Затварям очи, неспособна да понеса чутото! Гърдите ми! Той каза за гърдите ми! По телевизията!

Залата вече кънти от смехове. Заравям лице в ръцете си. Имам чувството, че умирам.

— Секси ли е? — пита водещият заинтригувано.

Сърцето ми пропада в петите от ужас. Забивам поглед в екрана, неспособна да си поема дъх от обзелата ме паника. О, Господи! Какво ще каже?

— Много е сексуална! — отговаря Джак на секундата и всички ме зяпват изненадано. — Тя е модерна млада жена, която си носи презервативи в чантичката.

Едва ли би могъл да каже нещо по-страшно от това, нали така?

Боже мили, и майка ми слуша всичко това! Майка ми, за Бога!!!

— Но може би все още не е разгърнала целия си потенциал в тази насока… — продължава Джак. — Може би досега е била разочарована в секса…

Не съм в състояние да погледна към Конър. Нито изобщо към когото и да било.

— Може би изпитва желание да експериментира в тази област… може би е имала… как да кажа… лесбийска фантазия за най-добрата си приятелка.

Не, не, не!!! Свивам се от ужас. Изведнъж си представям как Лиси гледа потресено екрана у дома, отвратено притиснала длан към устата си. Край! Никога повече няма да мога да я погледна в очите.

— Това беше глупав сън! — отчаяно се опитвам да обясня аз, защото всички ме зяпват шокирано. — Не фантазия, а сън! Има разлика между двете!

Иска ми се да се хвърля към телевизора, да го ударя, да го изгася.

Но би било съвършено безсмислено, нали? Защото милиони други телевизори, в милиони домове, са включени. И навсякъде хората гледат и слушат интервюто на Джак!

А той продължава:

— Тя вярва в романтичната любов. Вярва, че някой ден животът й изведнъж ще стане вълнуващ и прекрасен. Тази млада жена си има своите надежди, страхове и тревоги, както всеки един от нас. Понякога се чувства изплашена. — Джак прави кратка пауза и добавя малко по-задушевно: — Понякога се чувства необичана. Понякога й се струва, че никога няма да успее да спечели одобрението на хората, на които държи най-много.

Гледам сериозното, замислено лице на Джак на екрана и очите ми се изпълват със сълзи.

— Но тя притежава невероятен кураж, изключително добро сърце и неизчерпаемо жизнелюбие… — Той тръсва глава замаяно и се усмихва извинително на водещите. — Извинете… Съжалявам. Не знам как стана… Май леко се поувлякох. Бихме ли могли да…

Какво? Какво каза той току-що?

Че се поувлякъл?

Че леко се поувлякъл?

Все едно да кажеш, че Хитлер е бил леко агресивен!

Смътно чувам водещият да благодари на Джак за участието, а после и музикалната тема в края на предаването. Някой загася телевизора.

Известно време залата тъне в пълно мълчание. Всички са се обърнали към мен и ме гледат така, сякаш очакват да произнеса реч или да им изтанцувам нещо. Някои лица издават искрено съчувствие, други — любопитство, трети — злобничка радост, четвърти — доволство, че не са на мое място.

Сега вече знам много добре как се чувстват животните в зоопарка.

Край! Докато съм жива, няма да стъпя в зоопарк.

— Но… но… не разбирам… — долита глас от другия край на залата и всички обръщат глави към Конър, все едно се намират на тенис мач. Той е вперил очи в мен, с пламнало от объркване лице. — Откъде Джак Харпър знае толкова много неща за теб?

О, Господи, знам, че Конър е завършил с отличие университета в Манчестър, ама понякога адски бавно загрява.

Главите на хората в залата отново се обръщат към мен в очакване на отговора ми.

— Ами… ъъъ… — Цялата се треса от неудобство. — Защото аз… ние…

Не, не мога да го произнеса гласно. Не мога и това си е.

Но и не ми се налага. Наблюдавам потресено как лицето на Конър сменя цвета си от аленочервен в мъртвешки блед.

— Не! — изхриптява той и ме гледа така, сякаш вижда призрак. И то не някой обикновен домашен призрак, а истинско чудовище.

— Не! — повтаря Конър ужасено. — Не. Не го вярвам.


Това сякаш отприщва потоп в залата. Изведнъж всички започват да ми задават въпроси и да ми подхвърлят разни забележки.

— Затова ли Харпър дойде в Англия? Заради теб?

— Ще се омъжиш ли за него?

— Правили ли сте секс тук, в офиса?

— Заради него ли заряза Конър?

Не, не издържам повече. Трябва да се махна оттук. Веднага!

Ставам и без да поглеждам когото и да било, изхвърчавам от стаята.

Когато влизам в пустия отдел по маркетинг, сварвам телефоните да звънят на пожар. Разтреперана грабвам чантата и връхната си дреха, а междувременно няколкото души, които са ме последвали, започват да отговарят на телефоните.

— Ема, дядо ти се обажда — казва ми Артемис и добавя, като затулва с длан слушалката: — Разправя нещо за нощните автобуси и казва, че никога вече няма да ти вярва.

— Търсят те от рекламния отдел на „Харвис Бристол Крийм“ — подвиква ми Каролин. — Питат на кой адрес да ти изпратят каса сладко шери.

— Ема, баща ти е на тази линия — обръща се към мен Ник. — Спешно трябвало да говори с теб.

