– Но...

Роуина постави длан върху устата му, за да спре думите му.

– Отговори ми честно, Страйдър. Наистина ли дълбоко в себе си искаш да се ожениш за мен, или ме попита само защото мислиш, че това е правилното нещо, което трябва да се направи?

Той погледна настрани и тя получи отговора си, макар да ѝ причини малко болка.

– Така си и мислех – каза му, позволявайки на ръката си да се отдръпне от мекотата на устните му, чиито вкус си спомняше прекалено добре.

Ако някога бракът ѝ се понравеше, не можеше да си представи да е с някой по-красив или нежен от Страйдър от Блекмор.

Вкусът и усещането за него щяха да я преследват винаги.

Но това не беше причина да се впусне необмислено в доживотно обвързване, което можеше да развали дълбоките чувства, които споделяха. Някога Елеонор беше обичала Хенри, а виж ги сега. И двамата бяха нещастни в брака си.

Роуина желаеше повече от това в живота си. Последното нещо, което искаше, бе да започне да мрази мъжа, на който беше принудена от законите на природата и човека, да се подчинява. Безумно като идеята, тя искаше мъж, когото да обича през целия си живот. Такъв, който щеше да я уважава и който щеше да обръща внимание на желанията ѝ, когато вземаше решения, засягащи нея, децата ѝ или живота им заедно.

– Няма да си щастлив да се ожениш за мен, Страйдър – каза нежно тя. – Не повече, отколкото аз ще съм щастлива да се омъжа за теб. Това, което споделихме днес, беше невероятно, чудесно... и аз ти благодаря, че ми беше първият и бе толкова внимателен с тялото ми. Но това не трябва да кара никой от нас да прави нещо, за което и двамата ще съжаляваме някой ден. Аз искам да бъда трубадур, а ти си на мисия да спасиш света. Какъв брак бихме имали?

Лежейки по гръб, докато я наблюдаваше, Страйдър взе ръката ѝ в своята и я задържа в центъра на гърдите си, където чувстваше бавните и непоколебими удари на сърцето му. Хватката му беше здрава и стабилна, ръката ѝ – бледа върху по-тъмната му кожа. Твърдото му, мускулесто тяло беше опънато от мъжествената му сила и мощ. Дори гол, той притежаваше сила, с която да се съобразяваш. Нещо, което намираше за почти невъзможно да устои.

Но трябваше, за доброто и на двама им.

– А ако носиш детето ми?

– Ще се справим с това, когато му дойде времето. Редица жени са оцелели след раждането на извънбрачни деца, а когато една дама има моето обществено положение, скандалът далеч не е толкова сломяващ. Засега нека не се впускаме необмислено в нещастието.

Страйдър беше удивен от нея, докато наблюдаваше честния ѝ и открит поглед. Никога в живота си не беше срещал някой с подобен на нейния кураж и убеждения. Той задържа ръката ѝ в своята и се протегна с другата, за да улови къдрица от косата ѝ, която се беше разположила в скута ѝ.

– Ти си наистина забележителна.

Светлите ѝ зелени очи го дразнеха с веселието си.

– Казваш това само защото си пиян.

– Не, мисля, че сега съм по-скоро трезвен.

Усмивката ѝ го заслепяваше.

Никога в живота си не беше вярвал, че ще срещне жена, която да го съблазни да се ожени. И все пак в момента се чувстваше толкова изкушен.

Какво ли би било да има толкова силна жена до себе си? Някоя, която нямаше да се подчинява покорно, а такава, която ще задава въпроси и ще говори каквото си иска без страх от последствията?

За разлика от останалите от пола ѝ, Роуина не се прехласваше от вида му. Докато други жени се вмъкваха голи в леглото му само за да се похвалят по-късно, че са били с него, той знаеше, че тя никога няма да каже на никого какво бяха споделили.

А това беше споделяне. Различно от всичко, което беше изпитвал преди.

Почувства как тялото му отново се оживява от спомена за това как я усещаше под себе си.

Очите на Роуина се уголемиха, когато самата тя забеляза това.

– Често ли прави това?

Той поклати глава и я придърпа близо до себе си.

– Само когато мисля за теб.

Роуина изстена, когато Страйдър плени устните ѝ. Той освободи ръката ѝ, за да може да зарови дланта си в косата ѝ. Тя почувства пръстите му да обхващат скалпа ѝ, докато я придържаше здраво към себе си.

О, това беше рай. Вдъхна свежия му, мъжествен аромат, позволявайки топлината на тялото му да се просмуче във всяка част от нейното. Можеше само да се разтопи върху него.

Плъзгайки длан по стройното му твърдо тяло, тя се наслади на грубата мъжка плът. Обожаваше усещането от късите косъмчета, които бяха разпръснати по всяка негова част, особено плътните косми, които приютяваха мъжествеността му.

Той изръмжа и задълбочи целувката им, когато тя прокара пръсти през най-интимната му част, докато не го обхвана в ръка. Мъжествеността му се втвърди още повече, докато го изследваше от основата до върха.

Страйдър изсъска, докато се отдръпваше от нея.

– О, как ме изкушаваш, Роуина.

Покри дланта ѝ със своята и ѝ показа как да го гали, преди да издърпа ръката ѝ.

