– Но нямаше никаква вреда. Нека не мислим повече за това.

Свен и Вал кимнаха и напуснаха палатката, докато Роуина се зае да шие раната му.

Мръщейки се заради болката, Страйдър наблюдаваше деликатните ѝ шевове. Тя направи всичко възможно, да не го нарани повече, отколкото беше необходимо.

– За дама, която мрази войната, си много добра в това.

– Мъжете биват ранявани и по други причини – спокойно каза тя. – Това е дарба, за която майка ми казваше, че всички жени трябва да притежават.

Зенобия плесна с ръце, а после ги потри една в друга.

– Мисля, че Роуина е способна да се погрижи за Страйдър. Какво ще кажете останалите да излезем и да потърсим нашия убиец?

Кит и Назир кимнаха. Кристиан се заинати.

– Мисля, че е лоша идея да ги оставим насаме.

Назир изсумтя на това, след което грабна ръката на Кристиан и го замъкна към входа.

– Страйдър е напълно пораснал мъж, Абате. Последното нещо, от което се нуждае, е да го зяпаме.

– Но...

– Ела – нареди Назир и го издърпа от палатката.

Зенобия им отправи знаещ поглед.

– Почивай си, Страйдър. Ще направя всичко възможно, да съм сигурна, че няма да ви притесняват.

Тя затвори и подсигури предната част на палатката.

– Да не ни притесняват от какво? – попита Роуина, докато приключваше със зашиването.

– От това – отвърна Страйдър, придърпа я близо, така че най-накрая да успее да вкуси сладостта на устните ѝ.


Глава 12

Роуина изстена от силата на целувката на Страйдър. А само като си помисли, че се беше страхувала за него в този ден. Но имаше прекалено много мощ в тази целувка, за да е сериозно ранен.

Не, нейният рицар беше добре.

Той я придърпа в леглото си върху гърдите си, за да я обхване нежно с ръце.

Тя прекъсна целувката им незабавно.

– Внимателно, милорд, ще се нараните.

– Не ме интересува – въздъхна той и придърпа устните ѝ обратно към своите, за да може да опустоши сетивата ѝ.

Сърцето ѝ подскочи при думите му и при усещането за езика му, извиващ се срещу нейния. Топлият му, мъжествен аромат изпълни главата ѝ, докато прокарваше ръце върху твърдите му като стомана бицепси, които се стегнаха и я притеглиха със силата си.

Какво имаше в този мъж, което я караше да се чувства така? Какво я караше да трепери, оставяйки я гореща и копнееща. Дори желаеща да бъде близо до него, когато дълбоко в сърцето си знаеше, че той представлява най-голямата опасност за всичко, което искаше в живота.

Тя прокара длан по мускулите на гърдите му, усещайки начина, по който плътта му се извиваше и огъваше под дланта ѝ.

Страйдър взе ръката ѝ в своята и я плъзна надолу по тялото си, докато тя не докосна твърдия му член.

– Мечтаех си за теб през цялата нощ, Роуина – той дишаше накъсано в ухото ѝ. – За теб, докосваща ме отново.

Тя изстена при звука на гласа му и чувството да го усеща в ръката си. Прокара пръсти до върха му, където той вече беше влажен. Тръпка мина през него, която тя усети с цялото си тяло.

Намираше трудно за вярване, че този мъж, който можеше да убива, може да бъде толкова нежен с нея. Че може да я държи по този начин и да кара цялото ѝ тяло да гори за него.

И все пак той го правеше. Оставяше я безпомощна и отнемаше дъха ѝ. И в същото време я караше да се чувства сякаш лети.

– Толкова се радвам, че не беше убит.

– Наистина?

Тя кимна, докато гледаше в тези толкова пленителни сини очи.

– Никога не съм знаела, че мога да се моля толкова силно един рицар да удари друг.

Той отвори уста да каже нещо.

– Или който и да е друг мъж – допълни тя, преди той да каже и дума.

Страйдър гризна устата ѝ със зъбите си, докато прокарваше ръце надолу по гърба ѝ до бедрата ѝ. Роуина не протестира, когато той повдигна полите ѝ нагоре, докато оголи дупето ѝ за търсещите си ръце. Тя изстена дълбоко в гърлото си, когато ръцете му намериха онази част от нея, която пулсираше за него.

Страйдър стисна зъби при усещането за сладката ѝ влага, която покриваше пръстите му. Не трябваше дори да помисля да я обладава. Особено сега, когато мисията му беше толкова ясна.

Но не можеше да ѝ устои. Имаше нужда да бъде в нея точно сега, по начин който не разбираше. Трябваше да я има и щеше да убие всеки, който се опиташе да ги прекъсне.

Пренебрегвайки болката от раната си, той я дръпна в скута си и се плъзна дълбоко в очакващата ѝ топлина. Затвори очи и просто се наслаждаваше на усещането за нея.

Можеше да остане в тази жена завинаги. Имаше някакво чуждо, вътрешно спокойствие, което изпитваше всеки път, когато тя беше около него. Сякаш не можеше да намери недостатък в света.

Недостатък в себе си.

Това беше спокойствие, което никога не си беше представял, че може да съществува.

Роуина ахна от пълнотата на Страйдър вътре в тялото си. Чувствата, които изпитваше към него, я ужасяваха. Това, което правеха, беше лудост, след като и двамата искаха да са свободни.

