Асасинът имаше друго име, което да зачеркне.

Онзи, който заслужаваше смъртта си дори повече от графа на Блекмор.

Водолея поздрави графа, след което си проправи път към другия край на хълма.

Страйдър се събуди, когато някой почука на дървената подпора на палатката му. Той премигна и отвори очи, за да види, че е все още мрачно навън. Най-вероятно малко след зазоряване.

Пъшкайки той се превъртя, за да продължи да спи.

– Лорд Страйдър?

Прошепнатото повикване беше нежно и определено женствено.

– Спя – пресипнало каза той.

За негов ужас платнището се отвори, за да се покаже Роуина.

Тя спря рязко, когато видя Страйдър, лежащ на леглото си толкова гол, колкото в деня, когато се е появил на бял свят. Почти изтърва лютнята, която държеше в ръце.

Никога през живота си не беше виждала гол мъж, но имаше чувството, че никой не можеше да бъде по-хубав от онзи, който беше пред нея в момента.

Беше изтъкан целия от жилава, загоряла плът. Зрителна наслада.

И против волята ѝ, погледът ѝ се насочи към най-интимното място на тялото му, където стоеше втвърдената му мъжественост.

Опомняйки се, тя се обърна с гръб към него.

– Милорд, може ли да се покриете?

– Защо? – навъсено попита той. – Вече видяхте всичко върху мен.

Червенина изби по лицето ѝ при тези думи.

– Винаги ли сте толкова глупав?

– Когато жена ме събужда от здрав сън в уединението на собствените ми покои, да! Мисля, че имам правото да бъда по-скоро разстроен. Не мислите ли?

– Мислех, че ще сте буден досега.

– И защо бихте помислили това?

– Без друга причина, освен че вече е ден, милорд.

Той изсумтя на това изявление и все още напълно гол, стана от леглото си и мина покрай нея, за да погледне през платнището навън.

– Едва се е зазорило. Никой не е станал в този час.

Притискайки лютнята към себе си, Роуина прехапа устна при вида на голите му задни части и на невероятно красивата гледка, която представляваше. Тя понечи да се обърне, когато той погледна към нея над рамото си, но се насили да не го прави.

Страйдър я погледна предизвикателно.

– Ако искате да се развявате пред мен, милорд, така да бъде. Не съм мишка, която ще избяга при приближаването на котката.

Той се обърна с лице към нея.

Роуина не можеше да си поеме дъх, когато погледът ѝ обхвана цялото му тяло от пръстите на краката до главата.

Беше красив.

Широките му рамене се свиваха към тесни бедра. Бронзовата му кожа блестеше с жизненост в сивкавата светлина и присъствието му беше огромно. Внушително.

Мъжественото му тяло беше изпъстрено леко с тъмни косми, които акцентираха върху всеки мускул. Мъжествеността му все още беше втвърдена и се издигаше нагоре, въпреки студа на влажния, сутрешен въздух.

Тя потрепери от страстната гледка и се зачуди какво ли би било да има такъв мъж за любовник. Щеше ли да бъде нежен? Или щеше да бъде верен на войнската си природа и щеше да я вземе грубо? Безжалостно...

– Внимавайте, лейди – каза той с нотка на предупреждение в гласа си. – Има хора, които ще си помислят, че не сте целомъдрена заради подобни действия.

Тя сви рамене.

– Ако това е всичко, което говорят за мен, аз съм истинска щастливка. И без това знам много добре какво мислят другите за мен и не ме интересува.

Страйдър беше смаян от куража ѝ. Какво можеше да накара подобна жена да трепери?

Ако не беше пламенният вид на невинния ѝ поглед, щеше да си помисли, че тя е една от онези жени, от които няма полза нито един мъж.

Но Роуина не беше последователка на Сафо. Тя беше прекалено наясно с голотата му. И червенината по лицето ѝ му казваше, че беше успял да я засрами. Да не споменаваме факта, че стискаше инструмента си, сякаш е някакъв щит, който можеше да я защити от него.

Той можеше да се покрие и все пак трябваше да признае, че му харесва начинът, по който го гледаше. Както и наситеният цвят по страните ѝ.

И се зачуди как ли щеше да изглежда изтегната върху леглото му, с подивяло от невъздържаност лице, докато ѝ показваше защо точно трубадурите пишеха възхвали за любовта. Или поне за физическите удоволствия от нея.

– Била ли сте целувана някога, милейди?

Тя се намръщи на въпроса.

– Извинете?

Той се приближи към нея бавно. Целенасочено. Последното нещо, което искаше, беше да я накара да избяга от палатката му.

– Някога мъж притискал ли е устни към...

– Знам какво е целувка, милорд.

– И?

Тя отстъпи назад от него.

– Моите устни не са ваша грижа. Както и нищо друго лично.

– Тогава защо сте тук?

– Дойдох, за да започнем нашите уроци.

Той беше ужасен от това.

– В този час?

– Сега изглежда най-малко вероятно да ни обезпокоят.

– А има най-малка вероятност да се съглася да науча нещо в този час на деня, милейди. Сънят ми е трудно спечелен и е прекалено безценен, за да бъде прекъсван от пеене – нещо, което намирам за отвратително.