— Не мога — измънквам. — Не мога да говоря с никого. Трябва да… трябва да…

Втурвам се навън от офиса. Тичам по коридорите и надолу по стълбите. Навсякъде е пълно с хора, които се връщат по бюрата си след края на интервюто. Всички се обръщат след мен, зяпат ме и коментират.

Спринтирам към изхода, а гласовете ме преследват, отеквайки в мраморното фоайе. Започвам да бутам с две ръце тежката врата на входа. Охранителят Дейв скача, притичва да ми помогне и втренчил неотклонно поглед право в гърдите ми, подхвърля окуражително:

— Нищо им няма, миличка. Много са си хубави даже.

Най-сетне излизам и хуквам през глава по улицата. Когато оставам без дъх, се свличам на първата попаднала ми пейка и заравям лице в ръцете си.

Цялата треперя от преживения шок.

В главата ми цари пълен хаос.

Никога преди, през целия ми живот, никой не ме е карал да се чувствам толкова дълбоко и тотално посрамена и унижена.

XX

Пътувам за вкъщи с метрото, а сълзите се стичат по лицето ми. Чувствам се безкрайно объркана.

Мислех, че Джак ме обича…

Мислех, че той и аз сме…

И изведнъж осъзнавам истината.

Джак изобщо никога не се е интересувал от мен. Никакви сродни души не сме били. За него съм била само типична представителка на потенциалния пазар на тъпата му нова линия от женски продукти. Най-обикновено, съвсем незабележително момиче от улицата.

Джак само ме е използвал.

Ама че глупачка съм била. Пълна глупачка!

Когато най-сетне се довличам до апартамента, спирам за малко пред входа, избърсвам сълзите от лицето си и си поемам няколко пъти дълбоко дъх.

Господи, как сега ще погледна Лиси в очите след това, което Джак каза по телевизията?

С Лиси сме най-добри приятелки от деца. Неведнъж ми се е случвало да изпадам в неудобни ситуации пред нея. Но нищо, абсолютно нищо не може да се сравни с това!

Де да можеше в последния момент преди интервюто тя да е решила да излезе и изобщо да не го е гледала! Но в мига, когато отварям вратата на апартамента, я виждам да излиза от кухнята в коридора. Поглежда ме и по израза на лицето й познавам, че това е краят. Оттук нататък нещата между нас никога няма да са същите, каквито бяха. Джак предаде не само любовта ми. Той съсипа и най-доброто приятелство, което съм имала през живота си. Точно както стана и във филма „Когато Хари срещна Сали“. Сексът се изпречва на пътя на нашите взаимоотношения и никога вече няма да можем да бъдем приятелки, защото искаме ди спим заедно…

Не, не е така! Това беше във филма. Ние с Лиси не искаме да спим заедно. Ние искаме да… Не, тоест ние не искаме да…

Така де… Както и да е. Скапана работа.

— О! Ъъъ… хм… здрасти, Ема! — измънква Лиси, забила поглед в пода.

— Здрасти! — отговарям със свито гърло. — Реших да се прибера по-рано. В офиса стана просто… направо… ужасно…

Млъквам нерешително. Настава възможно най-тягостното, най-отчайващото мълчание на света. Но то не може да продължава вечно, нали така?

— Ъъъ… гледала си интервюто, предполагам — започвам най-сетне аз.

— Да — отронва Лиси, без да откъсва поглед от пода. — И аз… исках само да ти кажа, че… че, ако искаш да се изнеса, веднага ще го направя.

В гърлото ми засяда буца. Знаех си. Знаех си, че така ще стане. Това е краят на нашето неразделно приятелство, продължило двадесет и една години. Една мъничка тайна излиза наяве и край… всичко свършва.

— Не е нужно — казвам, като едва се сдържам да не ревна с глас. — Аз ще се изнеса.

— Не! — извиква Лиси. — Аз ще се изнеса. Ти нямаш никаква вина за това, Ема! Аз съм виновна! Аз… аз… съм те подстрекавала.

— Какво? — зяпвам я изумено — Какви ги приказваш, Лиси?! Изобщо не си ме подстрекавала!

— Подстрекавала съм те! — настоява Лиси. Изглежда буквално смазана. — Чувствам се ужасно виновна пред теб. Но… но… не съм знаела, че изпитваш такива… към мен…

— Ама аз не изпитвам!

— Сега вече си давам сметка какво ти е било. Да ме гледаш да се мотая полугола из апартамента… Нищо чудно, че си се чувствала потисната и нещастна!

— Ама аз не съм! — извиквам отчаяно. — Лиси, не съм лесбийка!

— Добре де, бисексуална. Или двустранно ориентирана. Или какъвто там термин предпочиташ.

— Не съм и бисексуална. Нито двустранно ориентирана. Нито никаква!

— Ема, моля те! — сграбчва ръката ми Лиси. — Не се срамувай от своята сексуалност! Кълна се, че ще те подкрепя изцяло какъвто и избор да направиш…

— Лиси, не съм бисексуална! — виквам й през сълзи аз. — И не ми трябва подкрепа! Това беше само един сън. Най-обикновен тъп кошмар и нищо друго! Не беше сексуална фантазия! Изобщо не съм искала да го сънувам… и това не значи, че съм лесбийка… и не значи, че си падам по теб… и изобщо нищо не значи!

— О! — отронва Лиси сащисано. — О, ясно. Аз пък си помислих, че е… знаеш какво. Помислих си, че ти искаш да…