— Ей… Джак — провиква се Нев с пресилено другарски тон, — я кажи какво кара човек като теб, а? Не, не, чакай аз да отгатна! Порше! Прав съм, нали?

Джак ме поглежда въпросително. Отправям му умолителен поглед, като се опитвам да му предам, че не съм имала друг избор, освен да им кажа кой е… и че наистина съжалявам… и че направо искам да умра от срам…

— Доколкото разбирам, моето инкогнито е разкрито — усмихва се широко той.

— Джак! — извиква Кери, която междувременно е успяла да възвърне самообладанието си. Отправя му съблазнителна усмивка и протяга ръка за поздрав: — Радвам се да се запознаем лично.

— Абсолютно! — отговаря й той с любимия ми израз. — Въпреки че… нали преди малко вече се запознахме?

— В качеството си на професионалисти — натъртва Кери. — Като един собственик на компания с друг собственик на компания. Ето ти една моя визитка и ако някога имаш нужда от помощ при организирането на каквито и да било пътувания, непременно ми се обади. Ще се радвам да поддържаме и социални контакти… Може би някой път четиримата бихме могли да… излезем заедно! Да се позабавляваме! Нали, Ема?

Гледам я сащисано. Че кога пък с Кери сме излизали и сме се забавлявали заедно?!

— Двете с Ема сме почти сестри — добавя тя сладникаво и обгръща с ръка раменете ми. — Сигурна съм, че тя ти е казала.

— О, да, казвала ми е някои неща — отговаря Джак с непроницаем израз на лицето. Отхапва парче месо от бутчето в чинията си и започва да дъвче.

— Израснахме заедно, всичко сме си споделяли — стисва рамото ми Кери и аз се опитвам да се усмихна, но буквално се задушавам от тежкия й парфюм.

— Колко са милички! — изгуква мама. — Как нямам фотоапарат да ги снимам.

Джак дъвче мълчаливо, отправил към Кери преценяващ поглед.

— Двете сме изключително близки — продължава Кери с още по-сладникава усмивка. Прегръща ме толкова силно, че усещам ноктите й да се забиват в тялото ми. — Нали, Ема?

Джак продължава да дъвче. Най-сетне преглъща и я поглежда втренчено.

— О, в такъв случай сигурно ти е било изключително тежко да вземеш онова решение… когато се е наложило да отхвърлиш Ема — казва й той с най-непосредствен тон. — Щом сте толкова близки, почти сестри.

— Аз да съм отхвърлила Ема ли? — изсмива се пискливо Кери. — Ей Богу, не знам за какво…

— Когато тя те е помолила да я вземеш на работа в твоята компания, за да натрупа професионален опит, а ти си й отказала — пояснява Джак мило, като отново отхапва от бутчето.

Седя като замръзнала на мястото си.

Това беше тайна! И трябваше да си остане тайна!

— Какво? — възкликва татко почти през смях, сякаш е чул някаква шега. — Ема е кандидатствала за работа при Кери?

— Не знам… не знам за какво става дума! — измънква Кери, но се изчервява.

— Мисля, че съм схванал правилно нещата — продължава Джак, дъвчейки. — Предложила ти е да работи дори без заплащане, само за да придобие опит… но ти въпреки всичко си й отказала. — Един миг той я гледа озадачено. — Интересно решение.

Забелязвам, че изразът по лицата на мама и татко бавно се променя.

— За късмет на нас тук, в „Пантера Корпорейшън“ — добавя Джак ведро. — Всички ние сме много щастливи, че Ема не е направила кариера в туристическата индустрия. Така че, предполагам, трябва да ти благодаря, Кери! Като един притежател на компания на друг — усмихва й се той. — Оказала си ни голяма услуга.

Кери изглежда тотално смазана.

— Кери, вярно ли е? — пита мама с остър тон. — Наистина ли си отказала на Ема, когато те е помолила за работа?

— Изобщо не си ни казвала за това, Ема — обръща се към мен татко безкрайно потресен.

— Беше ме срам — измънквам с треперещ глас.

— Разбира се, че те е било срам! — подвиква Нев, като отхапва от парче баница. — Да използваш семейните си връзки, за да се уредиш! Тогава Кери беше възмутена от наглостта ти. Нали, мила?

— Наглост ли? — повтаря мама невярващо. — Кери, ако си спомняш, ние ти дадохме парите, за да основеш компанията си. Изобщо нямаше да имаш никаква компания, ако не беше нашето семейство!

— Ама не! — възкликва Кери и мята убийствен поглед на Нев. — Станало е някакво… недоразумение! — Пооправя нервно косата си и отново ми се усмихва сладникаво. — Ема, с удоволствие ще ти помогна за работа. Трябвало е да ми кажеш по-рано! Звънни ми утре в офиса. Ще направя всичко, каквото мога, за да…

Отправям й изпълнен с ненавист поглед. Не, не мога да повярвам, че се опитва да представи всичко като недоразумение, все едно не е било. Лицемерна гадина!

— Не беше недоразумение, Кери! — казвам с възможно най-спокоен тон. — И двете много добре знаем какво стана. Помолих те за помощ, а ти ми отказа. Разбирам, компанията си е твоя и ти си в правото си да вземаш каквито сметнеш за добре решения. Но не се опитвай да извъртиш нещата така, сякаш не е имало такъв случай. Имаше!

— Ема! — възкликва Кери с нервен смях и посяга да хване ръката ми. — Глупаво момиче! Изобщо не съм допускала… Ако знаех, че е толкова важно за теб…

О, така ли?! Не знаела, че е важно?!

