Четвърта глава

Маркъс наблюдаваше величественото оттегляне на Катрин по стълбите. Очите му обходиха снажните й извивки и се зачуди дали знаеше колко прилепнала беше мократа й рокля към гърдите и колко го беше възбудило това.

Изпъвайки гръб, той се върна до бюфета, за да си налее още скоч. Кристалната чаша отразяваше изражението му и той се замисли над резкия, неочакван обрат, по който беше поел животът му. След няколко минути щеше да лежи до жена си в леглото, в което я беше любил за пръв път. В което й беше шептял неприлични думи, които я бяха карали да се изчервява и на което беше стигала до върха с викове на екстаз. Където любовта му към нея беше пулсирала по тялото му като опиат и всяка негова мисъл беше свързана с нея. Спомняше си всяка секунда, всеки момент и всяка глътка въздух, поета в това легло. Това бе неговият рай, преди да падне в ямите на ада.

Маркъс знаеше, че Катрин вярваше, че е бил с други жени, откакто бе изстинало брачното им ложе, но за разлика от приятелите си, които открито се хвалеха със завоеванията си и жадно търсеха нови, бе запазил целомъдрие. Ако не можеше да има жена си не искаше да има никоя друга, тъй като тя щеше да му даде едно жалко подобие на удоволствието, което бе получил в обятията на съпругата си.

Колко ли други мъже бяха изпитали същото удоволствие? Колко бяха опитвали сладкият нектар на устните й, бяха докосвали нежната кожа на бедрата й? Колко бяха докосвали това, което по право се полагаше единствено на него? С яростно проклятие Маркъс пропъди лошите мисли от главата си. Прокара длан през косата си, приглаждайки назад тъмните кичури коса от челото в жест на тревога, който Катрин би разпознала на секундата, ако го беше видяла.

За един кратък миг се зачуди дали да не довърши скоча и да изпадне в безсъзнание до камината, но бързо пропъди идеята. Не, скъпата му съпруга нямаше да прекара и една нощ повече без него. Най-накрая щеше да получи това, което искаше — Катрин да си плати за непростимото предателство.



Маркъс чувстваше краката си като направени от дърво, докато се изкачваше по стълбите. Беше си отделил достатъчно време да се приготви в една от стаите за гости в другия край на коридора, наслаждавайки се мрачно на факта, че Катрин вероятно вече беше в леглото му и ставаше неспокойна с всяка една изминала секунда, в която него го нямаше. Изхлузи ризата през глава с едно умело движение и изрита ботушите за езда в ъгъла. Облечен единствено с износен чифт бричове, които прилепваха плътно по бедрата му и ясно очертаваха нарастващата издутина между краката му, той прекоси коридора и пристъпи в спалнята.

Стаята беше тъмна, като изключим една-единствена свещ, която блещукаше на малката масичка до леглото. Огряваше всичко с мека светлина и Маркъс успя само да забележи беглите очертанията на фигурата й под завивките. Когато я приближи, тя се размърда и премести, а изпод жълтото одеяло се показа главата на Катрин.

— Толкова се забави, та помислих, че си припаднал долу — каза тя язвително. Раздразнението в очите й му показваше, че се беше надявала наистина да е така, и Маркъс не можа да сдържи усмивката, която повдигна крайчетата на устните му.

Наистина ли бе мислил, че жена му ще го очаква трепереща от страх? Катрин можеше и да е много неща, но страхливка не бе едно от тях. Щеше да се бие със зъби и нокти, преди да отдаде и инч от себе си, и, Господ да му е на помощ, не би се примирил с нещо по-различно.

— Изгарям от нетърпение да видя колко си научила за изкуството да доставяш наслада на един мъж. Преди беше доста неопитна — каза той. Вдигайки едното си коляно на леглото, той се приведе напред, разтваряйки ръце встрани на одеялото в идеалната поза за нахвърляне.

Катрин му изсъска като попарена котка, след което дръпна завивките до брадичката си.

— Сигурна съм, че червенокосата ти курва те е задоволявала добре.

— Не съм бил с друга, откакто бях с теб, Катрин — каза спокойно.

Тя изсумтя.

— Сякаш ще ти повярвам?

Той присви рамене.

— Вярвай в каквото искаш.

Мяташе му мълниеносни погледи, докато той се отмести назад, като започна да развързва връзките на бричовете си бавно и преднамерено. Когато приключи, те се свлякоха надолу по голите му крака и той пристъпи извън тях, за да се изправи неподвижно пред жена си, оставяйки я да му се наслади. Тя задържа погледа си върху лицето му, но руменината по бузите й му подсказа, че беше напълно наясно с настъпилите промени в тялото му много по-долу от носа и брадичката му. Една твърда и тъжна усмивка се появи на устните му и той се плъзна по леглото с премерената грация на лъв, който всеки момент щеше да се нахвърли върху жертвата си. Катрин се опита да се премести заедно със завивките до ръба на леглото, но той хвана одеялото с едната си ръка и го дръпна надолу с такъв замах, че я накара да ахне от възмущение.

