— Я да видим кой е тук? — изрече той, като се наведе да вземе на ръце по-голямата си дъщеря. Елизабет му се усмихна, разкривайки чисто новото си предно зъбче. Той целуна закръглените й бузки и зарови лице в русата й косичка. Тя посочи към креватчето, изразявайки желанието си да се запознае с новите си сестри, и Маркъс я заведе към мястото, където двете спяха спокойно.

Елизабет погледна надолу към Сара и Абигейл със сините си очи, изпълнени с интерес, след което се обърна отново към баща си и изду бузи. Премествайки я на бедрото си Маркъс, започна да я люлее напред-назад.

— Искаш ли да ти разкажа една приказка, мила моя? — попита той. Елизабет изгъргори и изгука, което Маркъс реши да приеме като „да“. — Така — започна тихо той, за да не събуди спящите бебета или майка им. — Всичко започнало, когато един красив принц срещнал една красива принцеса. Влюбили се и не след дълго се оженили, но красивият принц бил глупав и оставил красивата принцеса, за да тръгне да търси злато…

Слънцето вече залязваше, когато Маркъс стигна до края на приказката си. Елизабет беше заспала дълбоко, с глава, положена на рамото му, и малки пръстчета, притиснати около врата му. Той я целуна по веждичката и отиде до креватчето да погледне близначките още веднъж. Абигейл — или пък беше Сара? Не бе много сигурен — го погледна с очи с цвят на сапфири.

— Искаш ли да завърша историята? — попита той.

Тя премигна насреща му неразбиращо.

Маркъс се усмихна нежно. Вълна от любов се разля по тялото му, любов към жена му, любов към трите му красиви деца и любов към новия живот, който му бяха дали. Живот, изпълнен с радост и смях. Живот, който си струваше да се живее.

— Аз бих желала да чуя края на историята — каза Катрин. Застанала на вратата, облечена с широка нощница и с коси, спускащи се по раменете й, тя тръгна към съпруга си. Маркъс я придърпа близо до себе си, докато тя се хвана за рамото му и положи глава върху гърдите му. Заедно те се загледаха в спящите си деца. Завладян от трогателността на момента, Маркъс усети как очите му се пълнят със сълзи.

— И всички те заживели щастливо — изрече пресипнало, притискайки устни към челото на Катрин.

Така и направили.