И въпреки всичко, беше безпомощна срещу ненаситното желание на тялото си за него. Сърцето ѝ жадуваше да бъде близо до него. Да утеши този мъж, чийто очи бяха измъчени, също като буреносно море, завинаги лишено от слънчева светлина.

Той я насочваше с ръце, показвайки ѝ как да прави любов с него, докато е отгоре. Разкошната ѝ синя рокля се стелеше около тях, влачейки се по земята.

Тя наблюдаваше лицето му отблизо и се чудеше дали собствените ѝ черти отразяват удоволствието, което той ѝ даряваше. Дишането му беше учестено, той прехапа устната си и изръмжа, докато ръцете му я призоваваха да се движи по-бързо.

– Точно така, любов моя – прошепна той, когато тя намери ритъма, който удовлетвори и двамата.

Страйдър обхвана лицето ѝ в длани и ѝ позволи да се движи и заради двамата. Това беше всичко, което му пречеше да не разкъса роклята ѝ, докато тялото ѝ не се разголи пред него, така че да може да я докосва навсякъде. Да засити копнежа, който изпитваше, да гледа сочните ѝ извивки, докато ги вкусва. Обаче последното нещо, което искаше да ѝ причини, бе да я засрамва повече от необходимото, ако някой ги прекъснеше. Той вярваше, че Зенобия може да им осигури уединение.

Но просто в случай че...

Роуина изви лицето си в ръцете му и го целуна от вътрешната страна на китката. Сърцето му се забърза от този жест.

Тя беше изумителна. Истинска, неочаквана наслада.

Той почувства как тялото ѝ се стегна около члена му, докато забързва тласъците си. Усмивка играеше в ъгълчето на устата му, когато тя свърши заради него.

Това беше най-красивото нещо, което някога беше виждал. Виковете ѝ на наслада изпълниха ушите му и го стоплиха изцяло.

Придърпвайки я надолу към устните си, той погълна стоновете ѝ преди някой друг да ги чуе и повдигна бедрата си, забивайки се още по-дълбоко в тялото ѝ.

Можеше да почувства сърцето ѝ да блъска срещу гърдите му, докато я прегръщаше и се тласкаше още по-бързо, докато не намери собственото си освобождение, а тя го целуваше дълбоко и изцяло.

Стенейки от удоволствие, той вкуси усещането за влажната ѝ топлина, а тялото му беше напълно изцедено и задоволено. Нямаше нищо подобно на тази земя като неговата нимфа.

Никой изобщо не можеше да се съревновава с нея. Нито пък можеше да му даде по-блажен момент.

Роуина се подпря на лакът, така че да може да погледне надолу към Страйдър. Тя проследи с целувки ръба на челюстта му с набола брада и просто вдиша топлия му мъжествен аромат.

– Нараних ли те? – попита тя, разтревожена за раните и натъртванията, които се виждаха по цялото му тяло.

– Не, лейди. Иска се нещо повече от леката ти тежест, за да ме нарани.

Роуина легна върху гърдите му, с буза до сърцето му, което биеше силно и я успокояваше, докато той си играеше с косата ѝ. Страйдър повдигна собствената си ръка, за да проследи линията на носа ѝ.

– Толкова си мека.

Тя положи целувка върху сърцето му, след което се надигна, така че да може да го погледне.

– Ти не си.

Той ѝ се усмихна, очите му бяха горещи и изгарящи.

– Кажи ми защо не мога да ти устоя, Роуина. Ти пишеш за любов и желание. Защо те желая, след като разумът ми повтаря, че не трябва?

– Ако знаех отговора на това, тогава щях да разбирам защо съм тук, след като не трябва. – Прехапвайки устни, тя се отдръпна от него. – Какво правим, Страйдър?

– Мисля, че се влюбваме.

Мълчанието увисна между тях, докато тези думи ехтяха в настъпилата тишина.

Роуина знаеше, че е истина. Чувстваше го с всяка част от себе си и я караше да иска да избяга от ужас.

Челюстта му се стегна, докато пръстите му галеха бузата ѝ.

– А аз не мога да си позволя да ви обичам, милейди. Не мога.

– Знам. И аз не искам да обичам мъж, който никога няма да остане на едно място. Такъв, който никога няма да бъде доволен да остави настрани меча си в името на мира и да живее спокойно до мен.

Той въздъхна при думите ѝ.

– Не. Никога няма оставя меча. Не и докато деца като Деймиън са някъде там навън и биват наранявани. И не само сарацините са тези, които ги измъчват. Освобождаваме също толкова деца, които са държани от нашите хора, колкото наши деца, държани от тях. Не виждам края на тази война и докато е така, нямам друг избор, освен да направя всичко, което мога, за да помогна на онези, които страдат.

– Не можеш да спасиш света, Страйдър.

– Ако спася един човек, тогава ще спася техния свят. Домовете не се строят от една – единствена плочка, а по-скоро от стотици камъни. Ако се строши един камък, тогава цялата къща е изложена на опасност, дори да не е разрушена. Може и да не ги спася всички, но трябва да избавя толкова много от тях, колкото мога.

И това беше нещото, което най-много обичаше в него.

– Искам да спечелиш войната, която водиш.