Ще умрем.

Ще умрем!

— Моля? — пита американецът от съседното кресло, който се е обърнал към мен и ме гледа с напрегнато и пребледняло лице.

Да не би да съм го казала на глас?

— Ще умрем — повтарям, загледана в лицето му.

Това е може би последният жив човек, който ще видя преди смъртта си. Буквално попивам с поглед чертите на лицето му, бръчиците край тъмните му очи, изпечената челюст със сянка от наболата брада.

Самолетът изведнъж пропада рязко надолу и аз неволно изпищявам.

— Не, не мисля, че ще умрем — казва американецът, но виждам, че и той се е вкопчил здраво в страничните облегалки на креслото си. — Капитанът каза, че просто сме попаднали в завихряне…

— Ами да, какво друго да каже?!? — възкликвам истерично. — Не може да ни изтресе „Е, хора, това е краят, ще се видим на оня свят!“, нали така? — Самолетът отново подскача ужасяващо и аз панически сграбчвам ръката на американеца. — Не, няма да се спасим. Знам, че няма да се спасим. Това е краят, Но аз съм само на двадесет и пет години, за Бога! Още не съм готова да умра! Нищо не съм постигнала. Не съм имала деца. Не съм спасила човешки живот… — Блуждаещият ми поглед случайно допада на статията „Тридесет неща, които всяка жена трябва да направи, преди да навърши тридесет години“. — Не съм покорила никой планински връх. Нямам татуировка. И дори не знам дали имам G-точка (Предполага се, че във вагината на всяка жена има особено чувствителна област, G-точка, чието стимулиране води до страхотен оргазъм. — Бел. прев.)!…

— Извинете, не ви разбрах? — поглежда ме леко стреснато мъжът, но аз дори не го и чувам.

— Кариерата ми е пълен майтап. Изобщо не съм преуспяваща бизнесдама. — При тези думи незнайно защо посочвам полуразплакана костюма си. — И нямам никакъв екип! Аз съм само една нищо и никаква асистентка и днес беше изобщо първата в живота ми голяма самостоятелна делова среща за сключване на сделка и какво? Пълен провал! През повечето време нямам никаква представа за какво говорят хората. И не знам какво значи „логистично“. И никога, никога няма да заслужа повишение. И дължа на татко четири хиляди лири. И никога не съм се влюбвала истински…

Изведнъж се стряскам от думите си.

— Извинете ме — обръщам се към американеца, като издишам рязко. — Не би трябвало да ви обременявам по този начин.

— Няма нищо — отговаря ми той любезно.

Боже мили, съвсем съм си изгубила ума! Пък и това, което казах, всъщност не е истина. Ами да, защото аз съм влюбена в Конър, нали? Добре, Ема, опитай отново да броиш. Триста пет-десет и… шест. Триста петдесет и…

О, Боже! О, Боже! Не! Моля те, Господи! Не!!! Самолетът отново подскача ужасяващо. И отново летим като камък надолу.

— Никога не съм направила нещо, заради което родителите ми да се гордеят с мен. — Думите излитат от устата ми, преди да успея да ги спра. — Никога.

— Убеден съм, че това не е истина — отбелязва американецът мило.

— Истина е! Навремето може и да са се гордели с мен, ама после братовчедка ми Кери дойде да живее с нас и изведнъж мама и татко сякаш изобщо вече не ме и забелязваха. Само тя ги интересуваше, аз сякаш не съществувах. Кери беше на четиринадесет, когато дойде да живее с нас, а аз бях на десет и отначало си мислех, че ще е страхотно, нали разбирате. Все едно да имаш по-голяма сестра. Да, ама нещата не се развиха така…

Не мога да спра да говоря. Просто не мога и това си е! При всяко подскачане или пропадане на самолета от устата ми изригва нов порой от думи.

Или говориш, или пищиш — няма друга алтернатива.

— …тя беше шампион по плуване, и изобщо шампион по всичко, а аз бях само… едното нищо в сравнение с нея…

— …курс по фотография и бях убедена, че това ще промени живота ми…

— …шестдесет и един килограма, но възнамерявах да се подложа на диета и…

— …м кандидатствах за абсолютно всяка работа на света, за която чуех или прочетях обява. Бях толкова отчаяна, че кандидатствах дори за…

— …отвратителна колежка на име Артемис. Онзи ден докараха едно ново бюро и тя на секундата си го присвои, въпреки че моето е тясно и цялото очукано, с изкъртени вратички…

— …понякога поливам тъпата й коледна звезда (Стайно растение с красиви, яркочервени цветове. — Бел. прев.) с портокалов сок, просто за да й отмъстя…

— …мило момиче Кейти, което работи в „Личен състав“. С нея си имаме таен код. Когато влезе в нашия офис и ме попита „Би ли дошла да прегледаме някои отчети, Ема?“, това всъщност означава „Давай да се измъкваме към близката сладкарница на «Старбъкс»!“…

— …отвратителни подаръци и се налага да се преструвам, че ги харесвам…

— …онзи ден без да искам счупих любимата чаша на шефа и после скрих парчетата в чантичката си…

— …кафето в службата е възможно най-гадното на света, истинска отрова…

— …писах в автобиографията си, че на матурата имам шестица по математика, докато всъщност имам четворка. Знам, че е непочтено. Знам, че не трябваше да го правя, но толкова много исках да получа тази работа, че…


Боже мили, какво ми става? Обикновено в главата ми има нещо като филтър, който ме спира да не избълвам всичко, каквото мисля.