Дръпвам ръката си и усещам в душата ми да напират всички натрупвани с годините обиди и унижения от страна на Кери. Болката ми става нетърпима, не издържам и избухвам:

— Знаеше! Много добре знаеше, че е важно! Знаеше съвсем точно какво правиш! Знаеше колко съм отчаяна! Но откакто дойде в нашето семейство, ти непрекъснато се опитваш да ме потискаш и унижаваш. Подиграваш ми се за неуспешните ми кариери. Хвалиш се със собствените си успехи. Благодарение на теб през целия си живот съм се чувствала незначителна и глупава. Е, добре. Ти победи, Кери. Ти си звездата на семейството, а аз съм кръгла нула. Ти си олицетворение на успеха, а аз — на провала. Само не се преструвай, че си ми приятелка, ясно ли е?! Защото нито си ми приятелка, нито пък някога ще бъдеш!

Млъквам задъхана. Всички ме гледат стреснато. Имам ужасното чувство, че всеки момент ще се разплача.

Срещам очите на Джак и той ми отправя лека, одобрителна усмивка. Хвърлям плах поглед към мама и татко. Двамата седят като парализирани, сякаш не знаят нито какво да направят, нито какво да кажат.

В нашето семейство не е прието да се проявяват бурни изблици на чувства.

Всъщност и аз самата не знам какво да направя сега.

— Ъъъ… трябва да тръгвам — казвам с треперащ глас. — Хайде, Джак. Чака ни работа.


Тръгвам като замаяна през моравата, препъвайки се в тревата. Чувствам се толкова силно наранена и обидена, че почти не съзнавам какво правя.

— Това беше направо фантастично, Ема! — казва ми тихо Джак. — Страхотна беше! Абсолютно… логистичен подход — добавя той по-високо, когато минаваме покрай Сирил.

— През целия си живот никога не съм говорила така — отговарям му тихо аз. — Изобщо никога не съм правила… оперативен мениджмънт — почти извиквам, когато минаваме покрай двама колеги от счетоводството.

— Досетих се — поклаща глава Джак. — Господи, тази твоя братовчедка е… маркетингова валидация.

— Абсолютна… финансова преценка — добавям бързо, докато минаваме покрай Конър. — Да, мистър Харпър, разбира се, че ще дойда да напечатам всичко това.

Успяваме някак да стигнем до къщата и да се качим на втория етаж, без никой да ни заговори. Джак ме повежда по коридора, после изважда ключ и отключва една от вратите. Влизаме в просторна, окъпана в светлина стая. С голямо двойно легло. Той заключва вратата зад нас и изведнъж отново се разтрепервам от нерви. Най-после. Най-после сме заедно. Сами в една стая. С легло.

В следващия миг мярвам отражението си в огледалото на стената и дъхът ми спира от ужас. О, Господи, напълно бях забравила, че съм облечена в грозната найлонова рокля на Снежанка. Лицето и очите ми са подпухнали и зачервени от плач. Косата ми стърчи на всички страни.

И през ум не ми беше минавало, че може да изглеждам толкова кошмарно.

— Ема, наистина съжалявам, че дадох повод за… — виждам погледа на Джак в огледалото. — Трябваше да си държа езика зад зъбите. Нямах никакво право да се намесвам в семейните ви работи по този начин. Но тази… тази твоя братовчедка направо ме изкара от кожата ми…

— Не — прекъсвам го, като се обръщам към него. — Това ми се отрази добре. Никога преди не съм казвала на Кери какво мисля за нея. Никога! Това беше… беше…

Настава миг мълчание. Джак е впил поглед в пламналото ми лице. Гледам го в очите, сърцето ми бие до пръсване, цялата треперя. В следващата секунда той изведнъж се навежда и ме целува.

Устните му разтварят моите и вече дърпа надолу ръкавите на роклята, разголва раменете ми, разкопчава сутиена. Разкопчавам ризата му. Устните му намират гърдите ми. Задъхвам се от възбуда. Той ме дръпва надолу и лягаме на затопления от слънцето килим.

О, Боже, колко бързо става всичко! Ръцете му са… пръстите му са… Едва си поемам дъх… Всичко става толкова бързо, че почти не съзнавам какво правим. Толкова е различно от секса с Конър. Толкова е различно от всичко, което… изобщо някога… Преди миг бях на прага, напълно облечена, а сега вече съм… той вече е…

— Чакай! — успявам да кажа. — Чакай, Джак. Трябва да ти кажа нещо.

— Какво? — поглежда ме той нетърпеливо, с потъмнели от страст очи. — Какво има?

— Аз… не знам никакви трикове — прошепвам с леко дрезгав от притеснение глас.

— Ти… какво? — отдръпва се малко Джак и ме поглежда втренчено.

— Трикове! Не знам никакви трикове — повтарям мрачно. — Така де, ти сигурно си правил секс с хиляди манекенки и гимнастички… и те са знаели какви ли не фантастични… — Млъквам, като виждам израза на лицето му. — Както и да е — добавям бързо. — Няма значение. Забрави!

— Наистина ме заинтригува — гледа ме втренчено Джак. — Какви трикове по-специално предвиждаш?

Господи, защо ми трябваше да си отварям глупавата уста?! Защо?!?

— Никакви! — отговарям и усещам да ме залива гореща вълна от притеснение. — Точно за това става дума. Аз не знам никакви трикове.