му предложи себе си, и беше много изненадан да открие по-малкия си брат там, след като Кит не обичаше битките и често отказваше да се приближи до палатката му.

Както и Дрюс преди него, Кит не обърна внимание на Кристиан, който беше в ъгъла.

Облечен в комбинация от крещящо червено и оранжево, брат му държеше голяма кошница в ръцете си, която беше препълнена с писма и различни части от дамско облекло.

– Какво е това? – попита Страйдър, когато Кит остави всичко пред краката му.

Той махна оранжевата шапка от главата си и избърса потното си чело с ръка.

– Символи от твоите обожателки. Беше ми наредено да ти предам всичко това лично и да се подсигуря, че никое друго живо човешко същество няма да ги докосне.

Кристиан се засмя.

Кит рязко се завъртя и видя мъжа, излегнал се в стола с халба, пълна с ейл, подпряна на стомаха му, докато дългите му крака бяха протегнати напред и кръстосани при глезените.

Сините очи на Кит се разшириха значително.

– Вече забавляваш свещеници?

Страйдър изсумтя на думите му.

– Не, Кит. Запознай се с моя стар приятел Кристиан. Кристиан, запознай се с по-малкия ми брат Кит.

Мъжът наведе глава към брата на Страйдър.

Погледът на Кит не се отклони от Кристиан и стана несигурен в момента, в който забеляза шпорите и ботушите му, покрити с броня, да се подават под ръба на черната му роба.

Страйдър прочисти гърло, за да привлече вниманието на брат си обратно към себе си. Веднага след като го получи, той изкусно поклати глава за не и отправи забраняващ поглед към Кристиан.

Кит незабавно разбра намека да не пита и обърна гръб на мъжа. Наведе се и издърпа от купчината яркочервена панделка, за която беше завързан ключ.

– Специално тази каза, че трябва да съм сигурен, че си получил подаръка ѝ или ще ме отрови, докато ям. Така че вместо да наемаш някой да изпробва храната ми, искам да съм сигурен, че е стигнал до теб.

Страйдър завъртя очи, когато Кит го взе и счупи печата на бележката, която също беше завързана за панделката.

Брат му я прочете на глас.

„Милорд, за мен е голяма чест да ви дам ключа за девствения си пояс. Нека се срещнем довечера в двора с розите.

Ваша дама завинаги,

Черити от Йорк”

– Ключ за девствен пояс? – попита Кристиан с развеселен тон.

– Да – каза Страйдър, гласът му беше изпъстрен с мрачен хумор. – И покана за насилствена женитба, ако някога видя такъв.

Приятелят му отново се засмя.

– И се чудиш защо предпочитам да се обличам като монах. Това е най-добрата защита, която съм намерил срещу заговорнички, желаещи да бъдат булки, а дори и тя не е съвсем сигурна, както видя.

Страйдър подаде ключа обратно на Кит.

– Кажи на дамата, че съм предварително ангажиран.

Кит повдигна вежди при това, след което се отправи към предпазителите за чатала на Страйдър.

Той се намръщи, когато видя брат си да слага един от предпазителите в панталоните си.