– По-добре спри да го правиш.

– Защо?

– Защото, ако не го сториш, ще правя отново любов с теб, а за теб е прекалено рано да ме поемеше в себе си толкова скоро. Ще те разрани още повече.

Тя не се чувстваше разранена, но както беше казал той, тя знаеше много малко за физическата страна на любовта.

– Спал ли си с много девственици? – попита тя, преди да изгуби куража си. – Изглежда, знаеш много за нас.

– Не, любов моя. Само с теб. Но съм чувал други мъже да говорят достатъчно, за да знам.

Тя се усмихна на признанието му. Макар че не можеше да си представи защо това я зарадва.

– Коя беше първата ти любовница?

Той изглеждаше малко стреснат от въпроса ѝ.

– Наистина ли искаш да знаеш?

– Ти знаеш кой е моят.

Той се засмя странно на това, докато се протягаше за дрехите си и започна да се облича.

– Беше дама от Франция, където бях изпратен за отглеждане. Онази зима тя пристигна в двора с баща си.

– Беше ли опитна?

– Да. Тя и дамите ѝ дойдоха до арената, за да наблюдават обучението на рицарите. Каза, че ме е видяла да помагам на моя лорд и била запленена от мен.

Роуина не можеше да вини жената за това и ѝ се искаше да бе познавала Страйдър тогава. Бил ли е той също толкова красив като младеж както беше сега?

– По-голяма ли беше от теб?

– С четири години.

– А на колко години беше ти?

– Тъкмо бях навършил петнадесет.

Роуина беше зашеметена от думите му.

– Бил си прекалено млад за нея.

– Тя не мислеше така.

Роуина завъртя очи от арогантното самохвалство в тези думи, толкова верни на мъжката същност.

– Скоро виждал ли си я?

– Не. Разболя се и умря, докато бях в Светите земи.

Роуина почувства тъга за съдбата на жената.

– Съжалявам.

– Както и аз. Изглеждаше твърде мила дама, за да умре толкова млада.

Нещо в гласа му сви сърцето ѝ

– Щеше ли да се ожениш за нея?

– Не, ако трябва да съм честен, едва я познавах. Бяхме заедно веднъж и никога повече не я видях. Случайно разбрах какво я е сполетяло.

Страйдър стана и ѝ помогна да се облече, докато Роуина разсъждаваше върху това, което беше направила с него и всичко, което беше научила.

Със сигурност не беше бременна. Нейните дами винаги тичаха след мъжете и никоя от тях не беше забременявала досега.

Дори и да беше така, вероятността да носи бебето на Страйдър, не беше толкова противна, колкото трябваше да бъде.

Всъщност част от нея почти се надяваше на това. Какво ли би било да расте дете в тялото ѝ? Да наблюдава как Страйдър играе ролята на баща за сина или дъщеря им?

Тя беше сигурна, че щеше да бъде добър баща точно какъвто беше и нейният.

Но с тази мисъл дойде горчивото напомняне за това, какво се беше случило с баща ѝ. Страйдър имаше дори повече врагове, които вероятно биха се насладили на идеята да забият нож между ребрата му, щом им обърнеше гръб. Думите на стража проехтяха в ушите ѝ.

Инстинктивно тя се дръпна от Страйдър.

– Роуина?

– Прости ми – каза тя, прогонвайки тези мисли от ума си.

– Какво има?

– Нищо.

Той повдигна брадичката ѝ, докато тя погледна в очите му.

– Кажи ми.

– Просто си спомних смъртта на баща ми. Враг беше платил на един от неговите мъже да го прободе в гръб.

Страйдър се намръщи.

– Баща ми беше близък приятел на Хенри – тихо каза тя. – Както добре знаеш, има благородници, които не харесват никой, който е по-близък до краля, отколкото са те и са повече от склонни да платят щедро, за да се отърват от конкуренцията.

Той огледа заобикалящите ги каменни стени, сякаш враговете бяха там с тях сега. Всъщност беше по-вероятно един от тях да беше онзи, който бе уредил да обвинят Страйдър в убийството от предишната нощ.

– Да. Злото изобилства.

– Страх ме е, че един ден подобно нещо ще се случи и на теб.

Мислите на Страйдър се насочиха към последния път, когато беше в Англия със Саймън. Беше истина, че някой се бе опитал да го убие.

Точно колко асасини имаше там? Досега не беше мислил много за опитите за покушение върху него. Както Роуина беше посочила, изобилстваше от ревниви придворни. Никога не беше считал, че опитите за отнемане на живота му са свързани с позицията в Братството.

Но сега, след като премисли, покушенията бяха започнали три години след освобождението му. Разбира се, толкова време му беше отнело, за да стане кралски шампион...

Съвпадение?

Или беше отнело толкова време на сарацините да обучат и изпратят асасините си?

Тази мисъл го смрази, но не искаше да мисли за това сега.

Роуина беше с него. Нежният ѝ, деликатен аромат. Топлото ѝ докосване. Тя беше всичко, за което искаше да мисли.

Седна долу на сламеника и облегна гръб на стената. Протягайки ръка към нея, той я дръпна в скута си, в секундата, в която тя я пое.