Но явно филтърът ми се е повредил. Думите извират от устата ми на буен, врящ и кипящ порой. Изобщо не съм в състояние да ги озаптя.


— …понякога си мисля, че вярвам в съществуването на Бог, защото как иначе ще ни има на този свят, нали така? После обаче започвам да си мисля: „Добре де, ами войните и всякаквите други гадости…“

— …да нося прашки, защото като си с прашка и те погледнат в гръб, не си личат грозните очертания на бельото под дрехата. Ама прашките са толкова неудобни за носене и убиват…

— …беше осми номер и просто не знаех какво да правя, така че само казах: „Уаууу! Абсолютно фантастична е!“…

— …печени чушки, защото това е най-най-любимото ми ядене…

— …присъединих се към един читателски клуб (Широко разпространена практика в Америка. Читателските клубове са неформални групи, обикновено от жени, които четат и обсъждат подбрани от тях книги. Издателствата периодично провеждат анкети сред читателските клубове, за да преценят маркетинговите тенденции. — Бел. прев.), ама „Големите очаквания“ ми беше толкова скучна, че… така де, погледнах само началото и края и после се преструвах, че съм я прочела цялата.

— …изсипах в аквариума на Сами цялото пликче с храна за златни рибки и, честно, не ми е ясно защо умря и после…

— …само като чуя първите тактове от песента на Карпънтърс „Близо до теб“, и започвам да плача…

— …наистина ми се ще да имах по-големи цици. Така де, не големи колкото на момичето от трета страница на „Пентхауз“, не глупаво огромни, нали разбираш, ами просто по-големи. Само за да знам какво е да…

— …перфектната първа среща с мъж си личи по това, че шампанското се появява изневиделица на масата, сякаш с махване на вълшебна пръчица…

— …този лесбийски сън направо ме срина, купих си огромна кутия сладолед и после го излапах наведнъж и никога не споменах и думичка на Лиси…


Изобщо не забелязвам какво става край нас. Светът сякаш се е свил и на него сме само аз и този непознат, а от устата ми бълват всички мои най-най-съкровени мисли и тайни.

Вече дори не си давам сметка какво говоря. Знам само, че говоренето ме кара да се чувствам добре.

Дали пък и психотерапията не е нещо подобно?


— …казваше се Дани Нъсбаум. Мама и татко бяха долу в хола, гледаха „Бен Хур“ по телевизията и помня, че си помислих: „Ако това е въпросният секс, по който светът е пощурял, значи светът е ама наистина луд“…

— …лежа обърната на една страна, защото по този начин деколтето изглежда по-пълно…

— …работи в сферата на маркетинговите проучвания. Помня, че когато го видях за първи път, си помислих: „Уаууу, много е сладък!“ Той е висок и русокос, защото е наполовина швед, и има невероятни сини очи. И така, той ме покани на среща…

— …винаги преди среща с мъж да изпивам по чаша сладко шери, просто за успокоение на нервите…

— …той е невероятен. Конър е направо прекрасен. Страхотен късмет извадих с него. Всички непрекъснато ми разправят колко е готин. Той е мил, и е добър, и преуспява в работата си, и всеки казва, че сме съвършената двойка…

— …това не бих го казала на никого, за нищо на света… понякога си мисля, че той е почти прекалено красив. Като… като кукла. Като Кен. Като един рус Кен.


Сега пък съм на тема „Конър“. И дрънкам неща, които никога и на никого не съм казвала. Неща, които дори не съм съзнавала, че ми се въртят в главата.


— …му подарих за Коледа един стилен часовник с кожена каишка, ама той продължава да си носи своя оранжев дигитален кич, само защото му казвал каква е температурата в Полша или други подобни глупости…

— …ме водеше по всякакви джаз концерти и аз от учтивост се преструвах, че ми харесват, така че сега той си мисли, че обичам джаз…

— …знае наизуст абсолютно всеки филм на Уди Алън и казва всяка реплика, преди още да се е разнесла от екрана, и с това адски ми лази по нервите…

— …само ме гледа неразбиращо, сякаш му говоря на някакъв чужд език…

— …твърдо решен да открие моята G-точка, така че прекарахме целия уикенд да го правим в най-различни пози и накрая бях направо съсипана, не исках нищо друго, освен пица и да си гледам сериала „Приятели“…

— …непрекъснато ме питаше: „Как беше? Как беше?“ Така ми писна, че накрая послъгах и казах, че е било удивително и че цялото ми тяло сякаш се е разтворило като цвете. И тогава той започна да пита като какво цвете по-точно и аз му казах „бегония“…

— …човек не може да очаква първоначалната страст да продължи вечно. Но пък как можеш да познаеш дали страстта се уталожва по един положителен, хубав начин, както е при всеотдайните дълготрайни връзки, или по грозен начин, един вид „двамата с теб вече не се привличаме един друг“…

— …рицарят на бял кон не е реалистична възможност. Въпреки това обаче част от мен копнее за огромна, удивителна любов. Искам да има страст. Искам да бъда пометена от вихър. Искам земетресение или поне… не знам, ураган… нещо вълнуващо. Понякога имам чувството, че там някъде ме чака цял един нов, безкрайно вълнуващ живот и че ако мога само да…