— Със сигурност вече не си толкова срамежлива? Или може би мъжете, с които си спала, харесват преструвките ти на девица — подигра се той, дори когато очите му изпиваха всеки инч от изкусното й тяло. Беше се съблякла по една много тънка и мокра долна риза, преди да се мушне в леглото. Тънката материя прилепваше като втора кожа по всяка извивка на тялото й и зърната на гърдите й настръхнаха под жадния му поглед. Той се засмя гърлено, когато тя скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи.

— Просто приключвай вече — сепна му се тя, но Маркъс поклати глава бавно и се премести напред, докато не хвана скованото й тяло в капан под своето, карайки сапфирените й очи да се ококорят.

— Не — отвърна нежно той, — няма да го направя толкова лесно за теб. — Привеждайки глава, той зарови лице в очарователното място между рамото и шията й, където знаеше, че е най-чувствителна, и я усети как потръпна. Дъхът му секна в отговор и той потърси трескаво устните й, покривайки ги със своите с пламенна страст, която предаде отчаяния му копнеж.

Но вместо да се разнежи и да се отдаде на целувката му, тя остана скована като дъска със стиснати зъби и очи.

— Разтвори устни — изръмжа той.

Тя поклати глава.

— По дяволите, Катрин, не ми върти номера — предупреди той. След което със зловещо нежен глас каза: — Няма да ти харесат последствията. — Ръката му се плъзна между телата им, за да обгърне гърдата й и палеца му започна да прави бавни и мъчителни кръгове около зърното й.

Тя ахна и изви гръб под допира му, а той завладя устата й с триумфално ръмжене. И все пак тя продължи да се бори, отказвайки да му се отдаде напълно, докато не беше вкусил всеки инч от меките й устни. С лек стон те се разтвориха и езикът му се плъзна в тъмните тайни на устата й, вкусвайки я така, както трябваше да бъде вкусена. Тя отвърна на целувката му, колебливо в началото, след което със същата страст като неговата, докато стенеше, въздишаше и скимтеше в отворената му уста. Повече. Той искаше повече.

С неистова сила Маркъс откъсна устни от нейните, за да издърпа нетърпеливо ризата й, дърпайки деликатната материя с пръсти, а след това със зъби, докато не разкри гърдите й.

— Толкова красива си, колкото си спомням — каза дрезгаво, когато погледът му се спусна надолу по порцелановата й кожа, спирайки се върху тъмнорозовите й зърна и леката руменина на гърдите й.

Катрин го погледна срамежливо изпод вежди, захапвайки притеснено долната си устна в жест, който беше едновременно сладък и изключително еротичен.

— Маркъс? — прошепна тя.

— Да, сладка моя?

— Би ли… би ли ме целунал отново?

С дрезгав смях той наведе глава и улови устните й в изпепеляваща целувка, която остави и двама им без дъх и с копнеж, за който нямаше да си признаят. Плъзгайки устните си греховно бавно надолу по изящната извивка на шията й, той спираше да захапва и облизва тук и там, докато зъбите му не попаднаха на лявото й зърно, което пое между устните си и засмука диво. Тя се изви под него и извика, стискайки косата му с пръсти, които след това прокара го по гърба му като котка, карайки кожата му да потръпва.

Устните му се плъзнаха надолу до ръба на ризата й, а след това още по-надолу, докато чевръсто отместваше мокрия плат от кожата й я откри изцяло. Беше перфектна — от сладките извивки на гърдите й до изваяната форма на бедрата й. Изпиваше я цялата, първо с очи, а след това й с устните си. Тя се опита да затвори крака и да се извие настрани, когато усети дъхът му върху най-интимната част от тялото си, но той спря трескавите й движения, като притисна стройните й крака към леглото.

— Позволи ми — каза дрезгаво. — Просто ми позволи, Кат.

Предавайки се, тя отпусна тяло, след което извика в почуда, когато езикът му си проправи път през меките й къдрици до чувствителната й женственост. Той ближеше, захапваше нежно, целуваше и въздъхваше, докато тя не започна да се гърчи безпомощно под него и със задъхано ридание свърши в устата му.

Не можеше да издържа повече. Едно властно ръмжене избуча от гърдите му и той я повдигна, притискайки я плътно до себе си. Когато навлезе в нея, тя го посрещна с ръце, увити около тялото му, и устни, които извикаха името му, а нарастващият ритъм между двете им тела, преди да се понесат към блаженството, им беше познат до болка.



Когато Катрин се събуди на следващата сутрин, беше сама. За няколко скъпоценни минути бе останала неподвижна, с отпаднало тяло, вглеждайки се в дървените греди и измазания таван, докато се опитваше да събере мислите си. Какво беше направила? Беше спала с мъжа си отново, това беше сторила. И, Бог да й е на помощ, беше й харесало. Не, поправи се тя, когато устните й се разтвориха в безпомощна въздишка. Не беше й харесало просто. Беше се наслаждавала, стенела и чувствала обичана.