Роуина се поколеба заради пламъка, който долови в гласа му при тези думи.

– Трудно спечелен, как?

Той не отговори. Вместо това, се запъти към леглото си.

– Върнете се по пладне, Роуина, и ще бъда по-отзивчив.

– Но...

– Няма но, милейди. Изтощен съм и искам да спя.

Стана ѝ лошо от заповедния му тон, но какъв избор имаше?

Почувства детинска нужда да му тропне с крак. И все пак какво добро щеше да излезе от това?

Никакво. Въздишайки, тя остави лютнята си за момента, в който щеше да се върне да го обучава.

Докато се отправяше към изхода, отвън проехтя вик.

Лорд Страйдър беше на крака моментално, намъквайки панталоните си, когато хаосът навън се отприщи.

Роуина напусна палатката, а Страйдър беше на една крачка зад нея. Той държеше меча си в ръка, докато профучаваше покрай нея, бързайки към палатката, където всички други изглежда, се събираха.

Наполовина облечени и наполовина заспали, рицарите се препъваха покрай нея.

На върха на хълма мъжете се събираха около червено-синя палатка.

В момента, в който Страйдър се присъедини към мъжете, те се обърнаха към него.

– Ти! – изръмжа лорд Рупърт, по-възрастният брат на Сирил. – Ти си убил брат ми!

Роуина не беше сигурна кой от тях беше по-зашеметен от това обвинение.

– Всички чухме заплахите ти към него – озъби се Рупърт.

– Никого не съм убивал миналата нощ – отвърна Страйдър напрегнато и гневно.

– Лъжец!

– Видях го да напуска палатката на Сирил малко след утринната молитва – каза друг рицар. – Няма как да объркаш герба на Блекмор.

Преди тя да успее да мигне, Страйдър беше уловен от група рицари, докато Хенри си пробиваше път през тълпата.

Рупърт повтори обвиненията си пред Хенри.

– Какво ще кажеш, лорд Страйдър? – попита кралят.

– Невинен съм.

Един от по-младите братя на Сирил излезе от палатката, държейки окървавен медальон. Той го подаде на краля.

Хенри го заразглежда внимателно, преди да погледне обратно към Страйдър.

– Ти беше заедно със Сирил в Утремер, нали?

– Да, сир.

– И къде беше миналата нощ, след като напусна залата?

– В палатката си.

– Сам?

– Да.

– Виждате ли – развика се Рупърт. – Той няма алиби. Убил е брат ми и аз настоявам за правосъдие.

– Ще разследваме този проблем допълнително – стоически отвърна кралят. – Дотогава графът ще бъде задържан в замъка под кралска стража.

Челюстта на Страйдър се отпусна при думите на краля. Наистина дори Роуина беше зашеметена. Хенри щеше да арестува собствения си шампион без истинско доказателство?

Кралските стражи взеха меча на Страйдър и започнаха да връзват ръцете му зад гърба.

– Чакайте!

Всички погледи се извърнаха към Елеонор, която излезе напред извън тълпата. Кралицата прокара раздразнен поглед от съпруга си към Роуина и най-накрая се спря на Страйдър.

– Лорд Страйдър има алиби.

Роуина никога не беше виждала по-намръщени или лукави погледи в живота си, докато всички оглеждаха тълпата.

– Моля? – попита Хенри, гласът му беше уморен, докато гледаше към кралицата си. – Кажете ни, че той не е бил с вас.

Погледът на Елеонор стана комичен.

– Не, милорд. Мъжът беше с Роуина миналата нощ по ваша кралска заповед.

Очите на Роуина се разшириха, когато се озова във фокуса на всички. Беше на върха на езика ѝ да отрече, но никой не можеше да нарече кралицата на Англия лъжкиня и да задържи езика си за дълго.

– Не е ли вярно това, лорд Страйдър? – попита Елеонор.

Страйдър отвори уста, после стрелна с поглед Роуина.

– Говорете, милорд – нареди кралицата. – Знаем, че искате да защитите репутацията на дамата, но по-добре тя да бъде компрометирана, отколкото да ви обесят.

– Страйдър с Кучката от Съсекс? – каза някой от тълпата. – Не го вярвам.

Смях се понесе сред хората. Роуина незабавно почувства лицето ѝ да пламва.

Държейки главата си високо, тя срещна очите на Страйдър и намери странен, почти извинителен поглед там.

– И какво са правили, Ваша милост? – попита Рупърт. – Не искам да противореча на вашата кралска личност, но намирам трудно за вярване, че са романтично замесени.

– И те не са – обясни Елеонор бързо. – Дамата учеше негова светлост да свири на лютня.

Прозвуча още повече смях.

Роуина започна да се паникьосва. Какво си мислеше кралицата?

Хенри ги погледна скептично.

– Графът на Блекмор прекарва вечерите си, като практикува музика с дамата?

– Не е ли така, Роуина? – попита Елеонор.

Всичко, което можеше да направи, бе да кимне покорно.

– Това е шега, която ви е казала момичето, кралице моя – заяви Рупърт. – Всички тук знаят, че графът презира музиката.