Всички хора имат недостатъци.

Той убива хора.

Беше истина и все пак...

Тя отблъсна мислите си настрани. Не беше като приятелките си, които искаха мъж единствено заради външността му. Не че желаеше да се изгуби в една женитба. Ако някога си избереше съпруг, тя искаше партньорство. Такова, построено върху взаимно уважение и приятелство. Любовта щеше да бъде приятно допълнение, но не се заблуждаваше с тази мисъл.

Само невероятно щастливи дами в нейното положение намираха любов и повечето я откриваха извън брачното ложе. Не, за разлика от останалите трубадури, тя не вярваше в насърчаването на мъже и жени към незаконни афери.

Роуина, както родителите си преди нея, беше идеалист. Тя си представяше свят, където всеки – богат и беден, се омъжваше само по любов.

Но ако не можеше да има това, тогава поне щеше да се задоми заради приятелство.

Изгубена в мисли, Роуина се запъти към овощната градина зад замъка, търсейки място където можеше да е сама.

Не беше навлязла много в градината преди сянка да привлече вниманието ѝ.

Движеше се бързо, като привидение.

Мръщейки се, тя тръгна към нея, без да се замисля.

Действие, което беше доказано като най-неразумното нещо, когато се доближи достатъчно, за да види какво беше...

Огромен мъж.

Той се издигна в горната част на стената, но докато го правеше, качулката на плаща му падна назад.

Роуина се задъха.

Косата му беше по-черна от среднощно небе, кожата му беше тъмна и кафява, а очите му...

Те бяха зловещо зелени на фона на тъмната му кожа.

Мъжът беше сарацин! И я беше видял толкова ясно, колкото и тя него.

7 На английски език името му означава гарван. – Б.пр.


Глава 6

Част от Роуина искаше да се разпищи и да се паникьоса. Другата, по-здравомислещата част я накара да бяга, за да спаси живота си.

Не знаеше дали сарацинът е след нея, или не, нито спря достатъчно, за да разбере.

Имаше една-единствена мисъл в ума си... бягство.

Заобикаляйки около замъка, тя видя Страйдър, Кит и монаха.

Роуина се запъти право към тях и преди да се хвърли към Страйдър, не посмя да погледне зад себе си.

Страйдър се препъна настрани, когато някой се хвърли в ръцете му. Очаквайки това да е една от многото му почитателки, той не можеше да бъде по-зашеметен да намери Роуина там.

– И отново, Роуина, трябва да престанем да се срещаме по-този начин – закачи я той.

Очите ѝ бяха широко отворени и пълни с паника, което незабавно смаза чувството му за хумор.

– Нещо не е наред ли?

– Сарацин – изпъшка тя. – В овощната градина.

Кръвта му се смрази при думите ѝ. Подавайки я на брат си, той и Кристиан се затичаха, за да проверят областта.

Роуина наблюдаваше мъжете да се отдалечават, тичайки, докато се бореше да успокои препускащото си сърце.

– Шшш – каза Кит, хвана я за ръка и я поведе да седне на пейката близо до кладенеца. – Успокой се.

Завинаги щеше да е благодарна за вниманието на приятеля си, докато сърцето ѝ продължаваше да препуска, а крайниците ѝ да треперят нервно. Това беше най-ужасният момент в живота ѝ.

– Благодаря ти, Кит.

Той отиде да ѝ донесе хладна вода от кладенеца, докато тя наблюдаваше мястото, където другите двама мъже бяха изчезнали.

– Пий бавно – предупреди я той, подавайки ѝ водата.

Отново тя му благодари.

– И така, какво видя? – попита Кит, след като тя успокои дъха си.

Тя стискаше металната купичка, която той ѝ беше дал.

– Беше мъж, облечен в черна арабска роба. Той имаше очи на демон и се движеше като светкавица. Още не съм сигурна, че беше напълно човек.

Очите на Кит показваха, че беше също толкова притеснен за това, колкото и тя.

– Той трябва да е този, който е убил Сирил – прошепна тя. – Но къде може да се скрие подобен мъж?

– Хора като него са винаги там, където най-малко очакваш.

Може би това беше истина...

Тя погледна покрай рамото на Кит и видя Страйдър и приятеля му да се връщат.

Рицарят я доближи със суров вид.

– Не видяхме никой там.

Роуина не хареса как прозвуча това.

– Трябва да е избягал, когато ме видя.

Монахът кимна.

– Мисля, че е най-добре да напусна и...

– Не, Кристиан – възрази Страйдър. – Той е тук, за да убие членовете на Братството. Последното нещо, което искам, е да пътуваш сам.

Кристиан се подсмихна.

– Нужно е нещо повече от обикновен асасин8, за да ме убие и ти добре го знаеш.

– Това е риск, който няма да поема – категорично заяви Страйдър. – Опитай се да напуснеш и ще те прострелям със стрела в крака.

Кристиан изглеждаше обиден.

– Няма да посмееш.

– Пробвай ме.

Погледът, който си размениха, показа, че Кристиан все пак не се съмнява наистина в Страйдър.

– Сега – каза рицарят и се обърна към нея. – Кажи ни за този мъж, който си видяла. Как изглеждаше?

– Беше облечен изцяло в черно и видях малко от фигурата му. Беше прекалено добре обвит в роба.

– Той видя ли те? – попита Кристиан.

– Да.

Тримата мъже изругаха.

Роуина преглътна нервно, когато осъзна защо.

– Той ще се върне за мен, нали?

– Най-вероятно – каза Кристиан.

Страйдър бутна приятеля си.

– Не я разстройвай допълнително.

– Искаш да излъжа ли?

– Да – Страйдър се обърна към нея. – Един от нас ще трябва да те охранява.

Тя местеше погледа си между Страйдър, Кит и Кристиан. Кит, макар да беше хубав и висок, не беше умел с меч. Нито пък монахът.

А що се отнася до лорд Страйдър...

– Мога да наема някой да ме пази.

– Никога не се доверявай на наемник – заяви той. – Ако ти служат за дадена цена, на драго сърце ще служат на друг за по-висока.

– Нека да помислим – сопна се Кит, докато гледаше Роуина. – Защо си без придружител?

– Аз съм на земята на замъка – сопна му се тя на свой ред. – Не би трябвало да има някаква опасност зад стените.

Кит поклати глава, сякаш беше възмутен.

– Чичо ти ти дава прекалено много свобода.

Роуина настръхна от тона му. Никога преди приятелят ѝ не ѝ беше говорил по този начин.

Дори Страйдър изглеждаше изненадан.

– Каквото е станало, е станало – каза той. – Единственото ни притеснение сега е да сме сигурни, че свидетелят ни ще остане жив, за да ни помогне да хванем нашия убиец.

– Много добре – каза Кристиан. – Ти я пази, а аз ще уведомя мъжете ти какво се е случило. Ще организираме претърсване за сарацина. Не може да е много далеч. По-скоро си мисля, че може да се крие сред нас.

– Как така? – попита Кит. – На сарацините им е забранено да обличат наши дрехи.

Страйдър погледна свирепо брат си.

– Откъде знаеш това?

– Всеки го знае – отговори Кит след кратка пауза.

– Ще претърсим областта – каза Кристиан. – Ако някъде има лагер, ще го намерим.

Страйдър изглеждаше скептичен.

– Те изчезват в пустинята с нищо повече от нож, за да се хранят и защитават, и ти мислиш, че ще откриеш асасин сред дърветата?

Кристиан изглеждаше самодоволен.

– Ако е там, ще го намеря.

– Не се бави много.

Монахът наведе глава и си тръгна.

Кит изглеждаше толкова притеснен, колкото се чувстваше Роуина. Той се извини и я остави насаме със Страйдър – мъж, когото трябваше да мрази, и все пак към него се беше затичала, когато се беше почувствала заплашена. Колко странно.

– Това, което става тук, е зло – тихо каза Роуина. – Надявам се, че ще намерим този убиец.

– Повярвайте ми, милейди, ще го намерим.

Той ѝ предложи ръката си.

– Ще ви отведа обратно в замъка. Трябва да сте сигурна, че през цялото време сте заобиколена с хора.

– Значи няма да ме охранявате?

– Да, ще го направя. Но нещо ми казва, че може да се опиташ да избягаш от наблюдателното ми око.

– А нещо ми подсказва, че това ще бъде много трудна задача.

Той се усмихна почтително на забележката ѝ. Велики боже, мъжът беше повече от прекрасен, когато суровите му черти се смекчаха от усмивка.

Роуина внезапно се почувства женствена около него по начин, по който никога не е била преди. Сякаш жената в нея беше толкова привлечена от мъжа в него, че тя беше по-наясно за себе си и нуждите си от когато и да било преди това.

Но най-притеснителното нещо от всичко беше колко много желаеше да узнае каква ще бъде целувката на Страйдър. Каква щеше да е на вкус.

Роуина!

Беше шокирана. И ужасена. Тя не беше като приятелките си, винаги да се обръща след красиво лице и все пак, докато крачеха в мълчание, тя се улови, че е необичайно любопитна относно всяка страна на Страйдър.

– Казват, че нямаш желание за деца – улови се, че пита тя. – Истина ли е?

Той кимна.

– Защо? Бих си помислила, че мъж с твоята позиция е загрижен за земите си.

– Има неща в този живот, които са по-важни от земите.

Тя беше съгласна, но се питаше кое е по-ценно за него.

– Например?

– Братството. Обетите. Земите ми са важни за мен единствено защото ми позволяват да вложа парите си в нещо добро. Когато умра, ще съм мъртъв. Последното нещо, което искам, е да оставя след себе си някой, който да тъгува за смъртта ми. Не искам да изоставя деца, които да ридаят на гроба ми.

Тя спря, докато той изричаше тези спокойни думи. Но не на тях реагира. А на звука на гласа му. Разкриващ мъка.

– Не всички деца са изоставени, милорд. Някои са достатъчно щастливи да имат родителите си за дълго време.

Очите му бяха така обладани от духове, че гърдите я заболяха заради него.

– Но прекалено много са. И след това са роби на тази земя, която е била на баща им. Пионки, които да бъдат използвани, и за какво? Дори ти не си нищо повече от вещ в очите на Хенри и чичо ти. Би ли искала дъщеря ти да бъде на твое място?